Аз влизам малко да се пооплача - всички вкъщи бяхме се трупясали от този вирус. Уж аз най-зле го изкарах, ама съм добре ииииии малкия айде отново с Т. 
А аз съм изключително притеснителна личност и като чета за какви усложнения става въпрос и се побърквам. Бяхме на лекар, преслуша го, каза че е добре, даде някакво сиропче и капки и това беше. Но след това пак вдигна Т -38,5 и сега не знам. Давам нурофен, панадол, ама за сега няма файда. Естествено педиатърката нали си изключва тел събота и неделя и сега ще чакам да видя до утре дали ще се оправи детЕто. Нещо ми е много притеснено - иначе играе си, хапва (е, не много, щото той така или иначе не яде особено), само дето спинка повече. Цяла година близо го предпазих и сега много ми е гадно 
Опасна Т до 41.5 няма, стига да няма гърчове...
, всичките тръгнаха по едно и също време. Бях в болнични една седмица вкъщи да ги гледам, аз не хванах нищо. 
и от нас! Ще се оправи детенцето, сигурна съм. Като не е боледувало и най- лекия симптом ти изглежда страшен. И ние преживяхме кошмара, може би си прочела, че усложнението при нас бе бронхит пневмония вдясно. Но времето си върви и така растат децата. Не можем винаги да ги предпазваме, колкото и силно да го желаем. Надявам се скоро да се включиш с добри новини.
и бъди силна. Аз на бързо да се включа
при все, че всички знаем горе-долу колко е разходът по едно дете на месец (а и нейното е голямо, тоест повече разходи). Но за огромно съжаление това е положението. А бе от "хубави" хора кво да очаква човек?!
). Но се оказа, че при всяко мое движение надолу и/или на страни боли ужасно. Дори вчера се разплаках от болка по средата на центъра, защото малкия се тръшкаше на земята и трябваше да го вдигна особено наведена. Просто кво да ви кажа Първо ми беше смешно, ама сега вече ми се плаче. Извинявайте, че ви надух главата, но ми е тъпо и трябваше да споделя. 
Тука докато живяхме заедно все се оплакваше за нещо.Дойде като решихме че ще живеем заедно тук работа имаше подсигурена обзаведен апартамент със всичко необходимо.Само че като се появи детето нещата започнаха да се развиват в друга посока-тя се будеше нощно време много пъти скачаше да играе като по-голяма по нощите -той се дразнеше от шумовете че му пречи да спи нощно време.В същото време му осигурявах тишина и спокойствие като се връщаше след нощни смени че да може да се наспива както той иска Незнам все поводи и поводи намираше за кавги защо детето е болно?защо детето има сополи?Като е болно защо го лекуват нашите?Те са лекари и двамата.Много пъти правих компромиси с него имахме разговори да се промени да помага да излиза с нас.Държеше се точно като пенсионер.Накрая го напуснах с детето и дойдох при родителите си поради неговия психически тормоз.След време реших да подам дело за издръжка и се започна с молбите аз да отида с детето при него.МЕЖДУ другото докато беше още тука бързо бързо абдикира и тръгна да си търси други в сайт за запознанства.Не мога да съм с него само заради това че се е сетил сега че иска да е до детето си.Не мога да забравя как се държеше с мен за да ме подтикне да се разделя с него. Препоръчани теми
