Раждане в Окръжна болница-София - 2010 г.

Официално към момента са:
Враца, Плевен, във Варна АГ и Майчин дом, Кърджали, Добрич, Смолян, Генерал Тошево и Втора градска в София.
Окръжна в София не е сред тях.

Мерси много.. и жалко де...

Отидох в 36 седмица за първи път на тонове в окръжна и тогава Жекова ми се падна.Погледна ми тоновете и каза след 2 седмици да дойда пак или най добре ако не родя до термина.Затова казах че не ги слушам,защото на следващата седмица като отидох друга лекарка ми каза да идвам всяка седмица.

Какво значение има дали е сертифицирана или не е. Съобразяват се с желанията на родилката. Ако иска само да е на кърма и да го закърми веднага след раждането, няма никакъв проблем. Дава и се веднага след раждането, стига да изяви желание и т.н.

Да, ако е така е хубаво. Всъшност и аз останах с такова впечатление от темата и затова съм се насочила към тази болница. Иначе тези дни четох за болниците приятел на бебето и затова се заинтересувах... на теория звучи много добре тази програма.

Здравейте,
пиша може би за втори път в тази тема, 6-7 месеца след раждането си в ОБ и след като се изказах позитивно за болницата и персонала. Сега бих желала да коригирам изказаните си впечатления, вече на трезва глава, възстановена физически и психически. След раждането възхвалявах и болницата и екипа и им бях благодарна, че едва ли не съм оживяла и детето ми е живо. Това е факт, за който действително трябва да бъда благодарна, имайки предвид какъв фатален край може да настъпи.
И така, ще разкажа подробно моята история, предупреждавам, че ще е малко дълго.
Раждах с избор на екип, като ходех за слушане на тонове често-често преди това. Познавах добре лекари, акушерки и санитарки, тъй като бях лежала за задържане преди това. Отидох в болницата точно на време, бяха започнали да ми изтичат водите, но нямах никакви контракции. Приеха ме, последваха административните и другите подготвителни процедури. След час и нещо започнаха леки контракции. Раждането беше дирижирано по мое желание - окситоцин и епидурална анестезия. Всичко вървеше гладко, въпреки че избраната от мен лекарка дойде доста късно. Лошото беше, че и анестезиологът дойде доста късно, когато вече имах 6 см разкритие. Докато ме подготвят и поставят упойката не знам колко е станало. Сложиха ми упойката изключително внимателно и безболезнено и всякакви болки изчезнаха, абсолютно никакви контракции не усещах. В един момент ми стана много лошо и припаднах (ако може да се каже така, защото всъщност вече лежах). Почнаха да ме заливат с вода и да ми бият шамари. Свестиха ме и се почна родилния процес, от който не разбирах абсолютно нищо, не усещах абсолютно никакви болки и контракции. Лекарите и акушерките ми казваха кога да напъвам, но аз бях тотално неадекватна - като плюшена кукла. Напъвах не както трябва, изпусках момента. Просто не усещах кога. В един момент 4 лекаря и една акушерка започнаха да натискат с всичка сила корема ми, за да изгонят бебето, но не успяха да ми помогнат и лекарката направи епизиотомия. Скоро след това се появи на бял свят дъщеричката ми. Въпреки всичко, съм благодарна на екипа, че тя е жива, здрава и нетравмирана!!! Какво са правели по-нататък с мен почти не си спомням, имам само една снимка с мъжа ми, на която съм бяла като тебешир. Цяла нощ болките бяха ужасни и буквално виех и ревях с глас. На другия ден цялото ми легло беше напоено с кръв, в момента, в който станах под мен се образува локва кръв. Докато отида до тоалетната ставаше пътека от кръв. После вече изобщо не можех да мръдна, да повдигна глава, камо ли да сатана от леглото. Главата ми се въртеше, причерняваше ми и не можех да се повдигна на 1 см. Дойде една акушерка и ми каза, че идва, за да ми помогне да се раздвиждам. Казах й, че ми е много зле, нямам сила да мръдна и я помолих някой да ми смени превръзката и чаршафа, понеже са прогизнали от кръв. Тя ми отвърна, че ще прати санитарка, но такава така и не се появи и някак си криво-ляло успях да сменя поне превръзката. Следобед пак дойде да ме "раздвижва" и й казах, че изобщо не мога да мръдна. Тя през цялото време ме виждаше как лежа затънала в кръв и реши, че ще ми пусне система с глюкоза. Дойде ми малко сила след като изтече банката и тя отново реши, че ще ме раздвижва и успяхме да стигнем двете от леглото до тоалетната. С това тя прецени, че всичко е о.к., а от мен продължаваше да се лее кръв. Но аз, понеже за първи път раждах, и нямах представа кое е нормално кое не, се доверих на персонала и сметнах, че щом не им прави впечатление, явно това е обичайно. Станах още 1-2 пъти от леглото и под мен пак бяха локви кръв. На другия ден пак изобщо не можех да мръдна, сутринта ми взеха кръв и така и не ми дадоха бебето, защото не бях в състояние да се грижа за нея. По обяд дойде една лекарка силно притеснена и лично ми взе за втори път кръв от вената. След обяд ми преляха кръв и плазма. Наред с пълното безсилие и хемоглобин 50, епизиотомията ме болеше жестоко и бях получила огромни, черни отоци, от които всеки лекар на визитация се стряскаше. Не можех изобщо да сядам (това продължи месец и нещо), сядах на детски пояс за плуване. Коремът ми беше целия тъмно виолетов на цвят от натискането, не можех да ходя по малка нужда и ходех с катетър. Донесоха ми детенцето едва на 3-тия ден и то защото настоявах, иначе неонатолозите предпочитаха те да го гледат, защото ме виждаха колко съм зле. Именно защото три дни бебето не беше сукало, а аз не бях в състояние да се изцеждам, започнах да развивам и мастит (после пих антибиотик и заради него). Останах в болницата 8-9 дни. След като ме изписаха, както вече писах, не можех изобщо да сядам, виех от болки. Не можех да се храня, едвам преглъщах по 2-3 залъка, а трябваше да ям, за да възстановя хемоглобина. Кърмех и затова не можех да пия желязо, а само Биозин Мама. Викаха ме през ден в болницата на някакви "промивки" и аз си мислех, че е нормално. Бях благодарна, че така се грижат за мен. На втората седмица, отново не можех да ходя по малка нужда. Отидох пак в болницата - уролог - отново катетър. Така ми бяха травмирали пикочния мехур от натискане. Седях на леглото вкъщи върху детския пояс за плуване, кърмех детенцето си, а отстрани висеше тръбичката на катетъра и плачех. За 4 дни проблемът с пишкането се оправи и реших, че вече адът е свършил. Бяха останали само болките и странните промивки. Точно на 40-тия ден (след като една седмица преди това поддържах температура около 37.2, но мислех, че може би е някаква настинка) ставам след вечеря от стола и изведнъж плисна огромно количество кръв. Целият ми клин прогизна, изтърчах до тоалетната и се изсипа още една локва с мръсна, отвратилено смърдяща кръв. Веднага отидох в болницата. Пак отвратителни манипулации, промивки, нов антибиотик. Последва още един месец, през който ходех в болницата през ден за промивки. Един от лекарите ми каза: "Вас като Ви видя вече чак жал ми става.", а една от акушерките: "Ти по-добре да беше родила секцио".
Тогава бях толкова стресирана, уплашена, омаломощена от болки и недоспиване, че бях безкрайно благодарна за всичките грижи, които ми се указват. И все още съм!!! Благодаря, че аз и детето ми сме живи и здрави!!!
Но трябваше ли да ми вменяват, че аз съм си виновна за всичко?
Не съм била напъвала правилно. Ами как да напъвам като ми предозираха упойката и припаднах още преди да почне същинското раждане и изобщо нищо не усещах?! Била съм отишла с нисък хемоглобин!? През цялата бременност съм била с хемоглобин 112, изследван в три различни лаборатории през различните етапи на бременността. Тъканите ми били слаби. Бебето било травмирало пикочния мехур, а не петимата лекари с тяхното натискане до синьо. Защо не съм била казала, че имам силно кръвотечение? Сякаш не влизат и не излизат постоянно акушерки и не виждат? И сякаш не я помолих да ми сменят прогизналите чаршафи..............
В мен остана много дълбока психическа травма от този момент в живота ми. Вместо да бъде радостен и щастлив, той беше най-кошмарният през целия ми живот. Никога не съм била по-съсипана физически и психически. Изобщо не броя и големите финансови разходи за лекарства, които последваха. Не смея и да си помисля за второ раждане. Вече повече от половин година след това, сънуваш кошмари, че ме приготвя за раждане и то почва.
Все пак, благодаря на лекарите, акушерките и санитарките за проявените грижи, благодаря, че сме здрави и сме на този свят. Лекарката се грижеше за мен през целия период на възстановяване, отделяше ми време и ми обръщаше внимание. Държа да подчертая, че никога никой не ми е поискал пари за абслоютно нищо, освен нормалната такса за избор не екип.

Saraswati, много съжалявам затова, което ти се е случило, но ако може да ни кажеш - защо се е получило такова кръвотечение? Знам, че става така, ако са останали парченца от плацентата в теб, но ти не споменаваш нищо за причината. И колко късно ти дойде лекарката, която беше избрала. Извинявай, че те питам, но ми предстои раждане и доста ме е страх, та искам да знам 

Жената, с която бях в една стая след раждането, имаше същите проблеми - нисък хемоглобин, на който не бяха обърнали внимание, високо кръвно в последните месеци, което също не беше отчетено, много тежка кръвозагуба по време на раждането и впоследствие трудно възстановяване - след като се раздвижи, беше паднала в тоалетната. Даже погледнах да не пише тя, но не, имаше и друго дете, а Сарасвати пише, че това й е първото.
Беше раждала при Дачева.

Аз самата съм доволна от раждането си като цяло, съобразиха се с повечето ми желания за по-естествен процес. В крайна сметка се стигна до секцио по спешност, тъй като бебето не можеше да излезе - оказа се оплетена и завързана пъпна връв.

Един от възможните странични ефекти при окситоциново индуциране е кръвозагуба при предозиране... А по отношение на упойката - възможно е да е сложена вече прекалено късно. При второто раждане ми я сложиха при 6 см - ако разкритието беше повече аз нямаше да се съглася на упойка.
Случаят само отново показва колко е наложително да бъдат променени практиките, касаещи информираното съгласие по време на раждане.

Saraswati историята ти наистина звучи ужасно.. чак се уплаших какво ми предстои 
Все пак хубавото е, че всичко вече е минало и всичко с момиченцето ти е било добре. Но от какво наистина се е получило това всичкото... наистина ми звучи далеч от нормалното... толкова кръвотечение и след толкова време... А да седиш цял ден в локва с кръв и на никой да не му прави впечатление...... ужас просто.

Никой никога не ми каза причината.
Включиха ми допълнително окситоцин явно, за да стимулират допълнителни контракции, за да свие матката и да излязат въпросните парченца ако е имало такива. За последвалото след 40 дни ужасно вонящо кръвотечение лекарката ми каза, че то било щото се образували сраствания и се задържала кръв. НО други лекари, извън тази болница, казаха, че това си е било инфекция. Така и не разбрах какво всъщност стана. Пих антибиотик, промивки.

Бих ви посъветвала ако можете да не ползвате епидурална анестезия. Ако не ти я дозират правилно няма да сте адекватни и да участвате както трябва в родилния процес.

Също така много важно нещо, на което там никой не обръща внимание, се гърдите! Следете ги веднага след раждането, давайте на бебето да суче и изцеждайте! Не допускайте да се развие мастит. Предварително се научете как да се изцеждате на ръка. В youtube има клипчета като напишете в търсачката Milk Extraction, hand expression of breast milk и подобни.

И аз си мисля, че при 6 см. разкритие вече е почти ненужно да се слага упойка. При мен я сложиха толкова късно просто, защото анестезиологичният екип се дотътри 3-4 часа след като отидох в болницата.
Що се касае до подписването на декларациите за информирано съгласие, този акт е смешен. В момент, в който се превиваш от болки и не знаеш на кой свят си, те карат да си сложиш подписа на един куп хартии. Дали някоя родилка може да ги прочете, да разсъди, да прецени дали да подпише?!? Това трябва да се прави преди да се постъпи за раждане и действително жените да бъдат обстойно информирани и запознати с ползите, вредите и рисковете.

Когато на мен ми дозираха упойка аз изрично исках да не ме обезболи напълно, а по-скоро да намали интезитета на болката. След като ми пуснаха дозата и аз усетих леко замайване, но настоявах да се движа и ефекта от това замайване премина за около 10-15 минути.
Не бих отричала напълно епидуралната, но факт е, че бих проучила кой анестезиолог ще я слага. Знам за случай в Шейново, когато родилка е поискала епидурална, а проследяваща раждането лекарка, след като разбрала кой се предполага да я сложи, е посъветвала жената да "стисне зъби"...
Колкото до окситоцина, абсолютно твърда съм, че трябва да се използва само при започнала и впоследствие спряла родилна дейност.

Saraswati, благодаря ти че сподели историята си! Много е неприятно, че се е случило така и че си изтърпяла толкова болка и на всичкото отгоре не се е разбрало каква е причината. Човек като ражда за първи път не е наясно с много неща и донякъде се предоверява на лекарите. А това за подписването на информираното съгласие при постъпването за раждане, когато си със силни контракции и не знаеш на кой свят се намираш, си е абсурд. Аз влязох да раждам първия път със 7,5 см разкритие и помня, че подписах всичко наред, само за да мине това, но въобще не съм чела какво подписвам. Този път смятам да прегледам формулярите по-отрано.
Аз също съм решила да раждам в Окръжна болница и вече говорих с д-р Жекова. Първото ми раждане беше без епидурална, нямаше време, бързо мина, но при шиенето много ме боля, май не хвана местната упойка. Жекова ми каза да си помисля за епидурална този път и аз бях решила да искам, за да мине по-бързо и леко цялата процедура, като чета тези постове, малко се разколебавам. Може би наистина ще поразпитам повече за анестезиолозите там.

Жекова принципно работи с Генов, който е добър. Но ако упойката не е сложена навреме или пък е предозирана (още по-лошо), колкото и да е добър, отрицателните последствия са повече от спестената болка. Всичко това е мое лично мнение и не ангажирам никого с него. Преди второто ми раждане доста попрочетох, поговорих и с Жекова за нещата, които искам и резултатът е, че имах невероятно раждане (първото също беше хубаво, но сега бях по-осъзната). Всичко стана така, както аз го исках. След две-три години мисля да потретя.