Раждане в Окръжна болница-София - 2010 г.

Здравейте, ще ви разкажа съвсем прясната история на моето раждане в УМБАЛ "Св. Анна", нито ще хуля, нито ще хваля, вие сами си правете изводите и така.....

Благодарение на тази тема реших да родя детенцето си именно там, освен това през януари посетих родилното отделение в деня на отворените врати и останах доста впечатлена. Решението бе взето - щях да раждам в  УМБАЛ "Св. Анна", въпреки че ми е далече, понеже живеем в Люлин 2, освен това, реших че ще е без избор на екип, защото прочетох, че отношението било еднакво.
Терминът ми беше на 23.04.2012 г., но бебчо не се появи, наблюдаващият ме гинеколог ме насочи да започна да ходя на запис на тоновете след термина и така всеки ден ходех до болницата да следят тоновете, те бяха всеки път добри, но нямах нито контракции, нито разкритие и когато попитах: Колко максимално се изчаква след термина за да ме приемат?, ми отговориха, че ако тоновете са добри, приемат 14 дни след термина. Всеки ден обаче се притеснявах все повече и повече, защото бебчо явно не искаше изобщо да излезе, за това на 30.04. решихме да отидем и до Втора градска болница за мнение, за мое голямо учудване като разбраха, че преносвам 7 дни искаха веднага да ме приемат. Прибрахме се вкъщи и решихме, че ако на 01.05 на записа на тонове в УМБАЛ "Св. Анна" все още не ме приемат, да отидем във Втора градска болница, където ще съм под постоянно наблюдение. Но съдба в 23:30 вечерта на 30.04. ми изтекоха водите, багажа ми беше готов, ние бяхме много щастливи и след 10 минути вече пътувахме към  УМБАЛ "Св. Анна", веднага ме приеха, прегледаха - нямах разкритие, нито контракции, тоновете бяха добри, водите бяха изтекли всичките, направиха ми клизма и ме настаниха в предродилна зала и започна ВЕЛИКОТО чакане. Акушерката тази нощ беше много внимателна и непрекъснато следеше тоновете на бебчо, до сутринта обаче нямаше никакво развитие, затова попитах Колко време се изчаква да започне спонтанна родова дейност и тя ми отговори 24 часа и след това включват система с окситоцин. Вярвах, че съм в добри ръце и изцяло се доверих. В 7 сутринта дойде другата смяна - пак нищо цял ден, вечерта в 19 часа застъпи следващата и аз бях с надеждата, че тази нощ вече ще родя, защото 24 часа изтичаха, но не. Към 21 часа ми казаха, че ще ме оставят през нощта да си почина и на сутринта вече ще ми включат системата. Каква ти почивка вече бях много притеснена за бебчето, все пак до сутринта ставаха повече от 30 часа от както водите бяха изтекли, освен това нито бях яла, нито бях пила вода, нямах вече сили, как щях да раждам. Забравих да спомена, че всяка смяна ме преглеждаше, но нито разкритие, нито контракции имах, тоновете се следяха непрекъснато до 1 часа през нощта на 02.05., след това съм заспала и се събудих в 6.30 часа с ужасната мисъл, че цяла нощ никои не е идвал да проследи тоновете на бебето, започнах да си пипам корема, за да усетя движение или ритниче, явно акушерката се разбуди и най накрая дойде и направи запис и за щастие всичко беше наред. Последва още една клизма и в 7 часа сутринта на 02.05. след повече от 30 часа без околоплодни води, системата с окситоцин ми беше включена. Към 14 часа контракциите бяха нетърпими, разкритието пълно и аз вече бях на родилната маса и бях много щастлива, че детенцето ми най сетне ще се появи, но щастието ми не трая дълго. Не знам защо заради умората ли, заради това, че не бях яла и бях изпила само половин литър вода за 38 часа ли и не напъвах достатъчно силно, но бебенцето не успяваше да излезе, отнесох много викове от Жекова, не искам да цитирам, тоновете почнаха да падат и Лазарова, която водеше раждането извади бебето с форцепс. През цялото време след това бях оставена с впечатлението, че всичко с бебето ми е наред и ще ми го дадат в стаята на следващия ден, защото имах ужасна епизиотомия и не можех да ставам. Междувременно на съседната родилна маса, роди жена която беше с избор на екип - Жекова, когато се роди нейното дете всички се засуетиха около него и ч разпитваха как ще се казва, колко е хубаво, правиха й снимки с телефона и т.н., за моето бебче никой нищо не попита, стана ми много болно, физическата болка, която изпитвах беше по-слаба. Малко по-късно, когато вече бях преместена в стая, дойде една лекарка от неонатологията и ми каза Ти нали знаеш, че бебето ти ще остане 5 дни в интензивното под наблюдение, аз й казах че не знам подобно нещо, защото всеки път като питах как е, казваха че е добре. Тя ми каза: как така не знаеш, не чу ли, че не проплака веднага, имаш вина, че не напъваше както ти казва Жекова. После се оказа, че бебето е престояло повече време от колкото е трябвало без околоплодни води - няколко лекари вече ми казаха, че 12 часа най-много се чака, като единия от тях беше директора на неонатологията в УМБАЛ "Св. Анна", вследствие на което се е инфектирало и 5 дни беше лекувано с антибиотик. И СЕ ЧУДЯ ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ 30 часа НИТО ЕДНА СМЯНА НЕ ПРЕДПРИЕ НИЩО И НИ ОСТАВИХА ДА СЕ МЪЧИМ, КАТО ДОРИ НЯМАХА РАБОТА - 1 естествено раждане и 1 секцио за престоя ми там.
Сега вече с моята дъщеричка сме си вкъщи, изписаха ни на 07.05., мен след 7 дневен престой там, нея след 5 дневен, но тази седмица никога няма да я забравя, изживях най-голямата си радост и най-големия си ужас.

Биберон честито момиченце, да ти е живо и здраво, мн послушно и само радости да ти носи  Пожелавам ти съвсем скоро да забравиш за неприятното преживяване, важното е, че двете сте живи и здрави и сте си вкъщи. Оххх дано на никои да не му се случва такова раждане Аз също мисля през октомври да раждам в ОБ, именно заради добрите неща , които прочетох в темата, но мисля да съм с избор на екип, за да избегна подобен ужас. Всеки знае, че не е хубаво бебето да стои прекалено дълго след изтичане на околоплодните води, не знам как изобщо са допуснали подобна немърливост

Биберон , подобен ужас претърпях и аз обаче в шейново , преди близо 3 години.
Започнаха ми контракциите в 22 часа от раз през 5 минути  , в 24 се обадих на регистратурата им да ги попитам какво да правя и те ми казаха да си взимам багажа и да идвам. оправих се , прегледах багажа , хич не съм си давала зор , пък и бях чела ,че при първо раждане нещата не стават толкова бързо. отидохме в 3 часа през нощта приеха ме, преглед за разкритие - 7 см., оформиха документите  и ме качиха в предродилна зала. Сложиха ми система и започнаха мъките . Близо 3 часа , никой не идваше да ме види , болките бяха ужасни , на смяна беше док.Лазаров, бяха се събрали в една стайчка и си седяха там. Към 6 часа положението ставаше нетърпимо , бях се обърнала на една страна , дойдоха и започнаха да ми подвикват, че трябва да лежа само по гръб. в 7 часа сутринта вече не издържах , контрациите бяха на 2 минути , тогава видях една акушерка и започнах да и се моля , да ми помогнат да родя по -бързо. тогава дойде една млада докторка док. Димитрова и започна да прави разкритие , напъвах ,когато кажеха и след половин час мъки ,чух "хайде на магарето " . Вече нямах сили , казваха ми отново да напъвам , но организма ми беше много изтощен и тогава лекаря скочи върху корема ми и беба излезе. Започнаха да ме шият на живо , болката беше убийствена , единственото което исках е да ми сложат упойка , след 10 мин. дойде анестизиолога и ме приспаха.
Резултати след престоя ми :
- оказа се ,че са ме шили с копринени конци /на визитация казваха че са животински и ще паднат след две седмици/ на 40-тия ден ,ми ги махнаха врастнали в кожата ми , още седи белега от конците
- от скока върху ребрата ми , ме боля 2 седмици
- при разреза при раждането ми бяха засегнали сухожилието на крака , 1 месец не можех да стъпвам
- малката я бяха ударили по главичката , кръвта се изми след месец
- бяха я сложили до прозореца и беше настинала,имаше постоянен секрет на оченцето
- крачетата и бяха в екземи ,е оправиха се

Затова сега искам да раждам с екип, защото този ужас не го препоръчвам на никой. Но всичко е Божа работа .
на теб бързо възстановяване и да ти е живо и здраво детенцето

БИберон, честито бебенце и от мен! Да е живо и здраво и дано да нямате повече неприятни преживелици! Радвам се, че на финала всичко е било наред и ти и бебенцето ти сте добре!
Аз също съм минала по тоя ред... ПО-скоро историята ми е като на Цветелина, но в тая разлика, че бях в Тина Киркова и то с предплатен избор на екип, които така и не дойде... Заради секцио, което се падна по неволя по същото време.
НИКОЙ НИКОГА не може да ме убеди, че отношението към тези с екип и тези без е еднакво!
Не ме поглеждаха и мен с часове и после само ми крещяха, докато не дойде докторка заместник на моята... Родих принудително със скок на ребрата и аз...
Сега си избрах екип в Окръжна и се надявам да е там, когато дойде момента...
Наистина бях повярвала вече, че в тази болница нещата не са типични за България, но явно навсякъде има немърливи и безотговорни лекари...
РАдвам се, че има и много доволни мами без екип в Окръжна и се надявам скоро да са равни всички и да не се налага да се плаща, за да е спокоен човек, когато отиде да ражда.

Момичета, въздържах се от коментар до сега, но ми се ще и аз да се включа. Първият път родих в Шейново- с избор на екип. Не съм доволна- нито ми обърнаха достатъчно внимание, късно ми биха упойката, не усещах напъни, припадах и т.н. Трудно ми беше, но успях да родя нормално каката. Няма да казвам повече неща, за да не стряскам родилките. Преди второто ми раждане бях пред страшна дилема къде да протече то. Затова и се включих в тази темичка. В последния момент обаче реших да ида пак в Шейново, тъй като по време на бременността ми се наложи да лежа там една седмица и някак всичко ми беше познато. Отидох без избор на екип, без упойка. Не знам дали заради двата инцидента преди това, отношението беше коренно различно. Постоянно имаше някой до мен, проверявах ме за разкритие, следяха ме и т.н. Раждането беше също толкова болезнено, но този път без упойка усещах напъните и контролирах повече ситуацията. За мен всичко опира до късмет кой ще е на смяна. Много често, ако си с екип, акушерите на смяна не ти обръщат внимание, защото не носят отговорност за теб ( първият път беше така).  Леко раждане и успех на всички момичета!

Здравейте,аз раждах при Жекова и съм днволна,да малко е груба но е добра,трябваше само да я слушам и родих бързо и лесно с няколко напъна.Да жалко има и мами които няма да са доволни и ще са с не добри спомени,но на тези които им предстои раждане не се плашете и мислете позитивно и всичко ще бъде наред.

аз пак с въпрос - има ли изискване да си без лак на ноктите  по време на раждането ?

Да, има. Не е хубаво да си с лак, защото по цвета на ноктите се следи има ли проблем.

Биберон, честито бебенце!
Историята ти е типична за нашенските болници. След изтичането на водите има практика да се чака дори и по-дълго, но през това време се спазва безупречна хигиена и не се правят никакви прегледи, иначе последствията могат да са дори по-лоши отколкото при теб. Друго, което ми направи впечатление е това че не си поемала храна и течности толкова много часове, не знам това по твоя преценка ли е било или така са те принудили в болницата, но това е абсолютно отречена практика навсякъде по света и не знам как се очаква, че след такава инквизиция може да си пълноценна по време на самото раждане.
Това и което Цветелина е споделила също е отвратително,не можело да лежи настрана само по гръб, после пък разкритие на ръка вместо някои да и предложи да пробва да се пораздвижи и какви ли не още глупости. Просто това е обективната истина за нашите родилни отделения използване на всичките остарели и варварски методи каквито има по света, вместо да се положат малко усилия за комфорта на раждащата жена!
Аз и преди съм го писала това, но ОБ все пак е по-малкото зло на общия фон.

при мен е понеже бебето е много голямо, а е седалищно и д-р Жекова каза, че за съжаление, ако не се обърне ще се наложи да ме режат (( Аз много искам нормално 
И друго се сетих да питам - само изборът на екип ли плащаш 350лв или и операцията????

Аз пък съм доволна, че за последния сантиметър разкритие ми помогнаха с ръка (поне такъв спомен имам ) защото последните контракции бяха най-нетърпимата част от всичко. И като дойде д-р Братоева и каза: "Почваме" и знаех, че "му се вижда края"

И на мен ми беше много болезнено, докато лежах САМО по гръб, но акушерката ми обясни, че е по-добре за бебето и понеже им имах пълно доверие - слушах.

Сетих се още един съвет - искайте си вода! Дават! Обилно мокрят една марля, което е напълно достатъчно за глътка за гърлото и овлажняване на устата! Нито веднъж не ми отказаха и в предродилна и докато ме шиеха.

Сега се връщам от ОБ, вчера ми падна тапата , разкритие 4 см - и ме попитаха "Искаш ли да родиш днес , слагаме система и до 2 часа ще си имаш бебче " , а не мерси , да не му определям аз, кога ще се ражда. Обаче прегледа за разкритие , всеки път ми разказва играта, много ме боли , даже и сега , заболя ме даже и кръста . Нищо де , поне съм на финала ..

tsvetelina83,

Мнооого бързо и безболезнено раждане ти пожелавам

Мерси , всичко най-най и на теб

а на мен преглед за разкритие до сега не са ми правили нито веднъж...?!?