да споделим за учителските своеволия

  • 15 281
  • 335
# 315
Аз не искам някакво суперниво, а поне нивото, което беше преди двайсет години! Тогава дори тройкаджиите пишеха грамотно и имаха можеха да решат поне една задача по математика на контролно и класно! В интерес на истината, като гледам какво учат по основните предмети в пети и шести клас, никак не е лесно и ако детето си усвои материала по учебниците, ще е доста добре. Така да го кажа по-лесно, ако почти не допуска грешки на контролните (не тестове, а контролни с отворени въпроси, съчинения, развиване на част от урока!). Тогава може да се каже, че детето ще завърши класа с добра подготовка като масово ниво. Умишлено не искам да намесвам математическите гимназии, приемащи след четвърти клас, защото те са друга бира.

За много родители май ходенето на училище е да има кой да гледа децата половин, а ако може и цял ден! Нещо като забавачница.
Виж целия пост
# 316
По английски беше достатъчно нивото от езикова гимназия, стига да си бил добър в нея, де.
По литература беше и е добре да си грамотен, да можеш да се изразяваш аргументирано и последователно и да познаваш добре изучаваните произведения и общата история на българската литература, както и да имаш представа от световната.
По математика задачите бяха трудни, но не повече от тези на олимпиадите. Освен да знаеш правилата, трябваше да си изобретателен в комбинирането им.

Масата кандидатстудентски работи са просто откровено неграмотни. Жалко е, че университетите са принудени да смъкват критериите си дотам. Жалко е, че в трети курс студентка, която скоро ще завърши бакалавърската си степен, ми пише "купУл" (друг е въпросът, че го пише като превод на "spire", което е всичко друго, но не и купол). И че от цяла група само две-три момичета бяха наясно с пунктуацията.
Тези деца сигурно бяха ходили на някакви уроци. Но те не могат да заместят навика за четене, чрез който се изработва правописът (а това е базисно изискване за гимназията, не за бакалаври).
Виж целия пост
# 317
Оттук излиза, че пак родителите сме виновни, защото в училище децата се държат невъзпитано, викат, не слушат какво им говори учителя и т.н.На гърба си го изпитах - в пети, шести и седми клас на всяка родителска среща се оплакваха от децата - не могли с педагогически методи да се справят с тях, да говорим ние вкъщи.За себе си бях решила, без частни уроци няма да минем за прием след седми клас.Първата реакция на дъщеря ми след първия урок беше"Знаеш ли много е ТИХО в час".Това в училище тези три години не й се беше случвало.И да иска не може да научи нищо в такава среда.Според мен целта на курсовете е по-скоро събирането на повечко мотивирани деца на едно място, а ученето в такава среда е лесно.
А искам да се обърна към всички , които казват, че навремето нямаше частни уроци или поне се влизаше във ВУЗ без помощта им - не помните ли, че търговията с теми процъфтяваше тогава?
Виж целия пост
# 318
Ами аз теми не съм купувала, не и от пазар, различен от университетска и други книжарници. По История ползвах университетски официални теми от съученичка, на която не съм плащала. Бяха официални издания, купуваха се официално. Имах интерес, например, досежно религиозните течения и от библиотеката изчетох 2-3 книги само на тази тема. "Богомилите" бе дебела и много интересна. За библиотеката освен за читателска карта други пари не са ми искали. По литература имаше толкоз много официални разработки, че не ми е хрумвало да търся апокрифни ръчно писани такива, с недоказано качество.
Аз не твъря, че не е имало частни уроци. Твърдя, че не бе задължително да ходиш на такива, за да успееш. Както и че средното ниво на общото образование бе високо.
Виж целия пост
# 319
Моята щерка ходи на курсове по БЕЛ. Смятам, че в никакъв случай няма да и навредят. Все пак в 7 клас за последно учат за грамотност - по-нагоре вече ще учат само литература. И затова няма лошо да се доизяснят нещата и да се попълнят евентуални пропуски от училище. Кандидатстването не е единственият фактор, макар да е основен. Основен е, защото ако не я бях записала на курс, а после нещо се обърка и малко не и стигне, ще се чувствам виновна.
Интересното е, че и тя не протестира. Даже казва, че и е интересно.
Виж целия пост
# 320
По мои спомени пазарът на теми дойде малко по-късно, в началото на 90-те. Може би просто съм стара Simple Smile

Но съм виждала за какво става въпрос на частни уроци.  Пристига скорошна абитуриентка, в началото на 12 клас. Ни има представа за материала, ни може да си подреди мисълта, нито да напише три реда без грешка. Учителят в най-добрия случай казва на майка й, че чудеса не могат да се очакват, но обичайно все пак я взима, защото не може да си позволи да се откаже от дохода.  
За една година при най-добро желание от нейна страна би могъл да я научи на основните неща за авторите от конспекта, както и евентуално на основната структура на темата.
Това обаче не отменя опасността тя да направи пет груби правописни грешки и да я скъсат. Нито пък просто да не научи част от материала, щото не е свикнала да си дава толкова зор.

Така че много често тези, които дават частни уроци, раздават на учениците си "универсални" уводи, които да научат наизуст и да пишат независимо от конкретната тема, за да имитират ниво. Разбира се, това са някакви общи фрази, които нищо не казват и нормален проверяващ би ги изловил. И нивото на кандидатстудента няма да се повиши вследствие на уроците, защото това не е обучение, а някаква форма на измама.
Виж целия пост
# 321
По английски беше достатъчно нивото от езикова гимназия, стига да си бил добър в нея, де.
По литература беше и е добре да си грамотен, да можеш да се изразяваш аргументирано и последователно и да познаваш добре изучаваните произведения и общата история на българската литература, както и да имаш представа от световната.
По математика задачите бяха трудни, но не повече от тези на олимпиадите. Освен да знаеш правилата, трябваше да си изобретателен в комбинирането им.

Масата кандидатстудентски работи са просто откровено неграмотни. Жалко е, че университетите са принудени да смъкват критериите си дотам. Жалко е, че в трети курс студентка, която скоро ще завърши бакалавърската си степен, ми пише "купУл" (друг е въпросът, че го пише като превод на "spire", което е всичко друго, но не и купол). И че от цяла група само две-три момичета бяха наясно с пунктуацията.
Тези деца сигурно бяха ходили на някакви уроци. Но те не могат да заместят навика за четене, чрез който се изработва правописът (а това е базисно изискване за гимназията, не за бакалаври).


Подписвам се с две ръце! За мен това е началото, изворът на полу-интелигенция, който бълва от вузовете.
Виж целия пост
# 322
 ooooh! само като прочетох заглавието на темата и.... толкова тенденциозно... ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! и  толкова обобщаващо...
Аз си имам принципи.
1.Каквото и да не харесвам в учителките и училището на децата- пред децата НИЩО лошо не коментирам и пазя авторитета на учителките (доколкото е възможно и докогато е възможно)
2.НЕ РАЗЧИТАМ на училището,учителките и т.н да ми свършат работата по възпитанието и дори обучението на децата.Колкото и да вярвам на учителките, че са опитни,че ще се справят и т.н,...нещата, които смятам за важни- ги държа под контрол
3. Никакви частни уроци по нещата, които са задължителни в учебната подготовка на децата.
4. По родителски срещи не си мълча, а питам, споделям, обсъждам..-търся диалог и обратна информация...
..
Според мен, нивото на училището е много занижено, НО.. основния проблем е в липсата на елементарни навици и уважение от страна на децата към институцията училище..
Проблема е много сериозен.
Заплатите на учителите са ниски, НО и 100 пъти да се вдигнат, качеството на образованието със същите учители и със същите учебни програми няма да се подобри.
Във същото време желаещи да учат децата ни няма..(то и кадърни млади хора са рядкост, та..при тия ниски заплати съвсем се убива евентуалното желание..)
Учителстването не е за всеки. То не може да е професия,като всяка друга и не е.То е призвание. Иска се богата обща култура. Иска се ерудиция и информираност...(поне колкото на децата, а те живеят в информационен свят) Иска се честност и откритост. Иска се..да обичаш децата и да ги разбираш..
Абе..направо се чудя, възможно ли е да се намерят толкова на брой подходящи преподаватели..
току-що  ми хрумна,че най-правилно би било децата да се обучават ...с компютърни програми и..да се изпитват от такива..
А в "училище" да се учат децата на просто общуване и човешки взаимоотношения..
Трябва да помисля върху това..-току-що ми  хрумна..


п.п...толкова съм бързала,че..не съм поправила липсата на "спейс" в клавиатурата си.. Извинявам се за което..- малко със закъснение се поправих....
Виж целия пост
# 323
Аз си имам принципи.
1.Каквото и да не харесвам в учителките и училището на децата- пред децата НИЩО лошо не коментирам и пазя авторитета на учителките (доколкото е възможно и докогато е възможно)
2.НЕ РАЗЧИТАМ на училището,учителките и т.н да ми свършат работата по възпитанието и дори обучението на децата.Колкото и да вярвам на учителките, че са опитни,чеще се справят и т.н,...нещата, които смятам за важни- ги държа под контрол
3. Никакви частни уроци по нещата, които са задължителни в учебната подготовка на децата.
4. По родителски срещи не си мълча, а питам, споделям, обсъждам..-търася диалог и обратна информация...
..
Според мен, нивото на училището е много занижено, НО.. основния проблем е в липсата на елементарни навици и уважение от страна на децата към институцията училище..
Проблема е много сериозен.
Заплатите на учителите са ниски, НО и 100 пъти да се вдигнат, качеството на образованието със същите учители и със същите учебни програми няма да се подобри.
Във същото време желаещи да учат децата ни няма..(то и кадърни млади хора са рядкост, та..при тия ниски заплати съвсем се убива евентуалното желание..)
Учителстването не е за всеки. То не може да е проофесия,като всяка друга и не е.То е призвание. Иска се богата общакултура. Иска се ерудиция и информираност...(поне колкото на децата, а те живеят в информационен свят) Иска се честност и откритост. Иска се..да обичаш децата и да ги разбираш..
Абе..направосе чудя, възможно ли е да се намерят толкова на брой подходящи преподаватели..
Току-щомихрумна,ченай-правилнобибилодецата да се обучават ...с компютърни програми и..да се изпитват от такива..
А в "училище" да се учат децата на просто общуване и човешки взаимоотношения..
Трябва да помисля върху това..-току-щоми хрумна..

С това което пише *щурчо*съм напълно съгласна и я подкрепям!
Виж целия пост
# 324
Не се косете толкова за оценките и елитните училища. Това е пълен майтап. Ако приемате съвети, едно ще ви кажа - работете повече върху характера на детето си. За реализация в живота се искат доста други качества, освен учене на всяка цена. Освен ако в България не открият филиал на Оксфорд.

Напълно подкрепям казаното  Peace
Виж целия пост
# 325
Работата върху характера включва и качества като упоритост, работливост, отговорност. Ако ги възпиташ от рано няма смисъл да се косиш за оценките и елитните училища. Те си идват закономерно. Реализацията в живота, с малко повече късмет - също е по-скоро правило.

Виж целия пост
# 326
Съгласна съм с mamma_jenny. Peace Работата на родителите върху характера и навиците  на едно дете от ранна възраст  включва в себе си и  формирането    на  онези качества, необходими му на по-късен, гимназиален етап,  за самостоятелно  и успешно справяне с нещата.Тогава  и родителите много, много не се налага да се косят за това и онова. Колкото до реализацията - да, истина е ,че няма правило за по-успешна такава на онези деца с амбиция, полагали усилия през всичките 12 учебни години и после в университета. Късметът и ред други обстоятелства си казват думата и все пак наличието на една   добра  основа е  солидна предпоставка и за добра реализация в повечето случаи.
Виж целия пост
# 327
Горе- долу съм съгласна с някои неща от писаното от Щурчо, само дето не пазя и не се и каня да пазя нечий авторитет. Той не се дължи по презумпция, а се печели с поведение и качества. Не мога и няма смисъл аз да градя и пазя чужд авторитет. Претендентът за такъв сам да си се справя, това си е негов ангажимент. Пред по- големи деца бих била дори смешна. Не мога да ги лъжа /децата/, понеже ги обичам. Това, което си е за уважение, го адмирирам, както и на това, което си е за смях се засмивам, а на откровената обида и глупост реагирам.

Институция, честно казано, не мога да си представя, че може да се "уважава". Прекалено лозунгово и по социалистически ми звучи. Сигурно някакви спомени се засягат у мен. Аз изпитвам такива чувства към отделни личности. 

"А в "училище" да се учат децата на просто общуване и човешки взаимоотношения.."-тези неща мисля, че винаги са се учили и ще се учат вкъщи, а след това, с възрастта- в крачка, в обществото. Не вярвам някога училището ни да им обърне внимание. Хич и не разчитам.

Иначе кой ученик каква информация успял да погълне и възпроизведе- училището се свежда у нас до това, нали, основно, да, може учителят да се замени с РС, що пък да не. По- евтино, по- безпристрастно, по- чисто, пък и по- качествено, щом и без друго до това се свежда образованието. И време по- малко ще се губи- детето няма да ходи в училище, където всеки ден рискува здравето, че напоследък и живота си комай.
Виж целия пост
# 328
Judy, точно в училище се учат и човешките взаимоотношения. В учебниците по литература /читанката/ са поместени такива произведения, в които учениците ясно могат да откриват и разграничават доброто от лошото, да изразят своето отношение към героите, които постъпват нечестно, да извлекат поука, да се научат да помагат на нуждаещите се, да не лъжат, да не са надменни и др.
Не може урокът по литература само да се чете. Има си точно такива цели- ученикът да може да открива доброто и  да изразява своето отношение. Учителят е там и помага на ученика да открие правилното, доброто и истината.
Даже родители на ученици в начален курс могат да видят написани в тетрадките на децата си качества на герои от изучавани произведения, пословици и поговорки или изразено отношение.
Виж целия пост
# 329
Едно е "би било добре", друго е "така е".
Докато в час по литература се чете просто един урок и се пише един преразказ, като са важни основно запетаите и правописът и дали е използвана думата, която е употребил и авторът, без дискусии, без съчинения, без излагане, устно или писмено, на позиции, няма да е така, както ни се ще.

Те, затуй пиша:
"А в "училище" да се учат децата на просто общуване и човешки взаимоотношения.."-тези неща мисля, че винаги са се учили и ще се учат вкъщи, а след това, с възрастта- в крачка, в обществото. Не вярвам някога училището ни да им обърне внимание. Хич и не разчитам."



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия