Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl)

Кавала-Гърция



Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

аквадукт от аква -вода

Още малко история.
Който се отегчава, да не чете!!!
В 1512 г. властта в империята поел Селим Мрачния. Отново приложил закона за убийство на роднини – удушил двамата си братя, петте племенника, няколко халифи и везири и седнал на трона. Именно този джентълмен е бащата на мъдрия султан, който искал да създаде Ислямски европейски щати, Сюлейман Великолепни. Скоро след като дошъл на власт, той събрал армия от 400 хиляди души, 30 хиляди камили, 40 хиляди коне и 300 оръдия. От ислямизираната Румъния през 1526 г. Сюлейман се отправил към католическа Унгария и въпреки героизма на унгарците, унищожил армията им за две денонощия. Стигнал пред портите на Буда, днешната Будапеща. Опожарил столицата и отвел в робство в Истанбул 100 хиляди души, мъже, жени, деца. Отгатнете колко роби имало през следващата година на другите пазари, съперничащи на истанбулския – в Дамаск, Багдад, Кайро и Алжир. Три милиона! Но и това не било достатъчно за алчността на султана. За да създаде Ислямски европейски щати, той събрал втора армия, с 400 оръдия и през 1529 г. от Унгария потеглил към Австрия. Ултракатолическата Австрия тогава била считана за крепост на християнството. Сюлейман Великолепни не успял да я победи. След пет седмици на неуспешни атаки той решил да отстъпи. При остъплението си султанът набил на кол 30 хиляди селяни, защото не считал, че са ценни, за да бъдат продадени в робство. Цената на робите паднала поради това, че имало твърде много – три милиона и сто хиляди, които били пленени в Унгария. Когато се върнал в Истанбул, Сюлейман заповядал на прочутия пират Хаир Ад-Дин, известен като Барбароса, Червената Брада, да реформира имперската флота. Благодарение на реформата, Средиземно море станало ислямско владение. След като потушил дворцов бунт и удушил двама от синовете си и шестте им деца, т.е. внуците си, през 1565 г. Сюлейман се отправил към друга християнска крепост – Малта. Но през 1566 г.съвсем ненавреме умрял от инфаркт.

КАКВА КРАСИВА СУЛТАНКА-МАМА ЩЕ ИМАМЕ!!!

Ятаган (от турски yatağan) е вид турски нож (който става известен в другите страни, като „турски меч“), използван от средата на 16 до края на 19 век. Ятаганът е широко използван в Турция и в областите под турско влияние, като например на Балканите.



Той се състои от острие, с характерна извивка напред и дръжка от два чирена, закрепени към танга, които в краищата си наподобяват големи уши. Разстоянието между чирените е покрито най-често с метална лента, която е богато украсена. Острието варира от 60 до 80 см дължина и е извито напред (подобно на иберийската фалката и гръцкия копис), понякога извиващо се назад чак до самия му край. Този форма често се нарича „рикърв“. Гърба на острието е направен от мека стомана, а острият режещ ръб от твърда, закалена за голяма издръжливост.
Дръжката няма гард, вместо него два метални болстера осигуряват прехода към острието. Чирените на  дръжката обикновено са направени от кост (слонова кост, рог или сребро) и се разширяват в своеобразни „крила“ или „уши“ от всяка една страна при помела (част от ножа, която предотвратява изпускането му по време на сечене). Забелязват се регионални различия при дръжките: балканските ятагани се отличават с по-големи уши, често направени от кост, докато анадолските се характеризират с по-малки, рогови. Сложни произведения на изкуството, както върху дръжката, така и върху и острието могат да се видят при много от ятаганите изложени днес, което показва значителна символична стойност. Тъй като нямат гард, ятаганите влизат плътно в ножниците си; носели са се хоризонтално на пояса, прикрепени чрез кука.
Един от най-добрите и най-ранните екземпляри от вида на оръжието е направен за Сюлейман Великолепни, управлявал Османската империя от 1522 г. до 1566 г. Този меч сега се намира в съкровищницата на двореца „Топкапъ“ в Истанбул и предизвиква небивал интерес, тъй като е датиран от 1526/7 г., а името на майстора му – Ахмед Текелу е изписано на задната част на острието. Дръжката е от слонова кост, обвита с деликатно инкрустирани златни орнаменти.

Султанът и неговата майка.

Привет ,Сюлейманки  
   Направо главата ми взе да пуши от толкоз информация   , но дерзайте ,с разкази и снимки...
Лу ,още веднъж мерсаж джанъм !!!   
Хиацинт,браво миличка ,добре се справяш с чупките.     

Здравейте , мисля си дали ще има сцени снимани  тук?



Султанът и дворецът са начело на управлението на османската държава. Дворецът е бил резиденция, работно място и център на Османската империя. Дворецът "Топкапъ" е построен през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II (Фатих султан Мехмет) и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява най-напред "Чиниената резиденция", а впоследствие дворецът и го нарича "Сарай-и Джедит" (нов дворец). През XIX в. дворецът е наречен "Топкапъ".

 Трите страни на двореца "Топкапъ" са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени,  а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв. м, дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини.
 През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 -  японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.

   В библиотеката на двореца "Топкапъ" се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.

   Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.

   Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.

   Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.

 Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.

Лукреция ,и добрия пример е заразителен      

БРАВО НА ТЕБ!
С ИСТОРИЯТА НИЕ ДОБРЕ ЩЕ СЕ СПРАВИМ,  ВЯРВАМ СЪЩО ТАКА, ЧЕ ХАЛИТ ЕРГЕНЧ ЩЕ СЕ СПРАВИ  ВЕЛИКОЛЕПНО С РОЛЯТА СИ!!!!!

ИСТОРИЯТА ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ЧЕТЕ.
ХУБАВО Е АКО ЧОВЕК ПОНЕ ЗА МИГ СЕ ДОКОСНЕ ДО ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ, ПОСЕТИ/РЕАЛНО, НЕ ВИРТУАЛНО/ ИСТОРИЧЕСКИТЕ МЕСТА.

Попаднах на това във фейсбук Струва ми се (според гугъл ) че вече си имаме Роксолана



BAŞAK HÜRREM SULTAN ROLÜNDE..

Bu yılın iddialı dizileri arasında girmeyi hedefleyen, ’Muhteşem Yüzyıl’da ekranlardaki yerini almaya hazırlanıyor. Başrol oyuncularından Halit Ergenç ve Nebahat Çehre’nin belli olduğu dizinin yapımcılığını Tims Production üstleniyor. Dizinin Hürrem Sultan’ı ise kısa bir süre önce belli oldu; Muhteşem Yüzyıl’da Hürrem Sultan’ı Başak Köklükaya canlandıracak..

Извинявам се за грешната информация



ЛЕКА НОЩ