Nevdi, според мен още не му е дошъл моментът на детето.
Ние едва сега, към годинката постигнахме успех - преди това все се чудех защо не иска да си отхапе банан примерно - това примерно и бях на върха на щастието, когато към 10-тия месец почна сама да я де праскова, по-скоро да я смуче.
Сега обаче е всяка вечер с нас на масата, а ако нашата манджа не е подходяща й слагам в една чинийка сирене, кашкавал, хляб, домати, краставици или каквото има там в хладилника, подходящо за нея и така ядем всички заедно - е, ако посегне към нашите чинии, й даваме микродози от нашата храна, колкото й да е неподходяща според моите разбирания.
И после засължително суче за лека нощ. 
Но в повечето случаи си избира от нейната чинийка нещо и невинаги посяга към нашите чинии.
Аз самата съм фен на късното захранване (след 6 мес.) и на определен ред на на въвеждане на храните, например сирене или кисело мляко преди 11 месец за мен беше немислимо да дам (ръководех се изцяло от съветите на Косе Босе), така че този вид захранване все ми е звучал като нещо далечно и не за нас (може би защото съм го бъркала с педагогическото, но така и не съм се интересувала в подробности).
Но все пак изкушавана да провокирам по-голяма самостоятелност у детето, към 9-ти-10-ти месец, почнах да давам пъпеш, диня, краставица, ябълка, корички хляб и други подобни, всичко предизивкваше ужасни задавяния, някои от които ми изкарваха ангелите просто.
Защото детето беше с 4 предни зъба и съвсем логично ги използваше да отхапва по-големи парчета, а да си използва беззъбите венци хич не се й сещаше. И резултатът беше - редовно задавяне с храна.
После си дадох сметка, че просто детето не е готово да дъвче още и спрях. Пък и страх лозе пази, дълго време я дебнех да не реши да хапне нещо, различно от пюре.
В един момент всичко си дойде на мястото - детето сякаш от раз се научи да дъвче, нищо, че нямаше още кътници. Взе да проявява интерес към храненето с пръсти и ние я оставяме - нищо, че става мазало после - и дрехи, и под, и стол за хранене.
Но най-важното е да не се насилват нещата.
А и май детето си хапва това, от което има нужда организмът му - например моята щерка тази вечер не хапна грам домат, само кашкавал, а иначе друг път омита всички домати, попаднали пред погледа й.
Сега тепърва ще се интересувам по-подробно от този метод.
fata ®,
- след малко почвам да чета.
Виж целия пост
Ние едва сега, към годинката постигнахме успех - преди това все се чудех защо не иска да си отхапе банан примерно - това примерно и бях на върха на щастието, когато към 10-тия месец почна сама да я де праскова, по-скоро да я смуче.
Сега обаче е всяка вечер с нас на масата, а ако нашата манджа не е подходяща й слагам в една чинийка сирене, кашкавал, хляб, домати, краставици или каквото има там в хладилника, подходящо за нея и така ядем всички заедно - е, ако посегне към нашите чинии, й даваме микродози от нашата храна, колкото й да е неподходяща според моите разбирания.
И после засължително суче за лека нощ. Но в повечето случаи си избира от нейната чинийка нещо и невинаги посяга към нашите чинии.Аз самата съм фен на късното захранване (след 6 мес.) и на определен ред на на въвеждане на храните, например сирене или кисело мляко преди 11 месец за мен беше немислимо да дам (ръководех се изцяло от съветите на Косе Босе), така че този вид захранване все ми е звучал като нещо далечно и не за нас (може би защото съм го бъркала с педагогическото, но така и не съм се интересувала в подробности).
Но все пак изкушавана да провокирам по-голяма самостоятелност у детето, към 9-ти-10-ти месец, почнах да давам пъпеш, диня, краставица, ябълка, корички хляб и други подобни, всичко предизивкваше ужасни задавяния, някои от които ми изкарваха ангелите просто.
Защото детето беше с 4 предни зъба и съвсем логично ги използваше да отхапва по-големи парчета, а да си използва беззъбите венци хич не се й сещаше. И резултатът беше - редовно задавяне с храна.
После си дадох сметка, че просто детето не е готово да дъвче още и спрях. Пък и страх лозе пази, дълго време я дебнех да не реши да хапне нещо, различно от пюре.
В един момент всичко си дойде на мястото - детето сякаш от раз се научи да дъвче, нищо, че нямаше още кътници. Взе да проявява интерес към храненето с пръсти и ние я оставяме - нищо, че става мазало после - и дрехи, и под, и стол за хранене.
Но най-важното е да не се насилват нещата.
А и май детето си хапва това, от което има нужда организмът му - например моята щерка тази вечер не хапна грам домат, само кашкавал, а иначе друг път омита всички домати, попаднали пред погледа й.
Сега тепърва ще се интересувам по-подробно от този метод.
fata ®,
- след малко почвам да чета.
Самата схема също няма "задължителен" характер, тя дава ориентир кои храни може да се въведат и откога, избор на майката е какво ще дава на детето си. 
Много от изредените от теб храни обаче са твърди ако си ги давала сурови. Не случайно зеленчуците трябва да са сварени. Повечето майки задушават леко и ябълка и круша са по-твърди. Все пак трябва да са неща, което детето да мое да смачка с венците си или поне да раздроби на парченца, подходящи за преглъщане. Естествено е, че дете, което никога не е сдъвквало и е преглъщало наготово пюрета няма да знае в началото какво да прави и ще се опитва по абсолютно същия начин да поглъща наготово. 
), това, което обсъждате тук ми се струва добър вариант. Обаче, имам питане - какво правим, когато нямаме достъп до по-чисти от към нитрати и не знам още какви боклуци плодове и зеленчуци? Сега е сезон на тиква, късни круши - имаме си ги в БГ - и цитруси, авокадо, банани (с противоречиви мнения - става ли или не за даване при начало на захранване) и т.н. дошли от някъде си... какво даваме при това положение? 
Да 