Февруарското човече, да подритва знае вече - тема 11

  • 25 718
  • 729
# 645
Аз да ви кажа пък съм много спокойна откакто съм бременна. Такова спокойствие и мир, мъжЪ ми се чуди чак-иначе една нервна съм и се карам със всички. Да извиняват мамите ако някоя съм засегнала до сега-не го правя нарочно   Mr. Green  А колкото до събирането на багажа  Mr. Green всеки път му го казвам това ми е редовната реплика, но отдавна не съм я употрябвала, напротив напълно съм съгласна с мъжО  Thinking

От работата ще ме луднат-ще ме карат след един месец да ходя за няква проверка от чужбина да бе как ли няма да стане  Joy Утре ще ходя да се разправям с шефа

Ели на мен също ми протече един, два пъти кръв от носа-единия път беше като станах от сън, помислих си, че мъжО ме е фраснал докато спи  Mr. Green Спокойно  Hug


Виж целия пост
# 646
kapmeh спокойно, ще се оправят нещата spoko Ние вкъщи се караме за дребни работи, но като се замисля той е станал по-обидчив и от мен. Само нещо да му кажа накриво и се сърди като малките деца Joy И на двамата ни минава много бързо, особено на мен и аз винаги правя първата крачка към помирение, защото обикновено забравям за какво сме се скарали след около 5 мин. Важното е че се обичате и чакате едно малко съкровище txtloves
Виж целия пост
# 647
Kapmeh, и ние сме имали подобни скандали. Спокойно, ще ви мине и на двамата и довечера всико ще е ок. Ти само се успокой, че нервите не са добър съветник, а и за бебе не е добре.
И аз всеки път си събирам багажа (един път наистина), така че няма страшно.
Виж целия пост
# 648
Ох, аз съм най-после в къщи, не на работа. За сега ми е  добре, да видим до кога, че на мен бързо ми писва от еднообразие. Не можем да измислим име на бебето-мъжа ми е оставил на мен да мисля, аз съм направила един списък с над 13 имена и не мога да избера.  SadНакрая ще правя ала-бала и готово. И ние се караме-аз съм си нервна, по-нервната съм в къщи, той прави крачките за сдобряване. А по време на бременност ме избива хептен на изблици-особено ако си стоя в къщи и не се занимавам с нещо-за това и изчаквах до сега,а и сега ме е страх какво следва като съм си вече у дома. Вчера точно и аз заявих,че си тръгвам. Ама няма къде...и той го знае. А и за бебето не беше добре,защото от вчера съм със задушаване,сърцебиене и днес и с кръвното не съм добре. А до вчера си бях добре. И това след един скандал. Не си струва-пазете се,че ще навредим на бебетата-на мъжете нищо не им дреме. Никой не можа да ми обясни защо дъщеря ми се роди накрая така увита и недоносена- а беше на ехографи добре до 7-мия месец-нищо и нямаше и на ФМ. А аз бях ужасно нервна цяла предна бременност, особено след 7-мия месец. Не се съмнявам,че това е породило увиването на бебето и последващото недорастване. То усеща всичко и се увива, подскача, върти се-вчера усещах съвсем ясно как ме рита силно,чак ме заболя по едно време. Други дни не ме е ритала така. Та така-изпуснах се вчера и аз,ама гледам тази бременност да съм по-спокойна,защото не знаете какво може да стане.
Виж целия пост
# 649
Много ви благодаря за подкрепата. Абе и ние за 5 мин се оправяме....но...
Мислите ли че да живеем с родители е лошо, защото в момента не можем да се отделим тук наемите са ужасни и той скоро започна нов бизнес още не е така разработен , но мисля като стане бебо на поне 6 7 месеца да търсим нещо , че и къщата ще стане тясна, дядо му има хоби да сглобява самолети и цялата къща е в макети .
Има ли други мами да живеят с бабин дом на едно  newsm78 и мислите ли че ще ми е от полза или само ще се изпокараме?

Относно покупките ние имаме количка( зимен косх, седалка за кола, цханта и т.н.), стерилиратор (комплект с нагрежатели и един куп шишета,термо чанта) дрешки (е не всички но повечето) играчки , помпа за кърма, мини згъваема кошарка за хола, че сме в къща и нямам намерение да седя горе по цял ден та зехме малка кошарка за долу, няколко одеалца, олекотена завивка за кошарката, бижеронки....и разни дреболии
чесно казано мислех че са малко неща но като почнеш да се приготвяш...вече ме боли глава.не са толкова малко неща, особенно ако чякаш първо дете (нямаш нищо от преди)

А за дрехите , аз си купих само едни дънки за бременни с ластик... който и на мен още ми пада  Joy   и една плетена рокля с клин за бременни от mothercare.мисля да не копувам друго , само излишни разходи, имам доста долници широки ...ще си нося тях .пък и като си остана вкъщи няма да има голямо значение  Peace

Виж целия пост
# 650
Огнена стихия по-спокойно и да се оправяш, пък все ще намериш какво да правиш в къщи и АЗ като теб първо така мислех. Да си почиваш и взънни един телефон на доки за тоя задух и кръвно  Hug

Ама вижте колко съм хитра, не си събирам аз багажа, а гоня мъжО  hahaha

Ние живяхме първоначално с нашите, когато завършихме-беше си сървайвър, накрая се изпокарахме и се изнесохме-после пък те заминаха и сега  Whistling като се видим много се обичаме. Така, според мен си е по-добре.

Незнам как ви падат, аз дори си прехвърлих с една гайка напред ластика на дънките, а бебка пак е решила танци-манци вътре май  Laughing
Виж целия пост
# 651
И аз на моменти си изпускам нервите, не на мъжа ми, той ме търпи и внимава да не ме ядосва. Но на моите си роднини - майка ми, брат ми, всеки си витае в облаците по свой си начин, аз се мъча да въдворя ред. А, че влияе на бебето съм сигурна - на два пъти забелязвам, че повиша ли тон, напрегна ли се и бебето почва много да се движи, да рита... Така че - трябва да го даваме по-спокойно и поне за дреболии да не се ядосваме. За кръвта от носа - бързо спря, и преди бях чувала, че е нормално при бременност, но никога не ми е текла, затова се ошашках малко - срам не срам, но дори не знам студена кърпа ли се слага и пр. Впрочем, проучих въпроса със скрининга за гестационен диабет, така че, ако някоя мама в София я интересува, мога да споделя информация - кога, къде и какво.
Виж целия пост
# 652
kapmeh , моето мнение определено е,че ще се изпокарате. Колкото да се уважават млади и стари винаги има неща, които не одобряват едните и другите-то с мъжа си човек не се разбира винаги,камо ли с майка му и баща му или своите дори. Ама като гледам къде си-едва ли имаш възможност да се отделите за това може би няма нужда да се питаш. Ние живяхме 8 месеца с неговите първо и едва се търпяхме-не сме си казвали лоша дума никога,ама какво стискане на зъби е било....А с моите не бих живяла аз, камо ли да карам него.
Виж целия пост
# 653
С моите родители не бих живяла вече. Наложи ми се тая година за седмица да им гостувам и едвам ги изтърпях. Карат се като малките деца, а майка ми само ми опява разни работи - това така, онова иначе, а аз на коренно различно мнение. А с родителите на мъжа ми съм живяла няколко месеца, не сме се карали, но аз и не бутвам нищо и за това. Ако почна аз да готвя, пера, чистя сигурно някой ще ми каже нещо което на мен няма да ми се хареса и ще стана лоша.
То верно че двете къщи са долепени, ама са с отделни входове и всеки да си знае своята и да си прави каквото иска. Свекърва ми се пробва тънко да си каже "мнението" за обзавеждането, а свекъра за начина на строеж, ама ние и двамата с мъжа ми ги контрираме нежничко. И свекърва ми напоследък: "Аз много харесвам еди какво си...", само като я изгледам на криво: "Ама то нали си е Ваше, аз само споделям..."   Laughing
Така че категорично далеже от мама и тате. Те ще почнат и във възпитанието да ми се бъркат и тогава ще стане страшното, ако живеем заедно.
Виж целия пост
# 654
Чакайте и аз да кажа за родителите! Ние живеем с моите родители вече 3 години. Включихме се в строеж и си чакаме гарсониерката. Трябваше да избираме дали цял живот да сме на квартира или да теглим заем и да се прижалим за няколко години при нашите, но да си имаме наше жилище. И избрахме да поживеем при моите родители. Аз не исках, още по малко мъжът ми, НО така трябваше. И сега за миг НЕсъжалявам. Вярно имаме комфликти с майка ми, все пак сме домакини и двете, но тя си ми е майка и бързо се сдобряваме. Иначе всичко си е наред, разбираме се и си помагаме много. Така че не винаги нещата са толкова злае. Не че аз не искам да си отиваме вече, но не за това че не се разбираме, а за да сме си отделно вече!!!
А за караниците - ОХ какво да ви кажа. Мен дъщеричката ми ме изкарва извън нерви понякога, а и мъжът ми не изостава. Когато съм ядосана, той вместо да ме жали, че съм бременна, ми се зъби и започват караници. А знае, че ако си премълчи след малко аз ще съм пак добра (минава ми бързо) и не трябва да задълбочава, ама на.
Малко дълго писах, но да кажа и по двата въпроса  Embarassed
Виж целия пост
# 655
Да се включа и аз по темата - ние си живеем сами и като ви слушам осъзнавам какво предимство е това...но да ви кажа с наближаване на раждането започвам все повече да се притеснявам как сами ще се оправяме с бебето... Tired Вече съм казвала по назад, че по принцип ние нямаме баби от много отдавна...ама все пак колкото и да пречат друго си е сигурно да знаеш, че има кой да ти запази бебчо за един час да си пооправиш, да обърнеш внимание и на себе си и на мъжо...такива неща...А ние как ще сме - не ми се мисли направо...ама ше се оправиме някак де - като опре ножа в кокъл... Grinning
Виж целия пост
# 656
kapmeh , успокой се! Аз като се нервирам му казвам на моя да не ми се вяства пред очите, докато не го потърся. Всъщност, ние се караме само заради шума от китарите.

За родителите - и двамата с мъжа ми сме по училища и пансиони от 13 годишни. Обяснила съм на родителите, че поради тая причина, ние просто не сме научени да живеем с родители, нищо лично, да няма сърдити. Гости - да, доре дошли - посрещам - изпращам, под един покрив - никога.

За плетенето - Янчето плете и не се е вяствала скоро.
Фентъзи, знаеш ли какво стана с Булка Мурулка и тя не е писала от месеци, а е на 1 страница (май и тя е от морските мами).

Лорийн, ако са акари, ще ви лазят и не се виждат.

Хепи мама да оздравява по-бързо.

Отивам да слагам обяда на мъжО, после пак съм тук  Simple Smile
Виж целия пост
# 657
Оооо, amidala13, ама въобще не се притеснявай, няма да си първата. Напротив по-малко (поне от моите познати) са тия които живеят с нечии родители. Е верно, че на някой бабите са в същия град, ама на повечето не са.
Виж целия пост
# 658
Аз ще съм с първо дете живот и здраве, но не се притеснявам за гледането. Да, ще е изтощително и няма да е лесно, но помощ освен от половинката не искам. Работила съм много, имала съм редовно 2-3 часа сън на нощ, не знам какво е това работа от 9 до 6, та мисля че имам някакъв тренинг на напрежение.

А и като гледам във форума редовно има млади мами така че явно остава време за това-онова  Laughing

Изобщо, не съм фен на максимата че друг освен майката и бащата трябва да са намесени в домакинството и отглеждането на децата. Единственото, от което се притеснявам е, че много ще се изнервям, аз бързо "паля". Но засега съм учудващо спокойна и в непукистко настроение.  Peace
Виж целия пост
# 659
Знам ги тея неща и сякаш се опитвам сама да си ги оборвам...на ум...виждам че и той не иска да живеем с тях, аз също . Но тука квартирите са ужасно скъпи , а ние плащаме и наем на гаража който отворихме и е много трудно. А ако трява да живеем сами ще плащаме двойно.А така ми се иска.А като си идваме в България пък сме у техните ...и каво да ви кажа, той тук стиска аз там. ужасно наистина.Но майка ми пък я оперираха от рак на гърдата преди година и изтърпя много лечения и все още има някой проблеми и трябва и да не се ядосва много и...голяма идилия какво да ви кажа.Накрая от мисли за другте нямам време за себе си .Дано като се роди бебо сичко да е наред и да можем да сменим къщата.

Не че не се разбираме, разбираме се добре за тия 3 години дето живеем заедно (преди това живяхме сами 2 години в България и беше добре), но все пак друго си е.

А за ваничките отново...мога да предам отзиви от други мами относно ваничката с повивалника на колеца с няколко равчета, тук ги има навсякаде и изглеждат огромни и високи на живо (няма да са удобни за дребосъчки като мен ).А други мами ми споделиха че след 2-рия месец са копували оикновенна ваничка и във стаята или във ваната защото много мърдало маничето и ваничката се клатела нестабилно. Но все пак ми изглеждат красиви и на живо, за съжаление нямаме място ние.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия