Докато баницата свърши.
Виж целия пост
До кога трябва да помагат родителите?
- Публикувана: 5 окт. 2010, 13:07 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2010, 13:33 ч.
# 16
5 окт. 2010, 17:05 ч.
До момента, в който започнат работа и изкарват парите си сами.
За конкретния случай - направете така, че да заживеят самостоятелно и тогава нещата ще си дойдат на мястото, всички ще бъдете доволни.
Виж целия пост
За конкретния случай - направете така, че да заживеят самостоятелно и тогава нещата ще си дойдат на мястото, всички ще бъдете доволни.
# 17
5 окт. 2010, 17:07 ч.
И преди се спореше доста по тази тема. Всеки вижда различно нещата и според мен точен отговор няма.
И друг път съм го казвала,та даже и са ме нападали,но приемам чуждата гледна точка и това,че хората виждат нещата през своите очи..Родителите ни имат достатъчно,та да ни помагат много и го правят.Не сме им в тежест.Ако нямаха-не бих висяла на врата им.
Аз съм на 25,мъжът ми на 26. И двамата учим втори магистратури.Аз работих малко и се отказах,мъжът ми си работи от вкъщи,и то не по специалността,а към фирмата на майка му. Може да се каже,че всичко досега имаме от родителите-и апартамента,и колата,и обзавеждането,и всички по големи неща.В момента си правя зъби за 6000лв,ако не бяха те,никога не бих могла да си го позволя на тия години.Все пак на 25 не можеш да изкараш и за къща,и за кола,и за семестри общо по 2500 на мен и мъжа ми..И да работиш най-много да изкараш насъщния.Имаме на наше име имоти от тях,които даваме под наем-следователно тези пари са ни от тях,макар нещата да са наши.
От друга гледна точка,аз когао бъда майка и детето ми стане на 20+,но видя,че се е превърнал в глезан/а или нехранимайко,ще спра всякакви средства,та да му дойде акъла.Но ако виждам един амбициозен млад човек с шанс да постигне нещо,ще помагам,докато той успее..
Виж целия пост
И друг път съм го казвала,та даже и са ме нападали,но приемам чуждата гледна точка и това,че хората виждат нещата през своите очи..Родителите ни имат достатъчно,та да ни помагат много и го правят.Не сме им в тежест.Ако нямаха-не бих висяла на врата им.
Аз съм на 25,мъжът ми на 26. И двамата учим втори магистратури.Аз работих малко и се отказах,мъжът ми си работи от вкъщи,и то не по специалността,а към фирмата на майка му. Може да се каже,че всичко досега имаме от родителите-и апартамента,и колата,и обзавеждането,и всички по големи неща.В момента си правя зъби за 6000лв,ако не бяха те,никога не бих могла да си го позволя на тия години.Все пак на 25 не можеш да изкараш и за къща,и за кола,и за семестри общо по 2500 на мен и мъжа ми..И да работиш най-много да изкараш насъщния.Имаме на наше име имоти от тях,които даваме под наем-следователно тези пари са ни от тях,макар нещата да са наши.
От друга гледна точка,аз когао бъда майка и детето ми стане на 20+,но видя,че се е превърнал в глезан/а или нехранимайко,ще спра всякакви средства,та да му дойде акъла.Но ако виждам един амбициозен млад човек с шанс да постигне нещо,ще помагам,докато той успее..
# 18
5 окт. 2010, 17:11 ч.
Трябва а се помага винаги,когато имат нужда от помощ независимо на колко са години. Всеки родител,който обича децата си, им помага през целия си живот по един или друг начин. Докато родителите са здрави и могат,те помагат на деца и внуци. 
Виж целия пост
# 19
5 окт. 2010, 17:11 ч.
Мисля, че е нормално до втори - трети курс, ако са студенти. После е редно децата сами да си поизкарват по някой лев, та поне джобните да не се искат от родителите.
Но, ако се задомят преди да са завършили образованието си, то си е техен проблем как ще живеят и с какво ще си гледат децата. Все пак трябва да се замисли човек, преди да се жени и ражда.
Е, така говоря, разбира се, защото моите са още мънички. Далечен ми е моментът, в който ще ги натиря от бащината къща.
С една дума - ако имам възможност, ще ги подпомагам, докато съм жива. Но няма да ги издържам изцяло. Особено, ако са решили, че са достатъчно пораснали, за да си правят собствено семейство.
Виж целия пост
Но, ако се задомят преди да са завършили образованието си, то си е техен проблем как ще живеят и с какво ще си гледат децата. Все пак трябва да се замисли човек, преди да се жени и ражда.
Е, така говоря, разбира се, защото моите са още мънички. Далечен ми е моментът, в който ще ги натиря от бащината къща.
С една дума - ако имам възможност, ще ги подпомагам, докато съм жива. Но няма да ги издържам изцяло. Особено, ако са решили, че са достатъчно пораснали, за да си правят собствено семейство.
# 20
5 окт. 2010, 19:04 ч.
На нас никой не ни е помагал по никакъв начин. Беше ни изключително трудно да си стъпим на краката, да купим апартамент, да си отгледаме детето. Сега е студент и съм решила аз да помагам с каквото мога и докато мога. И да, чувствам се задължена да го издържам, докато желае да учи, му осигуря някакво жилище, да му помагам когато има нужда. Без тия глупости, че някой е бил оставен да се оправя сам и ето го, успял да се изучи сам, да отгледа деца, да направи кариера, да забогатее даже и бла, бла 
Тоя филм не само го гледах, но и даже участвах в него и знам какъв му е сюжета 
Виж целия пост
Тоя филм не само го гледах, но и даже участвах в него и знам какъв му е сюжета
# 21
5 окт. 2010, 19:27 ч.
Винаги можеш да помогнеш инцидентно, но да ги издържаш постоянно....
От личен опит казвам, че си е до възпитание на децата, едните се ycещат, а други така са научени да чакат на мама и тати.
Виж целия пост
От личен опит казвам, че си е до възпитание на децата, едните се ycещат, а други така са научени да чакат на мама и тати.
# 22
5 окт. 2010, 20:16 ч.
Няма закони по този въпрос. 
Родителите и децата си помагат взаимно, докато това не започне да тежи на някого.
Ако вие не искате да подкрепяте вече младото семейство, просто спрете да го правите.
Виж целия пост
Родителите и децата си помагат взаимно, докато това не започне да тежи на някого.
Ако вие не искате да подкрепяте вече младото семейство, просто спрете да го правите.
# 23
5 окт. 2010, 20:20 ч.
E, и какъв му е сюжета? Нали и аз , и други тук от момичетата сме участвали.
Доволна съм от това което със съпруга сме постигнали. Не се чувствам нито ощетена, нито съм сърдита на живота. Трудно ни е било и може би пак ще бъде. Така пораснахме заедно, възпитахме децата и определено, не смятам, че някога децата ще се обърнат назад и ще кажат - то ако не беше баба ни и дядо ни ......
Виж целия пост
Тоя филм не само го гледах, но и даже участвах в него и знам какъв му е сюжета
E, и какъв му е сюжета? Нали и аз , и други тук от момичетата сме участвали.
Доволна съм от това което със съпруга сме постигнали. Не се чувствам нито ощетена, нито съм сърдита на живота. Трудно ни е било и може би пак ще бъде. Така пораснахме заедно, възпитахме децата и определено, не смятам, че някога децата ще се обърнат назад и ще кажат - то ако не беше баба ни и дядо ни ......
# 24
5 окт. 2010, 21:26 ч.
Родителите са длъжни да издържат децата си докато ги поемат внуцитА, да - и да научат внуците да печелят, че мама и тати чакат.
Сега сериозно - бих помагала на женено дете докато учи, докато си стъпи на краката.
Но при описаното от авторката поведение - скандали, нежелание за работа веднага спирам с помощта.
Смятам, че семейните деца трябва да живеят отелно от родителите. Само така ще станат семейство. Като си ходим на гости ще си бъдем по-мили.
Виж целия пост
Сега сериозно - бих помагала на женено дете докато учи, докато си стъпи на краката.
Но при описаното от авторката поведение - скандали, нежелание за работа веднага спирам с помощта.
Смятам, че семейните деца трябва да живеят отелно от родителите. Само така ще станат семейство. Като си ходим на гости ще си бъдем по-мили.
# 25
5 окт. 2010, 21:36 ч.
Показах темата на приятел и неговото изказване беше изключително точно и лаконично:
"егати и търтеите!"
Аз нямам какво да добавя...
Виж целия пост
"егати и търтеите!"
Аз нямам какво да добавя...
# 26
5 окт. 2010, 21:39 ч.
Знам ли докога...Най-вероятно докато децата имат нужда от помощ.Нямам предвид резонно да ги издържат,разбира се.Особено ако имат семейство.На нас са ни помагали при необичайни ситуации,когато се е налагала спешна покупка на нещо или някое дете се разболее ден преди заплата.Пари на куп никога не са ни давали,апартамента си го купихме с кредит,за обзавеждането пак кредит,общо взето големите неща сами си ги осигурихме.
Виж целия пост
# 27
5 окт. 2010, 21:53 ч.
Родителите помагат докато могат, колкото могат и с каквото могат.
Финансово подпомагане - да, но пълна издръжка на младото семейство - не. Нашите родители винаги са ни помагали, но без изрично да им бъде поискано от нас. Примерно, събрала 100 лв. свекървата, донесла ги да купя нещо на децата. Не съм я молила за пари, решила жената, дава. Аз това го отчитам като помощ.
Виж целия пост
Финансово подпомагане - да, но пълна издръжка на младото семейство - не. Нашите родители винаги са ни помагали, но без изрично да им бъде поискано от нас. Примерно, събрала 100 лв. свекървата, донесла ги да купя нещо на децата. Не съм я молила за пари, решила жената, дава. Аз това го отчитам като помощ.
# 28
5 окт. 2010, 22:49 ч.
на 14 започнах да работя, докато учех, на 16г взех първата си квартира, на 18г се изнесох тотално от нашите.....имала съм много трудни моменти - но съм се оправяла сама, макар и в мизерия на моменти, на няколко пъти се е налагало и да ми протегнат ръка - при здравословни пролеми - и морално и финансово
сигурна съм, че не съм им в тежест и се радват на успехите ми, макар, че са ги страдали с мен....защото се бутах за всичко сама....
мисля, че няма рецепта - всичко е до човека и от двете страни....
но не възприемам - това, което се случва при вас - доотлеждане в паразитна форма....
Виж целия пост
сигурна съм, че не съм им в тежест и се радват на успехите ми, макар, че са ги страдали с мен....защото се бутах за всичко сама....
мисля, че няма рецепта - всичко е до човека и от двете страни....
но не възприемам - това, което се случва при вас - доотлеждане в паразитна форма....
# 29
6 окт. 2010, 00:09 ч.
Няма "трябва", поне що се отнася до пълнолетни, работещи хора! На когото колкото му се откъсне от сърцето, толкова помага.
Виж целия пост
Препоръчани теми