Февруарчето на ясла вече ходи, а майка му на работа с колеги разни спори!

 И ние не сме правили прощъпулник  , нито пък погача, да не говорим за кръщене...Няма и да правим.

 А мойто магаре си е такова, от 12г. сме заедно, не му е за пръв път няма да е и за последен, на мен ми е обидно, че го прави в такъв момент.А що се отнася до девойката - тя ако не е тази ще е някоя друга, така че нея пък съвсем няма в какво да я обвинявам.Гледам да се абстрахирам от ситуацията за да не се вкарвам в някакви филми точно сега  .

Маринче,трудно е сега с работата и Жоро го знае.Стегнали са ви шапките-ще просветнат нещата според мен 

Момо,радвам се,че приемаш спокойно нещата-браво на теб 


за ритуалите-правихме само чистата молитва на 40 я ден и кръщенето-това за мен са важните неща

А, така, да си дойдем на думата!  
Аз пък тази вечер подпалих много сериозно по подобна причина. Тъкмо си мисля, че от известно време на сам с моя мил се разбираме доста добре и той реши съвсем чистосърдечно да ми сподели, че първия месец като замина за Лондон бил излизал 3-4 пъти с една англичанка, с която се запознал на едно парти за свободни хора. Той ми беше казал отдавна, че е ходил с неговия съквартирант - той постоянно ходи по такива мероприятия и мъкне Цецо с него понякога (лоша среда с две думи). Та запознал се бил там с тази и излизали няколко пъти- така на кафенце само. Тя му предложила на втория-третия път да се пренесе да живее при нея, той тогава тъкмо търсеше квартира. Можела да му помага и финансово в началото , докато си стъпел на краката.   Той обаче и казал, че има жена и дете, че държал на нас (ама къде е тръгнал щом е тъй) и се разбрали, че може да са само приятели. та казвал ми го , за да съм спокойна и да не се съмнявам в него!  Да не би като сме дойдели да живеем и ние там , да получел някой СМС или да се срещнели някъде случайно и аз да съм се осъмняла в него тогава. Обаче тя била много хубава и приятна и свястна и голям шанс изпускал, заради нас......и т.н. простотии взе да ръси в момент на опит да се оправдае. Аз много се разлютих и му казах, ако смята, че много изпуска , няма изобщо да му преча. Ама какви са тези срещички и приятелки! Питам го "ти ли я покани да излезете", той мънка - не помнел.   Преди 2 седмици пък беше друга песен - запознал се от някакъв сайт (който не бил уж за запознанства, ами по-различен) с някаква манекенка - филипинка. Тя явно го е харесала, защото 2 пъти го канила да се видят, но той единият път не можел да отиде, другия - не знам какво си и не се видяли. Тогава му казах, че не са ми никак приятни тези неща и не искам да излиза с тази, пак се поскарахме, но каза, че няма да се вижда с нея, щом се дразня. Питам го защо ги прави тези неща- казва от любопитство и защото нямал никакви приятели там...Е що не излезе с някоя дебелана или с някой чичко, ами все с хубави жени?! Да не ме разберете погрешно - аз нямам нищо против пълничките, но той дебели не понася. Дори и на мен постоянно ми мърмори, че съм била дебела, а аз повече от 58 кг не съм била (като изключим периода на бременност). Сега съм към 52.
Ще я видим тази работа....  
Ето на, някой питаше къде се губя - завърнах се триумфално, обаче по-хубаво май хич да не се вясвам, че около мен само сериали.   За смях станахме 

Деси, мила, пожелавам на Ивко скоро да е добре и дано нямате повече такива проблеми.
Маринче, аз съвет не мога да дам, много съм мнителна вече.

Абе тези мъже нещо откачат май . Червеношийка, сори, но май твоят е най-напред. Какви са тези глупости? И най-важното - защо ти ги казва, като е ясно, че е супер дразнещо! Моят поне като съм го подозирала и почти хващала в прегрешения винаги е отричал до дупка.
Дорабела, и аз не бих с връзвала на глупости, бъди сигурна, че не го мисли това с разделянето.
Виде, и твоят е един ентусиаст...
И аз мисля като Надето за това, че да са щастливи хората около теб трябва и ти да си щастлива. Жалко, че трудно се постига при изнервена обстановка... Но кризи има при всички двойки, явно сега е такъв момент.

Деси,   Дано вече нямате такива премеждия!
На всички болнички - бързо, бързо оздравяване!

Carbo признавам се вкара ме в филм. Ние от 6-я месец се борим с бактерии в урината то не бяха лекарства то не бяха филми и няма отърване накрая лекарите казаха че може от пампите да е махнахме ги и два месеца след това пак пуснахме пак имаше но били в норма. През тези два месеца като нямаше памперс се бях побъркала с какво да я мия. При условие че я миехме сутрин обед и вечер вътре между срамните устни и беше зачервено и понамирисваше ужасно и по консултация на лекар започнах да я мия с триклобактер и само с него се оправи. Не знам възпаление ли беше гъбички ли не знам но мина. А какви са тия кръвни изследвания или на урина които правите че да взема и аз да и пусна едни?
Днес педи ни изписа имуно съпорт (мисля че така се пише) за имунната система някои ползвал ли го е има ли наблюдение моля споделете има ли ефект.
Нека всички болни бързо да оздравяват.

Моля ти се, няма за какво да се извиняваш. Истината си е такава.  А защо ми ги казва и аз това все питам. Казах му като не влага смисъл и емоции в това хич да не ми ги разправя, защо да ме дразни?! Обаче той си е такъв, все си признава и си споделя с мен без изобщо да съм го питала.  Поне като си казва, значи нищо не е направил, но знае ли се до къде може да се стигне така? А и честно казано си мислех, че си е взел поука вече, не знам какво да мисля.

 Какво ли ви занимавам с глупости. Здраве да е пък другото все ще си дойде на мястото! 

Навлязохме в сезона на депресиите  С моя мъж обикновено се развеждаме всеки понеделник от близо 16 години 

Червеношийка, аз съм склонна да си мисля, че твоят мъж определено те кара да ревнуваш  и доста се терзае по-скоро ти какво правиш тук без него  Та в тоя ред на мисли, ти не можеш ли да му се похвалиш, че си пила кафе с твоята първа любов, случайна среща, много приятно, цял час, че даже много харесал и детето  я го стегни малко по тъч линията, ааааа 

ДОрабела, Момо, много се надявам и при вас да не е сериозно Съгласна съм с Карбо, депресиите са заразни, но доброто настроение също, трябва някак да си влияем сами, за да сме полезни и у дома така

Ние още сме с памперс... няколко неуспешни /от мой мързел/ опита имахме за махане, но и аз вече се замислям... да й подиша малко трътката...

А изследванията не са свързани с тази болежка..
Преди 2седмици и малко имаше 3 дни 40градуса и др. симптоми, та тогава се почна с боденето... Вече не й прави впечатление като й взимат кръв Някой би казал, че съм си изтормозила детето, но пък още от древността пускането на кръв е метод за подсилване на имунната система 
Пък и не се знае до кога ще имаме възможност да ползваме картата от ДЗО...

червеношийка, аз също обичам да разказвам на моя мъж ...  и му разказвам само нещата дето и двамата знаем, че са за да го бъзна... Ако има случай сериозен - няма дума да обеля, докато не стане по-важно от връзката ми сега. Така че не се притеснявай.. Докато ти споделя, няма страшно... 

Гал, направо си го представих. То не е за смях, но така си го написала, че не се сдържах.....
Червеношийка,  m@m@  явно сте много силни и търпеливи. Аз такива неща не мога да търпя. И ние се караме с мъжа ми, но такива поводи никога не ми е давал. Дано и никога не се случи, защото по този въпрос съм категорична......Прегръщам ви силно 
dorabella, при вас май няма някаква по-сериозна причина, просто се заяждате.  Ще ти напиша, какво действа при нас..... Ние рядко си повишаваме тон, спорим ожесточено, но не викаме. Но има моменти 3-4 незнам точно колко, в които сме си правили грандиозни скандали. Тогава всеки си казва, това което му тежи, спорим ожесточено, след това идва момент, в който си мълчим и всеки разсъждава и обмисля казаното  и накрая следва голямото сдобряване  След което се обичаме повече от преди, откриваме някакви нови качества един в друг и така.....   Та мисълта ми е така като описваш нещата ми изглежда, че имате нужда от адреналин  спретни едно скандалче,кажи му какво те мъчи, без обидни думи и епитети разбира се  Попитай го ти с какво го дразниш и какво не му харесва и така всеки от вас ще открие по нещо, с което да е по-добър и да е от полза.
И последно, моля за съвет! Мира от вчера е с много влажна отхрачваща кашлица и спаднал глас. Идеи какво да правя до понеделник, че не ми се води по дежурни лекари ....

Момичета наистина сме в сезона на депресиите...ужас
Ние с големия Иво,се разделяме..но на сериозно,аз се прибирам в Бг...,казахме си много лоши думи и съм много разочарована от всичко което той направи...не ми се влиза в подробности сега.Аз си мисля че ще се справя и сама с детето...поне си вярвам.Преди седмица две споделих с Мимето на скайпа за нашите проблеми...но сега вече знам най добре е да се разделим.
не знам кога в Бг ще имам нет,но ви обичам и ще ми липсвате
Дорабела,Червеношийка късмет ви желая!

Ех, мами, такива сложни и болезнени теми сте подхванали, че чак ме е срам да ви се оплача от моята 'гостенка'. Ама знам, че ще ме разберете  
Вчера излизахме с  любимия ми мъж и приятели на заведение, прибираме се, той отива по мъжки в кума да гледат Междузвездни войни (за 54698 път), а аз влизам в стаята на детето, завивам го, измивам си зъбите, влизам в нашата спалня и .... АААААААААААААААААА СТОНОЖКА!   Ама от ония най-гнусните (май видът им се казва сколопендра) : дълга (13-15см.), черна, гъне се като змия, ужасно бърза. Знам, че са отровни и могат да предизвикат ужасни алергични реакции, освен това се убиват мега трудно (не че съм си и помисляла да го правя сама). Обадих се веднага на мъжа ми, той дойде със скоростта на светлината и 3 Райд-а  и един Килтокс. Обърнахме стаята, но не я намерихме. Накрая напръскахме супер здраво, запечатахме стаята с хартиено тиксо да изпука вътре гадината и днес ще пренареждаме паркета (подозирам, че е зад някой перваз мръсницата).

Вчера бях безумно уплашена (добре, че детенце въобще не разбра), а днес съм просто бясна. Сега съм готова да я направя на кайма     Ужасно избеснях - ще ми влиза в къщата, при детенцето!!! Взимам чука и, ако не е пукнала от отровата, ще я убия по най-мъчителния възможен начин!

Ето с какво се надъхвам и влизам в боя: Pantera  

P.S. Деси, мила, много съжалявам да го чуя ВИе изглеждахте много щастливи, чак ми е трудно да го повярвам.

Ееее, момичета, ама какви са тези неща То и ние, както знаете си имаме проблеми и последните месеци са отвратителни, ама аз все още имам надежда за нашето семейство (да стане пак семейство)... Дано имаме сила и късмет всички да преодолеем тези кризи, защото това са те - кризи и явно са нещо нормално А имаме нещо толкова хубаво общо с нашите половинки и не си струва да проваляме каквото сме имали, за да създадем тези прекрасни деца...
За съжаление не мога да дам никакъв съвет, освен да се опитаме да не се вторачваме много и да намираме светлата и смешна страна на нещата. На мен ми е трудно, но напоследък видях, че не е невъзможно   Откакто почнах работа се чувствам по-човек и повече личност, наистина ми помага.
А най-най-най- важното е да сме здрави, другото ще се нареди!

За който ми е дочел несвързаните излияния -  

Марте, аз до телефона няма да стигна. Падам и умирГам! Нищо на тоя свят не е в състояние да ме парализира така, както такава гад!!!!  Май Ками беше пускала снимки на тоя ужас... Охххх, всичко ме засърбя!

Добро утро.Май всички имаме нужда от едно силно кафе




Деси,мила,какво да ти кажа-бъди силна и мисли за себе си.Хубаво ако може да се опитате да си простите-но ти това го знаеш 

Марте,аз хич не съм страхлива и ще я убия гадта мръсна.Но като те е страх,те разбирам


ние поканихме едни приятели на кафе и кекс-след малко ще дойдат

Здравейте момичета.
Чета мета и ми докривява много 
Като си помисля,че преди две години всички бяхме щастливи и влюбени и единствената ни мисъл бяха малките същества в нас,а сега такива неща.Дали наистина има връзка именно с децата?Може би да.Може би всички сме изтощени от голямата отговорност,мъжете ни също.Изнервени от ограниченията,липсата на свободно време,липсата на романтика в ежедневието...Всичко това води до разправии кога за глупости кога са по-сериозни неща,но ние си правим сами тези проблеми убедена съм!
Няма да крия и ние с моя благоверен напоследък си имаме разправии,е не чак толкова сериозни,но си разменяме разни злобни забележки,че дори вчера си викахме  На мен ми липсва романтиката,липсва ми това да ме забелязва като жена,но си дадох сметка,че и аз имам вина,в редките моменти,в които се случва той да направи комплимент аз не винаги съм готова да реагирам адекватно,просто очаквам да ми каже колко съм хубава не сутрин с рошавата коса,а когато съм се нагласила за излизане например,а той точно тогава си мълчи и от там проблем в общуването.
Да не ставам многословна,но ние трябва също да положим усилия.маринче за теб мила съм убедена,че е защото си хипер хипер изнервена сама с Ралица,просто вече си изтощена от това да не спи да не яде да сте само двете по цял ден да нямаш личен живот.Направи всичко възможно да си намериш работа да излизаш повече,да се разнообразяваш и се опитайте с Жоро да се забавлявате заедно както преди.Какво обичахте да правите,все нещо ви е събрало.Аз например започнах събота и неделя с милото да гледам мачове.Преди гледах по това време да чистя,но сега се убедих,че е по-добре да сме заедно на дивана и да обсъждаме някой мач,пред това да му се карам защо не чисти и да се трудя сама.Е,вярно не винаги после остава време за чистене,но все някога ще изчистим нали така,по-важното е да имаме готин следобяд двамата както преди.
Ох много изписах.Както и да егоре главата и не се давайте лесно!!!
А за 18 годишната девойка вече ми идва в повече и не знам какво да кажа,това според мен вече не е добре и няма как една жена да се оправи сама,или другата страна иска и прави такива неща или не.Така мисля аз.

Деси, мила 
Обмисли още веднъж хубаво нещата, толкова ли е непоправимо положението?
Знаеш, че съм насреща ако имаш нужда от нещо.