Февруарчето на ясла вече ходи, а майка му на работа с колеги разни спори!

Маринче,на колко години е брат ти.

Елфи, сега стана на 21 (7 години ни е разликата). Беше толкова добро дете, а в пубертета го изпуснаха. В какви ли не каши се е забърквал и винаги му прощават и помагат и става добър за няколки дни и после...пак се започва...и това пиене...как може тези млади да пият толкова...

то това са вай-лудите години-ще улегне 

 И аз така си мисля-ще улегне.Ще опита от повечето неща и ще миряса.Особено ако го амбицираш наистина догодина да се запише да следва.Така ще смени средата.И моят мъж е бил/беше много луда глава.Да не ви разправям....А сега е образцов.Е,по-добре би било да не ви създаваше грижи,да се движи по "правия път",но ти е брат-нямаш избор.Ще го подкрепяш....

Ох, много тъжно ми става като ви чета аз казвам помислете пак преди да се разделите, всички ние можем да кажем ужасно грозни неща в ядът си, поговорете, потърсете компромис, помислете пак... от опит знам, че децата не сплотяват семейството, даже напротив, изнервят обстановката, защопто родителите нямат време да се наспат, наядат, да излязат само двамата, комуникацията става по-трудна и се започват дрязгите. И ние с моят мъж сме се карали макар и никога да не сме си говорили за раздели. Причината е до голяма степен в работата му и в това че работи ужасно много. Понякога по 12-14 часа на ден. Когато се прибере от работа веднага започва да си играе с децата и да се занимава с тях, което е супер, но аз винаги оставам на заден план. Не излизаме никога никъде само двамата, просто защото нямаме семейство тук, а той е твърдо против да оставим децата на детегледачки, дори и такива препоръчани и проверени от приятели. На мен много ми липсва романтиката, вечерите, разходките. Винаги ходим и четиримата и когато това стане, толкова много тичаме и двамата след двете деца, че не ни истава време да се видим, да поговорим, да се порадваме заедно на момента. Мислила съм си да ги оставя с приятелско семейство, но и двете деца са много буйни, изискват непрекъснато внимание и строг надзор, страх ме е, че някой може да се отплесне и да стане някоя беля. Иначе не мога да се оплача от мъжът ми, много се занимава с тях и никога никъде не излиза без нас, въпреки, че съм му казвала да излезе, да се отпусне, но той не иска, казва, че му е скучно без нас заедно сме от 6 години и е излизал няколко пъти с приятели, не повече от 3 пъти. Но ме дразни това, че много глези децата и в нашето семейство само аз раздавам дисциплина.

И накрая да се оплача-и София е болна. Има разстройство от 1 седмица насам, което минава за един ден и на другия ден пак се появява. Горкото ми дете от една седмица насам яде само сухари ориз и други запичащи храни, но полза никаква. Имам лекарство за запичане, което се купува без рецепта (а тука всички са ужасно стриктни по отношение на рецептите) и което й помогна предния път, но за това лекарство педито каза, че не го препоръчва, понеже била малка за него, обаче вече сериозно се замислям дали да не й го дам? Просто не минава това смотано разстройство! А давам и ориз и оризова вода... какво друго да дам??? Идеи някакви? Другото гадно е, че кашля много и има гъсти жълто-зелени сополи. За кашлицата и сополите педито ни изписа Ибурофен - някой от вас пил ли е такова? Питам, защото не помага особено и се виждам в чудо вече изобщо не помняда е била толкова болна преди и идея си нямам вирус ли е настинка ли е какво ли е? Аз обаче имам същото нещо, само, че без разстройството и само дето кашлям по-малко. Обаче гурлото ме боли зверси и едвам говоря...

И най-най-накрая да ви споделя какъв ужас изживях вчера-отиваме на детски рожден ден с басейн. Аз само като чуя басейн и ми настръхват косите как ще ги опазя моите и двете диванета сам-сама, нали мъжът ми се връща чак декември месец и си ги мъкна сама двете навсякъде. Купих на синът ми една надуваема жилетка, щото не може да плува още, а София я държа плътно до мен непрекъснато. Пристигаме на рождения ден и забелязвам, че всички възрастни са вътре в къщата, пият, говорят, веселят се, а в басейна 10 деца без никакъв надзор и то деца на възраст между 3 и 7 години отивам до басейна да помогна на синът ми да влезе и забелязвам едно 3-4 годишно момченце на дъното на басейна с лицето надолу и с разперени ръце!!!!!!! Скочих веднага, издъпах го, започнах да го удрям силно по гърба, за да изкара водата и за да започне да диша, вдигнах го и влязох в къщата да търся майка му. Тя си говореше с друга жена и нямаше ни най-малка представа какво се случваше взе го удари по-гърба, излезе още малко вода, вече дишаше стабилно детето, но пък беше дезориентирано, не знаеше къде се намира и не можеше да ходи майката каза, че не може да плува, но тя го оставила на стълбите на басейна и му казала да не влиза навътре и си мислила, че някой гледа децата добре, че случайно бях наблизо и забелязах какво става, иначе не ми се мисли, страх ме е да го напиша дори... това ви го разказвам, за да сте супер предпазливи около вода, че най-лошото се случва адски бързо... за по-малко и от минута. Много внивайте и си пазете дечицата и не давайте на никой друг да ви ги гледа, че ето какви бели стават. Аз още треперя като се сетя.

Хайде стига толковаот мен, че голям роман изписах днеска. Ако знаете нещо добро срещу кашлица и разстройство казвайте, за да спасявам София

Reni, душа, изправи ми се косата докато те четях! пу,пу,пу. добре, че е бил малкия дявол  Ама наистина оставам с впечатление, че това американци и англичани много през просото ги гледат тия деца... 

За разстройството: чай от шипки, солетки, компот от дренки (безкомпромисен!).
За ибупрофена: това не е ли аналог на парацетамола, но подобрен  и уж безвреден? Има го като съставка в доста температуропонижаващи сиропчета (включително Нурофен). Но за кашлица и сополи за пръв път чувам да помага. 

От всичко, което разисквахме днес оставам с впечатление, че личното време (това само за мама  и тати) е основополагащо. Успоредно с грижите за детенце е добре да се грижим и за нас самите, и за връзката си. Естествено, в моите представи това се върши и от двете половинки на семейството, иначе е безсмислено.

Доре, ще го гледам. 

Дорабела, щурава работа с твоя брат... За кой ли път се убеждавам, че общите родители и еднакъв модел на възпитани не значат нищо, когато става дума за характер. Дано този период на 'улягане' премине бързо и безаварийно. 

Олеле ужас, Рени! Ама как така са си оставили децата сами тези хора?! Аз също не мога да плувам и съм много предпазлива. Август месец братовчедка ми се омъжи и сватбата държаха да е около басейн, обаче аз не можах да се отпусна и за минута. Непрекъснато съм държала Криско за ръка, а той милия искаше да тича и да лудува. Но сам за нищо на света не бих го оставила.

Аз много се напрегнах от вчерашната ни разправия, чета какво сте ми писали, но честно казано нямам намерение да се опитвам да дразня Цецо с разкази за подобни на неговите прояви. Както казва Толо, не виждам полза и смисъл да се надцакваме и дразним един друг, защото накрая само ще се изпокараме жестоко. Нито имам време, нито желание да хукна сега и аз по срещи, за да си връщам. Достатъчно ясна бях вчера, това за мен не е нормално, за някой/я това може да е, но аз не го приемам и в това е проблема. Тук опираме до теорията на МамаЗ, която също подкрепям. Ние с него просто имаме различни разбирания за нещата. Аз не смятам да се променям, харесвам си се такава, считам , че съм добре възпитана и не летя в облаците. На него пък това поведение не му отива нито на възрастта, нито на семейното положение, но на 32 аз едва ли ще го променя. Ядосвам се с него за разни тъпотии и това е няй-жалкото, а има наистина къде -къде по важни неща. Но той като отиде там и след 2 седмици запява все една и съща песен - как там всичко си било както го помнел, как бил толкова далеч от живота си тук, сякаш никога не се били случвали нещата от живота му тук и т.н. Майка му горката се мъчи с химиотерапии и др., леля му (която осинови едно детенце) е изпаднала в ужасна и много сериозна депресия и сега майка му ходи да и помага, че и за самата си сестра да се грижи, защото тя е наистина почти неадекватна. И нея по болници размъкват. Аз съм в постоянно течение на нещата, ровя в нета да търся информация, консултирам се със сестра ми за лекарства, тя на свой ред с нейни познати лекари и т.н. А той е далееееееече и нищо не го тревожи, защото с тях се чува много рядко и си живее живота, вее си коня ..... Ще потърпя още малко и ще ударя чертата на връзката ни. Без скандали, бездрами.

Рени, намери кора от нар - две три парченца, свари ги на чайче и й давай. Само нещо сладко сложи, защото нагарча. Това е абсолютно безотказно и можеш лесно да го намериш по магазините.

- ориз, варени картофи,сухари, солети; лечебна Хумана;
-чай от шипки + прахчета против разтройство и обезводняване/ хидрасек или ентерол; хидратин/

Рени, добре че си била там и си спасила детенцето Може ли да има такава безотговорност
Гея, при нас в Бг продават в аптеките кора от нар .

Ками, знам, ама в Щатите не знам къде ги продават

То и аз не знам , да търси и на двете места

Ех, Червеношийка, аз просто исках да те разведря и съветът ми беше да се пошегуваш с него, а не да се надцаквате  Много извинявай, ако допълнително съм те разстроила с моите глупави съвети  Просто аз често така процедирам, някак по-нагледно му идват на моя мъж този род шеги от думите ми  но нито за миг не съм си помислила да го излъжа, винаги става ясно, че се шегувам накрая 

Дорабела, много пият и други работи правят младите  Само дано не залитне по тези други работи, че от това спасение няма  Дали не се е загубила връзката между брат ти и вашите? Има ли друг респектиращ човек за него, който може да повлияе - треньор, учител, чичо, някой мъж, от който брат ти силно се респектира?

Гея, Зари, толкова силни думи сте изписали, че ме накарахте и аз много да се замисля (само да не стане като патката в реката  )   

Рени, съвсем сама ли си до декември  Никакви роднини, баби, лели... Струва ми се доста тежко, дано бързо мине времето. А за този трагичен случай  няма да коментирам... слава Богу, че не е с трагичен край  Аз съм изумена, че за кашлица дават Ибупрофен  това е активната съставка на Нурофена при нас - противовъзпалителен, за болка, за Т, ама кашлица....Никакви сиропчета ли не предлагат там - билкови някакви, предполагам, че са с различни имена, ще попитам моя приятелка, тя живее в Щатите и има три деца. 

Че какво й е на татуировката... Наистина само Бог има право да ни съди. Но той (условно казано) е мъдър и не съди.

За татуировката и аз като прочетох "затворник", веднага си представих русалка, палмичка, прободено сърце  пък после се успокоих, че надписът не е чак толкова зле 

И аз, и аз... Маринка, ами доведи го при Васко - като му обясни двете обсадни точки - да живееш под непрестанно наблюдение от Шефа - Съдник, и да живееш с жена - юрист, на брат ти ще му се отще да прави каквито и да било щуротии. Най - много да си татуира някой Покаен канон... Шегувам се, извинявай, ако не ти е до това, но се опитвам да те разведря... Надявам се, че скоро ще порасне и ще спре да ви тревожи толкова.

Гея, наистина много хубаво си го казала, но не искам да го мислиш дори и за секунда!!! Всичко ще бъде наред, и вашето най - хубаво "утре", тепърва предстои!

Рени, нямам думи... Възхищавам се на реакцията и отвержеността ти!