
mrm, сигурно не ти е смешно, мила, ама аз се разсмях като си представих как бъркаш името на Мишето с леля й
Пък за разликата 5-6 години на мен все повече ми допада. Особено като виждам моите кръщелници (те са с 5 г. разлика). Каката е отговорна, внимателна и остроумна, а малкият е обгрижван и забавляван от всички, но много я слуша. Сега съм мноооого далеч от мисълта за второ дете (чисто философски), но този вариант като че ли ми пасва

Темата за ревността при децата много ми хареса. Днес бяхме на музикално училище с Дара и майката на наше приятелче (2-3 месеца по-малък от нас) имаше работа, та то остана с мен. Седнаха двете деца в скута ми, гушнах си ги и си пяхме и играхме заедно. Много бяха послушни и Хилендара въобще не ревнуваше (може и заниманията да са я завладяли). Даже по едно време го хвана за ръчичка
Много приятно усещане беше, а и двамата бяха с образцово поведение 
Днес вечерта отивам пак на народни танци - страшно ми хареса! Раздвижвам всяко едно мускулче, забавлявам се, пък и научавам това-онова (колкото да не се излагам по сватби). От малка винаги съм си мечтала да играя точно народни танци - смятам, че балканските ритми са ми в кръвта - и сега имам една мечта по-малко

Да се оправя детенце бързо!
А моите двамата миналия ден - Мила става и почва да бърбори и да вика Аля, Аля, а Алекс отговаря - Мила, пази тишина, щото ще ме събудиш

/извинете ме за френския

-
.Не можеха да ме дишат,че си казвах всичко в очите,а не съм гъзолизка като тях.