Гея, честит рожден ден на вашено семейство
Още десет пъти по толкова да ги докарате и все така да се обичате 
Инче, много уморена звучиш
Каквото и да си говорим, тежестта винаги си остава на плещите на майката, но за съжаление само поетите (и то не всички) са го прозряли в някакъв съвсем малък миг. Деси, просто съм изумена от отношението на педиатрите при вас. Още ми кънти в ушите Гея с онази температура един месец на малката и как все й разправяха, че нищо няма, вирус било
жестоко е това. ПОжелавам на всички болни мъници в отбора да оздравяват
Ще използвам случая да се похваля и аз - Руси взеха, че го приеха в държавната ясла (наистина за моя изненада
Няма пълно щастие все пак По отчетните теми:
Спи с потник и памучна пижама, бос, завит с едно олеконето одеалце, което изритва със същия финес, както Писчето е описала
(Писче, най-накрая се включи
)Вечер най-късно в 21.00 ги паркирам на спалнята и започваме да четем приказка. Заспиват към 21.30 ч. После ги разнасям по техните кревати и сутрин пак ги намирам на нашия креват
вече нямам спомен и Руси как се озовава там
Яденето - четири пъти на ден - закуска, обяд , следобедно нещо (банан, данонино, бисквитка), вечеря. Мен пък ме притеснява, че почти не приема мляко, вечер не пие мляко, въобще май освен малко кисело мляко през деня и то не всеки ден

Калинче, ти къде се затри ???
Десика, има лек регрес да. При Дарко също имаше такъв момент, но някъде след като навърши 2 г. съвсем естествено си го преодоля и то за два дни. Бях си взела отпуск, опитах и взе, че стана. Надявам се и при Руси така безболезнено да махна памперса.





Аз вървя в джоба с един дезинфектант и само си мажа ръцете като я пипам.Едвам и слагам капките,голяма борба пада.На всяка капка обещавам данонино.
Свекърва ми е станала кожа и кости покрай него. А като знам, че и на мен ми предстои смяна на става...
и бях страшно ядосана,защото не знам какво е трябвало да се случи,за да ме осведомят..Можеше да даря кръв поне...По същото време научих,че една моя много добра приятелка и бивша колежка е бременна (съвсем неочаквано за мен) и се тъкмо се зарадвах и дойде новината,че е починал още един наш приятел,млад,на двайсет и няколко години.По доста нелеп начин...И така октомври ще го запомня освен с рождените дни на племенницата и на майка ми, и със смъртта на приятелите ни..
