Коми - една забравена дестинация.

Татко работеше там 6,5 г. и '88г. ходихме за месец с майка ми при него. В Усогорск беше, юли месец-белите нощи, слагаха дебели одеала на прозорците, иначе не се спеше. Като отиваха нощна смяна си топяха тениските в антикоморин, защото комарите бяха като хеликоптери и много хапеха. Имаше банани на пазара в сред лято ( за разлика от при нас-само по НГ). Пътищата бяха от бетонни панели, а отстрани само пясък. На градските автобуси предницата им беше като каросерия на камион, а билетите-едни дъъъълги тясни ленти. Всичко си имаха-в целия град бяха само българи, с изключение на банката и пощата-там си работеха руснаци.
Ходихме на гости на едни на татко  приятели-руснаци в близко селце - там руските села бяха като нашите гета сега - само кални улици, мърсотия и мизерия. Може и до днес да са така, но за тогава имах чувството, че са забравени от Бога тия места.
Ако се сетя още нещо, ще пиша.

Спомням си, че много се чудех, защо на тротоарите имаше едни допълнителни, дървени.По-високи с около 20 см. Е, разбрах, като дойде пролетта и започна топенето на снега.

А помните ли как наливаха бозата в туби ама каква боза беше ех...

Много сладка тема
Аз съм руски възпитанник, но не съм била в Коми..
а моите съученици все по Куба или Суиза бяха..

Случайно  открих  снимка  как  се  движа  с  широките  ски,  щото  иначе  затъваш  в  двуметровия  сняг  и  си  казах  не  може  във  форума  да  няма  таквиз  като  мене .
Сетих  се  за  още  един  спомен  едно  русначе  приятелче  от  едно  близко  село  ни  заведе  у  тях  и  постоянно  говореше  за  дядо  си , как  бил  стахотен  ловец  и  рибар  и  пр.  а  като  го  попитахме  къде  е  дядо  ти , то  отговори  ами  на  тавана , просто  чакаме  пролетта  за  да  го  погребеме , е  това  просто  ни  шокира.
Между  другото  любовта  ми  към  риболова  е  точно  от  там , още  се  подмотват  у  дома  кукички , плувки , въдици  дето  тежът  повече  от  колкото  трябва  а  за  руските  чинии , чаши,  вилици  не  ми  се  говори , здрави  и  масивни , сигурно  и  внуците  ще  ме  питат  от  къде  са .

Като се върнах да у4а 4 клас в Бг ве4е бях пионер4е по простата при4ина 4е бях си полу4ила 4ервената връзка в Коми

А и ходих на детски лагер Артек но в Ереван....
Бях много добра по руски език в у4илище като се върнах...у4ителката прякора  й беше 4ибурашка винаги ме хвалеше

Оооо бозата си я спомням...и антикомарина
Трябва да се обадя на нашите за да си опресня спомените
И на мен ми се върти блок 27 и тайгата зад него дали няма да се окажем познати с някой

А как замръзваха клепачите от дъха? Също си спомням,че "горяните "( тези които работеха в тайгата, а не по канцелариите) ходеха с бради и косища като диваци. Ами , казваха,че помагали против комарите.А се е случвало от прозорците да летят магнетофони, щото горяните , като се върнеха не спираха да пият.

Възможно е,аз бях там 83-84год.

Да  взема  и  аз  да  пусна  тема  без  да  сте  се  нахвърлили  върху  мен .
Радвам  се  че  ви  хареса  и  върнах  спомените  на  някои  от  вас .
Помня  и  лесовозите , през  зимата  цепеха  направо  по  заледените  реки.
А  най  кошмарното  нещо  беше  като  се  прибрах  в  България  и  като  почнах  училище,  учителката  по  руски  постоянно  ме  тормозеше , ей  бел  ден  не  видех , та  чак  и  на  съучениците  ме  караха  да  помагам .
А  хокея  беше  просто  задължителен , да  излезеш  навън  да  играеш  и  да  нямаш  кънки  и  стик
за  хокей , забрави  че  някой  ще  играе  с  теб  а  момичетата  се  правеха  на  фигуристки.
Ей  ще  взема  да  си  припомня  детството , сега  като  се  гледам  с  ушанката  на  една  снимка  и  падам  от  смях ама  това  беше  78-79.

След Коми и Ташкент, прибирайки се получих културен шок. Бяха построили НДК, а София ми се виждаше...

Ами Гъмзата помните ли я? Говорих с баща ми сега и ми каза 4е той не се мажел с антикомарин...но пиел гъмза и комарите бягали Продавала се в блока отсреща а за блоковете били 2 големи и ние сме живели в Нº1 а отзад бил номер 2 и тайгата зад него...
А пред нас била детската градина и пързалката която заливали с камиони с вода и заледявали и не могли да ни приберат ве4ер от нея
За магазина каза 4е имало вси4ко...от пиле мляко...и много мухи но пък нямало зараза месото го карали в открити камиони  

За справка аз съм била 75,76г май
Имали сме и ние снимки и дано в най скоро време да се отдаде възможност за да си ги припомня

Ша замола аФтора на темата да ми опише тайгата. По-подробно, цветно, с повечко думи 

Аз бях там 76-77 летата. И нямам спомен в магазините да е имало от пиле мляко. Месо пускаха само в сряда и майка ми и бащами не купуваха Яйца първата година като бях пуснаха два пъти за цялото лято(иначе продаваха яйца на прах), доматите за първи път края на юни. Но за сметка на това имаше леща, която в България беше много дефицитна Банани не съм виждала през тези две години. А бозата наистина беше върховна.

Това за от пиле мляко може би  е малко преувели4ено...но както баща ми ми каза имало вси4ко..аз не помня подробности

  Поздрави на автора на темата-много ми е приятно- аз съм родена в Коми!Баща ми (българин) е работил там в периода 1974-1980,запознал се е с мамичка. Мама е от Щеляюр (надявам се да го пиша правилно, това е пак бившето Коми АССР, вече Автономна республика Коми).Аз самата съм родена в Благоево, нашите също са живели в блок ,на 10 месеца със самолет съм прелетяла до България и тук сме си останали.Те са се върнали, аз съм седяла в БГ с баба и леля... Ходила съм на гости при лелите ми (мама са били 5 деца- братята са починали и останали само сестрите и).Мама много ми е разказвала за там -баща и участвал във Втората световна война срещу Германия, в един бой го прострелват в крака, получава гангрена и му отрязват крака до над коляното.Виждала съм го като много малка- последно сме ходили в Щеляюр 1988 -била съм на 8 години и имам много мътни спомени, но си спомням, че къщата им беше на брега на река Печора-страшно много комари, ама наистина много.Къщата им вътре беше бедна-маса, стол, почти никакви мебели, дори телевизор не си спомням да са имали- странно .Имаше "камина"-едно такова голямо, вградено един вид в стената, и нас със сестра ми ни сложиха да спим над тази камина -бяха ни постлали някакви покривки или черги и хоп-на топло върху печката .Направи ми впечатление (щом си го спомням след 22 години), че къщите им се намираха на огромно разстояние една от друга-уж селище, по точно посьолок се казваше, пък къщите далееко една от друга...Баба Галина (кръстена съм на нея) ни каза-"ще ходим да се къпем", взехме си дрехи, хавлии, излязохме навън, отидохме в друга постройка и там имаше руска баня-в първото помещение се събличаш, оставяш си дрехите; в другото-много топло и влажно като сауна- имаше някакви пейки, някакъв голям камък ,който го поливаше баба с вода, и се удряхме с брезови клонки.Ние със сестра ми бяхме там само за кратко, а мама и баба-сигурно за половин час .В Коми живееха едната ми леля и лелята на мама-там беше по-добре-имаха телевизор, пиано, беше обзаведено добре.Спомням си и магазините-фуниите от хартия, които ти пълнеха с разни неща, най-често бонбони .Ахххх, колко назад във времето се върнах ...Мама  си пише писма със лелите ми, нямат домашен или мобилен телефон, нямат и компютър...Та такива са ми спомените от там.От снимките, които нашите пазят, съм виждала баща ми-един брадясал и с много дълга коса-явно и той се е пазел от комарите .Мама я гони голяма носталгия.Моят съпруг ми е обещал като малкия порасне да си направим една екскурзия с мама дотам-ще и направим огромен подарък