Аz не съм инвалид, а бременна...или zа отноШението към бремените по света

На мен един лекар, приятел на семейството, ми каzа много да се движа, та сега баЩа ми постоянно ме пита да ли ходя редовно на раzходка.....

И мен ме дразнят с прекалено внимание.Като съм бременна с близнаци да не съм тежко болна.Ела седни тука на по удобно,хапни си това ,вземи си онова,ама да не ти е лошо,ама да не се преумориш

Няма да забравя как като бях в осмия месец веднъж при паркиране леко се бутнах в колата зад мен. Вярно че беше някаква супернова, лъсната до блясък и т.н., а моето малко ситроенче дори не беше и мито скоро, но чичото който излезе, така ми се развика, така жестоко ме наруга (на колата му нищо й нямаше), че освен да се разрева, нищо друго не можах да направя - не можах да се успокоя дълго време. Но не знам защо ми се струва, че това може и в България да се случи.

Навсякъде може да се случи. До човека си е, не е до държавата в която си

За БГ наистина мога да кажа,4е е прекалено пресилено от страна на най-близките вниманието.За това вторият път разбраха 4ак като бях в 6тия месец.А може би и зависи от това кой каква бременност е карал.Моята майка - с много повръщане и неразположение,а аз нито първия път,нито сега съм имала нещо пове4е от леко гадене и то само първия месец. Та затова жената вероятно все се притеснява6е,ама добре 4е беше далеко от мен и много не можеше да ми хване спатиите.Аз си работех до края на седмия,а след това миткосвах по магазините по цял ден - безспир.Даже и през wеекенда не се кротвах,та мъж ми който не оби4а много пе6еходството все казваше "Много тежка бременност изкарах- 3 4ифта обувки скъсах".Ама то един Пловдив,едни тепета и едно хубаво време още от февруари бе6е как да се спра.
За сметка на това в градския транспорт,на работа и по опа6ки не съм била много привелигирована,а понякога имах нужда.
А от тук нямам кой знае какви наблЮдения,с изклЮ4ение на едно,което оба4е мнооого ме впе4атли.2 месеца след като пристигнахме бяхме поканени на барбекЮ от колега(американец) на съпруга ми.Та отиваме ние,на мен ве4е беше ми се заформил корема,оба4е няма такова нещо сядане,даже и за бременилки.3 часа стояхме прави и пристъпвайки от крак на крак.Има6е за около 30 души общо 5 стола,но те бяха заети преди появата ни.Та така и никой не си направи труда да попита дали поне за малко не искам да седна.Може би ако си бях изпросила... .Е тогава се поизморих в кръста,щото едно е да маратонства6 3 часа,друго е да стоиш на едно място.
Ина4е в магазини и по опашки си 4акам както си се полага,но не ми е неприятно-така се 4увствам съвсем нормалнадоколкото е възможно де.

Аз мисля, че пак нещо се бъркат нещата.

Пак БГ и навън.

Ами, ако питаш майките в БГ и на тях не им обръщат внимание. А моите приятелки си работеха до края на бременността.

И какво лошо, че хората, които ви познават искат да направят всичко възможно да ви е приятно и удобно. Защо веднага квалификацията, че ви взимат за инвалид?! Това не го разбирам. А и никой не може да знае дали в момента наистина си във форма. Близките просто проявяват загриженост. Как да ви я демонстрират по друг начин?

А и за мен бременните са си различни от небременните. Противното изказване ми се вижда изхвърляне.
Аз също си вися по опашките тук, в рейса не ми стават. И да, случвало ми се е много да искам да поседна, защото ме опъва/боли това или онова, да ми прималее...ей така изведнъж...но си висиш или в най-добрия случай се подпираш някъде, че да ти поолекне. За това ползвам колата вече...

Ох, 7of9 не знам дали си била в БГ откакто си бременна. Ако не си била, може и да не разбираш за какво става дума. На мен на няколко пъти ми се наложи директно да казвам много близки хора 'не съм инвалид! Оставете на мира!' Не казвам че близките ми са искали да ме обидят. Напротив, разбира се че тая криворазбрана загриженост е от добро сърце, но е досадно, ужасно досадно. Хората в БГ живеят с някакви предрасъдъци от миналия век по отношение на бремеността. Бременната жена е направена от стъкло и не бива да се движи, не бива да се затича, не бива да стои права, не бива да води нормален начин на живот. Абе най-добре да лежи и да яде. Това с яденето също е поредния предрасъдък. 'Хапни си моля ти се, на бебето му се яде' или 'Ей ще го умориш от глад това дете', ей такива неща просто ме умориха от смях. Или в мое присъствие винаги се отваряха всички запечатани кутии с нещо за ядене, да си хапна, 'да не ми стане нещо'. А аз ама хич не съм срамежлива и преди да ми 'стане нещо', повярвай ми ще си поискам. И не че във вниманието има нещо лошо, но в такова количество е задушаващо. Сигурно има жени на които им е много приятно цялото това отношение, но аз не се чувствам добре и не се преструвам. Това дори ме спира да споделям как се чувствам и какви проблеми имам. Така и не казах на никoй че имам контракции или че паднах, че ме боли тука или там защото не бях сигурнa че бих могла да понеса повече тюхкане и внимание.

Аz пък полудявам, като почнат роднини и блиzки
да ме съветват, като съм видяла в транспорта или на улицата
някой нещо да яде, да не съм се притеснявала да си поискам.
Абе, хора, досега не ми се е прияждало, ама как да си поискам,
като не zнам кой с какви ръце пипа храната си.
Иначе в транспорта винаги има място и немските баби не се ръгат
да седнат, или ако ти си седнал, никой не те побутва да му отстъпиш.
А в БГ веднъж в полицията бях седнала на масата (нямаше никакви столове),
едно начинаещо полицайче ми каzа на два пъти да сляzа от масата,
па като му zинах, че се нуждая от стол (беz да обяснявам zащо),
накара набърzо един чичо да стане от единствения стол в чакалнята,
та да седна аz. Та има и такива случаи.

Ами то от толкоз удобства 4ак ти става неудобно.
При все 4е се 4увствам добре не ми изглежда нормално бабата на мъжа ми да не ми дава да помръдна и да ми прислугва.Тя на 70 и отгоре да ми носи стол,да ми сервира,да ми налива вода и други тем подобни,които никак не ме натоварват мисля.И като капак да ми приготви сума ти ястия,които ща не ща трябва да опитам и изям за предпо4итане...и ако може да се храня през 1 4ас.Ами в пове4е ми идва6е на мен ли4но.

Мен пък тук ме беше яд,че никой не ми отстъпваше място в транспорта...Направо никъде не ми се ходеше с големия тумбак...

Ей по тоз повод като се появявах с големия корем по разни събирания и ми призлява6е да обяснявам,4е ако искам нещо да ям ще го направя.

Аз само се чудя докато ви чета - кога станаха в България толкова грижовни към бременните? 
Само като си помисли и припомни човек разкази от родната ни литература и текстове на народни песни, не е било отдавна времето когато жените са ходили на нивата бременни да копаят, плевят, жънат и са се грижили сами за къща, двор и животни

Туй ша да е комунистическа недомислица че бременната жена е болна жена и требе да се варди   

А като си припомня и какви патила съм имала точно в България с първата си бременност та чак на смях ме избива, щото бяха точно противоположното на това което разказвате. Не че моите близки и приятели не ме гонеха да ме питат дали ми е добре, дали искам това или онова, ама навън в обществото там на никой не му пукаше дали си или не си бременна. Ама това беше в далечната 2000 г Може нещата да са се попроменили малко

Фиданке, всеки говореше за близките си, а не за непознатите на улицата, и всичко това в наши дни (т.е. няма ниви за копане)
 И мен така си ме носиха на ръце и ме караха час по час да си похапвам, но те май така правят винаги като си ида и без да съм бременна . Мен яденето толкова не ме дразнеше, колкото разни суеверия- не прави така, че ще стане еди-какво си и др. глупости , но аз бях там само 2 седмици така че не се изнервих много от вниманието

Ти пък ся да ни съ върза 
Аз само размишлявах на глас

Е, аз точно това се опитвах да обяснявам на майка ми де, че баба ми брeменна е орала и кoпала и на нивата 5 деца e родила. Обаче...  не минава тоя номер. Веднага ми се отговаря че едно време жените са живели по друг начин, били жилави а не кекави градски чеда. Аз къде съм тръгнала да се сравнявам с бабa ми? Е, не съвсем с тия думи, ама смисъла беше такъв.   

И да, това е само вкъщи. Да не мислиш че обществото се е загрижило да ми подаде стол или да ми даде нещо за хапване. Вече описах как подпирах един циганин в автобуса докато морните студентки зяпаха през прозорците и седяха удобно...