Познай коя е книгата!

Кратка история на тракторите (на украински) - Марина Левицка?

Ох, това с ягодите ми е много познато... но не помня от къде.

Не, но авторката е от женски пол също.  

Пускам още един цитат от същата книга:

      Мила моя Кити,
      Запомни датата на вчерашния ден, защото той е много важен в моя живот. Не е ли важно за всяко момиче кога е било целунато за първи път? Е, и за мен е важно. Целувката на Брам по дясната буза не се брои, както и това, че господин Велкер бе целунал дясната ми ръка.
       Ще трябва да ти разкажа как така изведнъж се стигна до целувката.
       Вчера сутринта към осем часа седях с Петер на дивана му, след малко той ме прегърна през рамото с едната си ръка. "Нека се преместим - казах аз, - така няма да си удрям главата в шкафчето". Той се премести почти до ъгъла, аз промуших ръка под неговата и го прегърнах, а той почти изцяло се наведе над мен, защото ръката му обгръщаше рамото ми.

Дневникът на Ане Франк.. Мисля че не бъркам?

това лято бях и в къщата в която са се крили със семейството си в Амстердам по време на втората световна, разревах се като четох как са ги взели със семейството и и само бащата оцелял.
Книгата от по момичешки наивна става все по-сериозно и зряла. Освен това дневниците и са вече официален документ за престъпленията от войната и са под защитата на ЮНЕСКО.

Някъде из другите тези се срещнах с обсъждане на тази книга... Мисля, че "Шарена сол" не бърка, но да изчакаме "Нощна птица" да каже...

А самата книга как се води "Задната къща" (Дневникът на Ане Франк)

SharenaSol, ти си ! 
Да, книгата се казва "Задната къща", а "ягодовото пиршество" е от най-тъжните...

Шарена Сол,хайде!

    В памет на средната класа

Дава се под наем:

1. Времето

2. Пространството

 

 

Всички мисли, които може да ви хрумнат при четенето на тази книга, са обект на авторско право. Нелицензираното им обмисляне е забранено.

Всички споменати в текста търговски марки са собственост на техните уважавани собственици и всички права са запазени. Имената на стоките и на политиците не са имена на реално съществуващи пазарни продукти и се отнасят единствено към проекциите на елементите на търговско-политическото информационно пространство, принудително индуцирани като обекти на един индивидуален ум.

Авторът моли те да бъдат възприемани най-вече в това им качество. Останалите съвпадения са случайни. Мненията на автора могат да не съвпадат с гледната му точка.
****************************************************
Животът му след това потече съвсем обикновено. Той влезе в техническия институт — не защото обичаше техниката, разбира се (специалността му бяха някакви електролитни пещи), а защото не искаше да го вземат в казармата. На двадесет и една обаче му се случи нещо, което предопредели по-нататъшната му съдба.

През лятото, на село, той прочете едно томче на Борис Пастернак. Поезията, към която дотогава не изпитваше нищо, го потресе до такава степен, че няколко седмици той не можеше да мисли за нищо друго, а после също започна да пише. Запомни завинаги ръждясалите останки на един автобус, сякаш гмурващ се в земята край тихата гора. Точно до този автобус в главата му се пръкна първият в живота му стих — „Сардинени облаци на юг се носят“ (впоследствие си мислеше, че това стихотворение мирише на риба). С две думи, случаят беше съвсем типичен и свърши типично — Татарски се записа в Литературния институт. Вярно, не можа да влезе да учи поезия, наложи се да се задоволи с преводи от езиците на народите на СССР. Представяше си бъдещето горе-долу така: денем в някоя стая в института, подстрочник от узбекски или киргизки, който трябва да се римува до посочената дата, а вечер — работа за вечността.

жокер - автора има 5-6 книги преведени на бг в последните 10 години

"Поколението П" на Пелевин.

Ех, изтървала съм да се включа за "Задната къща", която тъкмо четях.
Нищо, вече съм се записала и ще следя темата по-често.

  Аз го видях този факт, като се разнищи загадката... 

и аз имам една загадка... Който познае откъсите от книгата,ще го черпя виртуални цветя...
  Стихотворението се казва "Няколко мои живота"
   А ето и още няколко откъса от книгата:
 И последният цитат,който би могъл да ви подсети коя е книгата:
 По повод на последното,със съжаление констатирам,че отношението към пациентите в България е същото.Това е отделно,но когато разбрете коя е книгата ще си направите сами равносметката и изводите,заслужават ли си стачките на докторите например,като се има впредвид колко случаи с фатален край има по непредпазливост и поради купените им дипломи.
  Книгата ,от която цитирам също е пълна с исторически свидетелства...

това е

pyhche_01 книгата звучи интересно; идеята е че който познае настоящата задава следващата загадка и ако не се появи някой да потвърди или да зададе загадка в рамките на 24 часа задава някой друг, случаен 

Балгодаря,че ми разясни условията.Очаквам с надежда някой да познае,коя е книгата,която всъщност е потресаваща,смразяваща и откриваща ни реалността на миналия век...Истинската-груба реалност,скривана по нелеп начин от всички хора.Но все пак се съмнявам някой да познае коя е...