Има сигурно доста тъжни филми, които съм гледала, но тези за които се сещам винаги като най: "Хачико” и новата версия на „Доктор Живаго” от 2002 г. И след двата бях като изтискана, толкова съм плакала, особено на Хачико.
За "Never Let Me Go", мога да, кажа че доста време го отбягвах заради тематиката. Снощи обаче реших все пак да го изгледам. Не пророних нито 1 сълза, не ми беше тъжен, а подтискащ. С право съм го отбягвала и се надявам по-бързо да забравя, че съм го гледала.
Другият с подобно усещане, но далеч по-смазващ, след който се чувствах като газена от валяк е „The Road”. За него дори мога да кажа, че ми се иска да не си спомням, че съм го гледала. Не помня дали съм плакала/не съм го гледала скоро/, но атмосферата и сюжета бяха толкова нагнетяващи и безнадеждни, че след края на филма си мислех: "Боже, да никога не дойде такова време на земята"...
Виж целия пост
За "Never Let Me Go", мога да, кажа че доста време го отбягвах заради тематиката. Снощи обаче реших все пак да го изгледам. Не пророних нито 1 сълза, не ми беше тъжен, а подтискащ. С право съм го отбягвала и се надявам по-бързо да забравя, че съм го гледала.
Другият с подобно усещане, но далеч по-смазващ, след който се чувствах като газена от валяк е „The Road”. За него дори мога да кажа, че ми се иска да не си спомням, че съм го гледала. Не помня дали съм плакала/не съм го гледала скоро/, но атмосферата и сюжета бяха толкова нагнетяващи и безнадеждни, че след края на филма си мислех: "Боже, да никога не дойде такова време на земята"...
Този филм разби сърцето ми на малки парченца ... 
