Добро утро момичета 
Такива емоции преживях тия два дни, че просто..... и такава щуротия свършихме със скъпия. В петък вечерта ни бяха на гости едни състуденти на моя мъж - семейство от Пазарджик – бяхме заедно 3 години в Москва и не се бяхме виждали 15 години. До 4 ч. сутринта не можем да се наприказваме. Сутринта по към обяд ставаме и сядаме на кафета и разни там подробности. Както си седим по вече обедно време и звъни телефона на скъпия – непознат номер, вдига го и.................. една тяхна състудентка от София – с нея също не сме чували и виждали 16-17 години и той толкова се зарадва и говорят нали как сте що сте и тя му казва чакай сега да видиш че един човек иска да те чуе и кого мислите чува – един техен състудент от Полша дошъл в България. Викам ега си кво нещо, обяснява той моя кой ни е на гости дава телефона да се чуят и с тях и като се чуха тия от Пазарджик ги поканиха в неделя да им отидат на гости да се видят и като казаха – ставайте и тръгвайте с нас – кога друг път ще се видим така всички и ние такова нещо от младите си години не сме правили ама както ги изпращахме така тръгнахме с тях. В неделя към 11-11.30 дойдоха поляка и две състудентки софиянки и като заседнахме решихме да звъним на другите от групата кой квито телефони има да видим дали са актуални да се чуем и да се похвалим че сме се събрали и другата случайност един друг от тях който е от сливен като го питаме как е що е и той казва – ами аз тъкмо сега излизам от софия бях по работа – та изчакахме и него и не можем да се разделим. Вечерта тръгнахме за София пътувахме през нощта с автобус и призори си пристигаме в Русе. Сега съм на работа да видим как ще изкарам денят – за сега съм много добре – още под въздействието на емоциите. Много хубаво беше
Та така, лек ден ви желая и усмихната седмица, ако мога ще намина да ви нагледам пак
Виж целия пост
Такива емоции преживях тия два дни, че просто..... и такава щуротия свършихме със скъпия. В петък вечерта ни бяха на гости едни състуденти на моя мъж - семейство от Пазарджик – бяхме заедно 3 години в Москва и не се бяхме виждали 15 години. До 4 ч. сутринта не можем да се наприказваме. Сутринта по към обяд ставаме и сядаме на кафета и разни там подробности. Както си седим по вече обедно време и звъни телефона на скъпия – непознат номер, вдига го и.................. една тяхна състудентка от София – с нея също не сме чували и виждали 16-17 години и той толкова се зарадва и говорят нали как сте що сте и тя му казва чакай сега да видиш че един човек иска да те чуе и кого мислите чува – един техен състудент от Полша дошъл в България. Викам ега си кво нещо, обяснява той моя кой ни е на гости дава телефона да се чуят и с тях и като се чуха тия от Пазарджик ги поканиха в неделя да им отидат на гости да се видят и като казаха – ставайте и тръгвайте с нас – кога друг път ще се видим така всички и ние такова нещо от младите си години не сме правили ама както ги изпращахме така тръгнахме с тях. В неделя към 11-11.30 дойдоха поляка и две състудентки софиянки и като заседнахме решихме да звъним на другите от групата кой квито телефони има да видим дали са актуални да се чуем и да се похвалим че сме се събрали и другата случайност един друг от тях който е от сливен като го питаме как е що е и той казва – ами аз тъкмо сега излизам от софия бях по работа – та изчакахме и него и не можем да се разделим. Вечерта тръгнахме за София пътувахме през нощта с автобус и призори си пристигаме в Русе. Сега съм на работа да видим как ще изкарам денят – за сега съм много добре – още под въздействието на емоциите. Много хубаво беше
Та така, лек ден ви желая и усмихната седмица, ако мога ще намина да ви нагледам пак
Снимчици...нещо? 
, а теб силно силно те прегръщам 
