Ми то ще си помисли, че само аз не го обичам като не го гушкам. В петък беше за два часа там и се върна коренно различен. От два дни все едно не е моето дете
Много съм изнервена и той покрай мен. Не знам дали е от това или нещо друго, но и Калоян вече сам не иска да стой и само сърдито вие. Чак се притеснявам да не му има нещо...Абе някакъв кошмар - наистина имам чуството, че обича баба си повече от мен. Не знам какво да правя - ама да си сърбам попарата сега, че съм мекушава - друго няма какво. И как да накараш някого да не глези детето ти. Това не знам. Да не говорим, че децата ни ще се сблъскват винаги с хора, които няма да са пример за възпитанието, което ние искаме да им дадем и трябва да ги научим някак да не се учат от тях. Но как? 

Все пак самостоятелност се възпитава като се оставя избор на детето и възможност само да взима решения...а гушкането е нещо съвсем различно... 


Аз я гушках, но това не я оспокояваше по никакъв начин и цялата се изпоти, обляна в сълзи и сополи
На края и аз се разплаках с нея. Много ми беше мъчно, че не мога да и помогна. И капки за колики давам още и нищо не върши работа
След това пък прочетох статията за плача и съвсем ми стана тъжно и мъчно
Проблема е,че след 1-2 м няма да се събираме в него,та дано си измисли друг начин до тогава

От време на време ще давам и някой буламач на Хип.



Препоръчани теми