Сутрин ми е най-трудно, абе не съм се измила още и мисълта ми е за кафенце с цигара..После се кротвам, дори сега бях на кафе , приятелки пушеха, коментираха колко съм велика, и че наистина не пуша, направо се говори, че съм ги отказала..ама това 2-3 на ден не е отказала....и вечер преди да си легна или по раничко ми се допушва...Е , това не е ли голяма простотия? Мога с 2-3 , а да не мога без тях? 
Когато ходя на кафе и някой до мен на близо пуши и на мен не ми се пуши,защото пушачът до мен мирише на много гадно...да не говорим, ако съм в някой на гости , и влезе от вън човек,който е бил за да запали една цигара навън..така смърди.... И какво? Значи, аз като си смърдя - не е фатално, ама другите ,като ми смърдят - казвам,че е много гадно.... 
Не е справедливо , знам,ама да си помрънкам малко, че само тук можете да ме разберете ...Усещам как съм точно между двата "лагера", на свободните и на " зависимите"...Уж съм от "свободните ", ама си топя пръста в меда....Много гадно се чуствам, защото изпитвам вина,дори,когато си пуша тайничко едва ли не ....какво като никой не ме гледа, аз нали го правя заради себе си , не заради бай Миле... Ох, хайде ,пак ще намина...чета ви редовно и се мотивирам... Сигурно ще съм много горда ,когато съвсем ги махна..ама сега се чувствам като ..... 
И така, си казах :"Абе, само аз ли не мога, бе ?" Ядът ме подкара първите 1-2 дни, после си казвах при поривите, колко е безсмислено да се "давя на края на Дунава" а накрая взех и да се радвам на себе си. Лесно стана. Но и аз така не можеш без 1-2 на ден. Това ми беше успокоението, защото преди само от мисълта, че няма никога повече, побеснявах 
Спри ги за сега, за днес, не завинаги. По-лесно е в началото. . 
. 
и като знам какво ме чака не ми се почва. Ама трябва.
. 
Продължавай все така без цигари браво! 
Препоръчани теми
