Есен настана, навън вали, а ЯНУАРЧЕто вкъщи прави бели - тема 12

В момента по Фокс Лайф дават Хаус и серията с операцията на нероденото бебе в 21г.с

Leta5, аз така правя по-големи количествата пюрета и замразявам във фризера - точно в бурканчета от бебешки пюрета, досега проблеми не съм имала  Аз даже нарочно така готвя повече накуп, нещо не мога да се организирам всеки ден, много съм смотана, ама поне добре, че това правя  Директно готови пасирани ги замразявам, знам, че до 3 месеца се запазват. Сложила съм също сварено и пасирано говеждо месо във формички за лед и така си имам дози, които добавям към зеленчуковите пюрета и стават месни. Някой път нарочно ги слагам в по-малки бурканчета и после мешам различните видове, за да има разнообразие... 
Олемале, хич не се вкарвай в такива филми. Ако подходиш с идеята, че някакви изроди и олигофрени ще ти гледат детето в яслата, по-добре изобщо не го давай, защото така само лошото ще виждаш винаги. Не можеш и да очакваш, че някой, който и да е, е в състояние да ти гледа детето като теб самата. И толкова по-добре мен ако питаш! Според мен за детето е добре да се учи от различни хора, различни възпитателни методи, различни модели на поведение. Аз лично много добре си спомням как ревях като магаре всеки ден като ме оставяше мама и даже помня как се опитвах да не се разрева, ама пак ми потичаха сълзите. Въпреки това, имам прекрасни спомени от детската градина, те нещата си вървят ръка за ръка.
Мамо Це, хубаво, че си наясно със себе си  Но по-добре намери и други неща, които да дават смисъл в живота ти, докато се обърнеш и Сами също ще е порастнал и после какво? Недей да губиш себе си и да се отъждествяваш само със семейството си, иначе ще ти е много тежко... Сега си мислиш, че децата не са вече бебета и ти липсват, а представи си да решат да живеят в друга държава един ден, какво ще ти е...

Малко повечко фира съм дала и ... какво е БББ Страшно ли е?

За изпадналите в дупки, ями, ровове  и т.н.
http://www.youtube.com/watch?v=NUDhA4hXdS8&feature=related

Не, не абсолютизирам  Но като че ли ние сме свикнали повече да се оплакваме и да виждаме лошите страни в една ситуация, отколкото хубавото. За това ми бяха думите, че ако от нещо си недоволен - възроптаваш и се чува от другите, а ако си удовлетворен - не даваш такава гласност. Та  от там страшните легенди се носят.

Айде стига съм философствала, днес имам тати, който приспа децата, а аз отивам на фризьор - ще сменям цвят, та незнам... Малко ме е шубе какво ще се получи.

Да си призная не съм сигурна дали искам други неща да са ми смисълът на живота. Съвсем честно. Хората сме различни. Математически погледнато Сами като е на 18г. Вили - големият син - ще е на 32г. А Рая ще е на 29г. Йоан пък на 25г. С повече деца все ще има събития, които да ти грабнат вниманието и времето. Та....докато порасне да се надявам,че ще имам поне по 2 внука от големите деца....Не че се виждам внуци да гледам, но пък не се знае дали до тогава няма да съм си променила мнението......

А едно време не бях такава домошарка, дори казвах,че не искам да имам деца......Бях бунтарка, мислех само за себе си и гледах със съжаление всички, които имат деца......

Та...временета се менят, колелото се върти и никога не се знае при теб как ще спре....

Между Йоан и Сами са 7г. Три от тях гледах Йоан. В останалите 4 смисълът на живота ми отново бяха децата, с тази подробност,че през това време дадохме старт на нов семеен бизнес, оставихме стария, с който се изхранвахме от както се бяхме оженили...

А за стария - бях потрошила много време, нерви, сили, здраве.......И заради него направих нещо, за което дълго време си носех последствията.....Вили бе на 10м. и 10 дни, когато прехвърлих майчинството на майка ми. Аз - останах в Благоевград за да си пиша дипломната работа(само тя ми бе останала +един изпит, който бе точно, когато Вили се роди) и да работя.......А детето - в Добрич. Няма мобилни телефони, няма такива неща.....Не видях първи зъб - проби му късно, малко преди годинка, не видях първа крачка, не видях много първи неща......Заради какво - заради работа. Да, бяхме в прекрасно материално състояние, но това състояние го и прахосахме и за куп глупости.......Имахме 3 микробуса, 2 магазина, работа колкото искаш.........Един месец Лъчо ходеше да го види, един месец аз. Когато го взехме от майка ми Вили бе на 2г. и 10 месеца, а аз бременна с Рая - много исках да даря Лъчо с така желаната дъщеря........И това след 4 години борба със стерилитета, първите двама ги зачетах след терапия с лекарства. Та толкова желани деца, искани, а аз отдадена на семейния бизнес.......Последиците - дълги години гледах да изкупя вината си към Вили като му купувах всичко, което поиска и всичко, което е модерно. Резултат - за него не бях майка, а двукрако портмоне.......

Сега нещата са различни, времената са други, с Лъчо гледаме да бъдем гъвкави.......Създадохме нещо ново, не носи старите доходи, дори мога да кажа,че въобще не може да се сравняват...Но...наистина когато губиш едно нещо, не знаеш какво печелиш.....За сметка на това имаме малко повече време за семейството, гледам си аз децата, уча с тях уроците от живота - наистина с пари щастие не се купува, нямам помощ от никой....Миналата година бяхме много, много лошо закъсали с парите.....Имахме и все още заем, който слава на Бога вече е в миналото, та честно казано не знам как сме се оправяли с парите......Бяхме на ръба на банкрута......

Но....пари се губят и печелят. Това го разбрах от живота........Обаче.....за децата не мога да кажа същото....За живия човек до себе си......Работата заемат една част от теб, дават ти един смисъл на живота, децата обаче заемат коренно различно място....Те дават друго настроение, дават нови усещания, дори ти и помагат да се справяш по-лесно и по-бързо с трудностите, невероятен стимул са......Не ти дават да имаш свободно време да мислиш за глупости......

Да, живи и здрави Сами като порасне пак ще се оттдам на работата, аз и сега на 100% не съм я загърбила, дава ми наистина един друг смисъл на живота, но за мен той не  е водещ. Скъпоценни за мен са семейството и децата! Всичко останало е друго.....Готова съм да го загърбя винаги, хубави са да определени неща, но не се и стремя към тях на всяка цена........Не правя трагедии ако не се реализирам, ако не направя кариера......Няма просто пред кой да се доказвам......Аз за себе си знам колко струвам.....Явих се на  конкурс за работа, бях първа, работих 6 месеца, мерси....Бях писала преди......И на работното място не е толкова идеално и възвишено. И то в един момент може да сгорчи смисъла на живота....И да разбереш,че може би си пропуснал нещо важно....

Вече подхождам към живота по внимателно, с по-малки крачки, повече гъвкавост, качества като упоритост, инат, стремеж към победа(но за мен не на всяка цена) помагат навсякъде - не само за работата.....Та един човек като е кадърен, винаги може да се прояви.....Ако е напорист, ако желае, ако иска....Хората са казали,че хубавия кон и под съдран чул си личи......И няма неоценено добро.......Смисълът на живота е индивидуален за всеки. Щом го прави щастлив, щом е доволен, щом е на 7-то небе от щастие - какво от това....Независимо дали е домакиня, чистач, директор или президент........

А и се научих вече да не бързам...Време има за всичко под слънцето........Има време за деца, има време за бизнес, има време за.......А и нищо не се знае - понякога без да искаш и без да си го търсил живота ти дава нов смисъл на живота, който най-малко си очаквал.......

Научих се,че най-добрия начин да се закопая и да се депресирам е да се сравнявам с другите, да живея чужд живот, да не бъда аз......Повече вяра в себе си, едно здраво самочувствие и да не се обръща внимание на дреболиите в живота - върши чудеса.....Писнало ми е от забързан начин на живот, писнало ми е от полуфабрикати, искам да живея бавно, че да успея да грабна максимално от това, което ми предлага настоящето......И да живея с това, което имам, а не с това, което нямам!

Една жена никога не бива да се отпуска, да се занимари, да не полага грижи за себе си....Независимо дали е майка, дали е работничка, дали е служителка....Но пък и това не бива да се превръща в култ......Понякога това,че не съм суетна ми помага много.....Не ми пука за много неща от външния ми вид, да, може и по-добре да изглеждам......Един ден пък може  и да стане.....Но и външния вид е преходно нещо - трябва да му се служи, но с мярка. А и съм забелязала,че често перфектно изглеждащи дами имат повече комплекси от една не чак толкова впечатлителна дама, с тук-таме някой кусур........Та.....красотата май е повече в това, което излъчва човек, в чара и в чувството за хумор, отколкото във физическите параметри........Аз съм една много, много обикновена жена, с много плюсове и минуси, не ми е всичко идеално, но и не правя трагедии от това.....Стремя се към по-добро, дали ще дойде - времето ще покаже......

Та нито се кахъря, нито правя планове за бъдещето.....Знам само,че в момента имам бебе и се стремя да извлека максимума от това......Бъдещето няма да избяга, ама Сами няма да е все бебе......

А за децата в чужбина...това ми е параноята....Слабост, минус.....Децата ми никога не са ходили на екскурзии с класовете си.......Та аз до Видин сега няма да пусна детето си(в петък имат организирана екскурзия) - не че няма пари, пари имаме, но......акъла ми пречи....Големия ходи един път...но и аз бях там.......Въобще нека не отваряме тази тема, че ми е много болезнена.......Трагедиите с деца са все пред очите ми, не мога да го преодолея, може би съм за психолог...Не знам....Не го отчитам като положителна своя страна.......Компенсирам като пътуваме ние много и децата са видяли голяма част от България благодарение на семейните ни екскурзии и това,че съм почитател на 100 национални туристически обекта.......



БББ - Бат Бойко Борисов......Дали  е страшно - не знам.....Имам снимка с него отпреди 3-4 години, не беше толкова страшен, нищо,че бе с охрана, сега обаче не ми се е обаждал.....

Сиер, да се похвалиш после как си....Или да се оплачиш.......


Извинявам се за поста...моля ви, който иска да не го чете!

Ох,имам едно питане....Както бях писала във бторник правихме манту на малкия и утре ще ходим да видим резултата.Да ама малкия днес е със сополи(айде и ние в клуба с болните бебета ) та искам да питам,ако мантуто е отрицателно дали при това положение ще му слагат БЦЖ?Че нали когато правихме пентаксима и хепатитната ваксина трябваше да е здрав,та се чудя сега какво ще правим?Някой наясно ли е по този въпрос?
Мамо Це,страхотна жена си и ти се възхищавам искренно! 
Бързо оздравяване на всички болни!

БББ - нещо като Баба Меца...  

tatoki, ако се налага нова БЦЖ ваксина, но детето е със сополи, най-добре да я отмените за по-нататъка.

Здравейте,
докато се наканя да пиша и тя темата ще се преполови, ама много ме мързи откакто станах на 27  такъв мързел отдавна не ме е гонил (и хващал), нищо не ми се прави 
Днес и Кристинка става на 9 месеца, честито и на Светозар   

Скромна почерпка, че днес на мен ми е плодов ден 
тук гледам се въртят едни питки, чийзкейкове, кръмбъли, морковени торти и т.н. имайте милост хора, аз още удържам фронта, вече даже съм -5кг  Ботушите още не ми стават, нооо и това време ще дойде...
Искам да честитя макар и на патерица рождените дни на Валкирия и Обичанка  Бъдете живи и здрави, само с любов и хубави моменти да е изпълнен живота ви   
Честито и на всички, които тези дни са имали повод 
Отдавна се каня да споделя с мамите, които правят домашни пюренца (а и не само) един страхотен сайт, за съжаление само на английски:
http://www.annabelkarmel.com/recipes
Има много полезни рецепти за детето от 0 до 10години, и пише всичко с подробности - за колко време става, подходяща възраст, колко порции стават, може ли да се замразява и т.н. Има и други интересни статии, но аз нямам мн време за съжаление.
Много интересни теми сте зачекнали, много хубави постове, радвам се, че ви има  Ноо признавам много ме мързи сега наистина, явно съм в такъв есенно-меланхоличен период, та не ми се пише...
А исках малко да се развеселим - искате ли да споделите кой как нарича на галено детенцето си ? Криската редовно е Кики, Шишо, Шоши (и производните), Слънчо, Пиле, Писе, отскоро Зайо-Байо заради зъбките, а според баща й - Костенурчо, Акалчо, Папалчо, Търкулчо и други такива според ситуацията 
Хубав ден на всички 

Нели, ние сме на други представители на фауната - Врабче, Щъркелче - това като си отваря устата за да яде или суче, Зайче, Щръба баба - заради зъбите е ясно, Смешко, Звездичко, Слънчице, Усмивка на мама, Самчи, Дундьо...Това е на прима виста....

Здравейте и от мен в новата тема, прекрасна е  Два дни четох писаното дотук и сега вече и аз смогнах да се включа. Много се радвам, когато има толкова активни мами, а и с такива хубави постове 
Валкирия, честит рожден ден със закъснение!!! Много щастие ти желая!
Обичанка, честит празник и на теб!!! Само хубави моменти ти пожелавам!
Илиндичка, я по-ведро  Ти знаеш, че няма смисъл да се тормозиш за такива неща, нали  Прегръдки от мен и дано по-скоро да отмине лошото ти настроение и пак да си бъдеш веселия и позитивен човек, с когото се запознах
Тани', с баткото ползввах гърне на Чико, доволна бях, а то е и по-широко и има възможност да се ползва по-дълго време. Това е то: http://shop.danet.bg/product.php?ProductID=563
Катинче, стискам палци Мишето да свикне бързо на яслата  Пиши как е тя след втория и ден там.
Ние сутринта ходихме при педиатърката и най-накрая сложи на Лора противохепатитната ваксина (сума ти време я чакахме да я доставят). Така, че вече приключихме с ваксините за тази година.
За смяната на памперсите и обличането, и при нас е голяма борба, аз баламосвам Лорка с разни играчки, или пък играем на дзак, като тя се крие с някоя дрешка. И така... Не е лесна работа 
Вие тук само пишете за всякакви вкусотии, та и на мен ми се прияде сладичко, та си направих крем карамел. А по повод тортите, майка ми прави една страхотна торта (аз още не съм се наканила да я направя). Казва се "Пламък" и е най - любимата ми торта, никога не може да ми омръзне. Това е тя в не съвсем близък план: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1077192186830&set=a.1 … mp;ref=fbx_album#!/photo.php?fbid=1077192186830&set=a.1077180186530.10154.1737004660&pid=151654&id=1737004660
Та ако някой иска рецепта, мога да я напиша.
Бързо оздравяване на болните пожелавам!

Здравейте мами,

Честит Ден Рожден на обичанка! Да си много... обичана и щастлива!

Нели - честита месечинка на Кристина!

ra4e - много е неприятно това с боледуването - бързо оправяне!

Мерси ви за пожеланията да оздравяваме

edna ot nas - мерси, че ми каза да изведа Даная, наистина не бях сигурна как да подходя, но в случая времето беше хубаво и щом за носа това е по-добрия вариант - веднага я изведох! Знам, че е най-добре болните дечица (и по принцип болните хора) да излизат повечко на вън, заради въздуха, но не бях сигурна, при настинка дали няма да се разболее повече...

Обаче вечерта ми вдигна температура - 38.3 и цяла нощ не сме спали от хриптящо носле, връткане и мерене на температури. През нощта стоя с температура, но под 38, а до сутринта я свали. Сама, защото вечерта неуспяхме да намерим нужната хомеопатия. Взехме Беладона, за всеки случай, ако вдигне над 39 градуса. Явно температурата си свърши работата, защото веднага след това Даная вече беше доста по-добре. Сега се лекуваме двете...

viroglavka - мерси за рецептата! Помислих ,че си я направила специално за 9 месечинката, защото бяха точно с формата на 9-ки (или 6-ци:))

Иве - страхотни постове, както винаги - вдъхват толкова уют и красота...

Куин - стихотворението много ми хареса и си го записах!

Rosi79 - бързо давай рецептата и ти (аз тука тайно ги събирам:))

Ох, защо пак зачерквате темата за децата и работата и смисъла и т.н. При мен продължава едно разпокъсващо желание между детето и рисуването. Като рисувам - защо рисувам, а не обръщам внимание на Даная, като не рисувам - "Ох, как ми се рисува сега - кога ще мога да седна да порисувам" Ужас... но и аз също съм си такава и постоянно се дерзая. Няма спокойствие и това е. А второ дете искам - как ще се справя - незнам! От 10 години не съм имала време за почти нищо. Някак успявахме веднъж в седмицата да отидем на кино и това е. Виждахме се и с приятели, но работата е постоянно и все - въпрос на оцеляване. В рисуването се иска... много време чисто физически и е ... сложно. А определено това е част от мен и не мога да я оставя напълно - това е! Още търся баланса между гледане на дете - и работа. Само, че - мен и преди не ми стигаше времето за нищо - та камули сега! Но трябва да кажа, че детето ми дава толкова много - както Мама Це казва, че се "храни от Сами" и аз така с Даная - направо е като вампирство това нашето изсмукване на бебешка енергия Много е зареждащо! И близките - това определено е най-голямото щастие! Каквито и тежки периоди да сме минавали (финансови и всякакви други) съм намирала утеха именно при най-близките си хора. Въпреки ,че работата е много важна за мен, съм се посветила за сега на семейството, защото изключително добре осъзнавам важността на това, да сме повече време заедно… за съжаление това наистина е свързано с доста лишения. И ние още не сме си върнали заема от раждането, а изплащаме голям кредит и това моето висене с бебето е истински лукс в момента, та камули като ми спрат майчинските – тогава ще трябва да работя много повече от поработването ми в момента… и незнам как ще се справя честно казано! Много разчитах да се разработи моя проект с книгата, но не случих май на издател и сега вместо да рисувам по малко и да си гледам детето – ще трябва да рисувам по 100 проекта, за да връзваме двата края! Извинете – това беше болна тема, а след като си свърших основната работа и Даная така услужливо поспа – успях да ви се пооплача

Нели - мерси за линка за рецептите!

nellito_v, благодаря ти, честита месечинка и на Криси!  
И аз да почерпя за Светозар:

Върнах се с"нова" глава - мъжо ме хареса, децата не реваха, значи опита е сполучлив 

Галено на Ники му викаме Никчо и Бухтьо.

Роси, давай рецептата за тортата, че нещо все сладки работи правя напоследък, а обичам разнообразието.

Гледам зачекнали сте темата за оставянето на бебетата на ясла.и на мен ми е болна тема,защото след 20ина дни и аз трябва да започвам работа Въобще не мога да си го представя.Мъжа ми казва,че му е жал за мен,не толкова за бебето как ще се справя.Ще има да рева....Добре поне,че майка ще дойде за около 2 месеца да го гледа,та да го дадем от 1 годинка на ясла(пък и да спестим пари,тук яслите са безбожно скъпи).  А  пък ние наричаме нашия Криси най-често Нахалко(защото нощем идва да спи между нас),Петко,когато е сърдит,а иначе си е обичайната фауна:Зайче,пиленце,котенце.Понякога е и мечо,защото от както се е родил понякога ръмжи много сладко.Днес готвихме морковена крем-супа,от която изяде 10 лъжички,но когато аз си сипах ми я преполови,просто беше по-вкусна,явно . Е,това е засега

Лета, най-добре в стъклени бурканчета да замразяваш  !

За яслите - аз бих ги пропуснала. Няма да изпадам в подробности, но имам лош опит с яслите и баткото...  

Умалителните на бебка: Анна-Беборана, Гвендолин, Феичка, Джуджи, Буби или Скуби-Ду (защото адски силно скубе)  .