Декемврийска мама много се вълнува и за бебо с трепет пазарува! № 14

Здравейте,
Аз се записвам малко късно, ама немога да ви смогна да изчета.
Относно седмиците моя доктор ми ги изчислява 1към1 с това което показва лентата ми, в момента показва че съм 29 навършени,но той ми казва че съм влезнала в 30,а месеците си ги изчислявам по таблицата, която я има на първа страница и така се ориентирам.

Аз също мислих да ви питам на какво мнение сте вие и татковците за присъствието им по време на раждането?
Вилкони все по-хубави новини да ни носиш.

Имам и един малко глупав въпрос, като ходите на отворени врати в болницата която сте избрали, сами ли ходите или с татковците?Защото аз другата седмица ще ходя в окръжна и мъжо иска да дойде с мен.Дали ще го пуснат?

Аз лично, ако раждането е нормално, не бих искала таткото да гледа всичко това Аз не искам да гледам такива работи... та той... Може би до един момент в предродилна зала, особено ако да кажем е свободна ВИП заличката и сме сами там... тоест до момента когато все още се разхождам и т.н. Но после мисля, че е излишно. Такива гледки едва ли се забравят...

По принцип аз май съм се настроила повече за секцио, така че там няма какво да се мисли... така или иначе си сам

Markochka, доколкото знам за Отворените врати по-добре сама да си отидеш... местата са ограничени обичайно и мъжете не са много добре дошли. Освен това ако има обиколка на отделение, стаи... колкото по-малко хора, по-добре. Но можеш да звъннеш и да питаш... в Окръжна може пък да е друго

Именно мила, почнала си ги, но не си ги направила, завършила или както там искаш    Помислете малко като сте на 29 години не казвате че сте на 30 нали   това е същото.Аз родих в 27г.с.+1ден и ме водят че съм родила в 27г.с. а не в 28-ма, защото ако бях направила 28г.с щях а да ги водят родени в седмия а не в края на 6-ти месец.    

Вилкони,хубаво е,че се включваш.Ще ни ракажеш ли за твоето раждане,беше споменала нещо.

vilkoni, 
И да вмъкна едно уточнение - ако се върнеш на работа след навършване на годинка на детето, дори да посещава детска ясла, имаш право на тези 50 % от майчинството - т.е. 120 лв.

Здравейте,
vilkoni, много се радвам, че сте се разминали само с медикаменти и без операция с единия мъж. Надявам се и  другия нещата да се подобряват все повече.
Калина, понеже съм замразявала вече стволови клетки в Крио Сейв мога да ти кажа как стават нещата. Когато отидеш да подпишеш договор с тях преди раждането ти дават един комплект за взимане на стволови клетки, който трябва да вземеш с теб като тръгнеш да раждаш. Казваш им кога ти е термина, в коя болница планираш да раждаш и при кой лекар. Когато тръгне раждането /ако е нормално и не се знае точната дата/ се обаждаш на телефона, който е написан отгоре на комплекта ти. Оттам нататък те имат грижата. Те имат хора в съответната болница доколкото знам или изпращат екип.
Аз съм много за присъствието на таткото на раждането. Родих сина си в присъствието на таткото и беше прекрасен момент. Разбира се и таткото трябва да е готов и да го иска. А и майката да се чувства комфортно в присъствието му. Аз много исках приятелят ми да е до мен. Чувствах се по-спокойна и уверена. Той естествено не е нужно да седи и да гледа откъде излиза бебето. В нашия случай таткото беше до главата ми, държеше ръката ми и се целувахме. Надявам се и този път всичко да е наред и да можем да сме заедно.

значи разбираме коя община дава повече парички и там ....  

Здравейте,
Аз с едно бързо включване за бъдещите мами които искат да посещават училищата за бременни в София.

"Всяка сряда от 10 часа
Сити Център София, /до хотел Хемус/,
бул. Арсеналски 2, eт.3
Ресторант PASTARITO
ВХОД СВОБОДЕН
962 20 05; 962 36 85;
088 247 10 69
088 761 32 31
Нека поговорим за това как  да си осигурите нормални и разумни грижи по време на бременността, раждането  и отглеждането на вашите деца.

1. Актуални теми
2. Известни, доказали се в практиката лектори
3. Интерактивен подход, съобразен с желанията на аудиторията
4. Приятна обстановка и възможност за общуване
5. Награди и много нови приятели, обединени от идеята да превърнат родителството в приятно и важно занимание."

Както и тук още информация.

Добре ще ви разкажа ,но ще бъде дългоооо 
А между другото само на мен ли ми се губят последно време palms и 7/8....   

Та за раждането...
Приемат ме аз рев естественно - не сикам да се прибирам пак с празни ръце вкъщи.Всички се опитват да ме успокоят и успяват до някъде.Правят ми тоалет и в предродилна зала, следва ехограф и милион въпроси от моя страна  но хората любезни обясняват ми всичко и ми търпят и тъпите въпроси дори    Почват с инжекциите за дробчетата на дребните и аз се успокоявам и почвам да боря часовете до следащата инжекция а те са 4 през 12 часа.Най-бързо миналите ми 48 часа в живота без телевизор, кафе,приятели и основното легнала.Ставах само до WC-то.Занизаха се дните аз със слушалките в ухото и радио си слушам.Сменят система след система,бият антибиотици венозно и на 12 часа кръв за изследвания.Да не ви казвам на какво ми бяха заприличали ръцете, още малко и от краката да почнат да ми точат кръв че то вена не остана ненадупчена по няколко пъти  Нямала съм вени на лявата ръка кой ви каза колкото даде милата,а колкото абокати понесох че се сменят на няколко дена  Това както и да е.Иначе се нагледах на раждания т.е. на това което се случва в предзала.Една вечер се бяха събрали да раждат всички луди.Имаше едно момиченце което беше уникално.Постоянно викаше лекарите да седят до нея и да я държат за ръката че я било страх  не че я огря де.Както и да е мен всички вече ме знаят и се се майтапим всички и си говорим на Ти вече.И се почват едни Ти ще вземеш да преносиш,акушерка лище те правиме и какво ли още не.Дойде и прословутия понеделник 13ти септември /а винаги съм казвала че на 13то число ми върви/ когато ми разгониха фамилията в патологията и си слезнах аз пак в пред зала и цял ден пак рев даже искаха да ме успокояват с медикаменти  Успокоих се аз и съм дремнала ама в 1ч през нощта ме будят за поредния антибиотик и усещам аз че имам леки контракции засичам на 10мин.През това време ми сменят и системата с магнезия и аз тактично надявайки се че  ще отминат казва а може ли и една инжекцийка в г.. с ношпа че ме наболява нещо корема, акушерката казва че системата е за това и отива да води раждане.Даааа обаче не само че не намаляха ами се усилиха и зачестиха.Ставам аз и почвам да обикалям като луда коридорите а лекари и акушерки няма всички в родилна зала.Роди една,минава покрай мен пита ме какво има казвам с контракции съм ама никой не ми хваща вяра щото невикам сигурно...все още.Вкарват втора за раждане а мен ак няма кой да ме погледне.На третата лекарката се усъмни е може би не се бъзикам с тях и ми вика ама верно ли, а аз ми да ще раждам,на колкомин са контракциите казвам че са начесто ама не съм ги засичала скоро.Засичам за час час и половина вече са силни и на 2-3 мин.Роди и последната и насреща ми акушерката
- ти кво правиш тука
аз - ми ще раждам с контракции съм на 2-3 мин
тя- ти можеш да имаш ние ще ги спрем.Сложиха ми още една система с по-силен препарат ама ядец.Лежа аз и пъшкам ама нямаше самодиви около мен поне с водица да ме прискат.По едно време докараха едно момиче с прееклампсия на легото до мен.Идваше от правителствена и я бяха дрогирали с диазепам та добре си похърка а аз се чудя накъде да се завъртя и вече и вече си повиквам по малко  Акушерката по едно време минава и ме пита как съм след системите аз иказвам че ефект никакъв и тя - ама ти каза че днес ще раждаш  ще вземеш да родиш.Дойде дневната смена и разбрах че ще ми правят клизма следователно ще ме режат,питат потвърждават.Маха системи и се почва...и свършва...връщам се в стаята ама легнала не става боли повече и става и почвам да обикалям,а по коридорите една лудница от хора.... ама аз им викам - преча ви непреча легнала боли пове ще си обикалям.Всички ми се радват и нищо не ми казват а аз само повтарям ще днес ще се отърват най-накрая от мен.Професора ще минава на визитация и всички по стаите ама аз в стаята обикалям.Влиза в наща и казва че мен ням да ме гледа че ме подготвят за секцио и отива при рееклампсията - бърка тя се извива и вика - немогааа,мног ме болиииии.Пробва пак - немогаааа, много ме болииии.Човека пери показалеца и средния пръст така както е за прглед мануален и и вика
  - г-жо тези двата пръста са по малко от това което ви е влизало вътре и сте забремяняли от него! 
Аз в контракция ама се обърнах на другата стана да се смея.А тя така и не му да де да я прегледа и се подписа че отказва преглед.Аз само обикалям, пъшкам, охкам и викам майка си че много ме боли  Като не ме боли се лигавиме с докторките и се майтапиме а като почне контракция и само викам ох боли много ме боли а те дишай дълбоко бе Вили дишай дълбоко.Да ама така ли се диша.Дойде време за операционната да ме водят и по пътя по време на контракция се сетиха че не са ми дали да подписвам нещо си и така си написах имената и незнам кво беше още че едва ли аз ще си позная почерак.Влизаме лягами едвам ми намират вена за поредния абокат и почват а ме наливат с нещо си преди упойката и ми съобщават че банките са две.Реакцията ми беше ааа значи има още да ме боли.Иначе хората си се подготвят занят че има време да се обаждат на педиатри да слизат и си виршат работата.По средата на първата банка усещам аз по време на контракция че много ми се пика а как ме напъва да не ви казвам.Ааааа забравих да кажа че един час преди това ми махнаха конеца от серклажа и се базикам с доктора дали ще мога да стигна до операционната после, а той милия вика ми ти нямаш разкритие и шийката ти е стегната.Та казвам пика ми се и идва една да ми слага катетък и аз доволна че вече едвам издържам и жената ми казва етоо пишкаш вече.Кеф голям  обаче напъването не минава и се усещам аз че детето иска да излиза и се почва една.....
     - докторке бебето излиза - не ме чува- докторке бебето излиза - анестизиоложката ме чу и се развика.Лекарака
     - ама как така излиза
     - ами така излиза
     - я си отвори краката - отварям аз и синковеца се показа половината.И се почна - дайте ръкавици,не напъвай  - бързат, тичат, обличат се, слагат маски и т.н. За секунди целия наличен състав на родилна зала се събра в операционната.Напънах аз и го извадиха - Кристиян в 13:06ч.с гъза напред излезе.Провериха ме - мехур и главичка и мехура каза ПУК и всички станаха в околоплодни води.С втория напън се появи и Стоян в 13:12ч.Чух ги да мяучат и двамата, защото мяукаха а не плачеха  В 6-те мин м/у двамата по едно врем чух кислород дайте кислород и си викам нещо стана с детето и докато се въртя да видя какво става една кислородна маска полетя към лицето ми.После казаха че съм вдигнала кръвно.Така се появиха Кристиян и Стоян с гръм и трясък за всички, а два часа по-късно чух една от санитарките да казва че все още мие операционната след потопа който направиме    Дано не ви доскуча от дългия разказ.

Добро утро от мен.
vilkoni , ти направо си ги побъркала... Ти наистина си героиня, да родиш двете бебчета нормално, че едното и седалищно.
Това много ме развесели
Аз също вчера се сетих, 7/8 не се е включвала в новата тема. Някой знае ли нещо?

добро утро

Вилкони много ме разсмя с разказа си . Много ти се радвам заради факта , е успяваш да ни представиш цялото събитие от веселата страна .


Дами аз отивам да си взема последният болничен преди излизането в 45 дневният.