Нисък или висок праг на болката.

  • 11 856
  • 61
# 30
Защото пак ще ти кажат, че си лигла и не знаеш колко боли.
А ако наистина имаш ясно изразена болка ще крещиш, така че да те чуят достатъчно много хора. Няма въобще да ти е до това как ще те нарекат. Да изразиш болкат си преди всичко.
Изпитала съм това с обясненията, докато накрая вече беше ясно че не съм лъгала, но едни трагични факти тежат на моята душа, а не на тези, които раздават епитетите.  Cry
Виж целия пост
# 31
Аз примерно кариес без упойка не сядам да ми правят, а след секцио-то не съм пила обезболяващо и усещах болката не по-силно от мускулна треска - та май нещата са въпрос на психическа настройка.
Виж целия пост
# 32

На мен са ми правили лапароскопска операция, за която бях чела, че болките, които изпитваш, след като се събудиш от упойката, са като мускулна треска. Е, аз опищях света - много ме болеше, а разреза беше 2-3 см! На зъболекар също с упойка предпочитам и мразя като някой ми каже, че "кариесчето е малко и няма да го усетиш"  Outta Joint . Мен си ме боли пък! Тъй че с такъв несъществуващ праг на болката не знам как ще  раждам...

Четох някакви изследвания за прага на болката и че чувствителността към болка намалява с възрастта и че жените сме били по-чувствителни (хм)... На някои места като те боли има и тест, в който ти показват едни човечета от усмихващо се до плачещо и ти трябва да избереш като кое се чувстваш (или ако е дете сестрата избира) и така преценяват колко силна е болката. Но до колкото знам, няма тест които да сложи някаква величина към болката.
Виж целия пост
# 33
След секциото мислех , че имам висок праг на болка, защото ме боля, а не съм искала обезболяващи, нооооо, един зъб ми разказа играта. Различно е, при всеки е различно, явно всичко е до нагласа.
Виж целия пост
# 34
Предполагам всеки сам. Аз мислех, че прагът ми на търпимост към болка е висок... докато не се сдобих с дъщеря ми. Имам чувството, че изобщо няма усещане за болка.

Да не искаш да кажеш "нисък" праг ?
Виж целия пост
# 35
От нисък, по-нисък, най-нисък ooooh! Започва да ме боли още преди да ме е докоснал лекар или иглата на сестрата. И с двете раждания докторите се видях в чудо, та пуснаха и мъжа ми вътре. Но и до ден днешен, не дай боже да си ударя главата в прозореца....направо съм неадекватна поне половин час след това. Големият син е като мен.
Виж целия пост
# 36
Аз пък имам чувството, че моят праг се промени след раждането. След него и най-леката, по принцип, болка ми се  струваше ужасна,а сега май нещата се нормализираха и прагът ми пак е по-висок.
Виж целия пост
# 37
При мен се получи обратното ...до раждането си мислех, че имам висок праг - търпях на зъболекар, счупена ръка, леки операции...по време на раждане/без обезболяващи/ звук не издадох, само гледах да дишам дълбоко и ми се губят часове. да не говорим, че нямам спомен, как са ви поставили системата, просто не съм разбрала...За това пък точно седмица по-късно ревах като магарица от зъб. Травмата от скорошната болка се оказа сериозна...

В този смисъл разбирам написаното от Рони - на тези, които ревяха и викаха се обръщаше внимание в болницата, а аз като си стискам зъби и мълча....та така.
Виж целия пост
# 38
Има и още една теория /знам я покрай мигрената/ - че не трябва да се търпи силна болка, а веднага да се вземат мерки, защото нервите се научават да я изпитват и следващия път става още по-лошо!
Виж целия пост
# 39
Горното ми звучи малко странно, но предполагам ако се обясни по-добре, ще го разбера.

Имам две вагинални раждания, една операция за изваждане на бъбрек. Ражданията са песен, епизиотомията при първото също, болките след операцията  обаче бяха зверски - заради срязаните нерви на корема. Добре, че ми даваха обезболяващи на осем часа в първите дни.
Зъб не ме е болял никога Embarassed, та не знам какво е това, нищо не съм и чупила, щерката чупи, но леко и не пищя особено горката - само в първите десет минути повече от страх. Знам обаче, че зъб боли много гадно, защото болката била остра в повечето случаи.

Та....не знам какъв ми е прагът, но обикновено търпя Crazy
Виж целия пост
# 40
вих като вълк при раждането   Embarassed Embarassed убиха се да ме подиграват акушерките какво пък толкова и толкова ли силно ме било боляло, аз мензис няма ли съм... мне, вия си щото ми е по-забавно така  Twisted Evil
за зъба и аз знам че е страшна болката, мъжът ми е със страшно висок праг, но съм го виждала от зъб да се превива като бито куче. представям си на мен ако се случи  Crazy
Виж целия пост
# 41
Тези пък акушерките що решиха, че менструалните болки са същите като при раждането CrazyУмници....Де да бяха.
Да не говорим, че всички знаем, че има жени, при които единственото неудобство при менструация е да не забравят да си сменят превръзката.
Виж целия пост
# 42
Аз болки по главата - главоболие, зъб - трая общо взето. Е, взимам и болкоуспокоителни.
Но да сравняваш болка от раждане с менстурална е подигравка.
Имала съм тежък цикъл, колит, но раждането е просто 10 степени над тях.
И мене ме слушаше цялата болница. Mr. Green
Виж целия пост
# 43
Знам обаче, че зъб боли много гадно, защото болката била остра в повечето случаи.

Зъб, пръст и гъз болялинай-силно, това съм чувала от "белите престилки".
Виж целия пост
# 44
Ох,върнахте ме към моята най-ужасяваща болка...тимпанопластика-огромна перфорация на тъпанчевата мембрана беше,даже се изредиха всички стажанти на етажа да ми надничат в горкия слухов анализатор!Бе уникално болезнено!!!Упойка ми слагаха 3 пъти,така и не ме хвана (питаха ме дори дали не съм наркозависима,та затова да не ме лОви Crazy ),точно в мозъка ми бъркаха сякаш,кошмари по темата все още сънувам,прималява ми при спомена за онзи кошмар,ушите си във вода не потапям по никакъв повод,а като мия косите на децата си се препотявам от притеснение да не им напълня ушите с вода (да,знам,знам,че нищо страшно няма,но аз като малка след всеки плаж страдах от "ухобол",та спуканото тъпанче съвсем ме закопа в параноята ми) ...две секциота преживях после-песен бяха пред онзи ужас,забравих ги и искам трето,но ушето ми някой ако барне,ще му издера очите! Twisted Evil По време на операцията сестрата плачеше заедно с мен...после съдбата ме прати на нейното място и дойде моя ред да плача с пациентите... Tired
Ся' ако не го сънувам пак,пък нА... Sick
А иначе търпя на болка. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия