126-Българки в САЩ

Mersi, Tanduri!

честит празник на рожденичките!   много здраве и късмет им желая!

миз, лошото да те забрави!  

днес бяхме на посвещението на дени в бисквитената мафия  , тя е много ентусиазирана.

един въпрос към майките на спортисти : как успокоявате положението след състезание, когато не сте спечелили нищо (дори и рибън), и как успявате да мотивирате детето за следващото състезание? и изобщо дали помага или напротив ходенето по състезания, ако се предполага, че няма да има успехи, поне не скоро...
 

Честит празник на рожденничките!!Бъдете живи и здрави!!!

Миз, успех, сигурна съм, че ще си без проблеми.

Стела, много философски този въпрос, бих искала и аз да знам отговора...

Биз..ЧРД и на тебе мила,всичко най-хубаво ти желая!  

Стела....дам има го и този момент.И на мен ще ми е интересно някой да сподели.Елла започва спорт догодина . Какъв е спорта ако не е тайна!  

 

Вики, много мило  , имаме ги и ние подобни моменти, а в други се 'мразят' за нещо (играчки предимно) 

В събота бяхме на състезание на Дени по плуване, тя е ужасно къмпетитив и отгоре на това винаги си мисли, че се справя много добре и че ще спечели трофей, а истината е мааалко по различна... има деца в нейната възрастова група, които се състезават от 5 годишни (някои са много талантливи), а това за нея е първи състезателен сезон, липсва и опит, техника, бързина. хем ми се иска да ходи на състезания, за да събира опит, хем не искам да започне да се чувства като лузър, много трудно приема загубите. знам че зависи от дете и характер, от ситуация и прочее, но ми се ще и други да споделят опит, за мен ще е полезно, както и за други мисля   

Вики, направо и аз се разтопих като те четох! Сладурани!

Стела, а задължително ли е да ходи на състезания? Т.е задължително ли ги карат да се записват? Ако детето иска- аз не бих го спряла, но бих се опитала да го разубедя с валидни аргументи. Бих помогнала по какъвто мога начин, за да е подготви добре, но докато е подготвя бих обърнала внимание точно на тези неща, които изброи ти- че другите деца са тренирали по-отдавна, имат повече опит и че на нея и трябва практика. Когато знае тези неща( след достатъчно повтаряне) и ако продължава да иска да опита- дай и възможност! За мен ходенето по състезания е много полезно! Едно, че от себе си съдя, второ от Калин.

Ще ти кажа например как процедирахме сега с Калин. Имат шампионат Ноември месец. Ние цяло лято го приказваме този шампионат ( тази година ходи на пролетния шампионат и спечели 2 златни медала) и той се беше навил да ходи много отдавна. Да, обаче си взе новия колан средата на септември, а новата им форма, която трябва да научат е много трудна. Досега с никоя не се е забавял толкова в научаването. Освен това, от този колан, който взе септември започва и спаринга, което значи, че ако се яви на шампионата няма да участва в 2 категории както досега - форма +чупене на дъски, а ще е форма+чупене на дъски+спаринг. Ние му взехме спаринг облеклото преди 3 седмици( края на септември). Т.е досега той е тренирал спаринг много малко.
Аз му казах така, ще караме нещата на степени- дадох му 2 седмици, за да научи формата и ако успее ще му купя дъските, които му трябват за да тренира за втората част на шампионата. Всеки ден го водех по негово желание, тренира и в къщи, само и само за да успее. Научи формата, купих му дъските.

После му казах, че ако успее да покрие всички задължителни резултати ( в момента чупят по 7-8 дъски наведнъж) ще го водим на на всички спаринг сесии и тогава ако се чувства готов ще го запишем за състезанието. Говорим непрекъснато за това, че спаринга и тази форма са неща, в които другите деца с неговия колан са практикували доста повече и ако той не се чувства уверен няма никакъв проблем да не участва.

Той по едно време преди да направим тази "програма" за подготовка даже се беше отказал, беше казал че няма да се справи, но после започна да тренира по-усилено и потръгнаха нещата и сега много се е амбицирал. Когато не спечелят нищо има драма разбира се, НО е важното да не се откажат от това, което правят. Затова и цялата подготовка от родителите преди това за един такъв момент е много важна! Аз винаги му казвам- "Участваш само, когато си уверен, че си се подготвил достатъчно и можеш да се справиш." Участие само заради самото участие при нас не върви. Трябва да се научат, че като искат нещо, трябва доста да се потрудят докато стане. Разбира се, че това не гарантира винаги положителен резултат, но това е трупане на опит!

Моят опит показва, че ключът към палатката е да поставяш реалистични цели! Първо даваш взможност да се състезава със себе си ( например поставяш резултати, че като постигне не знам си какво време за плуване например ще я запишете за състезанието да речем) и чак тогава пускаш да се състезава с другите.
Това да проявиш постоянство, за да се състезаваш със себе си въобще не е малко! Направете и таблица с резултати, може да направите уговорка например, че ако всяка седмица намалява например времето си за плуване с еди колко си секунди ще я запишете или нещо такова.
Това са дребни победи, които са много важни! Тогава дори и да загуби, вадиш тетрадката и казваш= виж си резултатите, за това кратко време, в което се занимаваше с тези неща погледни какъв успех постигна, ако се занимаваш още толкова, ще станеш още по-добра. Това им връща хъса да се занимават пак, защото на фона на много малки победи, дори и голямата загуба изглежда малка!

Сори, много дълго стана, спирам! Само да кажа, че тези неща са си чисто моя теория и това, че вършат работа при нас не значи, че ще работят и за други, но може да си струва да се опита. 

тандури, както винаги много полезни съвети, благодаря!   . взимам предвид идеята ти за поставяне на лични цели, звучи ми наистина много добре! вече бях намислила да взема хронометър и да се упражняваме повече през уикенда, за съжаление, басейна може да използваме свободно само тогава.

при силвия помогна много треньорката. първото състезание беше голяма мъка - сълзи, драми... аз каквото и да говорех, не хващаше дикиш. нанси видя, че някакво страдание се развива в нашите редици и дръпна подобна на моята реч, обаче нали е треньорката, съвсем друга тежест имаха . нататък и аз, и треньорката и набивахме, всяка на своя фронт, колко сме впечатлени от изключителния труд, който полага, колко я уважават съотборничките и заради разбрания и характер и начина, по който успява да се погажда с всички, т.е. наблягахме на това, в което е добра и с което е полезна на целия отбор. и че тренира най-вече заради фъна, не заради медалите. полека-лека, научи се, че състезанието е най-вече със самата нея - на всяко следващо да постига по-висок резултат от предишния път. постепенно се научи да приема, че не може винаги да печели и започна да се радва на собствените си постижения дори да няма медали. аз подчертавах когато например ако е получила най-висока оценка на някой уред от всички деца в нейния отбор, когато е постигнала най-високата си оценка за сезона на някой уред и прочие и тя постепенно започна да приема това за победа. тази година положението е по-добре. явно свикна да губи и няма драми . вярно и че на всяко състезание получава поне по един медал, но и тя вече оценява повече собствения си напредък - радва се повече, че е успяла да изпълни на гредата елемента, който обикновено и създава проблеми без да падне или че се е приземила след прескока без да прави допълнителна крачка и класирането като че ли не я вълнува чак толкова, колкото преди. но факт е, че трябва да се научат да губят и да приемат загубите.

Ъмм, откъде да почна  

Честити празници на всички празнували! Мимето да го кара по-философски, практически започваме да остаряваме в момента в който се родиме   Да сте живи, здрави и млади духом + поддържани телом!

Позитивни мисли и енергии за всички в нужда и дори за тези без нужди  

Стели, много съгласна с Миз, че е важно да я научите да превъзмогва себе си и всяко следващо състезание да е предимно състезание със самата нея. Нека да си постави за цел да подобрява личните си постижения на всяко състезание и да гледа на това като на персонална победа  
(и да - обикновено на тези години треньорът и авторитетът му имат голямо значение и за мотивацията и за психическото равновесие на отбора)

За добро утро и настроение да споделя новия лаф на моят мъж! Ставам аз няколко поредни сутрини към 5-5.15 и натоварена с раница, обективи, апарати, триножник тръгвам към плажа с надеждата да снимам хубав изгрев... след това в същия вид се появявам на закуска, та на 3-тата любимият въздъхна кисело: "всички със сладките си женички, само аз с морския пехотинец"  

ехх Агент направо се разсъних с теб! Страшна скица, а снимки има ли? Морския пехотинец да не е сладкото невинно Геле?
Benson10 дай да видим снимки 

Добро утро, лейдис!

Честити рождени дни на Биз и Мимето! Здрави, щастливи и обичани да сте!

миз,   и дано всичко след това остане зад гърба ти.

Агент,   да не се оплаква мъжа ти, а да се радва, че е случил на жена
(пробвах да снимам с 70-200 и 24-70, ах супер са!)

Вики,  много мил момент

 За Биз и Мимето Да сте здрави и щастливи!

Миз, стискам палци.
Вики, бонбонки са твоите феи.
Агент, поздрави на мъж ти И да не забравиш снимки чакаме.

Да поздравя празнувалите вчера и да им пожелая здраве и много щастие!!!

Миме      нЕма втора кат' теб просто!!! Пи ли кафе тая сутрин   

Агентче  голяма скица си, самоснимай се с раницата да те видим, а и да помогнем в гатанката 

Вики, мисля те и ти стискам палци за днес!!!

Миз теб също 

Стели моето дете е чудо и няма да се изказвам. Чета Миз и Тандури и се питам има ли нещо дет' не съм пробвала???


Пак към Вики- много сладко това, което разказваш. В този дух как ни е така с малчо: "Оооо, мамо как можа да го родиш толкоз сладък". А, той като я види само дето не ми избива зъбите, за да иде по- бързо при нея

Ван..не ме мисли мен  ,само час си запазих днес .хахах за Пепи,представям си го как те избутва за да отиде при сестра си  . Ние още не лазим но си представям и нашата ситуация баш така.

Агент..е не ,не е истина твоето  .Не мога да си те представя с корема ,раницата и трипода -това щеше да е уникална снимка просто. Дано да си уловила хубости!

леле бенс... и твоето е нечовешко но звучи супер фън.