Любители на котки - тема 43

Емелче, ама много е сладка тази розовоноска.
Върви ти на малки госпожици нещо  
Май нещо ти подсказва живота, като все те урежда с котета напоследък. 

Ххахах, аз приех на доверие това, че е момиче, но сега като пипам - баш си е Апостилчо. Абе гледам аз, не ми прилича на момиче.  

Беличък и пухкавичък е, за това не личи, че има и топчици.

Не ме бийтеее! Плащам данък и тържествено обещавам повече да не бягам от час 

 

Ехее изписали сте толкова много.
Да ви кажа относно ноктите, той Рижко си е малко спънат по принцип. Аз от една година му режа ноктите. Преди това не съм и той не е особено старателен в точенето.
Малко лихви да платя, че нали сстара снимка показах за данък в началото.
Ето го помощника, вече удовлетворен от свършената работа се излежава блажено покрай малка част от продукцията за коледния базар на ДБМ.

п.п.
Най-дългия котарак е почти колкото мен. С моите 1,56 см.  

Абе за този данък -- ако задължително трябва да е снимка, то тогава имам правото да ви наспамя с няколко бебешки снимки на Миша беше удивително сладко нещо



Беше и супер смешничка толкова обичам да си я припомням...


^ето тук например е като сурикатче


^ "Къде, викаш, има мляко?"


Взехме я на три седмици и беше точно шепичка живот...

Oще 2 снимчици:
Сънят е важна част от битието на всяко коте

И като всяко бебе, имаше нежно розово носле и прелестни сини очииии

И така Сега я обожавам все повече с всеки изминал ден, но все пак човек не може да отрече, че като са малки нежни топчици от пух могат да те разплачат от умиление

Ох колко е сладка малката Миша! Особено втората снимка, е една от най-сладурските котешки снимки които съм виждала!!! Нещо има в тая снимка, влюбих се в нея... може би изключително кръглата главичка? Като детенце е излязло котето 

На Рижко много му отива това одеало. А вече за Коледа ли се приготвяте?

Стана ми смешно за спъването, но и на Богданка започват да й пречат ноктите ако не ги режа. Не се спъва, но ужасно се закача по всичко - катерушката си, дрехи, одеала. Изобщо не съм съгласна със сравнението между рязане на нокти и пилене на зъби - абсурдно е сравнението просто. Ноктите са като козината, все пак израстват си отново за разлика от зъбите. Нима и подстригването на котките е такова кощунство? Ако ще спорим за естествения вид и среда на котката, трябва да припомня че котешките нокти не са създадени за ходене по килими, пуловери и други подобни материи. Затова се и закачат. Ако ходи по двор или сред природа, добре, трябват й ноктите, но килимът не е естествената й среда и е нормално да има последствия. Някой преди време писа за котка, която често се закача за нещо и даже си беше изкълчила лапичката от дърпане и мятане в опитите си да се освободи. Като ще ги караме да живеят в такава среда, можем поне да им пригодим ноктите към нея.


И ние понякога го имаме проблема с беладжийството зад гърба, въпреки дисциплината която иначе Богданка спазва доста добре. Но това си е заради описаните от мен разлики между котките и кучетата. Котката не се вписва в колектива както кучето, не уважава правилата заради реда а само гледа да не бъде наказана на момента. Какво да ги правиш, такива са си, само може да се посмекчат нещата но в крайна сметка котката си остава дивачка. Кучетата, от друга страна, когато са възпитани не си позволяват бели зад гърба ти, защото те зачитат като алфата и не гледат само своите интереси, а и твоите. Даже ми е трудно да повярвам, но имам много приятели с възпитани кучета, които не влизат в забранени стаи или не докосват забранени предмети дори и когато стопанинът го няма. Любимият ми пример е ротвайлерът на мъжа ми (от времето преди да се срещнем). Баща му отива на оживена улица и казва на кучето да седне на тротоара и да чака. Отива си по работа някъде човека, връща се след половин час - кучето седи на същото място и не мърда. Котките и кучетата са толкова различни 

lasi  вече го нямам,просто един ден изчезна,той много обичаше да се вози,ходеше с нас до близкия магазин.Не ми се мисли,че е умрял,успокоявам се,че се е метнал на някоя кола,която е със ремарке или отворен прозорец.
Сега се опитвам да го заместя с хубавеца дето ви показах.
И сега ВНИМАНИЕ,ВНИМАНИЕ
след дълги спорове с щерките загубих битката за името СЕТ ВТОРИ,вече господина се казва ХАДЕС  http://prikachi.com/images/892/2599892W.jpg не искат името да им напомня за любимия СЕТ
и така ХАДЕС тази сутрин  http://prikachi.com/images/893/2599893L.jpg
Приятен ден!

Обожавам сутрин да си направя кафе и да вляза в тази тема  . Тази малка Миша, Божеее какво създание. Невероятно е Бог колко перфектни ги е направил тези душици!

Специално пиша заради Емел. Възхищавам ти се! Събираш всякакви улични котета у вас, търсиш им дом, грижиш се за тях. Аз, въпреки че обожавам писани, не бих се наела  . Трябва да си страшно добър човек!

И накрая да ви се оплача от моя Мишко. Как се е научил да ми спи на главата  , то е приятно, ма много ми пречи. Сутринта ми се пльосна върху лицето. Хич не прави сметка, че аз трябва и да дишам.
Онези дни докато го галех видях кърлеж, купих специална пинсета да го махна, но после не можах да го намеря . Дали е паднал сам или да търся по-обстойно... Днес пак ще го разгледам.

Всъщност, нямам особен опит.

Джесика не беше улично коте, а това го взех от немай къде.

Джес беше коте със самочувствие, обгрижвано, обичано, расло в семейство, с братчетата си. И въпреки че не беше толкова красива, колкото е това коте, което прибрах /хич не е фотогенично, обаче  /, никога не съм се съмнявала, че ще бъде щастлива.
Ама това вкъщи ... Очевидно е расло в дом, защото само да отворя вратата на спанята и веднага търчи да ляга отгоре и почва да мърка отдалече. Почти само там успях да направя накакви снимки, защото беше единственото място, където се чувстваше спокойно. Предполагам, че е било изоставено, за да се страхува до такава степен да не се повтори. Не се отделя от мен - къпем се, мием зъби, ядем заедно. Достатъчно е да му подам ръка или краче да си ги гушка. Душинка, насълзиха ми се очите. Стоях до нощите седнала до него в коридора, заедно с печката, за да свикне да стои само. Чух, че няколко пъти се събуди, но после бързо заспа. Ползвало си е 3 пъти тоалетната, не съм му показвала как - то си знаеше. Но може би повече трябваше да се притеснявам за Кьорчо, който цяла нощ надува гайдата от мъка. На сутринта вече се беше примирил с мисълта, че има друг навлек. И единият плашлив, и другият - да видим как ще се спогодят.

Емел, а дали не се е загубило? Може някой да го търси? Защо не залепите някоя друга снимка в района? Има ли бълхи? Ако няма, означава, че някой го е обезпаразитил или е току-що напуснало дома си  .

Много е плашлив, не вярвам да е избягал. Не намерих бълхи, но той се страхува, вероятно не се е врял в други котки. Просто си мисля, че е бил изоставен. Разбира се, подготвяме обява, може пък да си го търси някой.
Не разбирам кой може да изхвърли такова животно - то е като кукла и единственото, което иска, е човешка топлина.

да си похваля децата и аз.. от вчера вече не сме толкова зъбати 

Ив успешно си загуби бебешките долни кучешки - сега сме двойно зъбати само в горната част на голямата мустаката муцуна 

но така и не намерих зъбите  ЛМ предположи, че си ги е изял  не ми се вярва, но пък и идея нямам къде може да ги е забутал.. някакви идеи откъде да чакам да изскочи зайчето 

и като че ли е спрял да хапе всичко, което мърда  сигурно е било заради зъбите, което значи да се готвя сега Лили да започне 

като казах Лили, гадината освен, че ми се качва на раменето докато си правя сутрешния лицев тоалет (явно тоалетното ми мляко е много интересно нещо), от вчера взе да ми скача на гърба докато си мия зъбите  невинно се промъква, уж, че ще си седне върху тоалетната чиния и оттам хоп, с лъвски скок върху гърба ми  маймуна голяма 
а не е да бях с пусната коса - вече избягвам вкъщи да ходя така, че много съм им атрактивна като плячка  понеже е много дълга, руса и чуплива и явно ме оприличават на някакъв екзотичен (и потенциално вкусен) добитък  нощем като се случи да се развърже и да виси от леглото, току усетя някой да се бори с нея 

ПП. снощи и аз гледах най-големия котарак  ОМГ, ама той като се изправи на задните лапи направо ще се гледаме очи в очи 

Ех, как им дава сърце да гледат животинка и после да я зарежат не знам  . Съни според мен и според вет. лекарка е такова коте- знаеше какво е силиконова тоалетна, беше чистичка и контактна и с възрастни, и с деца. За неин късмет съм я намерила преди да се уплаши или да я тормозят  .
Да се похваля- имаме успех с моят голям дерт  - тоалетната. Махнах откритата на малкото, залепих вратичката на закритата за да не се стряска и си ходят двете в два различни ъгъла . Тази сутрин обаче вратичката се беше разлепила и паднала/че и залепнала с тиксото/ и реших да не я лепя пак. Да, но Съни като се заоплаква малко преди да излезем, първо на мен, а като не я разбрах/защото и вода и храна имаше/ започна да обикаля и да търси Маца по местата където се крие на високо и да я вика. Маца я чу, слезе при нея, помириса я и започна и тя да мяука и да ме "води" към банята. И като отидох докато мяукаше и гледаше тоалетната си, Съни влезе при нас, а Маца с глава и отвори вратичката на тоалетната и то милото веднага се намести да пикае . Явно го е страх от пустата вратичка още и пак я махнах, но изумях как се разбраха и как Маца и помогна.

Ето   една   беладжийка 

Момичета, Дара като я намерихме беше много, много любвеобилна - постоянно се наместваше в някой и мъркаше, мъркаше! Когато за първи път я вкарах в къщи, тя си НАМЕРИ сама тоалетната, която беше в друга стая и ходи там... Разходи се из къщата съвсем необезпокоявана, без да се притеснява, а Заки и до ден днешен души и пристъпва бавно! А гаранция ви давам, че тя не е била нечие коте и за момент, ние я намерихме може би към месец и нещо (не мога да преценя тя и сега си е дребна, спрямо Зак, който става огромно чудовище - голям е колкото Мако на 10 години, а е на 6 месеца!!!). Майка ѝ е била улична котка, според всички съседи на другата улица (там са виждали майката с двете котете, дори едната съседка е хвърляла малко хляб на Дара, идвала е един два пъти при нея, ние сме ограда до ограда). Само за това, че беше любвеобилна и си намери тоалетната (та до ден днешен) не значи, че е била домашна - тя не е имала контакт с хора, преди да загуби майка си   Пък Зак, който е домашна котка от-до беше далеч по-нелюбвеобилен  , а тоалетната си я намираше на килима под масата, трябваше да се учим   Зак е много плашлив, не мога да ви кажа защо - стряска се от шумове, от чужди хора (не винаги де...), докато Дара е отворена към всеки - ще кажете, че Зак е бил уличен...

И аз съм се чудила дали Кетя не е изхвърлена, защото беше много обичлива и все се вреше из краката на хората, за разлика от другите котета в квартала, които не даваха да ги доближат. Но може и да бъркам.