Любители на котки - тема 43

Позираме за новия фотоапарат  



Много е сладък Апостилчо. А каква е историята на името му? Май съм изпуснала ако е имало обяснение  

Другата седмица по това време вече ще сме в новия апартамент. Нищо друго не ме притеснява толкова колкото пренасянето на Богданка... Нито разглобяването и сглобяването на мебели, нито опаковането на купища кашони. Но като си представя как трябва да я набутаме в клетката, която тя мрази, и как ще ме погледне пак с тия жални очи, които все едно ми викат "предател! а аз ти се доверявах!"  Звуците, които издава когато я пъхаме в клетката са направо сърцераздирателни. Не е крещене или пищене, както съм чувала от други котки, а едно такова тъжно, жално плачене, все едно не е очаквала такова отношение от любимите си хора. Ох, няма какво да се прави, трябва някакси да я транспортираме от едното място до другото 

Нашето пуханче малкото, явно порастна достатъчно за да разберем, че не е "80%" момиченце, а 100% момченце . Ние за това му избрахме и универсално име всъщност, защото ветеринарката имаше колебание,но малко трудно превключваме от "тя", на "той  .

Това ми е много странно - винаги съм определяла безпогрешно пола на котетата, които са раждали котките ми, а ветеринар не би трябвало има проблем. Ама да не си помислите, че имам някакъв огромен опит - 2-3 котила сме имали. И сега лятото пак така - никакъв проблем при определяне на пола им.
На момченцата разстоянието между двете дупчици е по-голямо, докато при момиченцата са почти една до друга.
Малеее - как го обясних, но вие ще разберете. 

Дидитке, вземи публикувай снимката в някакъв сайт за котки - трябва да я споделиш с повече котколюбци.

Апостилчо е намерен до сградата за Заверки и легализации на МВнР, в последния момент е спасен от прегазване. Изкарал е цял ден вътре, между документите и печатите. Момичетата му дали да хапне един кремвирш и въпреки че е бил гладен като вълк, той предпочел да се гушка в тях, отколкото да яде. После намерили решение - нахранили го, докаго е бил гушнат.

В чест на МВнР и отдел "Заверки и легализации" е кръстен временно Апостил, докато си го хареса някой и му даде име.

Апетитът му е завиден. Все се чудех защо нервничи, а то - количеството ядене, което съм му сипвала /колкото на баткото/ не му било достатъчно. Ние в нашето семейство сме все злояди - и хора, и животни. За това обожавам котки, които си хапват от всичко - днес изкарах един ориз със гъби, който така и не довършихме, а той го излапа до зрънце. Интересно е, че си пада по готвени неща - не обича кисело мляко, сирене. Излъгала съм се, че не играе. Ако съм наоколо и ако е спокоен си играе - с опашката си, със сянката си, с отражението си в огледалото.

Точно тази е книгата- с лисичката на корицата. Моята е стара, майка ми я е купувала преди време. Разбива много митове и стереотипи, четох я последно след като умря кучето на родителите ми и много ме развълнива(отново).
Много искам да познавам лично автора- с такава любов говори, че веднага го заобичваш. На особена почит поставя котките  

Дидитка, ще и мине стресът на Богданка, не се притеснявай предварително! Няма как иначе, тя е умница и ще разбере  . Много готина снимка!

Апистил е страшен пич, а името му  Добре, че обясни защо се казва така, че наистина се бях зачудила.

Най-после му хванах очичките отворени:

http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21144523


Въпреки че съм изкарал цял един ден във Външно, все още не съм се научил да си закривам устата, като се прозявам:

http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21144683

И много се срамувам от този факт. Оффф, кога ще се науча на обноски?  :

http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21144932

Човек и един сериал не може да изгледа на спокойствие:

http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21145215

Няма пък да ти позирам, като все гледаш да ми отразяваш пороците:

http://emelcho.snimka.bg/animals/apostil.543145.21145211

Емел - Апостилчо е същи брат на наш Стуен хехехе
http://4a4evi.snimka.bg/family/bodil-panda-i-bodil-mishka.386218.17879836
намерих снимка и на бащата на Стуен - Боби, малко калпава, но тогава не знам защо не съм имала ищах да ги снимам
http://4a4evi.snimka.bg/animals/nayi-vkusniyat-domashen-lyubimec.121355.2578309

Емел,Апостил е много,ама много красиво коте!Дано да има късмет с добри стопани!
Ето го и моето момче,спи в раницата на кака си

За пореден път ме разбиваш от смях с остроумни коментари.

А Апостил е страхотен пух. Имах щастието да го гушкам за малко преди 2-3 вечери. Душинка - късметлия да попадни при душица като Емел.

Привет, момичета! Ние пак сме с лоши новини. Цингарела е с наранена лапа при рамото - някакво възпаление или навяхване. Заради язвата обаче не могат да й бият инжекции с никакви препарати, защото обострят раздразненията на стомаха. Дадоха ни едно мазило, но не са убедени, че ще помогне. Измъчи се котето просто.

За капак преди малко като се разхождах в Южния парк намерих едно изоставено коте. Женска малка тигърка, щом го доближих се размърка толкова силно и се настани да спи в мен. Донесох го вкъщи, защото там е пълно с глутници кучета. Искам да пусна обява, но покрай проблемите с Цингарела ми е трудно да държа още едно коте и сигурно ще го сваля в едно кашонче долу утре. Ако някой има възможност да го прибере за 2-3 дни, аз ще се заема с обявите, хич не ми се иска да го оставям навън.

Ето малко снимки на госпожицата:

Оле, че сладко бебе, дано да го приюти някой и да не се налага да го връщаш на улицата
Апостилчо и той е разкош, другите писета също
Кетя беше сама снощи, днес като се прибрахме намерих една огромна саксия обърната и цветето - дървото на живота, порядъчно поочупено Ама как да и се карам като още от асансьора я чух да мяука
Ето я и нея - напечена от слънцето

Здравейте !
Май съм разбунила духовете  с книгата за душата на животните . И моята е от отдавна , но всъщност я прочетох като ме „хвана една  езотерична вълна „ преди  доста години .Вярвайте ми четях и ревях ...бях подпухнала  като козуначена кифла .....
А защо съм склонна да вярвам ли ? Ами,  да ви разкажа една история, поредната май(дано не съм станала досадна вече - ако е така кажете и ще престана )  ,  но с доста  странно , паранормално продължение ...
Преди 5-6 годинки ни върнаха поредното взето от нас коте ,като малка пухкава топчица ...Донесоха ни една уплашена млада дама  в найлонова торба( ?????) Как са направили този номер не разбрах – животинката беше почти година .(Тук слагам скоби и пояснявам - когато давах коте , последната ми молба към бъдещите собственици е , ако видят , че не могат са се справят в следващите една -две седмици , вместо да го идхвърлят на улицата , по -добре да ми го върнат ,за да потърся нов собственик .Накой приемаха ,явно , идеята за "връщането" като безсрочна ..)  Та , този път предлогът на връщането – детето не учело достатъчно прилежно , пък тази година щяло да кандидатства ... А, Сара  беше едно страшно сладко  и много уплашено коте – повече от месец й трябваше да се адаптира към обстановката ,все се криеше под легла и бюра ... Но, като се адаптира , аз вече си имах куче Сара – с мене до магазина , от стая в стая , из махалата ( докъдето си беше сложила граници на територията )  изпращаше ме и ме посрещаше от работа . И съседите я знаеха и даже си я глезеха с разни вкусотийки . Идея си нямате какво неистово жално мячене ме изпращаше зад гърба  , когато прекрачех границите на „нейната „ територия ... Застанала на средата на улицата  и „реве  та се къса „ , че я оставям .  Посрещането беше еквивалент , само бе в мажорна тоналност ... Радост , та радост .....
Та , една сутрин Тя не ме посрещна ! Не се и прибра ! Помня датата – 8.12. преди три години ... Търсих я наоколо  , из мазетата на съседите ( беше й се случило преди време да я затворят  в една изба ) ...Нищо ! Няколко дни след това я сънурах в ужасно състояние – зверски пребита  да агонизира върху някакви дърва наблизо ...Буквално ме викаше.Събудих се ревейки ... Отново я търсих  ,но безуспешно ... Отново след ден –два я сънувах – някак успокоена , по прозрачна сякаш ...Просто разбрах ,че вече не е на този свят... Беше дошла да се простим ...И историята не свършва до тук . Точно след 6 месеца – на 8 юни аз я сънувах отново ... беше добре ..зверската рана на главата й беше като заздравяла  , сякаш беше дошла да ме успокои , че  ме помни .. Отново ме посети в съня , точно на 11.12 ! Раната вече почти не личеше ..беше пораснала и козина .  Тази година отново мина през съня ми в началото на юни  – вече само разхождайки се през двора , но бях с ясното съзнание , че е дошла отново да се видим .Сега чакам срещата ни през декември ...
Знам ,че звучи ужасно шантаво , но ви гарантирам , че е истина !

Момичета, благодаря ви за топлите думи за Апостилчо.  

Fiama, малкото пухче е приказно.   Как харесвам тигърчета!

Моето хигиенизиране приключи, могат да идват да ме проверяват от ХЕИ. Тази седмица за мен имаше 5 работни и 2 потни дни. Останаха ми само дръжките на вратите и клавиатурата на компа и сваршвам. Единствената ми почивка днес беше да пиша и чета тук...

Моите котаци са голяма комбина. Цял ден се излежаваха заедно в котешката спалня, в зависимост от положението на слъцето - на пода, на спалнята, по шкафове. Но като дойдеше време за хранене само единият надуваше гайдата - другият си почиваше. Така де, какъв е смисълът да се харчат и двамата.

Малкото все повече свиква, вече не се страхува да остане само. Не се страхува и от шума на прахосмукачката, което е странно за котка. Впечатлена съм как успява да си намира тоалетната и как я използва майсторски, икиномично. Така ми е супер готино, защото всяка сутрин му я изхвърлям цялата, дезинфекцирам и наливам ново количество. Другият интересен факт е, че всеки си ползва неговата тоалетна.  

Все още не съм усетила да имам алергия към него, нямам идея поради какви причини. Никога не съм имала бяла котка, виждам, че косъмът е различен. Дали има връзка? А дали, защото е наскоро къпан? Защото не го прегръщам все още както Кьорчо и Джеси?

Горката Сара, дано не е страдала много. Пък кой знае, може би си е добре някъде, прибрана от грижовен нов стопанин. Толкова от вас прибират самотни котета и им намират нови домове, а знаете ли дали тези котета не са имали вече дом, и дали някой в момента не ги сънува пребити или прегазени? Понякога няма как да разбереш. Може би Сара е намерила нов дом, и е щастлива някъде. Може би това са били просто страховете ти, извадени наяве в сънищата - след изгубването на котето, съзнанието ти е търсило обяснение за какво може да се е случило, и е изкарало най-лошия вариант, най-големия ти страх.

Споменаването на тази книга ме накара да се замисля за нещо друго - има ли тук останал някой, който не вярва в такива неща?    Любопитно ми е просто.

Ох ...от твоята клавиатура в ...Божиите уши , дето се вика ...
 Знаеш ли , страшно много котета не са ми се завръщали след поредната си разходка  навън , из махалата . Някои съм намирала на сутринта   или на следващ ден "качествено " прегазени ....Други  след известно време се прибират или аз ги намирам живи и здрави - просто така ни е било писано .... Трети ,просто влизат в графата -безследно изчезнали. За всички съм се притеснявала  и съм ги търсила .Такива неща съм слушала из Ветеринарните кабинети , че може да се направи сериал на тема " До къде можа да стигне в жестокостта си  вида Хомо сапиенс " (в случая ,думата "човек " не ми звучи добре ) .
 А за някои , с които сме имали повече "обща биография - болести , повече грижи  и т.н " са ми особенно скъпи ...и много ми е мъчно за тях ... Направо сърцето и стомаха ми се свиват и сега от това , като си помисля на какво е могло да бъдат подложени ....
Но НИКОЙ от тях , не е правил такова нещо - толкова редовни посещения в съня ми  и то на такъв точен интервал , дори и като дати  и с такова развитие в състоянието . Не знам дали ме разбираш ....Първите пъти даже сънищата ми напомниха за случилото се и чак после направих паралел с датите . Все пак  казах , че не аз съм отгледала Сара . Просто си я взех обратно и си я гледах ..., тя си беше безпроблемно коте  ....