Любители на котки - тема 43

 

Таша и нашето голямо животинско семейство стискаме лапи да имате сили да се справите   


Този гел е уникален. Ние го давахме на кучката която също прежива операция заради перитонит. Само трябва да се пита вет какво количество да се дава, защото трябва да е малко - за куче 25-30 кг дажбата беше 1 супена лъжица и половин консервичка за оперирани животни на еукануба или някаква друга - ама не си спомням вече как се казва.

Добро утро момичета
Благодаря на всички за съветите и подкрепата
За съжаление Шара снощи почина
Не искам да се връщам назад, защото започвам да се обвинявам - ако бяхме направили така и така .....
Снощи проляхме много сълзи
Синът ми я беше взел в скута си и я галеше така както обичаше да я галят и не я даваше
Мъжът ми като се върна просто не можеше да повява че е починала, а само я буташе и и викаше "Шара събуди се"
Не можах да спя снощи, постоянно се будех и сякаш очаквах всеки един момент да дойде при мен
Сутрин като звънна алармата на часовника Шара винаги идваше в леглото да я погаля и да стана да я нахраня, уви тази сутрин не дойде и аз ревнах като бебе
Може би ако беше възрастна котка и си беше изживяла живота, а тя нямаше още три години
Ще кажа само "Почивай в мир Шаринче, ти беше най - доброто коте, което ни донесе само радост"

Днес стопаните на мъжкаря при който водихме Шара ще дойдат да вземат женското котенце
Снощи обсъждахме варианта да си оставим мъжкото за нас
Аз до сега не съм гледала мъжки котета и ви моля пак за малко съвети
Знам че мъжкарите маркират територии и препикават, а това ме притеснява
Ако го кастрираме от рано ще предотвратим ли това?
Просто след няколко месеца ще си имаме бебе и ми е малко притеснено дали ще свикне котето и да не е някой дивак
Шара не ми създаде никакви грижи и не направи нито една беля за времето когато беше при нас
Може би затова ми се иска и той да е добричък като нея

Извинявам се ако съм досадила на някого

Таша, приеми съболезнованията ми. Прегръщам те силно. Това е ужасно - губила съм 4 котки и знам как се чувстваш в момента. Стреса е огромен.
Много си права, не се връщай назад и да се самообвиняваш - това няма да я върне, само ще се стресираш допълнително - мисли най-вече за човеченцето в корема ти. Последното коте, което загубихме - бях 9м бременна и за да не ме тревожат не ми казали, че го ухапало куче и го водиха тайно от мен при някакви ветове, но не достатъчно добри. Когато научих го заведох при сегашния ни вет, вече беше започнала парализа от натравянето с бактерии и той се бори 2 дни, но не успя котьо да го преодолее. После имах трудно раждане с риск за бебето и съм сигурна, че Чорльо си отиде, за да може да се роди живо детето. Това обаче след това, от дистанцията на времето човек го разбира иначе като почина Чорленцето и аз така ревах дни наред, та чак се бяха изпопритеснили мъж ми и нашите за мен и бебето.
Имате мъниците - те ще облекчат таза болка - ще видиш как мъката от загубата на Шара ще се трансформира в огромна любов и нежност към тях.
Ако ти се плаче - плачи, изкарвай навън мъката, не я задържай в себе си, за да не натоварваш другите. Задържането може само да навреди. Говорете си за Шара, не избягвайте темата - колкото и да боли в момента - това е най-правилния подход да преодолеете момента. Тя винаги ще е в сърцата и спомените Ви и ако избягвате да говорите, така всеки ще си го преживява сам, вътрешно и мъката ще го трови.

Колкото до малкият мъж - задръжте го и не се притеснявай за бебчо. Нашия Чочо беше на 10м когато родих големия - нямахме никакъв проблем с приемането му. Като си дойдохме от родилния дом само беше много любопитен и искаше да се запознае с него - качи се на леглото, подуши го хубаво от всички страни и повече нямаше никакъв интерес към бебето. Подобна беше ситуацията след това и с малкия.
Колкото до маркирането Чочо почна да маркира, когато беше на 5г и дойдохме в новия апартамент - преди това не е маркирал. Издържахме 1м и му отнехме мъжкото достойнство   Още на другия ден спря да маркира, че и урината спря да му мирише. Сега малкия също мислим да го кастрираме, че мирише ... Говорих с вета - каза поне 7-8м да навърши, а може и към годинка. Ще видим как ще постъпим - това ще е чак април.


Още веднъж силни прегръдки за всички Ви - и хора и малки котенца.

Таша приеми моите съболезнвания.Толкова е мъчно да загубиш някой когото обичаш.

Леле, милата   Много съжалявам, че така се е получило. И аз съм губила коте - знам колко е гадно...  

А за мъжките котки - знам, че ако се кастрират по-рано - примерно още към 6-7-ми месец, в повечето случаи не маркират след това.

Таша  много съжалявам 
И аз съм губила две женски котета,  сега  имаме мъжко, кастрирахме го рано на 6-7 месец, много е чистичко, нямала съм до сега проблеми.
 

Много съжалявам за Шара. Миличката!

Таша,
ужасно съжалявам, много ми домъчня Представям си какво преживявате, и на мен ми се е случвало два пъти, не искам да си спомням. Прегръщам те.

Благодаря ви от сърце
Подкрепата ви в този момент е много за мен
Като ви чета и пак се разчуствам и взимам кърпичката, но сигурно така ще е известно време
Като мине време и започнем да си спомняме за нея сигурно болката няма да е толкова силна
Днес ще отидем със сина ми и баща ми на вилата да погребем Шара
Мъжът ми сутринта преди работа не издържа и отиде пак за последен път да погали Шара и това при мен даде нов прилив на сълзи

Tasha, приеми и моите съболезнования. Направо се насълзих като чета.  Аз съм губила много котки през живота си и знам как боли. Задръжте си мъжкото коте. Аз имам мъжко...малко е на няма и 6 месеца. Не е маркирал още, но преди него имах пак мъжки. За 7 години нито веднъж не маркира. Според мен си зависи от животното, а ако ти прави проблеми винаги може да го кастрирате.

Таша, много съжалявам за загубата ви. Знам, колко боли, чак мен ме заболя  Но хубавото е, че имате бебе коте, което ще ви разведрява до колкото е възможно, защото все пак то не може да замести Шара.
По отношение на мъжките котки - аз съм гледала само мъжки. Нашата котка преди да я кастрираме, маркираше единствено спалнята( в три през ноща), което беше меко казано ужасно  Но след кастрацията проблема спря. Единствената промяна в него е, е че напълня малко и стана по-ленив иначе си е същия.

Tasha Моите съболезнования и от мен   Чак и аз си поплаках ох....
Аз съм с 2-ма мъже в нас единият ми е кастриран другият не. Кастрирахме го заради ужасната миризма и заради маркирането. С баща му нямаме такива проблеми и затова не е кастриран, обещала съм го за зет и по-натам ще го кастрирам и него. За пакости бутат разни неща понякога, но като цяло са мирни и мързеливи. Обаче ми се струва, че мъжкарите имат голямо чувсто за собственост над едният стопанин и са ревнини доста или просто аз на такъв котарак съм попаднала. Все пак всяка котка с характера си.  

Тази сутрин не исках да отварям темата - от страх, че може би ще прочета лоши новини за Шара. Съжалявам, съжалявам ужасно много, че предчувствието ми се оказа вярно. Задавям се в сълзи, не ми се мисли какво ви е.

Още преди 2 дни се запознах с характеристиките на болестта й и за това колко е опасна. Господ да ви дава сили! Прегръщам ви!  

П.с. не е ли възможно да запазите женското бебе? Не че ще може да замени майката, но може и да ви е по-леко.

Таша, много съжалявам, миличка! Прегръщам те!
Поплачи си, отдай се на мъката си, така ще ти олекне поне малко.
А и си имаш бебе от Таша, ще виждаш  частичка от нея в него.