Януарче календара поглежда всеки ден, че скоро ще празнува 4-ти рожден ден!

Селма, водила ли си Алекс на някаква арт терапия? Има различни, много добре се отразяват на деца с някакви диагнози. Ние с Никол ходихме миналата седмица в ателието на Шмиргела, там има различни групи - има една специализирана само за деца с диагнози (водят ги от някаква ДГ, но може да пуснеш и "външно" дете с тях). Работят с глина и други техники, има психолог.  Има групи за "нормални" деца (то всеки си е башка луд, за това го слагам в кавички), ние ходихме в такава, но имаше едно дете аутист с майка си. Работи почти час и половина, задържа му се много дълго вниманието. Според мен беше доста по-тежка степен, защото не говореше, само издаваше звуци, а беше на видима възраст около 5-6г. Майката беше много готина, каза че от 1 година ходи на обща ДГ детето, преди това тя го е гледала. Занимава се много с него, непрекъснато майсторят нещо, но определено с арт терапия. 

Кампанията за аутизма я следя. Колкото повече хора знаят, толкова по-добре
Защото неинформираните се страхуват поради ред причини. А реално няма от какво.
В това число и учителките в градините, те първи трябва да разберат. Дано!

Една учителка, дори да е подготвена, не би могла да е ефективна към дете със специални нужди при 25-30 деца в група... Това е тъжната реалност!

Да, права си.
Но поне ще си променят отношението и няма да гледат на детето като на пречка (знам, че не всички са така, но повечето ...). Надявам се.

Уви, всяко дете е пречка, ако изисква по-специално внимание по някаква причина - Шош се беше изпуснал веднъж тази седмица, а групата беше навън - заварих го да се преоблича сам, стъпил на пейката, защото госпожата няма да остави 20-24 деца без надзор, та да преобуе неговия задник... 

Мила Селма, мога само да се уча от твоето търпение и позитивност! 

Привет!
Не съм прочела назад много признавам си но.../ще се постарая/
Гледам,че за деца аутисти говорите.Аз както бях споменала съм учителка и в момента работя с дечица втори клас в масово училище.Имам и дете аутист.Благодарение на родителите,учителите в ДГ и колегите в първи клас,много трудно може да се разбере ,че това дете е с проблеми.Почти не се различава от останалите.Е,сега като пообщуваш забелязваш известни разлики но не са фрапантни.За мен е удоволствие тя да е сред нас.Много е мила и гальовна.Всеки път като ме види се гушка в мен и задължително ме пита как съм днес/нещо което "нормалните"не са ме питали/Но....определено когато имам още 16 деца които трябва да подготвя за жалост не мога да обърна внимание на 100% на това дете   И от тук идва проблема.Работим на половина.А не искам да е така. Но наистина няма начин.Няма как да се "разседемнайсетя"По същия начин е и  в градините и в класовете.А и вие самите виждате понякога ние с едно ,две в къщи не можем да им обърнем 100% внимание,а какво остава на повече

   Да,Анджи.Съгласна съм!Много е важно да се промени "вътрешното"(вътре в съзнанието) отношение към детето.След тази промяна може да последва и сърдечната (но за нея не претиндирам особено,тя си остава екстра лукс,когато говорим за не-близките хора).

   Когато възрастен осъзнава(ама наистина осъзнава),че пред него е дете извън норма,той го гледа с други очи.Спира да приема странните му постъпки,кризи и пр. лично.По-лесно се справя с контролирането на трудните ситуации,овладява нервите си и т.н.. Започва неусетно да се стреми да търси по-подходящи начини да влияе в/у детето,понеже вече осъзнава,че традиционните не работят(наистина не работят).

   Почти съм сигурна,че госпожите в градината просто не знаят с какво реално имат работа.(monny_77,визирам само нашите госпожи,не говоря по принцип).
   Алекс много често отговаря на хората ехолалично.Госпожите го наричат "папагал"!Не злонамерено,сигурна съм.Но това ми говори,че те просто не знаят,какво е "ехолалия".Съответно нямат представа,как да реагират правилно на такива отговори.Вдигат го на смях,вместо да му помагат.(А последното не иска кой знае колко усилия,а просто знание).
   Е...може и да не му помагат,но поне да не го вдигат на смях. 
   Трябва да разберат,че наказанията при него действат,като вид поощрение.Те само затвърдяват "лошите" му постъпки.Нарочно сложих думата в кавички,защото той самият не влага лошотия в действията,които се оценяват ,като "лоши" и след които следва "Бързо към стенатаааааааааа!!!"
   Ако го разберат,осъзнаят,само ще си облекчат работата.....

   Да не давам безброй други примери...
 
   
   

По един квалифициран специалист не би навредил на всяка ДГ, да помага на децата с по-специфични нужди в развитието! 

   Мони,знаеш ли ,на своя опит се убедих,че има доста предимства в това децата да са повече от едно.Не говоря за физическата страна.....
   Мислех,че ще ми е адски трудно с две деца.Но се оказа,че е възможно да ги възпитаваш "въртейки" едното около другото.Примерно,се грижа за Юлечка и около нея измислихме задължения за Алекс.Той пуска водата в банята,когато се каня да я мия,изхвърля пълния памперс,приготвя чистия.Успях да го "завъртя" около бебето:хем е зает с нещо и се чувства полезен,хем ми е под око.....
   Чета му книжки,Юлечка "се завърта" около нас.Лежи до мен и се кефи на интонациите ми.
   Той свири на пиано,аз я нося да види какво прави баткото.Тя му се радва,чувства,че и даряват внимание.И той усеща,че към него се проявява интерес,че е оценяван.
   Ние танцуваме или пеем.Тя ни се кефи,забавлява се,хем си пълни "кутийката с впечатления".
   Без Юлечка нямаше да е същото,сигурна съм.

   По същия начин учителките може да организират децата едно около друго(едни около други) и в класа.С някакви общи дейности,взаимопомощи,предизвикателства.....

     Именно с това е свързана новата ми идея. 
   
   

И на мен определено с две ми е по-лесно, отколкото беше с едно. Не знам дали не е на чисто психологическо ниво. Единствено като едно по можеш да го пласираш някъде, с две е по-трудно. Но докато е на твоя гружа, двете определено се гледат по-лесно.

Мила Селма,извинявай ама аз сега чак сега прочетох назад какво си споделила Миличкия Алекс Никое дете не заслужава да страда и да бъде тъжно!
В случая в градината изобщо не оправдавам учителките.Не са постъпили правилно. Задачата на всеки  учител е интеграцията на различните деца,а не да ги изолират.Ох,темата е дълга и очевидно сложна...........Имам чуството,че това се случва само в нашата скапана държавица
Мила Селма, !И много целувки на Алекс!

Да Ив,Селма то да ви кажа и сега има такива така наречени ресурсни учители ,които "уж"помагат.Казвам уж защото при мен идва такава госпожа за един учебен час/струва ми се крайно малко/.По принцип тя трябва да остава при нас в класната стая и да се занимава с детето със специални потребности едновременно с останалите деца/идеята е те да не се отделят от масата/Но,госпожата предпочита на саме да работи с детето./не знаем какво и как  обучава/
Нямам преки наблюдения как е в градинките.Но зная ,че и там имат посещения ресурсните.
Селма,Клеми прави сте за написаното с повече деца.Признавам си аз толкова бях изплашена от факта,че ще имам деца с малка разлика,че постоянно само седях и се самосъжалявах колко ще ми е трудно и как няма да се справя та изобщо не съм търсила варианти да ми е добре,че имам две деца с което изобщо не се гордея. А наистина това което споделяте е така.Просто не съм опитала.
Благодаря ви че ви има!     

  Благодаря на всички ви за моралната подкрепа(оценявам всеки ваш постинг)!Тя ми е абсолютно необходима. 
 
  Съжаляването,не.....Разбрах,че то само ми пречи. 

  Утре не сме на градина.Алекс е с температура (колко висока не знам,че не дава да му меря) и кашлица.
  Цвет,дано поне Мишата я запишат в "здрави" утре! 
  Но определено нашето кафе отново се отлага.....

Селмааа,бързо да му минава на милото детенце!