Великобритания - тема 32 Есенно-Коледна

Оф , днес на моето момче му е 5 ти ден на училище и такъв рев беше сега   Нищо не разбира, учителката му е много мила, но и тя се притеснява  заради езика че не се разбират. Аз се пощурих и не знаех какво да направя, на английски ли говоря на български ли...оставих го дерящ се и си тръгнах   Не знам дали не беше по-редно да си го прибера обратно вкъщи    Кажете вие как постъпвахте в тези моменти

кремена,ние в понеделник тръгваме на у-ще и очаквам и при нас да е така.Доколкото разбрах от други мами,децата минават през това докато свикнат.Надявам се да мине по-бързо .

Кремена, в България като заведеш детото в детската градина и то се съдира от рев, какво правиш? Оставяш го. Същото е и тук. То не се травмира от това, че не знае езика, а от това, че ти го оставяш. Колкото по-бързо си тръгнеш, толкова по-добре за детето. (от опит говоря) Може да помолиш първата седмица да го взимаш на обед. За втората ще прецениш после. Не се притеснявай, ще се свикне.

kremena,

Как така ще го прибираш обратно в къщи?
Не е това решението, според мен.

Виж дали учителката му има от онези карти,
които с картинки показват-жаден, гладен, тоалетна, мама и пр.
Ако няма, направи ги ти и помоли да ги ползват, когато се наложи.
Обясни и на детето си, това ще го накара да се чувства малко
по-комфортно на първо време.

Привет. Живяхме близо 10 години в Лондон до момента в който дойде времето да се роди малката и се прибрахме в Бг .и сега след 2 и половина години отсъствие се завръщаме пак за 2 години този път. Когато си търсех работа този път ми беше различно защото сега ще сме с дете там,но съм убедена,че ще се справим както винаги. Няма да записваме малката на нърсери,ще идва на работа с мен (детегледачка съм и ще работя 3 дни с нея и две близначки в Клапам) и бих искала да поддържам контакти с Бг мами там .
КРЕМЕНА–племенника ми на 2год. и 7 месеца за 2 месеца свикна в градината ,и проговори езика,не се притеснявай,просто наблягайте на езика и у дома и всичко ще се нареди!Успех!

Момичета- привет 
Не съм писала отдавна, но толкова много неща имам да свърша
За протокола да се отчета - решихме да не сме с Стейнс, а в Лондон Той мъжът ми е вече там де, наел си е стая, докато ние дойдем,
почнал работа и се оправя с другата бумащина. Все още се чудим къде да си наемем за живеене, ако някой препоръча нещо като квартал, от който е доволен - много благодаря   Ще търсим нещо по-близо до метро, ясла, 2бедр. докъм 1100 Паунда, дано да се намери нещо
И друго - на първо време свекърва ми ще гледа малкия, но после сигурно ще го пуснем на ясла - някой знае ли какво ще ми трябва ( приготвила съм му мед.картон и иммунизационния календар), просто не ми се иска да си прося документи после от България.
kremena,
Аз без много да зная, бих направила картите и да видя дали може да седи детенце 1/2 ден на първо време,макар, че наистина колкото по-бързо свикне, толкова по-добре. Иначе доколкото четох, най-добре е да си говориш на езика, на който си говорите,за да не обърква излишно. Сигурно ти е много притеснено, но пък учителката ще ти помогне, а и децата наистина супер бързо се адаптират.Има много сайтове за учене на английски под формата на игри - можеш и това да пробваш:)

Много благодаря на всички за съветите. Много сте мили. 
Карти има учителката, още на срещите преди да започне училище ми каза че ще си направи и тази седмица ми ги показа. Даже моя и на баща му снимка искаха да му ги сложат и да му ги показват. А и до Нова Година ще ходи само до обяд защото ще стане на 5 през март. И в БГ ми е ходил на ясла от 1 г и 3 месеца, и на ДГ е ходил, не сме имали проблем с това, че остава без мама. По-скоро е тъжен че няма приятелчета с които да си играе както той е свикнал. За 5 дни е научил 10 ина думичка на английски. И аз му говоря вкъщи ( то и моя английски е чудесен щото) .  Не иска да ходи с униформа, нямало да носи такива зелени дрехи... Ще свикне знам, ама е тъжен и на мен сърцето ми се къса да го гледам такъв, а маймуната вижда, че му отделям повече време и внимание и ми се качва на главата. Оф...наоплаках се.

Деб, дойде ли картата ? Пиши вие как сте в училище.

Лека вечер на всички 

kremena,не се притесняваи! Ще свикне и приятел4ета ще си намери. Моята щерка направи 4 год. август и септември трьгна по цял ден.Плакахме 1 седмица после свикна. Не забравяи да го поощряваш!Единствено петак ходи с нежелание защото има ПИ(фиси4еско) Не и харесва да се сьбли4а,но ще свикне!

Креми  ти си познаваш детенцето най-добре. Какви трикове използваш по принцип, за да го накараш сам да поиска да направи нещо? Всяка майка има такива  Сега сигурно реагираш по различен начин, защото ти е притеснено за него, което е нормално. Аз колко рев изревах... не е истина. НО! Към него отношението ми, когато ставаше дума за училище, беше като при всяка друга ситуация, в която прилагам някой номер, за да го накарам да направи нещо с мисълта, че сам го е пожелал. А бе като при всички мъже  При моят мъник тактиката не мога да я опиша, но в общи линии - говоря му за съответното нещо "между другото". Все едно не е кой знае колко важно. Защото той е такъв чешииииит. Усети ли, че нещо е важно, че нещо се изисква от него, че нещо ме притеснява мен и не знам той дали ще го хареса, то автоматично значи, че той отказва да го направи.
Аз също се притеснявах за униформата. Имахме инцидент в Бг още в яслата на "завършването". Беше дядото в "Дядо и ряпа". Облекли му нашите една носия, турили му калпака на главата и тоя моя син като излезе да дърпа ряпата и като се пльосна да ревеееее. Ама рев да видите. И нарежда "Не искам тези гадни дрехиииииииииииии". Ужас   
Та, когато ходихме да купуваме дрехите за униформата - влизаме в магазина и аз казвам дай да ходим да гледаме дрешки. Гледаме, гледаме, приближавам се към панталоните "Ууууууууууу гледай какви панталони за малки деца измислилииииииииии. Ами че те същите, като на дядо"  (Дядо му все костюмиран ходи, той е много привързан към него и т.н. А бе насочвам натам )) И продължавам "Че и ризи има. Брех (към мъжа ми), гледай, костюми за деца. Същите са като на дядо". И малкия веднага "Искам да се видя с костюм, може ли да имам и аз костюм като на дядо?" 
По принцип, когато прилагам тази практика, никога не се лигавя. Той не е бебе, и би усетил, че се опитвам така да го баламосам, но ако не говоря конкретно на него, а на баща му, веднага наостря уши и много се притеснява да не изпусне нещо, да не би да решим, че няма нужда от "костюм", например 
Аз карти също бях нагласила. Седнах и му обясних коя за какво е. Тогава пък съвсем като големи хора седнахме и говорихме. Обясних му, че ако е болен и покаже картата с болното мече, ще ми се обадят и аз ще дойда, но не бива да я показва само и само, за да дойда, защото ако после наистина е болничък може да не му повярват.
Има моменти, когато приема нещата, ако говорим очи в очи като големи хора. Има неща, за които трябва да го извъртя малко.
Водя го на училище така, както го водех на градина. Почти никаква промяна няма, нито в поведението ми, нито в нищо. Гледам да не го правя на проблем, иначе вътре в мен си е едно голямо притеснение всеки ден, по цял ден, дали всичко е наред, дали е добре, защото знам, че реално не е като градината, не може да се оплаче, не може да каже какво му е, да си покаже емоциите. Но гледам да не ги показвам тези неща.
Уф не знам, много нещо изписах, пък май нищо, всъщност. Важното е да си спокойна.
Измисли нещо като ритуали, които да имате на отиване и на връщане. Т.е. неща, които винаги да правите. Например, ако ходите с автобус, да натиска звънеца; ако ходите пеша, да обсъждате едни и същи неща (я да видим, кученцето дали е тук; я да видим онази хубавата кола дали е паркирана там; в "нашия" магазин какво ли са сложили на витрината.. и т.н.) Тези неща биха му помогнали да е по-спокоен, да е по-сигурен.

Карта още нямааа. А вече е крайно време да започна и аз да изкарвам пари 

Мноооого, много се извинявам за дългия пост 

Уф последно нещо се сетих - не знам до колко е добре да му говориш на английски. Аз съм се ограничила до отговаряне на въпросите "Какво значи това" и "Как е на английски еди-какво-си". Той наистина ще се научи много бързо и твоят английски ще е съвсем различен от неговия  Дребния беше ходил един месец на училище, когато започна да ме поправя за произношението. Последния ни спор беше от днес  Питам го със Софи ли играе, а той ми се кара "НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ - С/зОУФЕЕЕ(и) (ако можете да прочетете как се произнася името правилно) 

Край! Спирам се!

Мерси на мамите за отговорите по зъболекарския въпрос

Ave ,слава богу зъбките ги лекуват,поне пломби слагат със сигурност.Доколкото знам самите пломби не са като на възрастните.

Сocko ,мерси много за статията,много е полезна.
Малкият също стоя спокоѝно преди няколко месеца ,когато му правиха първите пломби,но вторият път го заболя и доста се поуплаши.Зъболекарката беше доста груба.Смених я веднага,но след дъжд качулка.Така че стискаѝте палци,дано мине леко.

На мамите с плачещите ученици,много ви съчувствам,защото съм минала през това.Забелязах,че колкото повече му съчувствам като плаче, толкова по-силно плаче.Трета година се повтаря историята, в началото на учебната година (сега е иър 1 ) ,гледам да му говоря какво ще правим след у-ще и къде ще ходим и т.н.Успокоителното е ,че минава,но ми беше доста криво.

Ей, Кики, привет! От кога не съм те засичала  Как е наборчето Никола 

Здравейте,мами в Англия!!!Поздрави от България  !Аз и моето семейство сме от една седмица в Бекслихийт.Мъжът ми  от май месец работи тук сега вече сме заедно,ако има някой в района ще се радвам да се зпознаем!Попълнихме формулярите за училище и ги пратихме сега чакам отговор.Моите момчета са на 4.8 г.близнаци,и на мен ми предстои пращане на училище  с което незнам как ще се справим,в бг с нежелание ходиха на детска градина за тук ще видим.Понаучиха малко думички на английски, здравей и довиждане  се казва само хелоу & гуд бай  .Всички казват че бързо свикват, дано  .Исках да попитам дали ще се нуждаят от униформи за предучилищна.    ,много ви е хубава темичката !

Здравей Диди Мъм, добре дошли. Успех в адаптирането. За предучилищна децата също се нуждаят от униформи.

didi mum   Добре дошла в нашата темичка.Още една мама на близнаци ще обменяме опит с теб 

Благодаря, Шу за отговора!aniji благодаря и на теб,с удоволствие  !