Трилър

И аз харесвам Патриша Корнуел. Не знаех, че потомка на Хариет Бичер Стоу, а много обичам да научавам някакви такива любопитни факти.

И аз, от Читанката разбрах, ето: http://chitanka.info/person/patricia-cornwell
Изобщо автобиографията й ми идва интересна, колкото и книгите й. 

Препоръчвам всичко на Катрин Невил. ''Осем'' я има и в читанката. Много силна книга, истински пир за ценители, особено ако обичате да има щипка мистика и сложни уравнения.
Малко ме подразниха правописните грешки и леко нескопосаният превод, но се преглъщат.

Уилям Дийл-"Първичен страх",Спектакъла на злото"-невероятни/
Джон Вердън-"Намисли си число"

Изток-Запад обявиха на своя FB-профил, че до края на годината ще пуснат последния роман на Джон Сол:



...както и някакъв непознат за мен автор, който бил изключително добър в писането на трилъри:



Доста promising!

 

Ето нещо, което препоръчвам на любителите на психотрилъри:


"Терапията" от Себастиан Фитцек
www.helikon.bg

"Никакви свидетели, никакви следи, никакво тяло. Джози, 12-годишната дъщеря на известния психиатър Виктор Ларенц, изчезва при мистериозни обстоятелства. Съдбата й е неизвестна. След четири години тъгуващият баща се мести в отдалечената си вила на малък остров. Красива непозната го открива там. Измъчвана е от шизофренични халюцинации. Постоянно й е се привижда момиченце, което точно като Джози изчезва безследно. Имат ли нещо общо халюцинациите й с дъщерята на Виктор? Доктор Ларенц започва с тайнствената непозната терапия, която води към все по-драматични открития…"

"Страниците на "Терапията" треперят от напрежение." – Билд ам Зонтаг

Малко след публикуването си в Германия романът се превръща в бестселър и надминава по продажби "Шифърът на Леонардо". Когато започнах да го чета, веднага разбрах защо. Главите са много кратки (средно около 5-6 страници) и винаги завършват с т. нар. клифхенгър (трудна дилема, пред която е поставен главният герой; шокиращо откритие; опасна ситуация; загадка). Този похват, комбиниран с напрегнатото действие и изключително интригуващия сюжет, превръщат "Терапията" в роман, който се чете буквално на един дъх. Истината е, че ми беше трудно да оставя книгата дори за миг, защото изгарях от любопитство да разбера какво се случва в следващата глава и най-важното - да намеря отговор на загадките, които авторът ми поднасяше непрекъснато. А те не бяха една или две, а десетки. През цялото време се опитвах да разбера какво се случва в действителност (кое е реалност и кое халюцинация), да предвидя какво ще стане в следващата глава... и всеки път Себастиан Фитцек ме изненадваше, като извърташе нещата на 180 градуса и правеше всичките ми предположения на пух и прах. И така до самия финал  
Чел съм много психотрилъри за шизофреници, но нищо, което да се доближава до "Терапията". През цялото време имах чувството, че съм се надрусал здраво и съм попаднал в нечий кошмарен сън. Непрекъснато се питах WTF? И продължавах трескаво да чета. Да разбера какво, по дяволите, се случва.
Ужасяващи сцени почти няма, но има много напрежение и зловеща атмосфера. Като се сетя за красивата Ана, още настръхвам.

" - Как приехте вестта за смъртта на баща си?
- Не много добре. Живеехме в една от редиците къщи в Щеглиц - почти в центъра на американския сектор. Зад къщата живееше Тери, моето малко улично куче. Един ден дойде при нас и остана. Татко не го понасяше, затова през повечето време го държах вързано и не го пусках в къщата. Когато мама ми каза, че татко е умрял, излязох при кучето и започнах да го удрям. Взех една от бейзболните бухалки на татко - най-тежката, с желязна кука. Въжето беше късо и Тери не можеше да ми избяга. Първо се пречупиха крачетата му и той се свлече на земята. Но аз продължих да го удрям. Малко осемгодишно момиче със силата и гнева на обезумял възрастен. След време, може би след десетия удар, гръбнакът на Тери се счупи и той престана да мърда. Пищеше ужасяващо от болки, но аз продължих да го удрям, докато от муцуната му бликна кръв. Накрая от моето куче остана само буца месо, от която бях изтръгнала с бой всяка искрица живот.
Виктор се опита да не изглежда отвратен и попита спокойно:
- Защо го направихте?
- Защото Тери беше съществото, което най-много обичах на този свят. След баща ми. В детската си лудост сигурно съм мислила: щом са ми взели най-скъпото, значи номер две в моя живот също няма право да съществува. Беснеех от гняв, че Тери е още жив, а баща ми го няма.
- Страшно преживяване.
- Да, прав сте. Но все още не знаете защо.
- Какво имате предвид?
- Още не знаете цялата история. Най-страшното в нея не е смъртта на баща ми. Не е и това, че пребих до смърт едно малко, невинно куче.
- А какво?
- Най-страшното е, че това куче никога не е съществувало. Тери никога не го е имало. Имахме котка, взета от улицата, но не и куче. Малкото, смазано от бой телце на Тери продължава да ме преследва в сънищата ми и до днес, но аз междувременно знам съвсем точно, че това преживяване е изскочило от болната ми фантазия."

Целият роман е като бълнуване на лунатик. Едно страховито пътешествие в болната фантазия на Себастиан Фитцек.

Какъв е по народност този автор Себастиан Фитцек?

Немец.

За любителите на кървави серийни убийства препоръчвам "Плажът" - Джеймс Патерсън, Максин Паетро (п.с. ако някой знае дали има продължение, моля да каже) 
Пак от същия тандем, СТРАХОТЕН трилър - Петият конник!!! 

да запитам:

Естел Бързоход,

Благодаря ти, Бейлис!
По-натам пак ще я препрочета.

Здравейте, мили дами
Препоръчайте ми трилър, ако може да е наличен от Читанката.
Ще е супер, ако е нещо от сорта на тъмните кътчета на човешката психика.

Много благодаря предварително!

Препоръчвам http://chitanka.info/book/1671-senki

I tozi http://chitanka.info/book/5667-bratyt-grim