Проблеми с бъбреците и пикочните пътища - 18

Бихте ли ме насочили къде да направя сцинтиграфия на бъбреци на детето ми на 5год., в случай че съм с талон №3А, нещо допълнително заплаща ли се, както и каква е разликата между динамична и статична сцинтография?
Предварително благодаря!

Напротив, Стефи, аз мисля че се казаха доста нови неща и се стигна до следните изводи:
Изчакване - ако няма проблеми - симптоми на пиелонефрит, бактерии в урината, видимо увредени бъбреци, в обратната ситуация - операция. Не бива да се залага насляпо нито на едното, нито на другото.

Стефи, не виждам някой да се опитва да насажда вина. Но някой се опитва да убеди другите да заложат на изчакване, с което не съм съгласна. Всеки случай е различен. Опитваме се да сравним случаите и да "покажем разликите в историите на заболяването". Във вашия случай и аз не виждам причина да бързате с операцията щом нямате проблеми, бъбрека е здрав и паренхимна работи, но има случаи когато това не е така, забавят се или късно се открива проблема и се стига до изваждането му /познавам такава мама/.

Ами да, аз мисля че точно това съм написала, всеки случай е различен и именно когато няма пробелем можем да чакаме, но в случаите на дона, габи и другите момичета писали по-горе няма какво да се чака, не виждам разминаване в мненията ни

Е, има случаи, в които може да се изчака.
На нас на 1 месец, ни препоръчваха операция, без да сме имали инфекции и бактерии, т.е. не виждам защо бързаха, времето показа, че не са били прави!
На мнение съм, че е хубаво да се правят профилактични изследвания и прегледи, както да се откриват на време проблемите, но също и да не се бърза с решаването им чрез операция.
На 6 месеца не се ли правят изследвания на кръв и урина задължително? Т.е. ако до тогава детето не е проявило симптоми за проблем, да се открие при изследванита на 6 месеца. Нашият педиатър предлага на родителите преглед на ехограф при специалист, който идва в кабинета му.

Ani27, съвестта ми е спокойна.
По-горе бях писала, че е добре да се знаят и случаи като вашия, за да бъдат максимално информирани родителите, които четат из форуми като този, търсейки най-доброто решение за детето си и да не се хващат веднага за думите на първия лекар, с който се консултират. В това си мнение и намек не виждам да премълчавате мнението си.
Ето къде стои дилемата - никой от нас не знае какво е действителото състояние на бъбреците отвътре, дали са напълно прави лекарите и дали трябва напълно да се осланявме на мнението им когато вземаме решението дали да ги оперираме или не.  Ние вече сме минали по пътя си, но много майки тепърва ще се сблъскват с този проблем и всячески ще търсят своето правилно решение, за мен може и да е предъвкване на темата и досадно за четене за тези, които вече са направили избора си, но смятам че важният извод от дискусията е следният - и на този доктор , който ви казва  "изчакайте ", и на този, който ви казва "оперирайте веднага", и на този, който казва "ще оперираме, но малко по-нататък" не вярвайте на 100%, а потвърждавайте обосноваността на мнението му и с още няколко специалисти. По възможност, и със специалисти в чужбина.
Ето например нещо,  което ani27 и StefiZ могат да споделят и да е от полза на майките, които търсят информация - вашите деца имаха ли блокажи по уретерите, как точно ви бе обяснено, че ще стане израстването, в какво точно се изразява то - нарастване и от самосебе си разширение на уретера, каква промяна се очаква и как ще настъпи тя?

Да, Дона с това съм съгласна, човек трябва да се консултира с мин. с 3 лекари, мое лично мнение+ лекар в чужбина.
Ние сме израстнали напълно проблема, единият бъбрек има вида, формата и структурата на здрав, другият има няколко(1-2) т.н. кистички, но те са с мин.форма, с размери, които дори не е нужно да се отчитат(така ми каза лекар). Мегауретерите ги няма, уретерите си имат нормална форма и големина, уретероцелето също липсва.
Не съм питала проф. Марбергер точно как ще се израсте проблема, нищо че поне 1 час той търпеливо ми отговори на всички въпроси, някои повторени по няколко пъти. Да си призная, не ме интересуваха подробностите как ще стане, а че ще стане. Това ми беше достатъчно, не съм го подлагала на съмнение, вярвах и наистина се случи. Ако трябва да съм искрена, още преди консултацията с проф. не вярвах на всички ужасни прогнози на нашите лекари, не мога да ви го обесня, просто бях убедена, че моето дете е здраво, всичко му е наред и така. Дори, когато на 1 месец го претоплих(вече имах ме диагнозата) и той вдигна Т, не се притесних, че е инфекция, пуснах ме урина, но аз бях убедена, че всичко е ок. Като изключим първоначалният стрес, после бях спокойна и не се потдавах на паника.
Когато ходим при Лилова тя редовно показва нач  някой асистент снимките, и разказва за случая. Веднъж едната девойка, без да знае , че сме без операция, взема снимките от втората урография и казва:" да, това е след операцията, всичко е наред"
Последният път, когато правих ме сциентографията(октомври), въпреки, че им стоварих една папка с изследвания, епикризи, лекарите не вярваха, че е израстнал проблема, само повтаряха: невъзможно, двама го гледаха на ехограф, защото не вярваха. Резултата от сциентографията е 48:52,( както първата, когато детето беше на 2 месеца във Виена).

Е, значи ние сме този случай, който ти предлагаш за идеален. Проблемът ни е открит при профилактични изследвания на кръв и урина на 6 месеца, опериран е на 11 месеца, т.е. изчакали сме като вас, но ето разликата между нашия и вашия случай: при нас проблема се е задълбочил и нищо не е израснато. И аз за разлика от теб съжалявам, че не сме го открили по-рано, да речем на 1 м., за да спестя на детето проблемите от предстоящата година. Даже моя мъж се беше засилил да бие една местна докторка, която се правеше и все още се прави на "нефроложка", д-р Дафкова се казва, пиша я, за да не пострадат и други от нея /дано прочетат/, та тя в 21-ви век при цялата техника, която имаме след откриване на проблема и първо на бактериите в урината 3 месеца ни лекуваше само с прахчета /Фуролин/ и дори не ни изпрати на ехограф. Аз нищо не разбирах и изобщо не подозирах, че проблема може да е толкова сериозен, заради някакви си бактерии в урината, "каквито имали много деца" по думите на тази "лекарка".
Та, Ани лекарите при вас на 1 м. са предвиждали да се случи това, което се случи при нас - 1 година проблеми. Така, че във вашия случай не са се оказали прави, но в нашия са щели да се окажат прави, тъй като се е случило всичко това, което са описвали на мъжа ти, с изключение на последната част - слава богу.

По- горе Ани27 попита не се ли откриват проблемите със профилактичния преглед на 6 месеца. При нас не  - на 6 месеца Габи имаше само едно единствено отклонение в кръвната картина и урина-хемоглобин 105. А инфекцията дойде месец по- късно. Като поне 4-5 показателя бяха ужасни. Също и като бях бременна,  не се видя нищо обезпокоително в бъбреците.  Всичко се разви скорострелно и затова реагирахме скорострелно. Организъм с организъм няма нищо общо!!!!
    Аз мисля,че в спора се ражда истината и ако си обсъждаме още 3 теми "да или против изчакването" научаваме нови неща. За мен лично е полезно да си обогатявам знанията по темата.

Когато се открие проблем, както при вас на 3 месеца бактерии в урината, според мен задължително се прави не само ехограф, но и др. изследвания, но това си е мое мнение. Споменах, че при нашият педиатър всяка седмица идва уролог, и родителите, които искат могат профилактично да прегледат децата си.
Това, че има опастност даден проблем да се усложни, според мен, не значи, че трябва веднага да се пристъпва към радикални мерки, т.е. операция, защото както има шанс да се усложни, така може и да се подобри и израсте проблема.
Основният проблем, според мен е, че не се правят контролни прегледи за откриване на проблемите, а и когато се открият, по-добре да се наблюдават, и да се правят профилактични изследвания и прегледи, а не веднага-операция, но това си е мое мнение.
Да, наистина ние израстнахме доста бързо проблема, до 1г, но на Неси детенцето го израстна на 1г.и 1/2, така, че при всеки е различно.

Да допълня само:
...Ако проблевът вече не се е усложнил, и не пише в епикризата от изследването ти "силно редуциран паренхим", т.е. бъбрек, който почти не работи и може всеки момент да спре да функционира, а спре ли да работи и за един месец, го губите безвъзвратно...тогава какво да чакаш да спре да работи или всеки месец да правиш сцинтиграфии, урографии и т.н., за да си сигурен че не е спрял...

аз да допълня : Ако детето ти се гърчи в ръцете от болка и поддържа температура със дни и  седмици , дори и през ума не ти  минава  да си ходиш по доктори и да си събираш мнения + поредните  ......фии. 
Баба ми живя 83 години с тежка сърдечна аномалия без проблем. Но не бих съветвала никого да се уповава на нейния `1000000 на 1 случай.

Писала съм подробно за нашия случай, пак ще разкажа, стига да не отегчава някои

Разбрах че дъщеря ми има едностранна хидронефроза още като бях бременна в 27 г.с., до тогава нямаше. Бременността ми е изключително следена, през 2 седмици на ехограф, всички фетални морфологии, кардиоехографии и т.н., не е била проблемна, напротив, много лека бременност, но съм от ония "луди" със стерилитета, които са минали през не лекия и дълъг път да имат деца, та така, да не се отклонявам До края на бременността ходех всяка седмица с надеждата да намалее, но уви, не намаля, консултирах се с доц. Лилова, с д-р Масларска, защото мислех да раждам там, за да може да се проследи детето веднага от раждането. Родих в 40 г.с., 3 дни преди термин, планово секцио. Хидронефрозата си остана 2-3 степен и до сега си е така. Веднага се консултирахме с доц. Лилова, прегледа бебето и каза - операция на 3м. най-късно, защото ще загуби бъбрека Детето беше на 2 седмици като го заведохме на преглед и при д-р Пандаров в Пирогов, на 1.5 м. при доц. Анандолийска, където направихме венозна урография, на която само се потвърди хидронефрозата, не се видя къде е стопа. Прогнозите бяха стеснение горе до легенчето или артерия, която притиска уретера. След това с изследванията веднага отидохме и при д-р Момчилов, видя урографията и назначи операция за след 3м. Детето няма рефлукс, в това също бяха единодушни всички специалисти.
След всичко това, не знаейки на кой свят съм, изчела всичко което намерих се свързах през форума с нези и ани, които ми дадоха координати на проф. Марбергер. Сканирахме всички изследвания, описахме случая и изпратихме по ел.поща. Много бързо ни върна отговор, че в случаите на едностранна хидронефроза има голям процент израстване и много подробни обяснения какво да правим, да следим детето и т.н., което ние правехме вече. Записахме си час за преглед и сцинтиграфия там. Отидохме, направихме я - бъбреците работеха 60/40%, професора каза, че 40% е гранично, но при положение, че детето се следи, не прави инфекции и т.н., може да се изчака. Държахме връзка с него, последно му писах септември, каза да чакаме, но ако имаме възможност би искал да я види.
Какво ми обясни той и в последствие доц. Буева, която следи детето от 1,6г. вече. Спрях се на нея, защото тя беше единствения бг специалист, който ми даде разумни и логични обяснения, че наистина можем да изчакаме с операцията. Не знам, може би пак се хванах като удавник за сламка, но е факт, че не съм преживяла нищо от описаното по-горе - температури, гърчове, болки и т.н. Имам едно прекрасно и здраво дете.
Та, доц. Буева ми обясни че когато детето се изправи, т.е. започне да ходи, стойката се променя, изпъва се, така да се каже уретера, бъбрека расте и ако легенчето не се раздува, т.е. пропорциите стават различни. При нас например от бъбрек 4 см при раждането и легенче 20мм. сега имаме бъбрек 6.5 см и легенче 17мм. Другото е че при махане на памперса, не на всяка цена, а когато детето е готово, пикочния мехур започва да се пълни и изпразва нормално, т.е. това е единствения мускул в човешкото тяло който се контролира директно от мозъка. Т.е като е с памперс детето може да си пиша през 10 мин., не пълни и изпразва мехура до край... ох дано ме разбрахте, как го обясних само. И най важното разбира се, ако паренхима расте и не се уврежда.
В началото пусках урина през 2 седмици, ходехме на ехограф през 2м., сега вече пускам през 1-2м. и следим на 3м. на ехограф.
Другото което е хубаво да се знае, е че успеваемостта на лапароскопските операции е абсолютно същата като на отворените, изчела съм един куп статистики по въпроса. Казвам го, защото нашите хирурзи много обичат да обясняват как лапароскопските операции не били толкова успешни.
Много дълго стана, извинявайте

         Значи, има два вида аномалии в разискването.
       Едните са открити само благодарение на развитието на техниката и непроявени реално. Преди 20- 30 години никой не е гледал бебета профилактично на ехограф.Как щяхте да знаете ,че децата са с аномалии?
       Вторите -  имали малшанс да се проявят. С обикновенна урина биха ги хванали. Разликата е огромна.

Ей, повтарям го вече за 100 път, нашият случай не е 1 на 1 000000, както се твърди, или може би наистина е така, защото няма как децата израстнали проблема да се увеличат при условие, че ги оперират превантивно, за да не се усложнят.
Търсих други мнения, докато чакахме за операция в Пирогов, и то с връзки. Бях обещала на мъжът ми, че ще оперираме детето, но не преставах да търся други начини и методи. След, като не ни се бяха обадили от Пирогов, а проф. бързо ни отговори(че операцията според него не е наложителна, от прегледаните снимки и епикризи) и определи час за преглед и сциентография, не виждам защо да стоя и да чакам за операция. Оказа се, че професорътвъв Виена намери време за нас, по-бързо, от колкото да ни оперират в Бг, а уж беше спешно и неотложно.

Голяма дискусия се е случила тук, един ден не съм чела и сега едвам смогвам ....

Аз, на този етап, не мога да кажа нищо категорично, изчакваме, ще видим как ще се развият нещата ... 

Но ми влезе друга муха в главата - ще трябва да заведа бебка на ехограф, защото теоретично, може и тя да има рефлукс или някаква подобна аномалия. Мислех да я водя при Маринова, където ходихме с каката, но една педиатърка от Пирогов ми препоръча Д-р Тасева /ехографист от Пирогов, преглежда в един Мед. център "Свети Пантелеймон''/. От друга страна, не съм ходила при Буева, и ми се иска да я видя що за човек е .... А при Лилова, там е такова чакане, че без необходимост, не бих отишла ....  Какво ще ме посъветвате?