Направо съветвам за по-задълбочено изследване Фемофлор.
Не
Виж целия пост
Alisiq, а секрет за микробиология взеха ли при раждането?
Забременяване след мъртво раждане
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 13 май 2026, 03:45 ч.
# 1 666
25 фев. 2026, 13:26 ч.
Напълно подкрепям казаното от Madness.
Иначе да не вземат МБ е просто скандално за мен...истината е, че така няма как да се прецени дали наистина инфекция е довела до преждевременното раждане или не. Но е или това, или цервикална недостатъчност според мен (разбира се аз не съм лекар, вероятно има и други възможни причини). Относно хематома бързото търсене в гугъл показа, че може да е причина за изтичане на окоплодни води и преждевременно раждане, НО може и да е в следствие на изтичане на околоплодните води и контракции от раждането.
Както писах и преди - никои лекар не може на база текущи изследвания да ти каже каква е била причината. Пусни фемофлор, виж дали нещо ще излезе там и го лекувай ако има. Ако е чист, при следващата бременност стриктно следене и серклаж. Първа бременност ли е, други загуби имала ли си?
Виж целия пост
Иначе да не вземат МБ е просто скандално за мен...истината е, че така няма как да се прецени дали наистина инфекция е довела до преждевременното раждане или не. Но е или това, или цервикална недостатъчност според мен (разбира се аз не съм лекар, вероятно има и други възможни причини). Относно хематома бързото търсене в гугъл показа, че може да е причина за изтичане на окоплодни води и преждевременно раждане, НО може и да е в следствие на изтичане на околоплодните води и контракции от раждането.
Както писах и преди - никои лекар не може на база текущи изследвания да ти каже каква е била причината. Пусни фемофлор, виж дали нещо ще излезе там и го лекувай ако има. Ако е чист, при следващата бременност стриктно следене и серклаж. Първа бременност ли е, други загуби имала ли си?
# 1 667
25 фев. 2026, 15:49 ч.
Не зная точно какви изследвания да си пусна каза да изчакам първата менструация за преглед , а това ми се вижда много време и по принцип съм с изключително нередовен цикъл и го предозвилах и стимулирах за да забременея да се надяваме че ще се сети да дойде сам
Виж целия пост
Направо съветвам за по-задълбочено изследване Фемофлор.
Не
Alisiq, а секрет за микробиология взеха ли при раждането?
# 1 668
4 март 2026, 17:49 ч.
Здравей,
Аз рядко влизам тук вече в бг мама умишлено защото не искам да си товаря психиката. Накратко преживях същото , което си описала ти
Blue soul
Рязко спукване на мехура 31 г с бебе момче отговарящо на 28 г с
Дистрес синдром и тн обичайните неща copy paste , който си пишат.
Незрялост , недоносеност и тн
Без много обяснения какво ти е и защо така ти е станало , казаха ми няма да оцелее готви се за най лошото , млада си ще имаш пак и Това е ……../
Сестрите ме подминаваха , наричаха майката на умрялото бебе и какво ли не.
Гадни , долни същества. За мен не бяха хора
Година стоене в тази тема, тази група и още хиляди такива. Хиляди нощи търсене и ровене за намиране на лекар , който е състрадателен , конто е добър да е умрен да не допуска грешки, да разбира от всичко, да работи с добра неонатология и т н
Хиляди дни безсъние за да търся причини за пукане на мехур и коя е моята …..
обиколих много лекари почти във всеки град в България. И така стигнах до д-р Чалова , Селена Пловдив.
Отидох при нея само с една тромбифилия, кашон документи и украсени епикризи, аутопсия и смъртен акт.
И празна гривна ……
2 часа чете всички глупости и лъжи , които са ми написали и каза започваме ОТ НА ЧА ЛО
направих почти целия ценоразпис на Геника
Бях се побъркала с мен не можеше да се говори.
Как останалите жени ходят на фитнес, на басейн на спа на море, имат полов контакт живеят добре и имат деца. Ние живеехме като монаси, отшелници внимавах как дишам и как кихам и умря ……..
беше живо роди се изплака и след 14 часа и 27 мин почина.
И то защото неонатолога ми каза: виждам го че няма да го бъде да не го мъчим ще му спирам апаратите. Тока ли щеше да им изразходи или какво. Казах им недейте. Нека си почине , когато му е писано. Гадни долни мутри. Не им се занимаваше просто.
Не попаднах на хора
И така реших че 2 години заниманието ми ще е ходене по лекари и намиране на най малкия детайл. Намерихме микопалзма и при двамата. Гъбичка при мен
Иииии високо Tsh при мен
Аг казва , че плазмата е достатъчна да спука на горен полюс мехура в късна седмица
Както и стана.
И така последваха курсове АБ лечения , вагинози и куб неща и много страхове докато се навия отново.
Аг казваше че 6 м е минало отдавна и да не чакам. Все ми даваше кураж да се стегна
И че дори всичко да съм излекувала и да сън стерилна цялата , тялото има памет и винаги може пак да се спука.
Но винаги има и причина.
Реших се забременях
Последва скъсена шийката още рано рано 9 г с
Цервикална недостатъчност
Миналия път изпуснато и не следено …….
Д-р Чалова ми следеше шийката всяка седмица и виждахме как намаля и намаля
Понякога застой после пак намаляше
17 гс ме заши
Ударно пак АБ и на всеки 3седмици секрети
За сега са чисти
Следене на коагулация за тромбофилята
Инжекция за нея
CRP, TSH ПКК И ЛЕВКОЦИТИ задължително следени
Много добавки и пробиотици
Против уринарни инфекции
И следене на 2 седмици
Макар че аз имам сраствания и много болки и ходех всяка седмица , все казваха че нищо ми няма просто се разтягам, повръщане и кръвно всеки ден от ден 1
Вече 26 седмици
Общо взето бял ден не съм видяла от първия ден , но се реших и тръгна по този път …….
Вървя го с малки крачки
Ден за ден час за час
През ноща не спя
Безсъние , сърцебиене , паник атаки
Всички спят , тишина навсякъде а точно тогава ми се спука мехура ……….
Тялото ми прави защитна реакция да не изпусна нещо пак …….. и явно затова не спя
Колкото и смешно да звучи , на всяко ходене до тоалетната събирам урината в съд и следя дали е урина или са води
Защото аз мойте ги видях………/ сякаш вода и брашно …… излязоха чрез уриниране
Но , не знаех че са води
Очаквах да изтекат спонтанно
Не да ги иЗпикая……..: и да не усещам нищо ….
Никой не ми каза, че когато имаш инфекция и си със Црп 100 , суе 100 и спукан мехур горе под гърдите, водите не изтичат рязко , а си капят малко по малко ………// постоянно
Кой знае от кога……..:
Без никой да проследи
И така следя като се забърсвам, да няма кръв от серклажа.
Пия много неща за задържане и слагам системи вкъщи , за контракции
За да не лежа 5 месеца в болница …….
Ходя за абокат, пускам си ги у нас и следим. При нужда пиша на лекаря
Жената му и направи услуга да ги изпише за вкъщи за да не лежа там с месеци да не давам хиляди пари и да не се паникьосам и да не психясам повече.
И така общо взето бял ден не сме минали
Наближава пак критичната седмица
Живея и дишам на тръни……..
лежа повече заради серклажа
Нямам настроение , нямам емоция , нямам желание за нищо
Нито празници нито делници ме вълнуват
Ходеща сянка съм , отмятаща дните и чакаща да дойде новия и успешно иЗпратила стария ……….и така все ми казва Аг да мине 31 седмица и да видиш че можеш и още да иЗдържиш
Аз все казвам че си нямам вяра на тялото
Лекарката е прекрасна ….:::: вярвам че ще направи невъзможното за да ни спаси
Не вярвам на тялото и късмета си …..
затова не бързам да купувам нищо, крия се от хората да не виждат че съм бременна за да не се наложи пак да обяснявам защо имах корем а няма дете……… не си позволявам да се усмихна
Все още съм в авариен режим
Обещах и че ако на финала всичко е успешно и бебето не умряло след 14 часа , ще се усмихна ……
Ще покажа друга част от себе си
И така,
Така минават мойте дни и седмици
Не ми трябват психолози и тнн
Просто намерих най важните неща
Лекувах ги
Дадох време , проследих най необходимото
Заека може да изскочи винаги ……..
Но, по важното да сме го изследвали и направили.
Така направих аз и се реших ……..
Мехур се пука от инфекция , защото има много пласта и да се стигне до там че да се разкъсат нещо сериозно го разяжда.
Инфекция, вирус, бактерия, гъбичка
И цитокини от щит жлеза по рядко
Фемофлор в Геника на мен и мъжа ми
фертили тест, обща МБ,
Вагинален+ цервикален секрети
Торч тест, витамини , тромбофилия разширен пакет, цитонамазка , обща и стерилна урина
Анхти 10 фактор след 16 г с
Това направих и се впуснах в неизвестното
Също така на аутопсията намерихме Коринебактерия, в дроба на бебето.
После я намерихме в спермале секрет на мъжа ми. Вероятно съм си забременяла с нея и то си е вървяло инфектирано
Защото преди онази бременност мъжа ми имаше епидедимит.
Вероятно е предадена, станал е ембрион , вече човече и органи генезата и т н бебе си е вървяло с нея във водите.
Аз така си мисля
Патоанатома ми каза че може и вътреболнична да е.
Но, винаги има причина
Винаги !!!!!!!
При мен лошо следене, изпуснато всичко, лоша неонатология без екипи и ето това стана ……..
затова започни с правилния лекар, правилните изследвания и едно по едно ще стигнеш и окуражиш до бременност.
Бях решила че няма да пиша , защото винаги се натъжавам и връщам там ……. Където живота ми спря завинаги
Но, твоят разказ ме трогна сякаш го бях написала аз……. И знам какво е да си мислиш че само на теб се случва , че си само ти
Хиляди въпроси , а да си сам …..
админа на темата знае ….❤❤❤❤❤
Диманка , тя винаги беше до мен и даваше кураж и съвети, както сега дава и на вас.
Успех на всички и на мен също ……….
Аз тръгнах по този път, да видим до къде ще го извървя …….
Тръгнете и вие ,
🙏🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀
Виж целия пост
Здравейте, пиша с надеждата, че някой ще отдели време да ме чуе, без да ме съди. Изминаха малко повече от 2 години от моята загуба/ преждевременно спукан околоплоден мехур в 28 г.с , спешно секцио в 31 г.с и раждане на живо детенце , но с респираторен дистрес синдром и летален изход 19 часа след раждането/. Не се откриха инфекции, няма генетични дефекти. Единствено тромбофилия, която според акушер -гинеколозите не е причина за случилото се. Никой лекар не успя да ми даде ясна причина къде и как са се объркали нещата, а аз останах с безкрайни въпроси и тишина. Имам нужда да знам какво се е случило, за да мога поне малко да намеря покой. Тази неизвестност ме разкъсва отвътре.
Наскоро преминах през хистеркоскопия, за отстраняване на сраствания след цезаровото сечение,след която имам зелена светлина за нов опит..... но честно казано, страхът от нова бременност ме парализира.
Представям си отново месеци, изпълнени с паника, безсъние и постоянно очакване, че нещо лошо ще се случи отново. Вместо радост, си представям тревога и страх, но този път по-силни от предишния път.
Чувствам се разкъсана между желанието да опитам отново и ужаса да преживея същата болка. В главата ми постоянно изникват спомени от тежките месеци на страх, от физическата болка ,когато трябваше да лежа постоянно, от душевната болка, когато не можех да бъда пълноценна майка на другото ми дете.... След тази травма сякаш тялото и умът ми влизат в защитен режим само при мисълта за нов опит. Понякога съм толкова изтощена от борбата със страха, от лутане между надеждата и ужаса, че ми се струва, че нямам повече сили.... Ироничното е , че искам да имам дете, а пътят до него, бременността, ме ужасява повече от всичко и изживявам ужаса отново и отново. В животът ми, в социалните мрежи и по форумите виждам и чета за толкоеа много идеални бременности, за силни жени, които са преживели загуба и са продължили да опитват, а аз се чудя защо не мога да имам това спокойствие, защо нямам сила да се изправя срещу страховете си.... Понякога си представям как разбирам, че съм бременна, затварям очи… и на следващия ден вече държа детето си в ръцете си. За жалост, реалността е различна... Може би много майки ще ме осъдят – че съм слаба и нерешителна, но просто искам някой да ме изслуша, да разбере паниката и тревогата ми, без да ме съди. Всички тези клишета – „всичко ще е наред“ и „бъди силна“ не ми дават никаква сигурност, не премахват страха, а ме карат да се чувствам безпомощна и сама. Чувствам се сякаш всеки очаква от мен да бъда „идеална“ – спокойна, решителна, щастлива. Не си представям разбира се и някой лекар да ми даде 100% гаранция ,че всичко лошо вече е минало, но още не съм намерила и такъв, който да ми вдъхне реално чувство за сигурност, който да има план и вариант за действие, ако нещо се случи. Всеки казва само „ще го мислим, ако стане".
Ако някой е преминал през подобни чувства и е намерил начин да се справи, ще съм благодарна да споделете как се справихте... Ще съм изключително благодарна и за препоръки за лекари, които наистина вземат присърце такива случаи и се отнасят с внимание и разбиране- Пловдив, Стара Загора и евентуално София, която за съжаление е доста далеч. Иска ми се се да намеря лекар, на когото да мога да се доверя напълно – някой, който не само да следи медицински, но и да разбира страха и тревогата.
В момента имам нужда от разбиране, насоки и малко светлина в този мрак.
Искам нещо толкова просто и човешко -мир в душата, за майчинство без болка...
Благодаря 🤍
Наскоро преминах през хистеркоскопия, за отстраняване на сраствания след цезаровото сечение,след която имам зелена светлина за нов опит..... но честно казано, страхът от нова бременност ме парализира.
Представям си отново месеци, изпълнени с паника, безсъние и постоянно очакване, че нещо лошо ще се случи отново. Вместо радост, си представям тревога и страх, но този път по-силни от предишния път.
Чувствам се разкъсана между желанието да опитам отново и ужаса да преживея същата болка. В главата ми постоянно изникват спомени от тежките месеци на страх, от физическата болка ,когато трябваше да лежа постоянно, от душевната болка, когато не можех да бъда пълноценна майка на другото ми дете.... След тази травма сякаш тялото и умът ми влизат в защитен режим само при мисълта за нов опит. Понякога съм толкова изтощена от борбата със страха, от лутане между надеждата и ужаса, че ми се струва, че нямам повече сили.... Ироничното е , че искам да имам дете, а пътят до него, бременността, ме ужасява повече от всичко и изживявам ужаса отново и отново. В животът ми, в социалните мрежи и по форумите виждам и чета за толкоеа много идеални бременности, за силни жени, които са преживели загуба и са продължили да опитват, а аз се чудя защо не мога да имам това спокойствие, защо нямам сила да се изправя срещу страховете си.... Понякога си представям как разбирам, че съм бременна, затварям очи… и на следващия ден вече държа детето си в ръцете си. За жалост, реалността е различна... Може би много майки ще ме осъдят – че съм слаба и нерешителна, но просто искам някой да ме изслуша, да разбере паниката и тревогата ми, без да ме съди. Всички тези клишета – „всичко ще е наред“ и „бъди силна“ не ми дават никаква сигурност, не премахват страха, а ме карат да се чувствам безпомощна и сама. Чувствам се сякаш всеки очаква от мен да бъда „идеална“ – спокойна, решителна, щастлива. Не си представям разбира се и някой лекар да ми даде 100% гаранция ,че всичко лошо вече е минало, но още не съм намерила и такъв, който да ми вдъхне реално чувство за сигурност, който да има план и вариант за действие, ако нещо се случи. Всеки казва само „ще го мислим, ако стане".
Ако някой е преминал през подобни чувства и е намерил начин да се справи, ще съм благодарна да споделете как се справихте... Ще съм изключително благодарна и за препоръки за лекари, които наистина вземат присърце такива случаи и се отнасят с внимание и разбиране- Пловдив, Стара Загора и евентуално София, която за съжаление е доста далеч. Иска ми се се да намеря лекар, на когото да мога да се доверя напълно – някой, който не само да следи медицински, но и да разбира страха и тревогата.
В момента имам нужда от разбиране, насоки и малко светлина в този мрак.
Искам нещо толкова просто и човешко -мир в душата, за майчинство без болка...
Благодаря 🤍
Здравейте, най- накрая събрах сили ,за да споделя моята история. През 2023г. разбрах, че съм бременна. Още в самото начало/ 9г.с - 14 г. с/ започнаха проблемите - два пъти лежах в болница, заради отлепване на плодния сак, хематом и кървене. С една шепа лекарства и строг режим на легло, нещата се подобриха. Останах в къщи отново прекарвайки 99% от времето на легло. По време на бременността направих всички необходими изследвания, дори генетичните, за да мога да бъда една идея по-спокойна, въпреки ежедневния стрес заради вече преживяното.Попитах дали да пусна изследване за тромбофилия , за вирусни инфекции, но АГ ми каза, че не се налага. Всичко вървеше добре, докато в края на на 28 г. с. започнаха да ми изтичат водите. Оттам следва болница, системи за задържане, терапия кортикостероиди, антибитична терапия. Никой лекар не знаеше колко време ще може да се задържи раждането - ден, два, седмица, месец... Най - голямото успокоение бяха думите на цялото АГ отделение, че колкото повече време бебенцето е в мен, толкова по-добре, че всичко ще е наред, има околоплодни течности. Искрено съм благодарна на всички / почти всички/ лекари, кото полагаха грижи за мен в болницата. Здържаха раждането 20 дни... 20 дни, които според едни щяха да се окажат напълно достатъчни, а според другит бяха са фатални.
В 31 г.с. започна родова дейност, като се стигна до решение за цезарово сечение. Щом се събудих от упойкта , лекарят ми каза - "Всичко е наред, бебето е добре". Бях щастлива , но не съвсем... Усещах сърцето си тежко, сякаш някой бе стъпил на гърдите ми... никога не пренебрегвайте майчинския си инстинкт.......
Представете си следната картина - лежите в реанимация, все още не сте напълно адекватни заради пълната упойка и изведнъж при вас идват лекари от неонатология, начело със завеждащия отделението и следва около 15 секундно известие - "Ти ли си еди коя си? Да знаеш, че детето ти е зле.. Най-вероятно заради теб... Бащата може да дойде между 12-13ч за информация в отделението." След това всички напускат.... Ступор, това е състоянието, в което бях... Не помня как съм се обадила на мъжът ми, не помня кога е дошъл при мен/ само да вмъкна, че го пуснаха прим мен, само защото се познаваме с лекар от АГ отделението, в противен случай можеше и да не го допуснат/. Помня как на всеки кръгъл час ходеше между двете отделения и как се връщаше при мен с все по - мрачно лице, как бързат да му дадем име, не защото трябва да има такова, а за да може след това по-бързо да се издаде известие за смърт, без всякакво обяснение какво се е объркало. Не успяхме да му дадем името, което искахме. Гледах в една точка и се молих на Бог, молих се да спаси детето ми както го бе сторил предишните два пъти... Останах сама, понеже отпратиха мъжът ми, защото бил прекарал трърде много време при мен! Какво по-хубаво от това да си сам в страх, паника и ужас... След няколко часа се появи лекар от неонтологията и с най- равния тон на гласа си ми съобщи, отново в кратка форма - "Детето почина. Бащата е уведомен. Ако искаш да го видиш, да те качат на количка и да те доведат за 5 минути.", след което си тръгна. Сякаш не говореше за дете, а за неудошевен предмет. Сякаш не съобщаваше най-трагичната новина на една майка.
30 минути по-късно дойде мъжът ми, естествено след като се бяхме помолили да бъде допуснат при мен. Той не ми позволи да видя бебето ни, реши сам да носи товарът на това само той да види как детето ни гасне минута по минута. За мен реши да остане светлият спомен от последната ехографска снимка и от думите, с които ми го описа след като се е родило нашето момченце.... Отново останах сама.... Нощта бе дълга, а очите ми пресъхнали. Тишината бе оглушителна. Реалността смазваща. Отказвах да приема, че всичко това се бе случило и мислех как всеки момент ще се събудя от този кошмар. Уви, на сутринта всичко се потвърди, детето ми го нямаше. Отново благодарение на познанството ни с лекар от отделението, бях преместена от реанимация в стая/ щях да бъда сама, без друга родилка на другото легло/. Стаята бе преходна, 2 стаи с обща баня,като в другата стая имаше две бебенца. Няма как да опиша усещането да чуваш новородените, а бебешкото легълце до мен да бъде празно. Сега в кратко резюме бих искала да цитирам хората с най-хуманната професия, но с най- НЕхуманното отношение и да помоля никога, ама никога не употребяваайте тези думи пред майки, които са преживели загуба на бебе, след аборт и така нататък :
- " Здравейте, честито, видяхте ли вече бебето, тук съм да запишем името на детето и данните на родителите за акта за раждане" - административен служител, който изобщо не знаеше, че бебето е починало преди повече от 22 часа
- " еее айде сега, за какво ревеш, ами ако беше увредено по-добре ли щеше да е"
-" нищо де, ще имаш друго"
-" ами станало вече, нали имаш друго така или иначе"
-"млада си, пак ще опиташ"
-" аууу ама в тази стая защо няма бебе къде ти е бебето" , може ми около 5 пъти го чух
Дете с дете не се заменя. Нищо не може да запълни тази празнина в сърцето.
Няма да изпадам в подробности как от неонтологията се опитаха да ни разубедят да НЕ се извърши аутопсия и да НЕ извършим кремация. Тръпки ме побиват какво е щяло да се случи с детето, ако не бяхме упражнили правата си... Искам да уточня, че всички тези разговори са водени между мъжът ми и лекарите от неонатология. Аз видях лекар от тяхното отделение точно 2 пъти - когато ми казаха, че детето е зле и когато е починало. Никой не дойде при мен за да ми обясни какво точно се е случило. Сякаш бебето ми никога не се беше раждало. Според неонатолозите, в тяхната практика 20 дни били много с изтичащи околоплодни води, никъде по света нямало нещо подобно/ абсолютно невярно трърдение, предвид всички истории в групата и в международен план/. Лекарят, поел детето след раждането никога не видях. От момента на постъпване на детето в неонатология имаше пълно затъмнение на случващото се там. Окончателната диагноза според епикризата е Респираторен дистрес синдром, ниско тегло /близо 2кг/, ранна седмица/31г.с/.
Всичките ми кръвни изследвания бяха наред, микробиологията също. При детето също липсваха инфекции. 24 часа преди раждането ми бе направена фетална морфология - отново без отклонение / според апаратурата бебето дори отговаряше на 33г.с на развитие/ и с думите на лекаря, че мога да издържа още.
На 3тия ден след раждане успях да си уредя да ме пуснат в къщи, а да ходя сутрин и вечер до болницата за вливки АБ. Малко преди да си тръгна от болницата, акушерката, която ми фиксираше абоката каза " Нали знаеш какъв жест ти правим като те пускаме, защото трябва да си тук", при което само доброто ми възпитание ме възпря от отговор различен от - " много благородно от ваша страна, чак се засрамих от себе си".
У дома, единственият лъч светлина беше голямото ми дете, което беше изненадано, че съм се прибрала/ не се бяхме виждали почти месец/. Горкичкото дете си помислило, че никога няма да се върна. Едно от най-трудните неща за мен и мъжът ми бе да обясним, че братчето му вече е звездичка,а след това ден след ден да отговареме на въпросът му-" моето братче кога ще слезе от небето при нас"...
Изисках копия от цялата документация - моята и на детето, естествено след като ми бе обяснено, че трябва да мине поне месец и след като се пусне МОЛБА, но дори тогава можело да не получа разрешение да получа документите. След повече от месец получихме документи. Опитахме се да потърсим коментар от други неонатолози и гинеколози в страната, но естествено в тази държава важи принципа" Гарван гарвану око не вади" и с половин уста ни се обясни, че дори да има някаква небрежност, никой няма да се обърне срещу свой колега.
Ние никога няма да разберем какво точно се е случило. Няма да разберем дали има някой виновен. За нас животът от тук нататък е постоянна борба и воля. Не чакаме справедливост, защото знаем в каква държава живеем. Жалкото е, че никой не желае да поеме каквато и да е отговорност или поне да търси отговори. Днес, аз не търся дали някой неглижира моята бременост , а търся някой лекар, който да ми каже не КОЙ, а КАКВО е било пропуснато, лекар ,който да може да ме преведе по трудната пътека да опитам отново да стана майка.
Всекидневният кръговрат от мъка, гняв, болка и безсилие препускат през мен.
Чувствам се като ограбена, осквернена.
Нося физически белег, който всеки ден ме връща към най-ужасният ми ден.
Чувствам се невидима... забравена. Изпитвам отвращение към себе си, защото се провалих като майка.
Ние започнахме да се усмихваме отново, но всяка усмивка ни носи и по една сълза.
Не на последно място, бих искала да се обърна към всички НЕВИДИМИ МАЙКИ - ние продължаваме да живеем, защото трябва да живеем, независимо в колко дълбока бездна сме. Дълбок поклон пред НЕВИДИМИТЕ БАЩИ, чиято болка е еднакво силна с нашата.
Нашите НЕВИДИМИ ДЕЦА винаги са до нас... а някой ден ще можем да ги прегърнем и никога вече да не ги пуснем.
В 31 г.с. започна родова дейност, като се стигна до решение за цезарово сечение. Щом се събудих от упойкта , лекарят ми каза - "Всичко е наред, бебето е добре". Бях щастлива , но не съвсем... Усещах сърцето си тежко, сякаш някой бе стъпил на гърдите ми... никога не пренебрегвайте майчинския си инстинкт.......
Представете си следната картина - лежите в реанимация, все още не сте напълно адекватни заради пълната упойка и изведнъж при вас идват лекари от неонатология, начело със завеждащия отделението и следва около 15 секундно известие - "Ти ли си еди коя си? Да знаеш, че детето ти е зле.. Най-вероятно заради теб... Бащата може да дойде между 12-13ч за информация в отделението." След това всички напускат.... Ступор, това е състоянието, в което бях... Не помня как съм се обадила на мъжът ми, не помня кога е дошъл при мен/ само да вмъкна, че го пуснаха прим мен, само защото се познаваме с лекар от АГ отделението, в противен случай можеше и да не го допуснат/. Помня как на всеки кръгъл час ходеше между двете отделения и как се връщаше при мен с все по - мрачно лице, как бързат да му дадем име, не защото трябва да има такова, а за да може след това по-бързо да се издаде известие за смърт, без всякакво обяснение какво се е объркало. Не успяхме да му дадем името, което искахме. Гледах в една точка и се молих на Бог, молих се да спаси детето ми както го бе сторил предишните два пъти... Останах сама, понеже отпратиха мъжът ми, защото бил прекарал трърде много време при мен! Какво по-хубаво от това да си сам в страх, паника и ужас... След няколко часа се появи лекар от неонтологията и с най- равния тон на гласа си ми съобщи, отново в кратка форма - "Детето почина. Бащата е уведомен. Ако искаш да го видиш, да те качат на количка и да те доведат за 5 минути.", след което си тръгна. Сякаш не говореше за дете, а за неудошевен предмет. Сякаш не съобщаваше най-трагичната новина на една майка.
30 минути по-късно дойде мъжът ми, естествено след като се бяхме помолили да бъде допуснат при мен. Той не ми позволи да видя бебето ни, реши сам да носи товарът на това само той да види как детето ни гасне минута по минута. За мен реши да остане светлият спомен от последната ехографска снимка и от думите, с които ми го описа след като се е родило нашето момченце.... Отново останах сама.... Нощта бе дълга, а очите ми пресъхнали. Тишината бе оглушителна. Реалността смазваща. Отказвах да приема, че всичко това се бе случило и мислех как всеки момент ще се събудя от този кошмар. Уви, на сутринта всичко се потвърди, детето ми го нямаше. Отново благодарение на познанството ни с лекар от отделението, бях преместена от реанимация в стая/ щях да бъда сама, без друга родилка на другото легло/. Стаята бе преходна, 2 стаи с обща баня,като в другата стая имаше две бебенца. Няма как да опиша усещането да чуваш новородените, а бебешкото легълце до мен да бъде празно. Сега в кратко резюме бих искала да цитирам хората с най-хуманната професия, но с най- НЕхуманното отношение и да помоля никога, ама никога не употребяваайте тези думи пред майки, които са преживели загуба на бебе, след аборт и така нататък :
- " Здравейте, честито, видяхте ли вече бебето, тук съм да запишем името на детето и данните на родителите за акта за раждане" - административен служител, който изобщо не знаеше, че бебето е починало преди повече от 22 часа
- " еее айде сега, за какво ревеш, ами ако беше увредено по-добре ли щеше да е"
-" нищо де, ще имаш друго"
-" ами станало вече, нали имаш друго така или иначе"
-"млада си, пак ще опиташ"
-" аууу ама в тази стая защо няма бебе къде ти е бебето" , може ми около 5 пъти го чух
Дете с дете не се заменя. Нищо не може да запълни тази празнина в сърцето.
Няма да изпадам в подробности как от неонтологията се опитаха да ни разубедят да НЕ се извърши аутопсия и да НЕ извършим кремация. Тръпки ме побиват какво е щяло да се случи с детето, ако не бяхме упражнили правата си... Искам да уточня, че всички тези разговори са водени между мъжът ми и лекарите от неонатология. Аз видях лекар от тяхното отделение точно 2 пъти - когато ми казаха, че детето е зле и когато е починало. Никой не дойде при мен за да ми обясни какво точно се е случило. Сякаш бебето ми никога не се беше раждало. Според неонатолозите, в тяхната практика 20 дни били много с изтичащи околоплодни води, никъде по света нямало нещо подобно/ абсолютно невярно трърдение, предвид всички истории в групата и в международен план/. Лекарят, поел детето след раждането никога не видях. От момента на постъпване на детето в неонатология имаше пълно затъмнение на случващото се там. Окончателната диагноза според епикризата е Респираторен дистрес синдром, ниско тегло /близо 2кг/, ранна седмица/31г.с/.
Всичките ми кръвни изследвания бяха наред, микробиологията също. При детето също липсваха инфекции. 24 часа преди раждането ми бе направена фетална морфология - отново без отклонение / според апаратурата бебето дори отговаряше на 33г.с на развитие/ и с думите на лекаря, че мога да издържа още.
На 3тия ден след раждане успях да си уредя да ме пуснат в къщи, а да ходя сутрин и вечер до болницата за вливки АБ. Малко преди да си тръгна от болницата, акушерката, която ми фиксираше абоката каза " Нали знаеш какъв жест ти правим като те пускаме, защото трябва да си тук", при което само доброто ми възпитание ме възпря от отговор различен от - " много благородно от ваша страна, чак се засрамих от себе си".
У дома, единственият лъч светлина беше голямото ми дете, което беше изненадано, че съм се прибрала/ не се бяхме виждали почти месец/. Горкичкото дете си помислило, че никога няма да се върна. Едно от най-трудните неща за мен и мъжът ми бе да обясним, че братчето му вече е звездичка,а след това ден след ден да отговареме на въпросът му-" моето братче кога ще слезе от небето при нас"...
Изисках копия от цялата документация - моята и на детето, естествено след като ми бе обяснено, че трябва да мине поне месец и след като се пусне МОЛБА, но дори тогава можело да не получа разрешение да получа документите. След повече от месец получихме документи. Опитахме се да потърсим коментар от други неонатолози и гинеколози в страната, но естествено в тази държава важи принципа" Гарван гарвану око не вади" и с половин уста ни се обясни, че дори да има някаква небрежност, никой няма да се обърне срещу свой колега.
Ние никога няма да разберем какво точно се е случило. Няма да разберем дали има някой виновен. За нас животът от тук нататък е постоянна борба и воля. Не чакаме справедливост, защото знаем в каква държава живеем. Жалкото е, че никой не желае да поеме каквато и да е отговорност или поне да търси отговори. Днес, аз не търся дали някой неглижира моята бременост , а търся някой лекар, който да ми каже не КОЙ, а КАКВО е било пропуснато, лекар ,който да може да ме преведе по трудната пътека да опитам отново да стана майка.
Всекидневният кръговрат от мъка, гняв, болка и безсилие препускат през мен.
Чувствам се като ограбена, осквернена.
Нося физически белег, който всеки ден ме връща към най-ужасният ми ден.
Чувствам се невидима... забравена. Изпитвам отвращение към себе си, защото се провалих като майка.
Ние започнахме да се усмихваме отново, но всяка усмивка ни носи и по една сълза.
Не на последно място, бих искала да се обърна към всички НЕВИДИМИ МАЙКИ - ние продължаваме да живеем, защото трябва да живеем, независимо в колко дълбока бездна сме. Дълбок поклон пред НЕВИДИМИТЕ БАЩИ, чиято болка е еднакво силна с нашата.
Нашите НЕВИДИМИ ДЕЦА винаги са до нас... а някой ден ще можем да ги прегърнем и никога вече да не ги пуснем.
Здравей,
Аз рядко влизам тук вече в бг мама умишлено защото не искам да си товаря психиката. Накратко преживях същото , което си описала ти
Blue soul
Рязко спукване на мехура 31 г с бебе момче отговарящо на 28 г с
Дистрес синдром и тн обичайните неща copy paste , който си пишат.
Незрялост , недоносеност и тн
Без много обяснения какво ти е и защо така ти е станало , казаха ми няма да оцелее готви се за най лошото , млада си ще имаш пак и Това е ……../
Сестрите ме подминаваха , наричаха майката на умрялото бебе и какво ли не.
Гадни , долни същества. За мен не бяха хора
Година стоене в тази тема, тази група и още хиляди такива. Хиляди нощи търсене и ровене за намиране на лекар , който е състрадателен , конто е добър да е умрен да не допуска грешки, да разбира от всичко, да работи с добра неонатология и т н
Хиляди дни безсъние за да търся причини за пукане на мехур и коя е моята …..
обиколих много лекари почти във всеки град в България. И така стигнах до д-р Чалова , Селена Пловдив.
Отидох при нея само с една тромбифилия, кашон документи и украсени епикризи, аутопсия и смъртен акт.
И празна гривна ……
2 часа чете всички глупости и лъжи , които са ми написали и каза започваме ОТ НА ЧА ЛО
направих почти целия ценоразпис на Геника
Бях се побъркала с мен не можеше да се говори.
Как останалите жени ходят на фитнес, на басейн на спа на море, имат полов контакт живеят добре и имат деца. Ние живеехме като монаси, отшелници внимавах как дишам и как кихам и умря ……..
беше живо роди се изплака и след 14 часа и 27 мин почина.
И то защото неонатолога ми каза: виждам го че няма да го бъде да не го мъчим ще му спирам апаратите. Тока ли щеше да им изразходи или какво. Казах им недейте. Нека си почине , когато му е писано. Гадни долни мутри. Не им се занимаваше просто.
Не попаднах на хора
И така реших че 2 години заниманието ми ще е ходене по лекари и намиране на най малкия детайл. Намерихме микопалзма и при двамата. Гъбичка при мен
Иииии високо Tsh при мен
Аг казва , че плазмата е достатъчна да спука на горен полюс мехура в късна седмица
Както и стана.
И така последваха курсове АБ лечения , вагинози и куб неща и много страхове докато се навия отново.
Аг казваше че 6 м е минало отдавна и да не чакам. Все ми даваше кураж да се стегна
И че дори всичко да съм излекувала и да сън стерилна цялата , тялото има памет и винаги може пак да се спука.
Но винаги има и причина.
Реших се забременях
Последва скъсена шийката още рано рано 9 г с
Цервикална недостатъчност
Миналия път изпуснато и не следено …….
Д-р Чалова ми следеше шийката всяка седмица и виждахме как намаля и намаля
Понякога застой после пак намаляше
17 гс ме заши
Ударно пак АБ и на всеки 3седмици секрети
За сега са чисти
Следене на коагулация за тромбофилята
Инжекция за нея
CRP, TSH ПКК И ЛЕВКОЦИТИ задължително следени
Много добавки и пробиотици
Против уринарни инфекции
И следене на 2 седмици
Макар че аз имам сраствания и много болки и ходех всяка седмица , все казваха че нищо ми няма просто се разтягам, повръщане и кръвно всеки ден от ден 1
Вече 26 седмици
Общо взето бял ден не съм видяла от първия ден , но се реших и тръгна по този път …….
Вървя го с малки крачки
Ден за ден час за час
През ноща не спя
Безсъние , сърцебиене , паник атаки
Всички спят , тишина навсякъде а точно тогава ми се спука мехура ……….
Тялото ми прави защитна реакция да не изпусна нещо пак …….. и явно затова не спя
Колкото и смешно да звучи , на всяко ходене до тоалетната събирам урината в съд и следя дали е урина или са води
Защото аз мойте ги видях………/ сякаш вода и брашно …… излязоха чрез уриниране
Но , не знаех че са води
Очаквах да изтекат спонтанно
Не да ги иЗпикая……..: и да не усещам нищо ….
Никой не ми каза, че когато имаш инфекция и си със Црп 100 , суе 100 и спукан мехур горе под гърдите, водите не изтичат рязко , а си капят малко по малко ………// постоянно
Кой знае от кога……..:
Без никой да проследи
И така следя като се забърсвам, да няма кръв от серклажа.
Пия много неща за задържане и слагам системи вкъщи , за контракции
За да не лежа 5 месеца в болница …….
Ходя за абокат, пускам си ги у нас и следим. При нужда пиша на лекаря
Жената му и направи услуга да ги изпише за вкъщи за да не лежа там с месеци да не давам хиляди пари и да не се паникьосам и да не психясам повече.
И така общо взето бял ден не сме минали
Наближава пак критичната седмица
Живея и дишам на тръни……..
лежа повече заради серклажа
Нямам настроение , нямам емоция , нямам желание за нищо
Нито празници нито делници ме вълнуват
Ходеща сянка съм , отмятаща дните и чакаща да дойде новия и успешно иЗпратила стария ……….и така все ми казва Аг да мине 31 седмица и да видиш че можеш и още да иЗдържиш
Аз все казвам че си нямам вяра на тялото
Лекарката е прекрасна ….:::: вярвам че ще направи невъзможното за да ни спаси
Не вярвам на тялото и късмета си …..
затова не бързам да купувам нищо, крия се от хората да не виждат че съм бременна за да не се наложи пак да обяснявам защо имах корем а няма дете……… не си позволявам да се усмихна
Все още съм в авариен режим
Обещах и че ако на финала всичко е успешно и бебето не умряло след 14 часа , ще се усмихна ……
Ще покажа друга част от себе си
И така,
Така минават мойте дни и седмици
Не ми трябват психолози и тнн
Просто намерих най важните неща
Лекувах ги
Дадох време , проследих най необходимото
Заека може да изскочи винаги ……..
Но, по важното да сме го изследвали и направили.
Така направих аз и се реших ……..
Мехур се пука от инфекция , защото има много пласта и да се стигне до там че да се разкъсат нещо сериозно го разяжда.
Инфекция, вирус, бактерия, гъбичка
И цитокини от щит жлеза по рядко
Фемофлор в Геника на мен и мъжа ми
фертили тест, обща МБ,
Вагинален+ цервикален секрети
Торч тест, витамини , тромбофилия разширен пакет, цитонамазка , обща и стерилна урина
Анхти 10 фактор след 16 г с
Това направих и се впуснах в неизвестното
Също така на аутопсията намерихме Коринебактерия, в дроба на бебето.
После я намерихме в спермале секрет на мъжа ми. Вероятно съм си забременяла с нея и то си е вървяло инфектирано
Защото преди онази бременност мъжа ми имаше епидедимит.
Вероятно е предадена, станал е ембрион , вече човече и органи генезата и т н бебе си е вървяло с нея във водите.
Аз така си мисля
Патоанатома ми каза че може и вътреболнична да е.
Но, винаги има причина
Винаги !!!!!!!
При мен лошо следене, изпуснато всичко, лоша неонатология без екипи и ето това стана ……..
затова започни с правилния лекар, правилните изследвания и едно по едно ще стигнеш и окуражиш до бременност.
Бях решила че няма да пиша , защото винаги се натъжавам и връщам там ……. Където живота ми спря завинаги
Но, твоят разказ ме трогна сякаш го бях написала аз……. И знам какво е да си мислиш че само на теб се случва , че си само ти
Хиляди въпроси , а да си сам …..
админа на темата знае ….❤❤❤❤❤
Диманка , тя винаги беше до мен и даваше кураж и съвети, както сега дава и на вас.
Успех на всички и на мен също ……….
Аз тръгнах по този път, да видим до къде ще го извървя …….
Тръгнете и вие ,
🙏🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀
# 1 669
9 март 2026, 22:22 ч.
Здравейте! Мина година и половина от моята загуба в 40 седмица, но сърцето ме боли така все едно е станало вчера. Чувствам се безсилна. Искам да продължа напред ,да забременея отново, но се ужасявам само като си помисля, че може да се повтори трагедията. Нормално ли е още да изпитвам такъв страх и да не мога да продължава напред? Имам чувството, че нещо е сбъркано с мен.
Виж целия пост
# 1 670
10 март 2026, 10:58 ч.
Здравей!
Напълно нормално е сърцето да те боли цял живот за изгубеното ти бебче... Не мисля, че има мама, която е преживяла загуба на дете, и която не тъгува за него независимо всичко цял живот. Просто се научаваме да живеем с болката.
От моята загуба в 27 г.с. изминаха 2 години и половина, но разбира се раната си я има, въпреки че миналото лято след много притеснения и тревоги най-после посрещнахме разкошно живо и здраво бебче. Едното дете не заменя другото.
Мен също много ме беше страх да забременея след загубата (за мен втора) но го исках повече от всичко. Знаех, че единственият път да сбъдна мечтата си е да се изправя срещу страха от нова загуба. Няма да те лъжа, през цялото време бях на тръни да не се случи нещо и почти не можех да се зарадвам, но бременност след загуба е съвсем различно преживяване от бременност без загуби преди това... Всичко се мисли и премисля по няколко пъти, притесняваш се за всяко едно малко нещо, и се радваш и на най-дребното и незначителното. Но повярвай ми, рискът си заслужава... Всяка сълза, всяка болка... Трябва обаче да погледнеш страха в очите и да си кажеш, че ти си по-силна от него и желанието ти за дете е също по-силно! В никой случай не казвам, че е лесно и че няма страх по време на самата бременност, но ако не опиташ да постигнеш мечтата си това ще означава, че си позволила на страха да победи. Поне така аз разсъждавах след моята загуба.
Също така е много важно да имаш хора, които те подкрепят във всеки един момент, както и техники за справяне със стреса. Само който не е преживял загуба не знае колко е трудно и колко усилия изисква една нова бременност. Но реално трябва да се запиташ кое е по-силно в теб... Страхът или мечтата да прегърнеш живо и здраво детето си?
Прегръдки 🙏🍀🍀🍀🍀🙏
Виж целия пост
Напълно нормално е сърцето да те боли цял живот за изгубеното ти бебче... Не мисля, че има мама, която е преживяла загуба на дете, и която не тъгува за него независимо всичко цял живот. Просто се научаваме да живеем с болката.
От моята загуба в 27 г.с. изминаха 2 години и половина, но разбира се раната си я има, въпреки че миналото лято след много притеснения и тревоги най-после посрещнахме разкошно живо и здраво бебче. Едното дете не заменя другото.
Мен също много ме беше страх да забременея след загубата (за мен втора) но го исках повече от всичко. Знаех, че единственият път да сбъдна мечтата си е да се изправя срещу страха от нова загуба. Няма да те лъжа, през цялото време бях на тръни да не се случи нещо и почти не можех да се зарадвам, но бременност след загуба е съвсем различно преживяване от бременност без загуби преди това... Всичко се мисли и премисля по няколко пъти, притесняваш се за всяко едно малко нещо, и се радваш и на най-дребното и незначителното. Но повярвай ми, рискът си заслужава... Всяка сълза, всяка болка... Трябва обаче да погледнеш страха в очите и да си кажеш, че ти си по-силна от него и желанието ти за дете е също по-силно! В никой случай не казвам, че е лесно и че няма страх по време на самата бременност, но ако не опиташ да постигнеш мечтата си това ще означава, че си позволила на страха да победи. Поне така аз разсъждавах след моята загуба.
Също така е много важно да имаш хора, които те подкрепят във всеки един момент, както и техники за справяне със стреса. Само който не е преживял загуба не знае колко е трудно и колко усилия изисква една нова бременност. Но реално трябва да се запиташ кое е по-силно в теб... Страхът или мечтата да прегърнеш живо и здраво детето си?
Прегръдки 🙏🍀🍀🍀🍀🙏
Здравейте! Мина година и половина от моята загуба в 40 седмица, но сърцето ме боли така все едно е станало вчера. Чувствам се безсилна. Искам да продължа напред ,да забременея отново, но се ужасявам само като си помисля, че може да се повтори трагедията. Нормално ли е още да изпитвам такъв страх и да не мога да продължава напред? Имам чувството, че нещо е сбъркано с мен.
# 1 671
10 март 2026, 18:09 ч.
silvi.h, напълно нормално е това, което изпитваш. Никога няма да забравиш бебчето си и това, което си преживяла. Както и страхът никога няма да изчезне и ще съпровожда цялата следваща бременност. НО въпреки този страх, напук на него, трябва да преодолееш себе си и да го пребориш. За да стигнеш до мечтаното детенце трябва да надскочиш страха си. Той ще е там, почти във всеки миг и във всяка мисъл, но това не трябва да те спира. Мисли за крайната цел и колко щастие и любов предстоят. Въпреки страха какво би ти донесло една следваща бременност. 
Виж целия пост
# 1 672
10 март 2026, 20:05 ч.
Искам да дам кураж на всички бъдещи мами. ❤
Аз минах през два спонтанни аборта – в 16-та и 17-та гестационна седмица, заради спукване на околоплодния мехур. И до днес не знам точната причина. Направих генетични изследвания, нямах инфекции, но шийката на матката се отваряше и така се стигаше до спукване на мехура.
Първите два пъти забременях веднага, но след това чаках повече от година, докато отново видя двете чертички. Когато забременях, започнах да се следя при д-р Ковачев, а серклаж ми направи д-р Христов.
Лежах почти до 6-ия месец. След това започнах малко да се движа, но страхът беше с мен през цялата бременност. Когато веднъж си минал през загуба, бременността вече не е същата. Вместо спокойно очакване има много страх, молитви и постоянно притеснение.
Дори когато не искаш, четеш истории. Спомням си как веднъж попаднах на публикация за загуба на бебе в 9-ия месец и това направо ме разтърси.
Истината е, че когато една жена преживее спонтанен аборт, част от спокойствието ѝ завинаги изчезва. До самия край се молиш всичко да бъде наред и чакаш щастливия финал.
Но въпреки всички страхове, аз родих почти до термин здраво бебче. 🙏
Затова искам да кажа на всички жени, които минават през този труден път, не губете надежда. Понякога пътят до нашето дете е по-дълъг и по-страшен, но чудесата се случват.
Ако някоя мама сега преживява загуба или страх по време на бременността. Не си сама. От сърце пожелавам на всяка жена, която мечтае за дете, един ден да прегърне своето живо и здраво бебче. ❤
Виж целия пост
Аз минах през два спонтанни аборта – в 16-та и 17-та гестационна седмица, заради спукване на околоплодния мехур. И до днес не знам точната причина. Направих генетични изследвания, нямах инфекции, но шийката на матката се отваряше и така се стигаше до спукване на мехура.
Първите два пъти забременях веднага, но след това чаках повече от година, докато отново видя двете чертички. Когато забременях, започнах да се следя при д-р Ковачев, а серклаж ми направи д-р Христов.
Лежах почти до 6-ия месец. След това започнах малко да се движа, но страхът беше с мен през цялата бременност. Когато веднъж си минал през загуба, бременността вече не е същата. Вместо спокойно очакване има много страх, молитви и постоянно притеснение.
Дори когато не искаш, четеш истории. Спомням си как веднъж попаднах на публикация за загуба на бебе в 9-ия месец и това направо ме разтърси.
Истината е, че когато една жена преживее спонтанен аборт, част от спокойствието ѝ завинаги изчезва. До самия край се молиш всичко да бъде наред и чакаш щастливия финал.
Но въпреки всички страхове, аз родих почти до термин здраво бебче. 🙏
Затова искам да кажа на всички жени, които минават през този труден път, не губете надежда. Понякога пътят до нашето дете е по-дълъг и по-страшен, но чудесата се случват.
Ако някоя мама сега преживява загуба или страх по време на бременността. Не си сама. От сърце пожелавам на всяка жена, която мечтае за дете, един ден да прегърне своето живо и здраво бебче. ❤
# 1 673
13 март 2026, 19:33 ч.
[quote author=Цвети111 link=topic=536066.msg50909865#msg50909865 date=1773165953]
Искам да дам кураж на всички бъдещи мами. ❤
Аз минах през два спонтанни аборта – в 16-та и 17-та гестационна седмица, заради спукване на околоплодния мехур. И до днес не знам точната причина. Направих генетични изследвания, нямах инфекции, но шийката на матката се отваряше и така се стигаше до спукване на мехура.
Първите два пъти забременях веднага, но след това чаках повече от година, докато отново видя двете чертички. Когато забременях, започнах да се следя при д-р Ковачев, а серклаж ми направи д-р Христов.
Лежах почти до 6-ия месец. След това започнах малко да се движа, но страхът беше с мен през цялата бременност. Когато веднъж си минал през загуба, бременността вече не е същата. Вместо спокойно очакване има много страх, молитви и постоянно притеснение.
Дори когато не искаш, четеш истории. Спомням си как веднъж попаднах на публикация за загуба на бебе в 9-ия месец и това направо ме разтърси.
Истината е, че когато една жена преживее спонтанен аборт, част от спокойствието ѝ завинаги изчезва. До самия край се молиш всичко да бъде наред и чакаш щастливия финал.
Но въпреки всички страхове, аз родих почти до термин здраво бебче. 🙏
Затова искам да кажа на всички жени, които минават през този труден път, не губете надежда. Понякога пътят до нашето дете е по-дълъг и по-страшен, но чудесата се случват.
Ако някоя мама сега преживява загуба или страх по време на бременността. Не си сама. От сърце пожелавам на всяка жена, която мечтае за дете, един ден да прегърне своето живо и здраво бебче. ❤
[/quote]
Къде работят докторите, аз съм със същата загуба от преди месец в 20 г с и нямам установена причина дали е инфекция или отваряне на шийката. Имам успешна бременност преди 9г с скъсяване в 16 - 17 г с и след това разкриете и си избитах до 36 г с
Виж целия пост
Искам да дам кураж на всички бъдещи мами. ❤
Аз минах през два спонтанни аборта – в 16-та и 17-та гестационна седмица, заради спукване на околоплодния мехур. И до днес не знам точната причина. Направих генетични изследвания, нямах инфекции, но шийката на матката се отваряше и така се стигаше до спукване на мехура.
Първите два пъти забременях веднага, но след това чаках повече от година, докато отново видя двете чертички. Когато забременях, започнах да се следя при д-р Ковачев, а серклаж ми направи д-р Христов.
Лежах почти до 6-ия месец. След това започнах малко да се движа, но страхът беше с мен през цялата бременност. Когато веднъж си минал през загуба, бременността вече не е същата. Вместо спокойно очакване има много страх, молитви и постоянно притеснение.
Дори когато не искаш, четеш истории. Спомням си как веднъж попаднах на публикация за загуба на бебе в 9-ия месец и това направо ме разтърси.
Истината е, че когато една жена преживее спонтанен аборт, част от спокойствието ѝ завинаги изчезва. До самия край се молиш всичко да бъде наред и чакаш щастливия финал.
Но въпреки всички страхове, аз родих почти до термин здраво бебче. 🙏
Затова искам да кажа на всички жени, които минават през този труден път, не губете надежда. Понякога пътят до нашето дете е по-дълъг и по-страшен, но чудесата се случват.
Ако някоя мама сега преживява загуба или страх по време на бременността. Не си сама. От сърце пожелавам на всяка жена, която мечтае за дете, един ден да прегърне своето живо и здраво бебче. ❤
[/quote]
Къде работят докторите, аз съм със същата загуба от преди месец в 20 г с и нямам установена причина дали е инфекция или отваряне на шийката. Имам успешна бременност преди 9г с скъсяване в 16 - 17 г с и след това разкриете и си избитах до 36 г с
# 1 674
14 март 2026, 23:32 ч.
Къде работят докторите, аз съм със същата загуба от преди месец в 20 г с и нямам установена причина дали е инфекция или отваряне на шийката. Имам успешна бременност преди 9г с скъсяване в 16 - 17 г с и след това разкриете и си избитах до 36 г с
[/quote]
Др Николай Ковачев - Софиямед София
Др Любомир Христов - Надежда София той ми направи серклаж.
Виж целия пост
[quote author=Цвети111 link=topic=536066.msg50909865#msg50909865 date=1773165953]
Искам да дам кураж на всички бъдещи мами. ❤
Аз минах през два спонтанни аборта – в 16-та и 17-та гестационна седмица, заради спукване на околоплодния мехур. И до днес не знам точната причина. Направих генетични изследвания, нямах инфекции, но шийката на матката се отваряше и така се стигаше до спукване на мехура.
Първите два пъти забременях веднага, но след това чаках повече от година, докато отново видя двете чертички. Когато забременях, започнах да се следя при д-р Ковачев, а серклаж ми направи д-р Христов.
Лежах почти до 6-ия месец. След това започнах малко да се движа, но страхът беше с мен през цялата бременност. Когато веднъж си минал през загуба, бременността вече не е същата. Вместо спокойно очакване има много страх, молитви и постоянно притеснение.
Дори когато не искаш, четеш истории. Спомням си как веднъж попаднах на публикация за загуба на бебе в 9-ия месец и това направо ме разтърси.
Истината е, че когато една жена преживее спонтанен аборт, част от спокойствието ѝ завинаги изчезва. До самия край се молиш всичко да бъде наред и чакаш щастливия финал.
Но въпреки всички страхове, аз родих почти до термин здраво бебче. 🙏
Затова искам да кажа на всички жени, които минават през този труден път, не губете надежда. Понякога пътят до нашето дете е по-дълъг и по-страшен, но чудесата се случват.
Ако някоя мама сега преживява загуба или страх по време на бременността. Не си сама. От сърце пожелавам на всяка жена, която мечтае за дете, един ден да прегърне своето живо и здраво бебче. ❤
Искам да дам кураж на всички бъдещи мами. ❤
Аз минах през два спонтанни аборта – в 16-та и 17-та гестационна седмица, заради спукване на околоплодния мехур. И до днес не знам точната причина. Направих генетични изследвания, нямах инфекции, но шийката на матката се отваряше и така се стигаше до спукване на мехура.
Първите два пъти забременях веднага, но след това чаках повече от година, докато отново видя двете чертички. Когато забременях, започнах да се следя при д-р Ковачев, а серклаж ми направи д-р Христов.
Лежах почти до 6-ия месец. След това започнах малко да се движа, но страхът беше с мен през цялата бременност. Когато веднъж си минал през загуба, бременността вече не е същата. Вместо спокойно очакване има много страх, молитви и постоянно притеснение.
Дори когато не искаш, четеш истории. Спомням си как веднъж попаднах на публикация за загуба на бебе в 9-ия месец и това направо ме разтърси.
Истината е, че когато една жена преживее спонтанен аборт, част от спокойствието ѝ завинаги изчезва. До самия край се молиш всичко да бъде наред и чакаш щастливия финал.
Но въпреки всички страхове, аз родих почти до термин здраво бебче. 🙏
Затова искам да кажа на всички жени, които минават през този труден път, не губете надежда. Понякога пътят до нашето дете е по-дълъг и по-страшен, но чудесата се случват.
Ако някоя мама сега преживява загуба или страх по време на бременността. Не си сама. От сърце пожелавам на всяка жена, която мечтае за дете, един ден да прегърне своето живо и здраво бебче. ❤
Къде работят докторите, аз съм със същата загуба от преди месец в 20 г с и нямам установена причина дали е инфекция или отваряне на шийката. Имам успешна бременност преди 9г с скъсяване в 16 - 17 г с и след това разкриете и си избитах до 36 г с
[/quote]
Др Николай Ковачев - Софиямед София
Др Любомир Христов - Надежда София той ми направи серклаж.
# 1 675
6 май 2026, 10:28 ч.
Здравейте, преди няколко дена родих детенцето си в 22ра седмица поради изтекли води. Болката е огромна. Имам си детенце на 5г което много искаше и чакаше своята сестричка. Той го изживявя много тежко в момента. От както се е случило всеки ден говори на Бог и му се моли да му прати ново бебе в коремчето на мама. Задава ми въпроса защо на нас се случи и защо другите си имат а той няма. Искам да попитам майките минали през това кога се случиха нещата при вас и какви изследвания си пуснахте преди и по време на бременноста?
Виж целия пост
# 1 676
6 май 2026, 11:28 ч.
Много съжалявам за случилото се, само ние които сме го преживели знаем какво е, но със сигурност ще има още 1 детенце успокойте другото и гледайте да не му показвате слабост, доколкото е възножно при мен се случи в 31 седмица първа бременност, заради тромбофилия за която незнаех, нямам др деца и незнам изобщо дали ще успея вече защото всичко е много зле вече. Според мен изследвайте микоплазма и уреаплазма, те могат да са пречина за спукване на околоплодния мехур, също и генетични за тромбофилия (а плодът бил е със изоставане в растежа, или просто са изтекли водите преждевременно, това е много важна подробност) В началото е много трудно на мен този форум много ми помогна и момичетата с който споделяхме, говорете за това не го таеете в себе си.... но гледайте да не е с другото си дете. Прегръдки от мен
Виж целия пост
# 1 677
6 май 2026, 11:55 ч.
Плода до последно се развиваше прекрасно до деня в който ми изтекоха водите. Отговаряше точно на седмицата. А с предната ми бременност детето вървеше напред.
Виж целия пост
# 1 678
6 май 2026, 12:14 ч.
Направете тогава инфекциите, ако не сте ги правили не се откриват на обикновена микробиология, също така в медицинските източници има таблици по седмици каква може да е главната причина за загуба във всички седмици от бременността. Аз търсих 2 години причината изчетох всякакви неща и установих точно какво се е случило, когато сме информирани можем да се предпазим.
Виж целия пост
# 1 679
13 май 2026, 03:45 ч.
Radost21, съжалявам за загубата и за мъката, през която вашето семейство преминава.
Насочите се към добър АГ Рискова бременност - ако кажете от къде сте е, може.да ви дадем съвети. Има тема за аборти - там има списък с препоръчителни изследвания.
Изследвайте се за бактерии, също хепрес вируси - бар епщайн и т.н. Има определени вируси, които може да изтънят сака, но лекарите казват само вирус и не обясняват, че не се отнася до настинката.
Имали ли сте скъсяване на шийката?
Опитайте се да запазите обичайния ритъм за другото ви дете. Може да говорите заедно с него с Бог, че обичате бебето ви и ще остане винаги в сърцето ви. Явно детето ви има нужда да говори за това, което е добре.
И Вие имате нужда да говорите, дано имате близки и приятелки, които да са адекватни. Повечето хора не знаят как да реагират.
Винаги може да.споделяте с нас. Изживейте загубата, имате право и нужда да скърбите. Аз бях обяснила на по-голямото ми дете, че съм тъжна и понякога плача, но всичко е наред, да не се притеснява и ще се оправя.
Кураж! Ще дойдат по-добри дни!
Виж целия пост
Насочите се към добър АГ Рискова бременност - ако кажете от къде сте е, може.да ви дадем съвети. Има тема за аборти - там има списък с препоръчителни изследвания.
Изследвайте се за бактерии, също хепрес вируси - бар епщайн и т.н. Има определени вируси, които може да изтънят сака, но лекарите казват само вирус и не обясняват, че не се отнася до настинката.
Имали ли сте скъсяване на шийката?
Опитайте се да запазите обичайния ритъм за другото ви дете. Може да говорите заедно с него с Бог, че обичате бебето ви и ще остане винаги в сърцето ви. Явно детето ви има нужда да говори за това, което е добре.
И Вие имате нужда да говорите, дано имате близки и приятелки, които да са адекватни. Повечето хора не знаят как да реагират.
Винаги може да.споделяте с нас. Изживейте загубата, имате право и нужда да скърбите. Аз бях обяснила на по-голямото ми дете, че съм тъжна и понякога плача, но всичко е наред, да не се притеснява и ще се оправя.
Кураж! Ще дойдат по-добри дни!
Препоръчани теми