Ивелина86 пожелавам ти както и на всички останали да преживеят до колкото могат загубата и на всеки по една нова и безпроблемна бременност която да завърши с радост и усмивки а не с тъга и сълзи днес се навършва точно една седмица от както загубих моето ангелче и болката е ужасна ще отида в църквата да запаля свещичка и да помоля господ като ми я отне поне да я пази и да ме дари с друго бебе на което да се радвам гледам да съм силна защото имам дете на 5 години и като ме види да плача и тя плаче заедно с мен
Виж целия пост
Забременяване след мъртво раждане
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 13 май 2026, 03:45 ч.
# 46
28 ноем. 2010, 11:11 ч.
Желая на всички ни през следващата година отново да се почувстваме щастливи!Радвам се и за вас майчета,които имате и други дичица,които ви радват и за които да се грижите,защото е ужасно болно да не успееш да си прегърнеш първата рожба и да излезеш от родилния дом с празни ръце и с празно сърце!Дано Господ ни върне това което ни отне по този жесток начин и всички да получим това което заслужаваме! 
Виж целия пост
# 47
9 дек. 2010, 13:20 ч.
Мили сестрички по съдба , прегръщам ви силно и се моля всяка от вас да бъде сполетяна от моето щастие след такава непрежалима загуба.
Родих мъртвия си син на 15,09,1995г. беше ми първо детенце, а аз бях само на 18г. Тогава дори не давах епикризи от аутопсията, дори аутопсията не бе задължителна. Всеки ден от живота си съм благодарна на доктора когото не познавах и си тръгваше от смяна, но остана с мен през цялото раждане. После пак той, почти криминално ми показа експертизата и разбрах че ми се е отлепила плацентата и че всичко това е можело да бъде предотвратено, ако наблюдаващия ме тогава"доктор" бе обърнал внимание.
Не са ми давали съвети колко да чакам преди да забременея пак... мъката е огромна и след 15 години пак е огромна. Всеки ден се питаш можел ли си да предотвратиш нещата, защо не го видях, какво стана с това малко невинно бебе след това? Въпросите не спират, къде е се- надявам се всичките ми близки, които изгубих след това да се грижат за непрегърнатото ми детенце. И с риск да ме помислите за луда, вярвам че мъничкото ми детенце бди над мен и братята си.
Два месеца след раждането забременях пак, 9 месеца се питах какво ще стане този път, едва дочаках да вляза в 9 месец и на 12,08,1996г родих жив и здрав вече порасналия си син.
А тази година се появи и малкото ни слънце Преслав, който ако не беше същия доктор който изроди мъртвото ми бебе, износи с мен втората ми бременност и ме изроди, имаше вероятност пак да изгубя. Малкия дивак си беше вързал възел на пъпната връв и се наложи да се ражда 20 дни по-рано.
Може би стана много объркано, но исках да ви дам надежда, защото въпреки болката която не минава вече 15 години, аз не се предадох.
Започнете с опитите, когато се почуствате готови, намерете си доктори на които вярвате и бихте поверили живота си и този на малките човечета. Вярвайте че този път всичко ще е наред, нашите малки ангелчета ни пазят
Пожелавам ви да прегръщате рожбите си много скоро
Виж целия пост
, прегръщам ви силно и се моля всяка от вас да бъде сполетяна от моето щастие след такава непрежалима загуба.Родих мъртвия си син на 15,09,1995г. беше ми първо детенце, а аз бях само на 18г. Тогава дори не давах епикризи от аутопсията, дори аутопсията не бе задължителна. Всеки ден от живота си съм благодарна на доктора когото не познавах и си тръгваше от смяна, но остана с мен през цялото раждане. После пак той, почти криминално ми показа експертизата и разбрах че ми се е отлепила плацентата и че всичко това е можело да бъде предотвратено, ако наблюдаващия ме тогава"доктор" бе обърнал внимание.
Не са ми давали съвети колко да чакам преди да забременея пак... мъката е огромна и след 15 години пак е огромна. Всеки ден се питаш можел ли си да предотвратиш нещата, защо не го видях, какво стана с това малко невинно бебе след това? Въпросите не спират, къде е се- надявам се всичките ми близки, които изгубих след това да се грижат за непрегърнатото ми детенце. И с риск да ме помислите за луда, вярвам че мъничкото ми детенце бди над мен и братята си.
Два месеца след раждането забременях пак, 9 месеца се питах какво ще стане този път, едва дочаках да вляза в 9 месец и на 12,08,1996г родих жив и здрав вече порасналия си син.
А тази година се появи и малкото ни слънце Преслав, който ако не беше същия доктор който изроди мъртвото ми бебе, износи с мен втората ми бременност и ме изроди, имаше вероятност пак да изгубя. Малкия дивак си беше вързал възел на пъпната връв и се наложи да се ражда 20 дни по-рано.
Може би стана много объркано, но исках да ви дам надежда, защото въпреки болката която не минава вече 15 години, аз не се предадох.
Започнете с опитите, когато се почуствате готови, намерете си доктори на които вярвате и бихте поверили живота си и този на малките човечета. Вярвайте че този път всичко ще е наред, нашите малки ангелчета ни пазят
Пожелавам ви да прегръщате рожбите си много скоро
# 48
9 дек. 2010, 13:28 ч.
mii благодаря ти мила за подкрепата имах нужда да чуя нещо такова точно сега минаха вече 3 седмици от както родих мъртво си момиченце в 37 седмица но вече нямам търпение да опитаме пак и се моля всеки ден на богородица този път да успея да гушна бебето си те
Виж целия пост
те
# 49
9 дек. 2010, 13:49 ч.
mimi8406 ще стане, бъди сигурна , знам колко сте обезверени сега- аз лично обвинявах всички и всичко и най-вече себе си, но ние сме силни, нали и сме много (за съжаление). Ако си готова за нова бременност, ако те подкрепят близките ти и ако причината за загубата на мъничката ти рожбичка не е генетична ( звучи много безчуствено, съжалявам за което, но това бяха думите на любимия ми доктор гинеколог) изчакай да се възстанови организма ти. Някога новата ми бременност беше моето лекарство срещу болката- имах за какво да живея, това ме спаси от полудяване.
Прегръщам ви всички
Виж целия пост
, знам колко сте обезверени сега- аз лично обвинявах всички и всичко и най-вече себе си, но ние сме силни, нали и сме много (за съжаление). Ако си готова за нова бременност, ако те подкрепят близките ти и ако причината за загубата на мъничката ти рожбичка не е генетична ( звучи много безчуствено, съжалявам за което, но това бяха думите на любимия ми доктор гинеколог) изчакай да се възстанови организма ти. Някога новата ми бременност беше моето лекарство срещу болката- имах за какво да живея, това ме спаси от полудяване.Прегръщам ви всички
# 50
9 дек. 2010, 13:52 ч.
Ами утре трябва да вземем резултатите от аутопсията но аз лично не смятам че ще се открие някакъв генетичен проблем имаме едно дете на 5 години което е живо и здраво и което много обичаме но мисля че само една нова бременност може да ми помогне да преодолея случилото се
Виж целия пост
# 51
9 дек. 2010, 14:00 ч.
mimi8406 от цялото си сърце ти желая всичко да е наред за в бъдеще. Дръж се заради детенцето и мъжа ти, защото и тях ги боли, а още повече като те гледат как страдаш Дай Боже догодина да прегръщаш живо и здраво бебче
Виж целия пост
Дай Боже догодина да прегръщаш живо и здраво бебче
# 52
11 дек. 2010, 22:57 ч.
Точно така се чувствам-обезверена!Загубих бебето си в 38 седмица,дори не стана ясно защо,нямах търпение да минат 2-3 месеца както казаха лекарите в болницата,после сегашната ми лекарка каза,че трябва да са 6 месеца,за да се застраховам един вид,добреееееее,към края им пък си направих изследване за хламидии и се оказах на границата,айде един куп лекарства,защото хламидиите могат много да навредят,междувремено цикъла ми се въстанови много бързо след раждането и си влезе в ритъм,и май покрай цялото ми огромно желание най накрая да можем да започнем с опитите,така психясах,че вече трети месец цикъла се обърка тотално 
първо закъсня с 1 седмица,дойде на 36 ден,послед на 38,и сега този месец вече никакъв го няма вече 45 дни,края на миналия месец ходих на лекар,прегледа ме,всичко е ок и ми предписа лекарство за да регулирам цикъла,дааааа ,ама него никакъв го няма нещо,което не ми се е случвало от както го имам 
май цялото това бързане ми докара само много объркана психика и физика,вече незнам какво да мисля и какво да правя.Всичко това,подкрепено с огромно напрежение в работата и сивото и гадно време вече ме доближават до ръба на издръжливостта! 
Виж целия пост
първо закъсня с 1 седмица,дойде на 36 ден,послед на 38,и сега този месец вече никакъв го няма вече 45 дни,края на миналия месец ходих на лекар,прегледа ме,всичко е ок и ми предписа лекарство за да регулирам цикъла,дааааа ,ама него никакъв го няма нещо,което не ми се е случвало от както го имам май цялото това бързане ми докара само много объркана психика и физика,вече незнам какво да мисля и какво да правя.Всичко това,подкрепено с огромно напрежение в работата и сивото и гадно време вече ме доближават до ръба на издръжливостта!
# 53
12 дек. 2010, 07:28 ч.
Мила Мери ив, трябва спокойствие.Точно затова се препоръчват 6 месеца изчакване, за да може организма да се възстанови физически, а и психически, което е много важно.Аз мисля, че повечето проблеми са на психическа основа.Знам, че е лесно да се каже, но е трудно да се изпълни.Повярвай ми, след пълно успокоение и силна вяра нещата ще се случат.Аз извървях този труден път и сега съм щастлива.Скоро ще бъдеш и ти.Прегръщам те силно.
Виж целия пост
# 54
12 дек. 2010, 13:52 ч.
Мери ив,на мен лекаря ми каза да изчакам да минат два редовни МЦ и тогава ще можем да подновим опитите но всичко е въпрос на психика според мен ще трябва освен физически да сме готови и психически те
Виж целия пост
те
# 55
12 дек. 2010, 14:55 ч.
Да,и на мен в болницата и още един лекар ми каза да минат 2 редовни цикъла,но после реших все пак да послушам лекарката,при която сега ходя,тя си настояваше да са 6 месеца,за да може лигавицата на матката да е напълно годна за загнездване и да не се получи спонтанен аборт,а и самия организъм да отпочине,защото всяка бременност си е натоварване за него.Това,че аз съм изчакала,си е мое решение,според мен ,най важно е да имаш пълно доверие на лекаря ти,защото в противен случай ,съмненията са много вероятни.Другото е самозалъгването,че съм готова психически,това си е чиста лъжа,която лъсва още с първия отрицателен тест,най вероятно чак когато забременея и родя живо и здраво дете,ще мога да кажа,че наистина съм се успокоила психически.За сега продължавам да живея лутайки се между миналото-защо се случи,какво не направих...,настоящето-този месец дали се получи,ще ми дойде ли,бременна ли съм,ако не съм,защо цикъла го няма.....една непрестанна главоблъсканица
Така,че когато и да решиш да започнеш с опитите,внимавай да не луднеш като мен,заради голямото ни желание за нова бременност.УСПЕХ!
Виж целия пост
Така,че когато и да решиш да започнеш с опитите,внимавай да не луднеш като мен,заради голямото ни желание за нова бременност.УСПЕХ!
# 56
12 дек. 2010, 15:15 ч.
Знам какво е да чакаш една бременност имам едно дете на 5 и половина и с нея забременях от първия път а след това една година опити и чак тогава се получи и тогава доктора ми каза че всичко е на психична основа просто ми беше стана фикс идея и вече когато си казах че явно няма да стане и няма да мога да забременея повече чудото стана за да го загубя след много тежка бременност и сега си повтарям че не трябва да се вманиачавам за нова бременност но само една такава би могла да ме поуспокой поне малко и да ме откъсне от голямата болка и мъка никога няма да забравя моето ангелче но една нова бременност ще ми даде сили за да продължа напред въпреки че ще мисля всеки един момент да не се случи най лошото надявам се скоро всички да можем да се похвалим с бъдещите ни бебчета и да бъдем поне малко щастливи ви
Виж целия пост
ви
# 58
2 март 2011, 17:42 ч.
Загубих момиченцето си в началото на 9-тия месец. Това беше първата ми бременност. Борех се за детето си и се тревожех до последно, а Бог го прибра при себе си, когато най-малко очаквах.
Последният преглед беше на 16.02. при наблюдаващия ми гинеколог. Сестрата ме претегли и каза, че съм отслабнала. После търси десетина минути сърдечни тонове на детето, но каза, че са слаби. Пристигна лекарката и написа на бележка: „Грипна епидемия”. Каза й, че не може да имам пулсираща пъпна връв, а да няма тонове. Дори не ме погледна и бързо ме отпратиха. Казаха ми да се обадя след седмица като минела грипната епидемия.
На 21.02. отидох да взема документи за секцио. Прегледа ме на ехограф и ми каза: „Детето е мъртво!” Съжалявала! Малко след това ми насрочиха секцио. Лекарят, който ме оперира каза, че детето ми е с увита 2 пъти пъпна връв и се е задушило. Било починало от няколко дена и така стояло в мен. Дори не съм сигурна, че казват истината за смъртта на момиченцето. Обясняват, че на ехографа не се виждала винаги увитата пъпна връв?! Постоянно ме мъчат съмнения и обвинения. Изпитвам и болка и гняв и страх. Минах през майчините мъки, а така и не подържах в ръцете си милото ми детенце.
Виж целия пост
Последният преглед беше на 16.02. при наблюдаващия ми гинеколог. Сестрата ме претегли и каза, че съм отслабнала. После търси десетина минути сърдечни тонове на детето, но каза, че са слаби. Пристигна лекарката и написа на бележка: „Грипна епидемия”. Каза й, че не може да имам пулсираща пъпна връв, а да няма тонове. Дори не ме погледна и бързо ме отпратиха. Казаха ми да се обадя след седмица като минела грипната епидемия.
На 21.02. отидох да взема документи за секцио. Прегледа ме на ехограф и ми каза: „Детето е мъртво!” Съжалявала! Малко след това ми насрочиха секцио. Лекарят, който ме оперира каза, че детето ми е с увита 2 пъти пъпна връв и се е задушило. Било починало от няколко дена и така стояло в мен. Дори не съм сигурна, че казват истината за смъртта на момиченцето. Обясняват, че на ехографа не се виждала винаги увитата пъпна връв?! Постоянно ме мъчат съмнения и обвинения. Изпитвам и болка и гняв и страх. Минах през майчините мъки, а така и не подържах в ръцете си милото ми детенце.
# 59
2 март 2011, 17:53 ч.
Мила, толкова съжалявам! Разбирам те, моето бебенце ме напусна заради лекарска немърливост точно преди 7 месеца. И аз така и не го гушнах. Прегръщам те много силно и ти пожелавам да намериш сили да продължиш. Хубаво е да говориш за загубата, ако имаш сили. Тук има много момичета, които да те слушат. До теб сме!
Виж целия пост
Препоръчани теми