Забременяване след мъртво раждане

Моя АГ е от Пловдив.Мисля,че си ври в работата и напълно разчитам на него.Този път си харесвам АГ и на жк,която ме гледа всяка седмица и на частния АГ,при който ще раждам.Иначе преди да забременея минах през няколко,че и моите години вече са 37.

Кураж, мили момичета, наскоро загубили чаканите си бебчета! Много голяма мъка е това, но дай боже, да дойдат малки палавници да я видоизменят. Не губете кураж и правете необходимото, за да подпомогнете съдбата. Мъката си стои в нас, но важното е да не останете само с нея. На вас сега главата не ви го побира просто, че мислите ви могат да се променят и да не лягате и ставате с болката си, но реално - при добро развитие на нещата - това може да се случи. Пожелавам ви го от все сърце! И така ме е яд, че реално няма никаква профилактика и половината доктори са с 50 години назад и в БГ, пък и по света...Кураж, момичета! 

Здравейте отново! Момичета колко време ви продължиха лохиите? С второ секцио съм и на 10 ден вече няма никой! С първото си продължиха може би повече от 40 дни. При вас как беше? Възможно ли е от стреса да са спряли? Гинеколожката ме гледа при  свълянето на конците и няма кръв в матката. Общо взето не ме боли в сравнение с първия път дори доста бързо сякаш физически съм добре, но ми е притиснено чесно казано толкова кратък период на изчистване..

Тук не мога да съм ти полезна, защото може би има разлика между секцио и нормално.Аз и след двете нормални бързо ми спряха лохиите,но не помня колко дни-не повече от 20.При приятелки е било 40,но на мен не.Та явно си е различно,а и възстановяването след всяко раждане също може да е различно.

vanyasun1, и аз си следих втората бременост при д-р Сигридов... след всички изследвания ме успокои със същото изречение "обещавам ти да родиш живо и здраво бебе"... и беше прав... сега го гушкам и вече повече от година не мога да повярвам... целувам го всеки ден по безброй пъти и го обичам като за двама...
Но болката и празнината си я има... всеки ден си мисля колко хубаво щеше да ни е с 2ма синове сега...

Здравейте силни момичета,
Навярно повечето от въпросите са обсъдени в темата, но аз искам да попитам бащите на децата ви дали са правили някъкви генетични или и аз незнам какви изследвания заедно с вас. При мен е доста рано за нов опит но ако се стигне до там ми се ще да зная трябва ли да подложа съпругът ми на изследвания и какви. В други форуми четох за съвместимост на хромозоми или нещо подобно. Вай-вероятно съм доста оязвима, че само търся причина, но ми ще да не се повтаря всичко това което се случи. Момичета някой търсил ли е терапевт за помощ или какво сте пробвали за справяне с тази депресия. Аз съм на деанксит 1 таблетка дневно и мента глог валериан. Когато се почувствам по-добре ги спирам и кръвното ми се повишава на макс, обзема ме тревожност, а съм необходима на голямото ми дете и на съпругът ми, чувствам се безсилна и приемам всякъкви съвети.
Всеки ден отварям темата и се надявам да прочета и хубавите новини за здрави и живи бебета. Моля се да има повече такива!

При мен не са правени изследвания на таткото.И на мен психолог ми изписа деаксит,валериан и стрезам.Аз ги пих към месец и с тях започнах да спя,а после гушкайки сина ми се справях.Май той ми помогна най-много.

Кати, какво става с теб? Не трябва ли да раждаш ?

Време е,но още не се е решило да излиза момчето.Травмата си дава отражение и всяка нощ го ръчкам да се раздвижи.До 2 седмици ако само не реши ще го предизвикат.

Кати, защо не те режат и да го вадят? Иначе за кога ти е термина? На мен изрично доктора ми, каза че края на август, живот и здраве, всичко да е наред, ме режи и го вади. При мен бебета са ми големи  , Аз съм с неясен термин, нямам последна менструация, на първия преглед ми определиха 12,09, друг доктор 18,09, паниката ще е още по-голяма  . Но ще изисквам края на август под ножа  . Май не е мястото тук да го обсъждаме.......Стискам палци мила и чакам да се похвалиш!

Драга77,много съжалявам,че ти се е наложило да пишеш тук.Прочетох разказа ти,но не намерих сили да пиша.Фактът,че и ти си била в болница 5 дни и въпреки това такъв финал незная как е при вас,но аз развих такова недоверое към всички лекари знам,че не сме първите и едва ли ще сме последните,но  Аз доколкото съм чела проблемите при таткото са причина да няма бременност.Аз към успокоителни не посегнах спасявах се с много физическа работа и много сълзи,но за тази рана лек няма прави всичко,което те кара да се чувстваш по добре и осгави времето да минава

Здравейте,момичета.С огромно съжаление виждам,че има много нови майчета в тази иначе стара тема    Съжалявам,че се наложило да минете през този ужасен ад, да загубиш нероденото си дете. И аз съм една от вас, но сега пиша,за да ви дам малко кураж.Загубих сина си януари 2012,увита пъпна връв. Не си позволих да се депресирам или да изпадна в дупка,може би ,защото мъжът ми в началото изпадна в такава и се наложи поне единия да е по- силен. На четвъртия месец забременях отново и по- голям страх не бях изпитвала. Януари 2013 се роди дъщеря ми,тази година януари се роди и синът ми. С много страх преминах и през двете бременности,но имах пълно доверие на лекарите ,които бях избрала. Мъката от загубата никога не си отива,но с времето свикваш да живееш с нея,просто нямаш друг избор.Разказвам ви накратко историята си,за да ви дам кураж,че ще гушнете живи и здрави бебчета,просто трябва да бъдете много силни,за да преодолеете страховете си. 

Здравейте, мили изстрадали мами.. изчетох цялата тема през сълзи, съжалявам за всички , които е трябвало да изживеете тази огромна мъка. Пиша ви за да се присъединя към вас още една мама на мъртво бебе. Кошмара ми започна на 17.02.2017г отидох на контролен преглед просто така тогава влизах в 9тия, няколко дни преди това усещах бебето различно , но го отдадох на това , че вече е голямо и няма място да шава толкова. Всички сте изживели ужаса от " думите " бебето няма сърдечна дейност" света ми се срина за секунди. Последва предизвикване на раждане изтекоха ми водите, мъчиха ме цяла нощ , натискаха, бъркаха. Имах пълно разкритие , но загубих контракции. Докторите гледаха видеозона изумени  и нищо нне ми казваха. След това получих кръвоизлив всички скочиха настана паника и последва спешно секцио. Събудих се в реанимация там стоях 2 дни . Никой нищо не ми кказа как се е стигнало до тук само ме питаха имала ли съм високо кръвно през бремеността. Да вметна имах лека бременост без проблеми качих 11 кг. Нямах отоци, течения, кръвоизливи. Никакъв признак за проблем. Аутопсията излезе нищо не се разбира от нея никой не казва как се е стигнало до там пише само , че бебето е било извън матката и руптура на мАтката, плода е напълно здрав. Момичета просто ми се къса сърцето сега трябваше да си имаме здраво момченце , а какво ни сполетя много ми е тежко искам си бебчето държа се само заради мъжа ми и близките ми и мисълта за бебе ми дава сили , но си искам точно това бебче. Мина меСец имам чувството , че никой не ме разбира , че съм сама с болката си откакто чета тук се чувствам по- добре но пак е тежко. С това секцио ми казаха да чакам 2 г защото случая ми бил по особоен матката била разкъсана струва ми се адски мн време. Имали мами с особен случай като моя не мога да си обясня как бебето е било извън матката и как не съм разбрала какво е станало. Ще полудея измъчват ме хиляди въпроси 😔😔😔

Здравей Djyli,

съжалявам, че си се докоснала до нашата съдба... Аз също родих моето момченце  на 17 февруари, но 2012г. Да, в началото се живее много трудно с тази болка, после се примиряваш и някак свикваш. Страшно звучи това как са те мъчили, натискали, бъркали! Страшно! А накрая да се стигне и до секцио.

Ще мине време, ще започнеш да се усмихваш бавно- бавно и накрая ще дойде деня, в който ще се зарадваш истински, когато видиш отново положителен тест.
Искам да ти вдъхна много кураж и вяра, че това ще се случи! Искам да те прегърна истински! Искам и да те посъветвам да не държиш болката в себе си, а да споделяш, да излизаш навън, да се разхождаш ей така, без цел и посока, това ще ти е най-добрата терапия! Ние това го правехме почти денонощно с моя мъж.
Хилядите въпроси, които си задаваш ще стават повече и повече, но полза няма. Дори и да знаеш какво е станало- не можеш нищо да промениш, за съжаление. Затова- горе главата, силна си, не се предавай!

И аз така и не разбрах причината миналата година да родя мъртво бебе,но днес изплака бебчето ми.Жалко,че се налага да чакаш толкова.Аз миналата година молих да го вадят секцио,а сега съм благодарна на АГ,че ми отказа и ме дари със син.Кураж момичета.Май който и да е загубил бебе,после си има.