Майки на ПЕТОКЛАСНИЦИ сме се събрали и преговор на материала правим....!!

Не съм съгласна да заплашва,както и да бъде заплашван,не искам детето ми да го изкарват агресивно,защото не е така,но и той не спира да се" бута между шамарите".Знам ли ,може следващия път наистина да го набие,а споровете не се решават по този начин.

Предполагам, че се почувствал засегнат или предаден от съученика си, затова е използвал този начин. Отстрани може и да излезе за останалите, че е агресивен, не винаги и децата, и ние се представяме в най-добрата си светлина.

tzarina,ако тръгне да се пързаля по перилата ,със сигурност ще го изключат   Класната предупреди,че и за невинни провинения,децата се докладват на съвет.Щом в "а"клас може да е тихо,в нашия също трябва.А  за заплахата,нашия твърди,че е дал приятелски  съвет  

Щом не е налетял на бой, значи се приема за съвет
Слава богу, че в нашето училище няма такава мода за перилата, че само това ми остава да мисля Стига им и тичането по коридорите При нас обаче на всеки етаж, който де факто се пада коридор, има по 1 или 2 -ма  понякога дежурни учители. Или 1 учител + 1 по-голям ученик/чка от горните курсове.

Синът ми ми е споделял, че от тичане от кабинет на кабинет не му остава време за малко междучасие. В голямото ходи да обядва. След часовете понякога остава да рита топка . Н о за Бога, майки - нека не се поддаваме на общата истерия на учителите, дето слизат от 8 клас в 5 тази година и децата им се виждат " ужасни" Че това са деца - до вчера класната им ги е гледала като майка, а сега са принудени да търпят характерите и сложния подход на поне 6-7 нови преподавателя. Замисляме ли се какво им коства на децата????
Аз съм от майките, дето никога не си е щадяла хлапетата - нон стоп занимания - и лете и зиме. Дали това е причината - не знам, но синът ми не се оплаква, учи с интерес( пу, пу) и единствено ме притеснява да не би прекомерните амбиции на някой учител да го демотивират да учи.
Класната работа по математика ни донесе 5.30, защото три супер лесни израза с дроби са сгрешени при пресмятането. Коментара на класната е" Хем говорих с майка ти, и пак никаква промяна". Е, какво да кажа аз - и сега ако ми погледнете чантата - вътре има два теста от Салабашев - за довечера. И така е всеки ден. А знам, че сега у дома решава дроби - обади ми се преди малко. И какво да обясня на класната - че съм немарлив родител... че не работя с детето ( Знам, че ще работя с него поне до 9 часа). Кой ще обвинява детето ми за оценките в крайна сметка. Той е научен, че оценките са последния етап от труда.  А че се труди човека - спор няма. Не желая да му натяквам и създавам комплекси заради оценки. Няма как да е перфектен. Аз не съм, татко му  - също. Надявам се с възраста да улегне, и грешките да се изчистят. Но няма да позволя учител да го демотивира. Само аз си знам какво ми е коствало да го запаля по едно или друго занимание - стига ми, че е клъвнал, успехите - по-нататък. Засега и постоянството е похвално.  А похвали не скъпя. Дано и учителите ги хвалят - те имат нужда от това.

Това и аз го споделих в темата още в началото на учебната година. А сега като носят и якета и чадъри, е страшна какафония. Определено малките междучасия не им стигат за прибиране на учебници, придвижване до друг етаж, вадене на нови, но...няма друга алтернатива засега.
G.D. , вчера и аз споделих относно нашата математичка, че писала на трите изпитвани деца 3-ки, защото не се вместили във времето, което тя е определила за решаване на задачите. Стори ми се, че малко строго е подходила. В крайна сметка нито училището ни е профилирано с математика, нито паралелката е математическа, нито пък аз напр. имам амбиции детето ми да е абсолютен математик. Децата от старият ни клас с големи заложби по този предмет, отидоха в СМГ-то. Макар че засега той се справя добре по предмета, понякога мъжа ми му помага с обяснения и така.
Но не си позволих да критикувам учителката пред сина си, най-малко от коректност към това, че му е преподавател. Пък и наистина трябва да свикват, че критериите спрямо тях се променят, повишават се, и е нужно да се стараят и да дават повече от себе си.

Има ги такива, но според мен те са най- често изтървани без внимание от малки и никой не го е било еня какво ги вълнува, нито някой ги е насочвал и разяснявал разликите между добре и зле. Има и такива, с наложени отвън интереси /пианото всеки ден, например/, които търсят отдушник по такъв начин. При тях задължително избива някой ден.
За фантасмагорийните идеи- също съм съгласна, но тях лично аз ги харесвам. Имала съм такива деца- аверчета около мен, с идеи, невписващи се в задължителния кръг учебен материал. Някои си намериха място под слънцето чудесно. Много е индивидуално и иска разбиране от страна на родителите, много помощ.
А иначе смятам, че при нормални отношения в дома и осъществяване възпитателната функция на родителите детето би открило рисуване, спорт, моделиране, езици, математика, писане, четене, биология /аз много я обичах като дете/ и т.н. Програмата предлага много  разнообразна гама идеи, учителите носят до голяма степен отговорност да не отвратят децата от тях. Още в градината се почва с такива занимания и децата показват към какво имат интерес.

При Боби ми прави впечатление, че детето има май подчертан неинтерес към точно определени предмети, не към всички, често е споменавала Историята и Френския /в училище/. Докато Френският с частната учителка му допада. Това го свързвам с емоция и отношение учител- ученици.

Ели, в малките междучасие синът споделя, че обичали с няколко приятели да си рисуват /до вчера бе по тетрадките, снощи преписа злополучната си тетрадка по английски и вече ще рисува на отделни листи  , бе ужасна тетрадка, наистина/ любими рок групи /сега са на тази вълна/, оръжия  , футболисти /героите на деня им с две думи/, излизат в коридора, приказват с други деца от другите класове, правят глупости /то без тях си не може при едни здрави и прави деца/- дърпат си столовете, връзват си якетата, обличат чужди такива, крият несесери и подобни. В голямото междучасие си хапва сандвича и отива да рита на двора. На обяд /второ голямо/- в стола и пак да рита отива. Зимата очаквам големи пързалки- гимназията е на един баир- чудесен за целта, със ски да го слизаш направо.
Вашият татко какво го ядоса така?
Честно казано аз чак такова училище не харесвам- да се изключи дете, което се пързаля по перилата...Прекалено е за моите стандарти. Това не е моят тип училище, определено. Но всеки си знае.

G.D., just take it easy! Nothing more! /Както пише синковецът по тетрадките си с изрисувани в рок модел букви/.      Това е за мен подходът, мисля добре сте се насочили. Въпрос за 5,30 да се повдига съществен може, ако сме се нещо объркали. Съвсем сте си добре. Браво на децата. Някои учители определено прекаляват.
http://www.youtube.com/watch?v=oP0cJV2_TG0

Това препускане по кабинетите е ужасно, аз си спомням, учила съм в чужбина, пак кабинетна система, но от 6 клас и междучасията 3 минути, стигат за всичко.

Тези с фантасмагорийните идеи са ми любимците и е много жално, когато не успяват да се реализират или още по-лошо - когато системата ги смачква тотално.

Хубавото на нашето, лишено от инфраструктура училище, че децата не се местят по стаите, а учителите ходят при тях, докато те си седят в една и съща стая. Лекинко се учудих когато разбрах за това, защото някакси предмети като биология, химия, география, та дори и история, си предполагат специфичен инвентар, който предполага специално оборудван кабинет. Та тези неща - скелети, макети на вътрешностите, препарирани жаби, карти и т.н. си бяха най-интересното в училището. Питам как правят опити по химия - учителката била носела нещата със себе си

Бре, странно наистина. Аз съм доста големичка, завършила съм основно в средата на 80-те, обаче в нашето училище до 8 клас нямаше кабинетна система - имахме си слънчева класна стая, а по специализираните предмети ходехме в оборудвани кабитети с кожени столове  Беше много красиво, още повече, че училището беше съвсем ново, както и супергрозния квартал - нов, без инфраструктура, изникнал сякаш от нищото в покрайнините на големия град, приютил хора от кол и въже, и предимно от селата  От тогава се зарекох децата ми един ден да не живеят в такъв квартал. Е, какво стана сега - уж стар и хубав, квартала в който живеем се тресе от ново строителство. А някоя бабичка си отиде, и до месец-два се започва бутане и строеж на кооперация.

Привет и от мен!
Ели, не зная какво да ти кажа - човек вечно балансира между това да си възпита детето, да не го смачка, да го подкрепи, да се оправи с учителите примерно, да реагира или не на нещо, да придаде значение или не...Аз на моите деца съм казала, че съобразителният човек гледа да не влиза в ситуации, но жабетата са още далече от този момент!
В нашето училище има идеалните парапети и от децата съм виждала големи специалисти  !
Снощи говорихме с Лъчезар - нищо, което да е извън обичайните разговори, но го насочих към това, кои са му любими предмети - като се въодушеви и като ги заизброява...накрая умозаключи, "ами, мамо, то излезе, че всички са ми любими"
Днес ще поговорим за това, какво би искал да прави и как си представя идеалният ден.Вчера се готвил за евентуален тест по мат. и решил, че няма да пише домашното.Попитах дали не е забравил да го напише - не, не бил забравил, просто решил, че няма да го пише.Съвсем спокойно просто му напомних, че вече има две тройки и две двойки по мат (в този ред) и като не си пише дом. раб. много рискува да получи още една двойка, защото както знае вече от опит за ненаписано домашно 3 пъти, учителката пише двойка и съвсем ще се овърти.
Джуди, за френската гиманзия говорихме съвсем скоро, когато му обяснявах как е организирано обучението у нас - попита какви са вариантите след 7 клас и така се стигна до извода за това училище.Има много време до тогава, но за сега в моите очи това е стимул и добра причина да го мотивирам.

Вчера получих резултат от организацията за допълнителна среща с учителката по френски - директорката е запозната вече с проблема и е решила за сега да не правим среща, а в продължение на месец да се наблюдава работата на госпожицата и ще се предприемат мерки да и се помогне.Аз си отдъхнах, че се предприема нещо, дано има резултат!

напълно съм съгласна с написаното
страхувам се,че  в класа на Стефи са нарочени момчетата,като най-шумните и буйни и освен да им се карат нищо друго не правят  и класната сподели,че не може да се оправи с тях и изобщо не си представям как ще продължат напред . Родителска  среща ще има  на 08.12  мога да си представя се какво ще бъде 
G.D , в кое училище си учила, стана ми интересно след написаното от теб за кабинетите.
Аз съм учила в техникум и бяхме на кабинетна система, а и до 8 клас беше така 

 Ами в най-обикновено училище в краен квартал в голям град ( кв. Изгрев в Пловдив)    - само, че чисто ново. Ако ме питаш - с ужасно преподаване, след това отидох в елитна гимназия и ми се отели вола да се доказвам пред добре подготвените деца от новия ми клас. Леле, през какъв ад преминах...оказа се, че в началното училище не са ме научили на нищо... оценките ни ги пишеха дето се вика - за присъствие и спазване на дисциплина. Пък аз си бях кротка...и така, попадайки в ново училище и нова среда се обърках, изкарах един много труден период, ама се справих. Винаги съм се справяла. Сигурно щото съм жена 

Простете, че пак се връщам към темата, но искам да допълня нещо.
Да, само си говорим. И на мен ми е близък този проблем. Знам какво им е на тези майчета. Не знам дали има "варнрнски синдром", но ако е така - зловещо е. Искам обаче да кажа, че в София в СБАЛДОХЗ работят прекрасни хора-лекари, които върнаха живота на моя син преди време. И моя. И нашата реакция в първия момент беше да хукнем нанякъде. Те ни увериха, че тук ще направят всичко необходимо, и ако е необходимо те ще са първите, които ще ни насочат към клиника в чужбина. За щастие това не се наложи. Всеки случай е различен.
Стискам палци с Пати и Биляна всичко да е наред. Пожелавам им го от все сърце! Дано никой не се разболява повече!
Аз също се включвамв кампанията
----
Боби, иска ми се да те прегърна и да те успокоя някак. Ти си една много нормална майка, с едно будно и палаво дете. Опитай да не му се караш, а да му станеш съюзник.  Децата навлизат в пубертет, за някои от тях това е доста тежък период.
---
Нашата родителска е на 29 по график. Ако съдя по бележника трябва да седна в затъмнен угъл в дъното на стаята. Но много ми е интересно да отида, пък току виж ми кажат нещо хубаво  Всъщност, за първи път ми е интересно какво ще бъде на родителсата, големият ми син такива емоции не ми създаваше.
----
Току щио казаха , че Биляна заминава в понеделник за лечение! Дано се приключат  мъките на това дете и на нейните родители!

Днес класната извикала тримата и предложила ,когато е в тяхната смяна да играят шах с нея в кабинета и.Хлапетата са ентусиазирани,кой знае,може накрая да станат любимците на госпожата  Снощи ми призна,че е влюбен  и поиска съвет,как да впечатли момичето.Сутринта написал бележка с любовно послание,но девойката го отрязала.Била влюбена в друг.Уж не го преживява много,но е по-тих и замислен  Аз ли нещо поостарях,ама много малки бе...