Асе, приеми съболезнованията ми. 
Виж целия пост
Нямам си татко вече...
- Публикувана: 28 окт. 2010, 16:08 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2012, 10:25 ч.
# 17
29 окт. 2010, 23:11 ч.
Блгаодаря ви момичета,
знам, че сте с мен, както винаги е било да се подкрепяме.
Утре е погребението, как ще го издържа незнам...
като знам, че за последно ще видя татко, просто ми призлява
Виж целия пост
знам, че сте с мен, както винаги е било да се подкрепяме.
Утре е погребението, как ще го издържа незнам...
като знам, че за последно ще видя татко, просто ми призлява
# 18
30 окт. 2010, 00:04 ч.
Ася, приеми и моите съболезнования...
Познавам тази мъка - тежка е, горчива е, като черна дупка е, ще я има винаги... всеки път, когато се сетя за татко изпитвам огромното желание
да мога да поговоря с него, да го прегърна, да взема най-вкусната ябълка, която той е откъснал за мен, а него го няма.
Но не! Има го - той е в сърцето ми! Всеки път, когато разказвам случка, спомен за него - се чувствам добре, защото сега разбрах силата на думите,
че човек е жив, докато живее в спомените на другите...
Прегръдки и много сила за утре ти изпращам
Виж целия пост
Познавам тази мъка - тежка е, горчива е, като черна дупка е, ще я има винаги... всеки път, когато се сетя за татко изпитвам огромното желание
да мога да поговоря с него, да го прегърна, да взема най-вкусната ябълка, която той е откъснал за мен, а него го няма.
Но не! Има го - той е в сърцето ми! Всеки път, когато разказвам случка, спомен за него - се чувствам добре, защото сега разбрах силата на думите,
че човек е жив, докато живее в спомените на другите...
Прегръдки и много сила за утре ти изпращам
# 20
3 ноем. 2010, 23:05 ч.
Нека татко ти почива в мир!
Аз загубих майка си преди 2 години, също след месеци лечение, но с фатален край, много загубени надежди, безсънни нощи и молитви. Дълго време думи от типа на "сега е на по-хубаво място" ме дразнеха и не ми помагаха. Не можеф да си предсатавя живота оттук нататък, искаше ми се да изчезна, сякаш всичко беше сиво и никога нямаше да бъде същото. И никога не стана същото. До ден днешен всеки ден се сещам за нея, всеки ден безумно ми липсва, но едно е вярно - времето лекува и само то ще ти помогне. Болката ще намалее и ще видиш, че след време ще се сещаш за татко си с усмивка, а не с огромна буца в гърлото и напиращи сълзи. Знам какво ти е, аз лично няколко месеца бях на успокоителни, защото не можех да ям, да спя, да живея....И до днес не влизам в църква, загубих част от вярата си в Бог, но .... за всяко нещо в живота си има причина, дори когато ни се струва, че няма така и че не е честно, ако толкова боли.
Дръж се, докато мине време. То ще ти помогне. Дотогава мога да ти препоръчам нещо, което на мен единствено помогна, една книга на американски доктор, д-р Майкъл Нютон "Пътят на душите".
Пожелавам ти сили!
Виж целия пост
Аз загубих майка си преди 2 години, също след месеци лечение, но с фатален край, много загубени надежди, безсънни нощи и молитви. Дълго време думи от типа на "сега е на по-хубаво място" ме дразнеха и не ми помагаха. Не можеф да си предсатавя живота оттук нататък, искаше ми се да изчезна, сякаш всичко беше сиво и никога нямаше да бъде същото. И никога не стана същото. До ден днешен всеки ден се сещам за нея, всеки ден безумно ми липсва, но едно е вярно - времето лекува и само то ще ти помогне. Болката ще намалее и ще видиш, че след време ще се сещаш за татко си с усмивка, а не с огромна буца в гърлото и напиращи сълзи. Знам какво ти е, аз лично няколко месеца бях на успокоителни, защото не можех да ям, да спя, да живея....И до днес не влизам в църква, загубих част от вярата си в Бог, но .... за всяко нещо в живота си има причина, дори когато ни се струва, че няма така и че не е честно, ако толкова боли.
Дръж се, докато мине време. То ще ти помогне. Дотогава мога да ти препоръчам нещо, което на мен единствено помогна, една книга на американски доктор, д-р Майкъл Нютон "Пътят на душите".
Пожелавам ти сили!
# 21
4 ноем. 2010, 13:54 ч.
Асенко, не спирам да те мисля...
...пиши, когато имаш възможност, другарче.
Виж целия пост
...пиши, когато имаш възможност, другарче.
# 22
5 ноем. 2010, 00:34 ч.
Благодаря ви още един път момичета за подкрепата .
Много ми трудно наистина, незнам дали ще мога да се справя...
Светле, Ники, благодаря ви и за подкрепата на лични.
За мен тате си беше всичко, а сега го няма
Виж целия пост
.Много ми трудно наистина, незнам дали ще мога да се справя...
Светле, Ники, благодаря ви и за подкрепата на лични.
За мен тате си беше всичко, а сега го няма
# 23
7 ноем. 2010, 15:02 ч.
О, Асе.... сега прочетох... толкова съжалявам 
Нека почива в мир твоя любим татко!
Виж целия пост
Нека почива в мир твоя любим татко!
# 25
19 ноем. 2010, 13:55 ч.
Съжалявам мила,
Татко ти сега е на хубаво място. Вече няма болка. На мен това ми помага. Помня последните месеци на моят баща. Помня колко го болеше. Помня всеки ден измъченото му лице. Рака бавно го взе от нас. Борихме се толкова много, толкова дълго. Толкова исках да вярвам, че ще се оправи. Толкова искам да вярвам, че е на по - добро място. Искам но не мога. Боли. Винаги боли. Не боли по - малко. Винаги когато си спомня боли и все с една и съща сила. Дори и когато си спомням хубавите ни монетни пак ме боли защото повече няма да ги има. А аз имам нужда от него. Искам детето ми да го познава. И не намирам начин да преодолея това. Остава само болка и съжаление. Усмихвам се само когато си спомня колко много ни обичаше и колко много ние го обичахме.
Виж целия пост
Татко ти сега е на хубаво място. Вече няма болка. На мен това ми помага. Помня последните месеци на моят баща. Помня колко го болеше. Помня всеки ден измъченото му лице. Рака бавно го взе от нас. Борихме се толкова много, толкова дълго. Толкова исках да вярвам, че ще се оправи. Толкова искам да вярвам, че е на по - добро място. Искам но не мога. Боли. Винаги боли. Не боли по - малко. Винаги когато си спомня боли и все с една и съща сила. Дори и когато си спомням хубавите ни монетни пак ме боли защото повече няма да ги има. А аз имам нужда от него. Искам детето ми да го познава. И не намирам начин да преодолея това. Остава само болка и съжаление. Усмихвам се само когато си спомня колко много ни обичаше и колко много ние го обичахме.
# 26
29 ноем. 2010, 22:37 ч.
Cher,Виктория и Sesana, благодаря ви момичета за милите думи .
Дано наистина сега тате да е на по-хубаво място, при внучката си
.
На 5.12 стават 40 дни от както го няма, а толкова боли...
Виж целия пост
.Дано наистина сега тате да е на по-хубаво място, при внучката си
.На 5.12 стават 40 дни от както го няма, а толкова боли...
# 27
30 ноем. 2010, 10:31 ч.
Асенко,
драсвай по-честичко. Знам, че нищо не може да направи болката по-поносима и въпреки това понякога наистина олеква като споделиш мъката си. Прегръщам те силно, другарче!
Виж целия пост
драсвай по-честичко. Знам, че нищо не може да направи болката по-поносима и въпреки това понякога наистина олеква като споделиш мъката си. Прегръщам те силно, другарче!
# 28
11 март 2011, 14:35 ч.
Съвсем случайно попаднах на тази тема. Преди влизах доста често във форума, но след като загубихме мама нито ми се чете, нито пише. Разбирам те колко ти е тежко и на мен ми е ужасно тежко, направо не знам къде да се скатая и усамотя и да си мисля за нея по цял ден. Имам бебче, а не мога да бъда изцяло отдадена на него, защото всичко ме боли и мъката е ужасна. Вярвам, че с времето ще спре да боли толкова, че ще мога да се радвам на живота и спомням за нея само хубави неща, но истината е, че това сигурно ще стане след 100 години...
Целувам те и трябва да се държим!
Виж целия пост
Целувам те и трябва да се държим!
# 29
13 март 2011, 18:44 ч.
и аз загубих моя татко на 15.01 казват че времето лекува но при мен не се получава всеки ден ми липсва все повече не знам как да се справя опитвам се да вървя на пред но........
Виж целия пост
Препоръчани теми