отвреме на време поглеждам това онова за кратко, но напоследък както е по-трудно с времето не успявам да се разпиша, някой път направо изключвам 
а ми липсва приятната компания в нашата февруарска група 
. но въпреки всичко двете деца си носят и още повече радости, любов, семейна топлина и забавни моменти и в такива моменти напрежението умората и създадените нерви бързо се изпаряват и забравят стремя се да ги приобщавам и съвместявам заедно за да си свикват, Дани изглежда вече се привърза към бебчето, понякога го цунка, после му посягада го закача и често е по-бърз от моите рефлекси на защита 
все трябва да се пази бебето няма как . И на мен подобно както на Мимето една от по-големите трудности е със съвместното излизане, понеже Дани си ходи свободно но е по-импулсивен и ако ходи спокойно до количката ще е за кратко иначе обича да криви от пътя да сеще спира и връща и е по-трудно така да се разхождаме и с бебето... Изчаквам още малко и скоро може би ще слагам бебето в кенгурото и така ще е удобно или в слинг, но още не съм си взела, една приятелка скоро ще ми показва как да си направя, пък ще видим. Иначе Дани вече си има някакъв изграден режим /относително 
/ и се стараех да организирам грижите за бебето така че да се съчетава с времето за Дани, но независимо от всичко е много трудно да се комбинират заниманиата с двете дечица, домакинството, разходки и т.н... все някое изостава А като става сложно излизането ни с Дани и бебето и когато мъжа ми няма възможност да помогне за излизането ни, Дани става кисел и нервен вкъщи а това рефлектира и върху мен . А напоследък в по-топлото време и ние с бебчо се пренесохме при родителите ми за да прекарваме повече време навън пред къщи. Този вариант за сега е най-удобен за нас, хем и аз съм с двете деца заедно и мога по-лесно да прекарвам повече време с всяко от тях, Дани може да излиза повече навън, хем майка ми помага в грижите и за мен напрежението и нервите са значително по-малко. Само с татито си липсваме много но той разбира необходимостта, идва често д прекарваме време заедно и от друга страна се радва за нас с децата че нещата са по-спокойни. Но това е само временно за по-топлото време, по-нататък ще се върнем пак вкъщи пък ще видим как ще организираме нещата. бъди здрава, усмихната и силна за да преодолееш по-леко трудностите,нека малкия Ивко да ти носи много много радости и светлина 
наистина, как бързо мина времето, кога станаха 6 месеца 
Правя и сиропа от черна ряпа и така спасяваме общо взето положението без антибиотик, когато почне да кашля Габи. Хайде, отивам да ги пера ... с умиление. ))
.Сестра ти е много смела-с три дечица не е лесно ю 
.Бързо оздравяване на Йоан! 
Препоръчани теми
