Зъл ветрец навънка вее, а ФЕВРУАРЧЕ скача и вилнее!

тръшнах таня да спи и започнах да готвя
ще правя фикса с четири сирена като добавям от мен лук и гъби
да видим какво ще стане

Раде,сега не се сещам за случка-по-късно ще пиша

Бори,нищо не съм украсявала още

Мамаз,бива и да не захапеш Ягодата с червения комбинизон  

Мечи,ще й мине на Дани ревящия период-знам че сега не ми вярваш

Привет от мен!
Мама З,  не си сама в този тип случки. Като  малка понеже съм едно дете и все ми беше скучно,  приемах баба за другарче. Моята комбинезонена случка е следната. Показвах на баба как правят каратистите резултата беше скъсани копчета на роклята и комбинезон разбира се. След като бях смъмрена от мама и тате ме  пратиха до магазина да й купя нов. Доста време ми се сърди това бабе.
За фейсбука за мен е пълна скука и изобщо не ме кефи, във форума си е екстра.
Мечи, това е моментно всичко ще премине и няма да имаш спомен от тези моменти.  Прегръщам те хилядократно и напълно те разбирам.
Бори, нещо не съм украсявала все още някак смешно ми стоят коледните украси на фона на 20 и кусур градуса.

Ох, не знам от къде да започна ....... нямам време нито за тук, нито за фейсбук ......... но утре ще се мярна на срещата пред Народния. Ако има среща де, че нещо го дават да вали. И пак ще съм без дете, че в НАП ще ме чакат, пак  Та, Миме, Теди, този път ако не отпрашите за мола ще пия едно кафе с вас и дечурлигата 

Нищо не съм украсявала, а и не ми се украсява, нали все се надявам да посрещаме Коледа в нова квартира, ноооо ..... надежди, надеждииии .....

И за история от детството не се сещам, но вие споделяйте, много е интересно.
Но за ник-а ще споделя, то е елементарно и просто - това са букви от името ми, плюс цифрата 6 два пъти, тя идва от една песен от младостта ми когато слушах техно и имаше група или песен "666"  , но защо са само две в ник-а - не знам  /много съм изкуфяла/

Зари, мен не можеш ме уплаши вече 

МамаЗ     

Случка от детството, която показва колко отрано ценя честността  . На 7 съм. С една съседка (която никак не харесвах, а нашите настояваха да дружим), се пребираме от училище. Аз избързвам напред и се скривам зад ъгъла. Една жена ме вижда и започваме разговор:
 - Какво правиш, Иринке?
 - Чакам Димка!
 - А защо я чакаш?
 - Да я набия.
Естесвено бях отпратена по бързата процедура и на "дружката" и се размина  .

Ника ми е съкращение от трите ми имена.

Украсите за Коледа са тръпка на скъпия, но още не се е сетил.

Благодаря ви за успокоението, но се страхувам, че съм си родила нервно и ревящо бебе, което и когато му минат коликите няма да има нищо общо с кроткия, ядящ и спящ Мишо.... Вярно, че Мишо  и до ден днешен не близва плод или ззеленчук, или сандвич,но пък яде манджи (пу-пу да не са му уруки).

Миме, много ми се идва на среща, но от вчера сме на държавна  кухня (след 10-месечно чакане!!!!!!), майка ми не може да излезе с Дани да я вземе, просто не виждам вариант. Ако нещо ми хрумне ще ти звънна по телефона, пък може и да минеш да ни вземеш с Мишо да стане весело в колата  

Аз хубаво дадох идея, но не споделик за моя ник - като пресни гаджета с любимия си казвахме "Мечи/о", та когато си правех gmail поща перефразирах, пък и вече бях по-възрастна и улегнала и Мечолана ми се стори по-сериозно название 

И аз да кажа за никовете (не,че е нещо интересно,де)- в нашия клас бяхме две Димитрини, един Димитър и една Диана, всички празнувахме в един ден и беше голяма веселба, та всички ни наричаха Дидерончовците!

Мечи, ще отмине този период, бъди сигурна, ти само се успокои и се зареди с много търпение!   Между другото Зари също беше "лошо" бебе, добре, че Станислав е кротичък!

Мими, много искам среща, но съм сама с децата и това постоянно цедене ме убива, всяка свободна минута хващам помпата  

Зари,      

Гея, много се радвам за добрите резултати! Да го полеете непременно! 

MamaZ, голяма панта си била!  
Аз си спомням как едно лято бяхме с нашите и със сестра ми, която е 4 години по-голяма от мен на море (май в Несебър). Била съм може би около 4 годишна и вървим по плажа, но нашите са избързали и аз в един момент съм ги изгубила от поглед. Майка ми беше с един яркожълт бански и аз по едно време съзирам банския и се хващам за ръката на притежателката му. Вървим си така няколк минути и по едно време към мен тича кака ми и притеснено ме пита защо вървя с тази жена?! Аз едва тогава видях, че това не е мама, а някаква друга лелка.  
Друг път (на около 5 години май) играехме в нашия двор със сестра ми и едно съседско дете, чиято майка беше продавачка на закуски в училищния павилион. Това момиче беше донесло от павилиона вероятно отрова за мухи в една пластмасова формичка и аз я гледах, гледах, натопих си пръста и си хапнах. Беше вкусно, сладко.....докато не ме усети сестра ми. Скара ми се и ми каза да се прибирам вкъщи и да ям кисело мляко, като противоотрова.   Аз се прибирам (беше почивен ден) при нашите и питам дали има кисело мляко, че ей така изведнъж ми се прияло..... Обаче сестра ми дойде след мен и им каза какво съм направила. Майка сигурно едва не е умряла от притеснение, помня само, че ме кара да повръщам над един леген сума време и после ме закараха в бърза помощ. Там като видях онези дебели сонди и ми призля, много се изплаших. Помня, че една мила докторка ме разпитва това , което съм си го хапнала, дали било сладко, солено, колко съм изяла и т.н. До сондите , слава Богу не се стигна.

Ника ми - просто обичам много тези птички, а може би е и професионална деформация. Все разни животни и птици ми идват на ум, когато се наложи да се регистрирам някъде.  

Миме,Теди и мен ме бройте утре за срещата.Но ако вали къде ще сме?Май няма да вали ама да го решим все пак.
Миме,пусни ми на лични тел. си,за всеки случай.
Моят ник е такъв защото нямаше друг свободен-СКУЧНООООООООООООО.
Хайде до утре.

Момичета,досега не съм ви молила,но все пак..може ли да пуснете по едно скромно гласче,но от сърце....
http://www.facebook.com/album.php?aid=39588&id=109980022354942#!/photo.php?fbid=171015812918029&set=a.171013576251586.39588.109980022354942

Ако не ни намерите чрез линка,ние сме в албум 1-от 1 до 2 год.

Благодаря предварително

Фоксуно, готово
Ех, момичета, тази седмица ми е страхотна, просто започна прекрасно, направо място не мога да си намеря

Привет!

Geia, радвам се, че всичко се нарежда при вас!

Ками, Фокси, имате и нашия глас!

Ванеса днес за първи път спа в яслата. Била е много спокойна, почти не плаче сутрин, хапва си добре. Надявам се и да е здравичка.

Развеселихте ме с историите си, особено мама Зари  Аз не се сещам за весели истории.

Ника ми го измисли моя приятелка, или по-скоро мъжа и, казваше ми Кремуца и от там в последствие се трансформира в Кремуцка.

Мама З   ягоди са ти се прияли а  
Прекрасна идея за историиките па макар и от блондинка (Раде  )
 Аз имам изцепки сигурно с лопата да ги ринеш  , но поради твърде усложливата ми памет точно ин дис моментЪ не ми идва на ум нищо освен една.
 Като деца с брат ми ( по-голям от мен с 2 год) прекарвахме една част от ваканциите на село при баба и дядо. Та си имахме там едни възрастни съседи славещи се като хора мразещи животните и постоянно тормозещи ги  . Та като във всяка селска къща и ние си имахме котка с котенца и съседката беше набедила едно от котетата, че и яде пилетата. Искаше от нашите да и го предадат за да го ( тук мамите с по-слаби сърца да не четата) сложи в найлонов чувал и да го изхвърли в реката. И аз като виден любител на животинките още от невръстна ,направо пощурях от това хрумване на комшийте  . И почнахме да умуваме с брат ми как да им отмъстим и да ги сплашим да ни оставят домашните любимци на мира. Та стигнахме до блестящата идея да им потрошим покрива на стопанската зграда. Тяхната и нашата бяха на едно ниво на 2 етажа и на метър и половина разстояние. Та с брат ми се покатерихме на гредите на нашата и с прътове изпобутахме де що керемиди докопахме от тяхната  . Не знам как не паднахме да си изпотрошим вратовете, а и не знам защо бяхме решили , че няма как да ни хванат , че сме ние като беше очевадно, че няма кой друг да е  . Та отричахме като ремсисти до последно. Е в крайна сметка нашите се спразумяха със съседите да им възстановят покрива, но поне повече не ни закачаха котетата.   Бяхме на около 6-8 г.
 За ника - и моя е скучен. Едно време когато бях млада и зелена и правех първите си крачки в интернета това ми беше първата регистрация в mirka-та (за по-младите един от първите чат канали)  . Абривиетура на имената ми е или по-точно S-то е моминската ми фамилия, 74 ми е набора - както казах съвсем тривиално, ама толкоз ми е въображението. И поради мързел да измисля нещо ново или липса на нова идея си ползвам все този ник.
 Хаиде оживихме и форума. На мен не ми пречи да надничам и тук и във фейса. Но това ще е до края на седмицата като си прибера детето пак няма да имам време.
 Гласове раздавам наред да знаете  
 Гея прекрасни новини за мъжа ти. Дано повече не ви се налага да се притеснявате за такива неща.

Фокси,и аз и мъжо гласнахме

Гея,все така да са ти дните.Как мъжът ти?

Елфи, добре е, напасва се с лекарствата

Да не ми се сърдите - аз и във фейс-групата не пиша 

При мен има развитие в службата и накъмто съд отиват нещата Но не ми се влиза в подрбности, защото аз за 4ти път съм с болки в гърлото /вече 3та седмица/, а и малката пак е с вднисти сополи /вече 3ти месец/...

Една кратка, но поучителна история от мен:
Водят ме при баба ми и дядо ми и си тръгват без да ми се обадят, защото винаги много ревях. До ден днешен ми става мъчно и пусто на душата като се сетя как отварях вратите на всички стаи по няколко пъти... и накрая и тоалетната с надежда.. но не.. нашите ги нямаше...
Винаги се обаждайте на децата си, че си тръгвате като ги оставяте някъде!