Хелоуин дойде, а Юнското човече в мама расте.. тема 3

Ани,
само да ти кажа за приглушената светлина. На скоро гледах едно филмче за естественото раждане. Там беше обяснено, че родилката трябва да бъде в затъмнена стая заедно с любимия. Така се спомагало за естественото отделяне на окситоцина в тялото. Но честно не зная дали можем да се приборим с това, да ражадаш на полумрак и т.н. Поне аз не мисля, че нашия медицински персонал е готов за една такава промяна - да се вслушва в желанията на родилката.

Шунка добре дошла в редиците на мамите шофьори Лека и безаварийна

Относно раждането-не смятам да се меся на лекари,не се смятам за по-умна от тях,в никакъв случай,иначе щях да си раждам у нас.Просто искам да ме оставят да раждам нормално,в пълния смисъл на думата.И да,искам да работим "в екип".Но ако моите желания и изисквания не бъдат изпълнение и някоя акушерка дойде и ми каже да не викам или да не лежа на една страна или каквото и да е против моите разбирания,освен ако не е медицински обосновано,нямам никакво намерение да си мълча.Крайно време е лекарите да разберат,че ние не сме опитни зайчета или добичета на повод и не могат да си правят каквото си поискат.И е още по-наложително родилките да разберат,че имат права и лекарите са длъжни да ги спазват.Може би пък аз съм по-устата и не ми пука толкова,не знам,но не бих оставила някой да ме прави на маймуна и да се държи с мен като с парцал,при все факта,че си плащам.

И какво се оказа...само аз ли имам корем?!Интересна работа...Не е подут,а оформено,кръгло...

Да Деска, аз именно заради това не се задълбочавам и да проучвам този въпрос, защото не ми се трошат нерви за да боря и за това. Но пак казвам, моята позната се пребори, и то за болницата в Шумен. Аз бях много изненадана. Само че при нея до последно бебето не се обърна. Но важното е, че на предварителния разговор имаха консенсус по въпроса. Така че оставам на мнение, че ако не се опиташ да си търсиш правата няма кой да ти ги даде, но ако се бориш има шанс.

На мен вчера ми се наложи да кажа, че съм бременна и в групата по английски. За загрявка в началото госпожата ни разпитва разни неща и как реши точно мен да пита, дали съм провела с някой днес интересен разговор, дали съм имала интересна среща днес с някой. И аз нали малко преди това бях на ЖК и нямаше как да не разкажа за срещата си бебо и разговора с доктора. Тогава всички в курса страшно много се зарадваха, че групичката ни се е увеличила с още един член. И ми стана много приятно.

шунка честито и от мен - желая ти безаварийно каране.

Момичета искам да ви попитам -   в началото не ми се гадеше, а сега от ден на ден, все повече ми се повръща, дано да спира този момент, че е много неприятен. При вас от самото начало ли беше гаденето.


ООООООО и аз имам коремче вече, щом колегите ми забелязаха, които не знаят за какво става вапрос явно при всеки е различно. Май ще ставам таркалящо се мече

Здравейте юнки,
аз от време на време ви позачитам, много сте ми сладки и интересни. Тук обаче ще се включа, тъй като има неща, които няма как да премълча. Най-искрено Ви съветвам да искате присъствието на татковците по време на раждането. Не само заради моралната му подкрепа. Той няма да види нищо кой знае колко отвратително, никой няма да го кара га ви гледа точно докато излиза бебето. ОБАЧЕ с неговото присъствие някои "лекари" няма как да си правят каквото си искат с вас и да се държат както си решат . Защото има вариант и да се почувствате наистина много самотни в целия процес на прекрасния миг. Също така някои момичета ги шият като им слагат пълна упойка и тогава вече идва неприятната част.
Както повечето от вас знаят преди около 2 седмици се наложи да ме кюртират. И тъй като не плащах отношението беше отвратително. И като ме взеха нагоре по етажите само ме беше яд, че го няма мъжа ми да ги тури в ред и дали щяха да ми викат че ще чакам до вечерта да ми изтече кръвта като искам с пълна а не с местна упойка. Още повече като излизах от упойката ме накараха да разпиша нещо дето досега не знам какво е. Ама то като не си в час и правиш каквото ти кажат.Така правят и с някои родилки - карат ги да подпишат нещо и те милите едва виждат, камо ли да четат и после....да не ви казвам за какви ужасии става дума. Знам една покъртителна и истинска такава история, но няма да ви я разказвам. Искайте да не сте сами за нищо на света. Извинявайте ако съм ви досадила.
 Целувки по коремчетата.

Шунка леко и безаварийно шофиране ти желая (и една количка, ако имаш нужда да се возите с бебчо)!

Гледам отворили сте приказка за раждането, какво да ви кажа, явно си е въпрос на късмет, аз не мога да се оплача от отношение, мисля, че и действията на персонала бяха адекватни (доколкото мога да преценя), бях при случаен екип (нощна смяна) след това и дневната, не съм имала някакви специални изисквания, просто бях много объркана от развитието на събитията, но въпреки всичко и моето търпение и позитивна настройка, нещата не се развиха по очаквания от мен начин, така че мое мнение:
Да трябва да знаем какво искаме, да не се оставяме да ни третират като животни, но аз лично, не мисля че бих могла да преценя има ли нужда от окситоцин и други намеси или не, все пак затова съм отишла и в болница (повтарям лично мнение да не се обиди някой), както и стоях и чаках тяхното решение колко и докога ще се чака и дали и кога ще се премине към операция и за упойка се дърпах, но след не малко часове с контракции без развитие на нещата сама помолих за такава, а те си ми предлагаха по-рано явно виждайки, че няма да се приключи скоро.
Та в този ред на мисли от сега съм доста объркана накъде да се насоча този път, дали предварително ясно секцио или начин решен от съдбата.
Въпроса с присъствието на бащата за мен също е много спорен, ако знам че всичко ще протече като по книгите и ще приключи в рамките на нормално раждане съм ЗА неговото присъствие, но в останалите случаи ........

Това са моите размисли по тези въпроси, дано не ви прозвучат много негативно, но явно предишния спомен си оказва влияние. Но знам, че човек трябва винаги да гледа и мисли с     напред, затова слагам розовите очила, което пожелавам и на вас.
(ама, че объркано се получи за което простете)

О, няколко постове малко ме травмираха. Защо сте толкова негативно настроени към лекари и болници?Те са лекари и колкото и наивно да е, вярвам, че мисията им е да помагат. Знам много лоши неща за големи светила и обратното, всичко явно е до голяма степен и въпрос на късмет. Аз мисля, че са ги затегнали доста, защото сега предстоят много съкращения и някой пациент да се оплаче и са аут (говоря за акушерки, сестри, санитарки). Аз също съм попадала на много некадърни доктори, но съм попадала и на такива, които знаят какво правят. Според мен варианта просто е да си отваряте очите и ушите, да намерите ВАШИЯТ лекар, да разговаряте с него за да сте спокойни. Лично аз претенции на този етап не бих могла да имам, защото никога не съм раждала, но вярвам, че лекарят ми ще направи всичко най-добро за мен. Такива тежки, негативни мисли от 2-3 месец ме плашат, до днес не бях се замисляла за раждането и ако има как, до последно няма да го мисля, защото това лично мен само ще ме обезпокоява, а вашите бебчета имат нужда от положителни и ведри мисли.   

 mimik   дано само да си добре,мила. Моето мнение е същото като твоето.Едно,че искам таткото да сподели най-важния миг в живота ми,после че няма да съм сама,и също не за пренебрегване-ще всее малко респект.

 При първата ми бременност аз се разминах с кюретажа,защото категорично отказах да ме пипат под каквато и да било форма,след като прочетох формата за съгласие и един лекар(цял живот ще го споменавам с добро) ми каза,че има риск за мен и то голям.Лежах за задържане,макар да беше ясно,че всичко приключва.Акушерките се държаха безобразно,постоянно ми повтаряха как ми бил дошъл цикъла,какво толкова било станало,една .... (много мръсна думичка) ме държа 24ч гладна и на 3 глътки вода.Това става в неделя,няма ни лекар,ни никой.Просто думи нямам.Та за това-отстоявайте си правата.

chin идеята в никакъв случай не е да се плаши някой или да се травмира,а да се знае,че имаме права.И аз съм негативно настроена,защото всички,на които попадам и които наричат себе си лекари са адски меркантилни.Да,има и кадърни,но вече са единици.Живота и достойнството ми нямат цена.А където и да отида,ако нямам връзки и не съм с протекции,се държат с мен като с циганка.

вещичка, и на мен не ми се наложи кюретаж, когато ми се случи случката моят лекар беше на семинар в Рим, попаднах на една жена, която ми е черна пред очите и до днес. Тя ми каза: е, това е подготовка за истинското бебе, ще си имаш друго, при все, че нейната началничка - моята свекърва беше до мен , тя си позволи тези думи. И все пак, смятам че има съвестни лекари, които са хора. Респекта не е нужен ако отсреща има човек със сърце, а в случаите, когато респекта е нужен, човека отсреща е забравил какво е това.
мимик, надявам се да си добре.

Ами аз лично за лекарите и за това как евентуално бих искала да ми протече раждането си го мисля още от самото начало на опитите ни за бебе.
Мога с ръка на сърцето обаче да кажа, че аз съм открила моята болница. Там ми направиха кюртажа и живот и здраве там искам да раждам. Не е частна клиника, най-обикновена болница в малък град, но персанола е супер. Вярвам, че с тях ще стигна до консенсус и ще родя по моя начин, ако няма някакви усложнения.
Наистина е много рано да се мисли за това, но пък в последния момент пак не става. Аз предпочитам да съм си подготвена, ако ще и с написан план за раждане да отида  

chin да,съгласна съм,миличка.Това е професия за хора със сърца.За съжаление,пак ще кажа,са много малко вече.И не смятам,че заслужават и тези пари,които взимат.Дано да си попаднала на твоя доктор,който да се отнася с теб наистина добре.А,ако бях на мястото на свекърва ти(че предполагам ти как си била) на тази лекарка щях да й разбия устата.

здравейте момичета. аз запек и киселини за щастие нямам, но косъмчета по корема, червени петна не по лицето, а по корема, но колкото щеш. също и кървене от носа и венците. Така че не се притеснявайте. всичко това е от бременността. и когато бях бременна със сина ми, и после при трите неуспешни бременности , и сега е така. Всичко отминава с раждането. Така че не се шашкайте. Лошо е когато петната са по лицето(май им се вика кръвоизливчета), но нали са в името на бебето всичко ще търпим

Момичета, здравейте!
Аз не съм от много активните, но за сметка на това активно ви чета!!!
Искам да се възмутя и затова ви го споделям, значи оказва се, че в София няма места по ЖК, поне при кадърните лекари!
Безобразна история, дори в поликлиниката ми отказаха, нямам думи просто!
Това е от мен, а по отношение на лекаря за израждане и т.н аз ще си го избера доста стриктно, засега много се двоумя, но се надявам
в крайна сметка везната да се наклони в нечия полза!
Толкоз от мен, благодаря ви,  че ми изчетохте писанията, така съм се ядосала, че имах нужда да споделя!!!

На мен няколко пъти ми казаха това изречение. Първият път беше в момента, в който ме връзваха на магарето за абразиото. Но при мен подейства успокояващо. Така го и приемам, като репетиция. Предпочитам този начин в началото, а не в по-късен етап, когато болката от загубата ще е далеч по-голяма. Просто не му е било писано. Мисля, че и на теб, Чин, са го казали за успокоение  . Голяма подкрепа намерих и в една от темите тук- Кюретаж и забременяване след това. Но стига на тази тема.
Успех на изпита!!! 
 Шунка, честита книжка!!! Леко и безаварийно шофиране!
 

Мимик,съгласна съм с теб.Не знаех ,обаче че без избор на лекар мога да имам изисквания,камо ли да искам таткото да присъства.
А къде казвате ,че има хлебарки.това възможно ли е в болница в 21 век.