И на всички вас, момичета, които бяхте с нас!
Този букет, макар виртуален е специално за вас!
Благодаря много на schtrumphete за това, че се обади по телефона на болницата и обясни за какво се касае. Аз просто нямах никакъв шанс да се разбера с тях ако трябваше аз да говоря. Тя беше с едното ухо с мен на скайпа, а с другото от домашния си телефон говореше с централата. И по този начин проведохме разговора. Много съм ти благодарна за помощта и съжалявам, че не живееш в Париж, за да те поканя и почерпя! Мисля, че точно такива трябва да бъдем българите по света- да си помагаме в трудни моменти и да държим един на друг!
Благодаря на всички ви за съветите, за това, че бяхте с мен и мислихте за Оли.
Ще ви разкажа горе долу как мина в болницата. Премериха и кръвното и температурата. След това изчакахме реда си при лекаря. Дойде едно младо и симпатично момче-каза, че бил грък
. Говореше отлично английски! Попита ни подробно какво е станало и се опита да я прегледа. За съжаление не успя. Оливия толкова пищеше и се дереше, че момчето се смути. Беше се вкопчила в мен с ръце и крака! Накрая извика един друг лекар- беше около 50 годишен, мисля, че беше арабин, защото името на значката му май беше такова. Но беше супер учтив и дружелюбен. Още щом приближи, Оливия млъкна и му разреши да я прегледа навсякъде- уши, крака, ръце, рефлекси...чак устата си отвори,за да и види гърлото. Направо онемях- сякаш него го познаваше! 
Както и да е- човекът каза, че за сега нищо и няма и че може би утре всичко ще бъде наред, но ще трябва да я следим през нощта, защото нищо не се знаело. За това тази нощ и двамата с баща и сме на щрек- даже сме навили часовника да ни събуди.
Лекаря каза също, че трябва да пие много вода- хайде още едно притеснение- тя повърна толкова много, а не е пийнала и капка цял ден. Одеве се опитах да и дам, но категорично ми отказва- пак рев, пак дерене. Лежи една такава отпусната и мълчалива. Може би е изморена от всичко, което и се случи днес. Незнам как ще я накарам да пие...Ако знаете някоя хитринка, споделете!
Това беше, което се случи днес. От тук нататък ще си отварям очите на 100!
Утре пак ще ви пиша как е. Дано тази нощ мине добре.
Още веднъж- благодаря ви момичета за подкрепата!
Виж целия пост
Този букет, макар виртуален е специално за вас!
Благодаря много на schtrumphete за това, че се обади по телефона на болницата и обясни за какво се касае. Аз просто нямах никакъв шанс да се разбера с тях ако трябваше аз да говоря. Тя беше с едното ухо с мен на скайпа, а с другото от домашния си телефон говореше с централата. И по този начин проведохме разговора. Много съм ти благодарна за помощта и съжалявам, че не живееш в Париж, за да те поканя и почерпя! Мисля, че точно такива трябва да бъдем българите по света- да си помагаме в трудни моменти и да държим един на друг!
Благодаря на всички ви за съветите, за това, че бяхте с мен и мислихте за Оли.
Ще ви разкажа горе долу как мина в болницата. Премериха и кръвното и температурата. След това изчакахме реда си при лекаря. Дойде едно младо и симпатично момче-каза, че бил грък
. Говореше отлично английски! Попита ни подробно какво е станало и се опита да я прегледа. За съжаление не успя. Оливия толкова пищеше и се дереше, че момчето се смути. Беше се вкопчила в мен с ръце и крака! Накрая извика един друг лекар- беше около 50 годишен, мисля, че беше арабин, защото името на значката му май беше такова. Но беше супер учтив и дружелюбен. Още щом приближи, Оливия млъкна и му разреши да я прегледа навсякъде- уши, крака, ръце, рефлекси...чак устата си отвори,за да и види гърлото. Направо онемях- сякаш него го познаваше! Както и да е- човекът каза, че за сега нищо и няма и че може би утре всичко ще бъде наред, но ще трябва да я следим през нощта, защото нищо не се знаело. За това тази нощ и двамата с баща и сме на щрек- даже сме навили часовника да ни събуди.
Лекаря каза също, че трябва да пие много вода- хайде още едно притеснение- тя повърна толкова много, а не е пийнала и капка цял ден. Одеве се опитах да и дам, но категорично ми отказва- пак рев, пак дерене. Лежи една такава отпусната и мълчалива. Може би е изморена от всичко, което и се случи днес. Незнам как ще я накарам да пие...Ако знаете някоя хитринка, споделете!
Това беше, което се случи днес. От тук нататък ще си отварям очите на 100!
Утре пак ще ви пиша как е. Дано тази нощ мине добре.
Още веднъж- благодаря ви момичета за подкрепата!
да кажа БРАВО на 
)
в 4ужда страна,език не знаеш 
ние минахме по този път няколко пъти но без доктори и все ме е страх да няма последствия 
, добре сте направили в екип -така сте споко и двете мама и детка . успешно озрдавяване 
Другата и любима приказка беше че майката била най големия душманин.
