Есента листата разпиля, Юнчето е шило в торба! - Тема №8

Момичета, не изваждайте цитати от контекст. Това мога да кажа аз.

Ако измежду вас има "по-стари кучета" (това самата аз го казвам с насмешка, защото няма значение кой нов, кой стар), ще знаят, че на отчетните теми във форума винаги се е гледало с насмешка, тъкмо заради безкрайното фамилиарничене, безкрайните честитки, почерпки, вайкане и охкане покрай сравненията на отчетите за килограми и ръст и т.н. Това не се отнася за нашата тема, а за отчетните по принцип, сега да не вземе някой пък мен да ме цитира извън контекст. И аз не искам да адвокатствам на Джей, но цитатът за мазохизма, посочен в скоби, е точно такъв вид цитиране на всеобщото мнение. При това - цитиране с насмешка.
Абсолютно неуместно е да се вади от контекст.
И не мога да разбера защо се прави, честно казано.

Аз лично от 6 години пиша в този форум и в 90% от това време съм писала в отчетна тема - в тази за голямата ми дъщеря. Нещата там се получиха много добре. Вече 6-та година продължаваме да пишем, да, наистина по-рядко, но се познаваме и държим една на друга много, дори в реалния свят от това излязоха много здрави приятелства. Честно казано, обаче нещата там не са като нещата тук. Просто там никога не сме си позволявали да оспамвме темата, да я превръщаме в чат с единични реплики като "добро утро", "запис",  и т.н., и досега имам копирани цели теми, които често прочитам с удоволствие, там наистина сме писали за децата, за тревогите и радостите около тях, и без да съм си водила дневник, виждам какво ме е вълнувало, тревожило и радвало на определения етап. Честно казано, за мое голямо съжаление, не бих могла да си направя дневник по участието ми тук. Просто защото ние никога не сме се задълбочили отвъд това как се дава сребърната вода, някоя и друга уговорка за разходка, някоя и друга поръчка от сайт, някоя и друга почерпка, някое и друго оплакване за плач или безсъние.

Ние никога не сме говорили за това какви са възгледите ни за възпитание, за майчина топлина, за себеотдаване, какво е светоусещането ни, което искаме да предадем на децата си, какво се случва на даден етап в техния свят, в тяхната душа, какво има отвъд плача, глада, болката, болестта. Или просто аз съм романтик, на който му се говори за това.

Но това е, нещата или се получават, или не.
Аз продължавам да вярвам, че нещата ще се случат и тук, затова и продължавам да чета, продължавам и да пиша, не винаги с наблюдението, че някой чете, но нищо, тъпа и упорита съм.

Много се надявам спорът да приключи и продължим напред малко по-мъдри.

Едит: да "преведа" - "майчунгела" е термин на Лиска. Лиска е епоха, институция в тоя форум Много потребители я цитират.
Както и Мама Кенга, но тя беше много хард и е банната, както се казва - дълбоко замразен акаунт.
В това "понятие" няма негативна нотка.
Виж, ССФ (средностатистическа форумка) е друга работа
Понятието ССФ тръгна отново от форума, а гледам, вече и в ФБ има приложение "Съветите на ССФ". Това го казвам в подкрепа на мнението да не се вадят думите от контекст.

Най-вероятно се спира тази храна, за по нататък, но по-вещите да кажат.
Мартеа,  така  е, но не всички знаят, какъв е тонът в другите форуми, т.е различен, шеговит и за това се обиждат.

Ketti, a всъщност защо изобщо сестрата ви бие ваксините ?!? 
Моето педи е категорична, че това е само нейна отговорност !!! (дано не греша, но някаква наредба би трябвало да има по въпроса) 

Ох, ако знаех за тази наредба по- рано.По принцип винаги ги е слагала сестрата и не само на нас.Не знаех, че това е отговорност на педито.Даже й казах при следващата, да я сложи тя, или поне да стои до сестрата   

  да се запиша пак малко по темата - форумът е такъв , какъвто го усеща човек. Ако ти харесва да си тук да споделяш, да "изслушаш" сродни души ОК, просто на човек трябва да му удва от вътре. Аз пак казвам за себе си - тук се чувствам добре, намирам сродни и много приятни души, не само виртуЛНО.   
Роси това изречение с "Ив" за мен ли беше,  нещо не можах да го разбера 
А сега едно въпросче - кога трябва да се подаде молба или там какво беше за смяна на педиатър? 
И друго щях да питам ама....  хайде утре че забравих 

И аз се бях замислила за това, но ние сме в много малък град с двама-трима педиатри, та уж избрах най-добрия  Другите почват със сокче във втория месец.

Ив,юни и декември

Да, де...ама кога трябва да пусна документи за смяна?  Може би да питам и педката за това..

Питай нея да не те заблудя нещо.Ние не сме подавали документи.Отидохме при новата педиатърка юни месец сьс синьт ми и това беше.

Аха , мерси Натали  

ivv83 смениха ли ти адреса в пощата ни? Ако не- пращай на лични, аз ще го сменя. Много кофти се получава с тия свекърви, добре че моята е чааак в Бургас!  
Lulu25 Стилиян наистина си седи в количката вече, но след два дни без разходки, за да забрави излизането с кенгуру. Изкарах го два пъти така и после съвсем не искаше да е в количката. От вчера обаче е нов човек!   Добре че им мина този период на малчовците!
мартеа подкрепям написаното от теб, но може би с порастването на децата ни ще минем и не тези теми и в течение на времето ще се научим да отсяваме важните от маловажните неща. Аз само искам да споделя нещо, което, повлияна от разни събития около мен, си обещах- обещах си да науча сина ми да е  човек, на когото може да се разчита и преди всичко- той да разчита най-вече на себе си и на собствените си възможности, а не да чака на някой друг!

Със закъснение Честит Рожден ден на Софи и Николови!    

Съжалявам, че отново ще повдигна темата, ама що се държат част от списващите като ощипани моми?

За сведение очи имам и са сини. Какво е майчунгел ви преведоха, само дето не знам по каква причина опонентите ми в спора се припознаха в това обръщение. Написала съм, че съм намерила няколко ценни майчунгела, ама мило Пиле, Алексова и пр., вие далеч не сте ми ценни и съответно не иде реч за вас. Ако пък ми кажете, че тук не се размятат емотикони... Не се чувствам длъжна да ги харесвам и никой не може да ми забрани да ми призлява от тях. Е, ако това не е проява на мазохизъм здраве му кажи! Ще спра да пиша тук когато АЗ реша.



Ако си сигурна, че е от тази храна, то тогава е редно да не я предлагаш 6 м. Това е времето, за което антителата, които са създадени в следствие на алергичната реакция ще изчезнат. Не предлагай и други храни от същата група - ако си дала грах и се е обринало детето не предлагай и другите бобови храни.

Мдааа, изключвам темата за форумните "героини" от коментара си. 

Мартеа, много мъдри думи. По мои (макар и смътни  ) спомени не за първи път.
Впечатли ме, признавам. И за това ще си позволя да споделя нещо тук.
Двете "топ" обсъждани теми във форума, както е всеизвестно, са захранването и кърменето. Аз по темите си имам собствено мнение. Ако съжалявам за нещо при отглеждането на "порасналите" си вече деца, то това не е нито ранното захранване, нито фактът че съм ги кърмила малко. Второто, и да се върна назад в годините не бих могла да го променя. Макар че ми се иска. Там нещата опират до физиология.
Това, за което наистина съжалявам, е че не съм им дала достатъчно близост и обич.
Тези, последните две, май никога не са достатъчни. Както в отношенията с нашите деца, така и с родителите ни, братята и сестрите ни.
Днес е 3адушница и аз плача (за кой ли път), защото баща ми си отиде преди да успея да му кажа и покажа колко много го обичам.  С децата си все още имам шанса да променя това, защото ми тежи.
Мисля, че в момента сме в негласно споразумение с мъжа ми, че най-важното, което можем да дадем на малкото човече е много нежност и обич. Затова и на нито един от двамата не ни тежи това, че го приспиваме на ръце и (примepнo) ще го разглезим. Носим го, пеем му и го "размазваме" от целувки.  Спокойствието и радостта, с която го гледаме, като че ли наистина му се предава и на него и той е едно спокойно и слънчево момченце. 
Една "нова" мама рядко е в състояние да види нещата в такава перспектива, отвъд ежедневното суетене около храненето и здравето на малкия наследник. В това отношение майките с опит (т.е. c повече от едно дете) наистина биха могли да споделят случки от своя живот с децата си - неща, с които да сме си полезни не само по отношение на здравето, но и на тяхната eмoционалност и израстването им като "красиви" личности. И аз се надявам това да се случи с времето ... 

Ето тук ми се ще да се включа и аз. Наскоро си мислех, че отглеждането на близначките беше в модуса "трябва" - трябва да ядат, да спят, да се обръщат и т.н. Всичко беше доста напрегнато. А сега отглеждането на "изтърсачето"  определено е в модуса "искам, приятно ми е". Удоволствието от гушкането, кърменето, къпането и изобщо общуването с това малко, съвършено същество е водещо в преживяването на цялото семейство. Наистина той е късметлия, че ни има, а ние сме късметлии, че имаме привилегията да го гушкаме.

Добро утро поспаланки  .Ние със Жоро сме от 4.30 будни.Сега заспа пак и аз седнах да ви почета.По развихрелите се спорове изобщо няма да коментирам.
Искам аз да споделя какво ми се случи.От два дни се трупясах болна.Изглежда имам някакъв проблем с вестибуларният апарат и за един месец имам две кризи.Ставам като парцал-световъртеж,повръщане ,изобщо не мога да стана от леглото.Това е за ден-два и после все едно нищо ми е нямало.В този ред на мисли дали някой знае,дали мога да се снимам на скенер и на рентген при положение ,че кърмя.Според свекърва ми това ми се получава,защото организма ми е много изтощен от кърменето и ,че трябва да направя нещо по въпроса.Наистина Жоро е много пристрастен/пример -снощи заспа в 20.30 и до 4.30 яде на всеки час.Едната ми гърда ме боли зверски и не знам от какво/.Започнах да го захранвам от седмица ,но той и след пюрето си иска дозата мляко.Направо вече не знам как да процедирам с него.Ох аз ще изчезвам ,че докато бях болна къщата се е превърнала в кочина.Желая на всички ви един много усмихнат,слънчев и пълен с положителни емоции ден