МНОГОДЕТНИ МАМИ

Привет на всички! Завърнахме се благополучно от ски училището на Юндола. Изкарахме си повече от страхотно. Като се започне от времето - топличко, но имаше достатъчно сняг за каране, организацията - страхотна, всичко изпипано до най-малкия детайл, инструкторите - невероятни момчета, много мили и внимателни, и упорити, особено с мен. Бая зор видяха, особено единия, докато схвана за какво иде реч, и как да го направя. Всички деца на голямата писта от високото - аз на малката, останала сама, понеже голям страх, голямо нещо. Ама ме качиха накрая и мен на високото, та се научих накрая. Всички деца се научиха да се спускат, даже Вики, която в началото мислех, че никога няма да се научи, вече се спуска от върха на пистата, без страх, а напротив - с голям кеф. Невероятен е този спорт. Винаги когато съм гледала ски, дъхът ми е спирал. Вики язди и кон, което също страшно й хареса и е обявено за втория най-любим спорт след ските. Ето и доказателствен материал: http://nadiaeuro.snimka.bg/mountain/ski-yundola-2011.563735.22082579
Добре дошла на новата мама goris! Моите близнаци са родени на 4 април. Голям празник се очертава в темичката ни!
Цоци, решението за Белгия е взето. Остава да се наредят нещата документално и лятото, живот и здраве, ще пътуваме.
Мозила, трудно е далеч от теб, но нали е временно само. Тъкмо после ще сте си по мили. 
Кабо, благородно ти завиждам! Маминка, успех с новите задачи!
Теди, бързо оздравяване на дечицата!

Поздрави и прегръдки на всички мами!

Ееееехххх,Наде,Наде!Зариби се значи и ти по моите страсти Ама си е хубаво,нали! И аз много ги обичам такива като тебе,дето в началото само викат,че няма да стане от тях скиор,а виж ги накрая... А за Вики съм сигурна,че ще се справи,като знам колко неща спортуваше.
Все си мислех за вашата Белгия и си мисля как сега вече ще оправдаеш и на практика втората част от ника си Вярвам,че всичко там ще се нареди и ще видите как живеят Хората с главно "Х" в нормалния свят...

На всички други пожелавам бързо оздравяване и не се тревожете толкова за дечицата-нали са на ни умнички,а и на родителите си не мопжем да се доверим за тях,няма на кой 
      

Здравейте момичета! Мамо Цоци, благодаря за информацията! Все си мислех, че е отменено това с безплатното пътуване. Радвам се ,че при вас болестите отминават! Дано са здрави дечицата! goris,бързо оздравяване на децата ти желая! Маминка,чудесно е ,че си започнала работа! Надяевро,разгледах снимката много сте сладки! Не знам откъде ,но те познавам. Сега не мога да се сетя.Радвам се за вас, че е сигурно за Белгия! Много късмет ви желая!  На всички желая много здраве и късмет!

mozila, не се тревожи излишно! Майка ти ще се справи, а ти се възползвай максимално да си починеш!

goris, бързо оздравяване на дечицата!

Маминка, радваме се на включването ти!  На добър час в отбора на работещите мами!  

nadiaeuro, чудесни снежни и спортни емоции!

Имам нужда от съвет. Чудя се кога моят тийнейджър ще се мотивира истински, отвътре, да учи задълбочено и сериозно. Учи, не е като да не учи, но много се пази да не се преработи.   Търси лесното, не усещам в него истински хъс да напредне в нещо, да положи усилия.... На периоди се мобилизира, но с времето постепенно пак се отпуска. Постоянно следим какви уроци има, караме го да учи, да се упражнява допълнително, но не ме удовлетворява, че е някак насила....щеше ми се поне по определени предмети да има личен интерес, мотивация.....Поредният път, когато му направих забележка, че не е учил достатъчно, той ми отговори, че " не можел да учи цял ден, все пак трябвало да има и свободно време...." .  И това, да речем, става към 16ч....демек, може да поучи още един час и после да си почива.

Има един съученик, с когото дружи. Не е лошо момче, с голяма фантазия, пълен с енергия. Интересен е такъв, хаотичен, спонтанен....но съберат ли се двамата в час, дисциплината им става ужасна. Успехът на сина ми, съответно, веднага слиза надолу. Колко пъти му повтарях да си бъдат приятели извън у-ще, но да страни от него в часовете и да не обръща внимание на глупостите му! Мине не мине време, отново се събират....момчето търси вниманието му, лепва се за него, и моичкият- хоп, пак с него на един чин.


Позната ви е картинката, вероятно.... Периодично му рецитирам една и съща плоча- какво му е ценното на ученето, че приятни са не само най-лесно достижимите неща, а напротив- това, което сме постигнали с цената на повече усилия, носи по-голямо удовлетворение; че не трябва да си пилее времето, за да не съжалява после и т.н. и т.н. После сама се чудя какъв смисъл има от тези приказки.....знам, че няма как да не му ги повтарям,  но вероятно и нещо друго трябва да се промени в подхода.   Неприятното е, че похвалите му се отразяват разпускащо- един вид, успокоява се, че всичко е супер, и старанието намалява.

Китарата, обаче, го увлича. С удоволствие се упражнява и ходи на уроци. Може пък в него да се крие една артистична душа.... ....ама ние с мъжа ми, като сме учили за музиканти, все пак сме залягали сериозно и над останалите предмети, та това не може да е извинение.

Извинете за дългия пост. Ще ми помогне дори само да споделите какви проблеми срещате в това отношение.

Здравейте момичета! sweetkids_mama, много добре те разбирам. Аз имам дъщеря тийнеиджърка и много ми е трудно да говоря на един език с нея. До скоро учеше прилежно дори и се карах малко да разпусне. Учи в английската и много се страеше да набляга на езика. А сега не ,че не учи ,но някак както го описваш ти. Не знам от възраста ли е от какво, но на мен хич не ми харесва тази промяна в нея.Аз си мисля, че това ще го израстат. Имам приятелка синът и беше като моята дъщеря и тя се страхуваше от тази промяна.Но в 11клас като се стегна момчето сега учи втора година в УНСС.Чудесно е ,че твоя син свири на китара, значи е артистична душа. А за рецитирането от опит знам ,че файда няма. Те са в такава възраст ,в която изкат да се чувстват самостоятелни и просто е хабене на думи. Аз самата си спомням времето когато съм била ученичка и как съм мислела. Сигурно ти звуча тривиално,но такава е самата възраст! Желая ти всичко най-добро! 

  Надя страхотни снимки, от къде ходихте, може ли да споделиш повече за цени и изобщо някаква информация

Мими, ски училището беше на Юндола, до Велинград, и бяхме само от 81во, но фирмата работи и с други училища и детски градини. Организират и зелени училища и летни лагери. За децата струваше 290лв , а за възрастните 320лв. Цената включва абсолютно всичко -транспорт, 4 нощувки, закуска в хотела, втора закуска-плод към 11ч., обяд - сандвичи на пистата, следобедна закуска- шоколадов десерт към 15ч , вечеря в хотела, обучението по ски, ползването на влека, оборудването., медицински застраховки. Храната в хотела беше много вкусна и в изобилие. За децата имаше два дни дискотека. Докараха ди джей, който им пускаше музикалните желания. Фирмата се казва Национал турс, училището на Лебанов. Бате Благо е организатора. Всичко беше изпипано. Като слязохме от автобуса качиха багажите на всички в стаите, на прибиране - по същия начин пренесоха целия багаж от стаите в автобуса, всеки ден обуваха на всяко дете и на мен разбира се ски обувките, помагаха за всичко. Всички треньори бяха много внимателни и супер готини. Повдигаха духа на децата с разни майтапи, даваха им кураж. Накрая имаше дипломи за всички, със съответния завършен клас.

  Иха много добре звучи, но мисля че тази зима ще пропуснем, просто с малката няма да мога нищо да направя, но след 1-2 години със сигурност бих искала да се възползвам

Хайде рано станах и слагам чайчето. 



Спорна работа и хубав ден на всички!

Браво на скиорките! Наде, поклон! Моя милост така и не успя да се задържи на ските.

sweetkids_mama, на моите деца (по-специално на малкия, дето ще навърши скоро 11г.) мотивацията им винаги идва от вън, не отвътре. Ако знае, че ще го пусна да си играе с най-добрия му приятел или ще ходим някъде, или въобще нещо което му харесва повече да прави от това да си учи, тогава полага усилие и без да мрънка си свършва досадното задължение да си научи уроците. Той още от първи клас ми спори защо въоще съществуват домашните и защо го карам да ги пише в събота или неделя - нали се казвали "почивни дни, затова трябва да се почива"!
Любовта на твоето момче  към китарата е много хубаво нещо и вероятно ще му бъде напълно достатъчно и занапред. Системата, по която се учи в училище е скучна за децата и се иска оценки да се изкарват. Ще ги ръчкаме да ги изкарат, но накрая те ще си се занимават с това, което им идва отвътре и много от информацията, която поемат сега ще забравят. Навремето в моето училище и ние си оправдавахме мързела по другите предмети с любовта към рисуването  (това след 7-ми клас). Ти си продължавай да го ръчкаш - те само се правят, че не чуват - в някой момент ще се сетят за съветите ти, но когато "узреят" да ги разберат и да ги използват. 

Ванче, благодаря за чайчето и за утешителните думи! Тийнейджърът спи в момента, изтощен от някакъв гаден грип, който нападна децата (. Да чукна на дърво, през последните години рядко боледува, но през януари-февруари не го подминават грипните вълни (особено при такова топло зимно време ).

Теди, goris, оздравяхте ли?

mozila, малката още ли е при баба си? Как си прекарва там? Ти поуспокои ли се?

Здравейте,аз пак не съм се включвала отдавна,но....
Бях в болницата за 4 дни заради болезнени контракции...Направо ужасс...Нямам търпение да идва април и да се свършва с тая бременност,че вече такава депресия ме е обвзела
И двете деца вече ходят в Ловеч на ясла и градина,Бела досега не е ходила,но бързо свикна и се адаптира лесно....Малко по-трудничко е,защото всяка сутрин ги карам,то не е далеч,на 12 км. е,но все пак...После ходя и да ги прибирам....
Правим ремонт вкъщи,сега ремонтираме спланята,креватчето за бебето ще го вземем в края на другата седмица,че то е по поръчка при дърводелец....
Ивон и Бела са си все същите диванета Мислех си,че като разбраха,че не се чувствам добре,че съм в болница  и т.н като се прибера ще са се кротнали поне малко,ама тц...няма никакъв шанс...Още от вратата се почнаха оплакванията,коя какво взела на другото,коя какво не дава на другата,дърпат се,бутат се,направоооо...
Освен това сеа се налага да спя в процеп между двете и е стрешна работа...Едната си качи буквално краката на главата ми,а нейната глава е обърната надолу,другата се  обърне напречно на леглото и цяла нощ ме подритва,абе направвооооо
Една вечер даже се бутаха по коридора коя първа да дойде при мен

Охх,не знам,мен сега ми е адски трудно,пък като се роди и Самуил не знам какво ще правя...Като си помисля вече още повече се депресирам,но пък нямам търпение да излиза и да си го гушна....

Здравейте момичета! sweetkids_mama, малката още е при баба си. Чувства се добре. Интересно и е
много. Ходят на разходки. Аз малко свикнах. Обаче ми липсва много. Но няма как.Бързо оздравяване на децата ти желая!    sweet_monii,като те чета имам чувството ,че виждам себе си преди две години. Стискай зъби малко ти остава. Доста ти е натоварено. Повече си почивай. Не се притеснявай миличка всичко ще се нареди, само не изпадай в депресия. И моите дечица са така. Истински фурии. Направо ми изцеждат силите. Но сега като съм само с двете деца ми е много скучно. Да са живи и здрави, пък другото постепенно се преодолява! За себе си какво да напиша ? През деня сме двамата с Гого. Каката учи,като се върне на компа. Едно и също. Имам чувството ,че времето е спряло. Желая на всички много щастие и късмет!

Привет!
Ние бяхме в болница с голямата щерка, сутринта се прибрахме. В петък следобяд вдигна 40 градуса температура и педиатърката ни изпрати в болница, че се съмняваше за пневмония. Така се и оказа. Добре, че имаше места и ни приеха в Окръжна /сега видях, че Maminka работи там, можеше да се запознаем/.
На другия ден и на останалите са изписали антибиотик в дежурната поликлиника.
И големите не ни подмина, Надявам се обаче вече да сме пооздравели и да няма никакви температури и кашлици.

nadiaeuro, много хубави снимки, насладих им се с удоволствие!  

  на всички!  

Прегръдки топли със следобедното кафенце!


Големи премеждия с тия болести, и моята малка племенница изкара в болница пет дни, заради пневмония (аман от мизерията в тия болници, не ми се говори).
Да се оправят бързо децата!  

Аз пък реших днешното си главоболие да го лекувам с вас - безплатната ми форум-терапия.
Тамън се бях поукротила малко и пак - абстиненция - нелечимо е т'ва нещо - бебехолозма, ей - не минава! "Няма бивши бебехолички!"  Та, наминавам да се изповядам, както е редно:
-Скъпи ми, бебехолички, умирам си за едно малко! Мисля, мисля и си викам - добре, де, само едно, едно мъничко и край! Ама после като се позамисля и си викам - е, защо пък само едно, може и две, само две малки и край! Нищо няма да ми стане, нали? Може пък да ми мине и след тия две да не поискам повече, нали? На някой да му е минал вече мерака? Да вдигне ръка и да се изповяда - да вдъхне малко надежда на безнадеждните случаи като моя!
Обаче, да ви кажа, с напредъка на годините по-лошо става - вече не намеквам, не чакам, направо - явно и яростно се нахвърлям на доставчика на малките! Акъл му давам, тези му развивам, теории му доказвам. Обаче, той се държи мъжки - не трепва, не мигва, не сваля гарда - не човек, а желязо! Надишал се е в работата с  нездравословни изпарения и сега не ще да близне! Пък му се искааааа! Но не! Поклон пред такЪви бебехолици кат' него, поклон!
Аз, обаче, съм мека, пухкава и не ми е дошъл още акъла в главата, затова ще си търся дозата, докато....докато...си я получа! Последното "малко" е виновно - така ми се услади, че.....
И така, благодаря за вниманието!
Главоболието не ми мина.
Бебехоличните въжделения-също.
Но пък междувременно "малкото" ми направи обици и "даидема" от пластилин и каза, че съм най-хубавата нормална майка на света!    "Питието" определя битието! Да живей! Ха, наздраве!(едно мъъъъъничко, за последно) 

maminkavania, като те чета си спомних защо се роди Мишо.... На едни наши приятели им се роди бебе и като ни казаха, аз веднага се сетих за миризмата на мокрите кърпички на Памперс  и така им завидях, че у тях ще има малко бебе, ще мирише на мокри кърпички и в стаята ще влизат на пръсти, да не събудят бебешока........ Но изобщо не си и помислях, че може да родя трето и си казах, че ще чакам до внуче..... Мишо изпревари внучето  ........ Сега като дадат някое новородено по телевизията и ми става едно такова мило и топло и искам да го гушна...... Ама не се изкушавам, щото като видя бременна жена по улиците, желанието да го гушна онова от телевизора ми се изпарява напълно....... Искам децата ми вече да са големи, т.е. и тримата да са ученици, тогава си мисля, че е най хубавия период - хем не си баба, хем не носиш постоянно някое бебче на ръце и най важното спиш. Спиш много, когато си искаш и колкото си искаш. Всеки може да бръкне в хладилника, няма напишкани и наа...ни, няма рев. И нито един не се бие с другия за играчка...... Абе, кеф...... Та аз лично за себе си бебета искам, ама внучета....... Но ти ако искаш, изживей го..... Роди си още едно бебе, две може и да са ти много вече, ама едно сигурно ще утоли жаждата ти за "едно малко", щото после цял живот ще  остане в сърцето ти едно неизпълнено желание...... А както моя мъж казва "няма нищо по лесно за една жена да забременее, ако иска"..... Все ще намериш начин да го прилъжеш мъжът ти   ..... Сигурна съм, че и после няма да се сърди, защото от твоите думи просто лъха топлина и желание за още "едно малко"...... Желая ти успех от все сърце