"ОКТОМВРИ отмина,купонът не спира на 5 години е вече октомврийската дружина"

Мила, Плами, ужасно много съжалявам за поставената диагноза. Дано се затворят прешлените възможно най-бързо, дано и Вики не я боли (нямам представа болезнено ли е). Изпращам ви и на двете много много силна прегръдка и много много кураж и положителна енергия javascript:void(0);.

Мила Плами, не знам какво да кажа, за да успокоя майчиното ти сърце...
Останах без дъх като прочетох. Милата Вики...
Моля се от цялата си душа да успее да израсте проблема. 
Тя е борец, нали знаеш?! Ще се справи!
Изпращам ти много обич и много надежда! 

 Ако имаш нужда - насреща съм!   

Благодаря ви момичета. Благодаря  
Аз вярвам че Вики ще се оправи. Вярвам с цялото си сърце и се опитвам да гледам спокойно на нещата.
В началото много се панирах и обсъждах на висок тон пред нея състоянието й, с майка, със сестра ми... по телефона и къде ли още не. После усетих страха в очите й. Тя започна за всяко нещо да ме пита - това мога ли да го правя, ами така мога ли да застана... Тогава видях грешките си. И сега я карам по-спокойно. Поне пред нея. Говоря й че е здраво дете и може да прави всичко което е правила и вчера. Но трябва да спре гимнастиката, за да не се товари гръбчето й. Тя каза - ами тогава ще ме водиш само понеделник или пък в четвъртък   /тогава нямат класика/. Обясних по-възможно най-мекия начин, че това е краят на тренировките й. За нея това е най-трудната част от цялата тази главоблъсканица. Днес очите й бяха пълни със сълзи - "Ама госпожата каза че ще ме включи в ансамбъла" ... после пак "Ама вече имам съчетание с въже, кога ще го играя"... и така... просто много изведнъж стана всичко. Но ще свикне. Ще измислим нови забавления. И гръбчето ще се оправи. Ще го израсте. Ще е здраво дете. И ще може да прави всички онези любими неща, които прави и сега. Само трябва мъничко време. И всичко ще се оправи.  
Вярвам го с цялото си сърце.
LaValetta а аз се чудя въобще от къде дойде целият този кошмар. Не сме знаели до сега, защото не й е правена снимка на гръбнака. Отворите се виждам много ясно там. Прешлените стоят като отворена скоба, която трябва да се допре една в друга. Отделно единия прешлен е с изменение и се впива в другия. За това съм виновна аз, че я записах на гимнастика. Физическото натоварване в нейното състояние е повече от вредно. Но не знаех ... иначе никога не бих я записала да играе. Отделно на места по снимката е черно. Според докторите това са хрущяли, които трябва да се вкостенят с времето. В нормалния случай вече трябва да са такива, но при нас трябва време. И така...

Плами, не се самообвинявай. Вики е още толкова мъничка. Всичко ще се оправи, сигурна съм.

Пламка, подкрепям Света! Не се самообвинявай! За всички е ясно, че си я записала на гимнастика за нейно добро и по нейно голямо желание!  Не си виновна! Ти си страхотна мама!

Плами ,много съжалявам за поставената диагноза и тайно се надявам докторите да са объркали   Има случай при които снимката да не показва вярно,може и при вас да е така   В никакъв случай не се самообвинявай,тук няма виновни,просто не сте знаели . Пращам Ви много  положителна енергия и силно Ви прегръщам  

ninanb много е хубаво писмото !Благодаря ,че го публикува  

Боги много хубава новина ,

Mirinda хубаво е ,че Алекс ще го приемат ученик   значи вече е пораснал,а и за гушкането винаги може да се намери време   А за кака -  бързо оздравяване и желая  
Вики кара шарка април 2008-ма и заедно с нея и аз   При нея положението беше няколко пъпки тук-там ,а при мен -  много пъпки навсякъде   Имах и двайсеттина  на лицето който много ме сърбяха,направо ме вбесяваха , и въпреки знанието ми ,че не трябва да ги чеша не можех да издържам .Е не ги чешех с нокти, а с длан през мек плат ,но сега имам няколко белега   Исках да кажа ,че само човек който скоро е карал шарка знае как сърби и колко трудно, а понякога и неуспешно се издържа да не се почешеш  

Обичам Ви  

Плами  мило приятелче! Нямам думи, с които да успокоя майчиното ти сърце! Дано малкото слънчице Вики се възстанови по-бързо. Представям си и на нея колко е трудно в този момент. А ти не се обвинявай - няма как да си знаела за проблема! Обичам те и те прегръщам силно! 

Мило Плами, имаш и от мен силна прегръдка 
Честно казано не знам точно какво означава тази диагноза, но ако наистина се израства с времето, ще се справите. А знаеш ли ,че и аз имам сколиоза ,а освен това също имам отворен прешлен ( не знам кой точно беше, надолу към кръста е). Затова вечно ме боли кръст, бях ходила на нагревки още преди да родя и там докторката така ме наплаши, че с този кръст как съм щяла да износя бременност и да раждам, но ето че нямах никакви проблеми с това. Така че понякога ми се струва че лекарите излишно ни паникьосват. Сега си ме боли от време на време кръста, но си купих космодиск  , и така си решавам проблема.
Наистина жалко за гимнастиката, но съм сигурна че ще си намерите друго, също така интересно занимание, а плуването е страхотен спорт, дано да се запали по него.

Нинка, много ми хареса писмото, представям си децата как са стояли с широко отворени очи и зяпнали устички, докато им четеш 

Нади, щях да ти казвам, че една вечер докато поглеждах в  любимото  форумче, и Светославко нещо взе да ми се кълчи, после подскочи, обърна се с гръб към мен и си върти смешно дупето, питам го какво прави, а той ми казва че го видял от компютъра, и чак тогава се усетих че гледал твоя аватар 

Хубав ден момичета 

Хихихи, Коко често казва, че това е той самия, ама ще ме гледате докато не се науча да си слагам други снимки...

Плами, не знам какво да ти напиша, много те прегръщам и вярвам и се моля всичко да се оправи с времето    Не си знаела, нямало е откъде, егати, откъде тези кошмари........ дано всичко бързо мине............... 

От вчера гледам монитора и нищо не ми идва да напиша... Толкова мъчно ми стана... Плами, ти си една прекрасна майка, имаш прекрасни дечица и съм сигурна, че този проблем с времето ще отмине и всичко ще е наред! Ако някога с нещо мога да помогна - насреща съм! 

Светли, и Невена много се кефи на надиното бебе и само ми вика - я пусни пак да го видя как си показва дупето  Така че, Наде, не го сменяй 
Утре ще ходя напанаира на книгата, хич не ме интересува, писна ми да седя затворена вкъщи. Цяля година го чакам, няма да го изпусна сега заради карантината 

Още веднъж благодаря за подкрепата.
Аз знам, че тя ще се оправи, майчино чувство ли е, както искате го наречете, но имам вътрешното усещане, че тя Е и ще бъде здраво дете.

Сега проблема е как да й уплътня следобедите.   Дете което активно е спортувало до вчера, сега изведнъж няма към какво да насочи енергията си. От сутринта десетина пъти ми звъни по телефона да ме пита кога ще я вземам от училище. Записана е на занималня, но отказва да стои там - рев, тръшкане, убеждения да отивам да я прибирам. И какво да я правя. Стоя два дни с мен в офиса. Но не става така. Докато не измислим с нея как да запълним следобедите, трябва да стои на занималнята, а категорично отказва. В басейна тук до нас /Делфин/ не може да ходи, не им се вписва в изискванията - трябвало да е по-висока   Идея си нямам как да направя така, че да е щастлива както преди, че прави нещо интересно и градивно. За нея гимнастиката беше шанс да се изявява, да се състезава, беше предизвикателство да научи нови все по трудни и интересни неща. Това наистина я правеше щастлива. Правеше го с лекота и не й тежеше. Сега към какво да я насоча?
Криси ми е по-лесна. Тя е по-пасивна, обича спокойствието, не обича да се изявява, отказва да се състезава. Дори на танци вече не искала да ходи, трудно било, след коледа да я отписвам  

Вики искала да става математик   Записах я по нейно желание на олимпиадата за първолаци тази събота.   Въобще не я виждам концентрирана в задачи повече от 10 минути. На нея и трябва екшън  

Знаех си, че ще разваля коледния дух в темата и се извинявам на всички. Нека си говорим за хубави неща...

И честит празник на всички студенти.  

Пламче,  и  за красивото Вики. Без гимнастика се живее.  Но като оправите нещата вече никой няма да я спре. 

и аз така...
...и не съм спряла да ви мисля...сетих се,че като бях бременна преди година едното майче се притесняваше,че мъжът й има спина бифида и да не се предаде на бебчето,но доколкото разбрах тогава таткото си живееше съвсем нормално,като пълноценен човек...
сигурна съм,че и нашата прекрасна Вики ще преодолее всичко,ами че то името и каво значи... Победа!!!
...ще трябва още малко да се успокоите и двечките...и ще се появи нещото,от само себе си,което ще запълва следобедите и вниманието й!
опитай се да й кажеш,че това най-вероятно я е предпазило от някаква примерно неприятна травма и така е по-добре за нея,ако смяташ,че поне мъничко ще я успокои...

миличките ми те ...нагушкай я хубаво от мен...и теб те прегръщам приятелко!
всичко ще бъде наред!вярвай ми!


знам,че никой не се отбива на 1 страница вече,но аз минах от там и по украсих малко,нали е за последно

Плами, прегръщам те силно и ти пращам много положителна енергия! Знам, че Вики ще се оправи. Изобщо не се обвинявай, няма от къде да си знаела, че ще се появи този проблем, ти правеше всичко възможно за да успееш да я водиш на гимнастика, само и само да е щастливо детето, ти си една прекрасна майка, готова на всичко за децата си.

Бела, страхотна първа страничка!