Какво е отношението ви към вашето име и какво го породи?

Приятелката ми Пенка във форумите се пишеше Пенелопе

Пеца,а как ти викат?Ако ти харесва както ти викат преименувай се така.

Не си харесвам името, но съм му свикнала. Има си смисъл, просто не ми звучи добре. Явно е било харесвано,защото в основното у-ще бяхме 2, в гимназията - 4. Сега не помня кога за последно съм се запознавала със съименничка. Нашите са обсъждали и друго име, по-хубаво е, но не би ми отивало.

Момичета, дотук не прочетох някое чак толкова нехубаво име, просто такива са били времената. С повечето споменати имам близки - сестра ми, зълва ми, майка ми, най-добрата ми приятела от ученическите години...
Сега чувам далеч по-стряскащи имена, при това майките ги казват с такава гордост

Пеца ми викат ,но не става за собствено име.Но както и да е много обичах бабата на която съм кръстена и в нейна памет едва ли ще си сменя името.

Казвам се Цветелина и съм кръстена на дядо си- Цветан.
 До последно съм очаквана като момче и съм била Явор или Камен, без тези имена да са съобразени с някого в рода. До 18 годишна, когато живеех в родния си град бях Цеци, сега съм Цвети. Има и различни други модификации, но те са  по-скоро шеговити, наш си хумор с разни хора- Цурка, Цветка-кокетка ( на името на една детска аниматорка:), Цецка и т.н.
 Празнувам на Цветница и хубавото е, че всички се сещат да ме поздравят, хубав и празнуван ден е. Проблемът е, че съм кръстена на източноправославен дядо, а аз съм католичка. Та имам две Цветници:)
Свикнала съм с името си, дали го харесвам не мога да кажа. Ако имам момиченце някога, ще се нарича Мила.

Инфантилна, изобщо не съм си те представяла като Цветелина 

Като малка много си мразех името, звучеше ми дебело и грубо. Всички дърти много го харесваха, аз им се чудех на акъла... Не са ми се подигравали. После свикнах, сега осъзнавам, че не е лошо име, гледам и от този подфорум, че много се харесва - значи става. С друго име няма шанс да се възприема, няма да го сменя никога.

Аз съм Евгения. Кръстена на баба Евгения и имаща първа братовчедка (по-голяма с 6 г) същото име. Освен нас никого друг не съм познавала с това име. Само няколко мъжки вариента съм срещала. Приемам го за малко остаряло, но нямам някакво отношение по харесване или нехаресване. Възприемам се с това име. Всички ми казват на галено Женя и си го харесвам. Случвало се е приятели с които се познаваме от дълго време да си мислят, че се казвам директно Женя. Никога не са ми се подигравали за име, нито съм имала някакви римуванки. Спомням си на едно събиране един леко подпийнал съученик, на който му се беше оплел езика как се опитваше да се обърне към мен : "Жжжжж ...ЖенО" Голям смях падна.
Малка госпожице Мърморанке много си ти е хубаво името пък!
Надежда - името е прекрасно и носи хубав смисъл. Жалко, че са те накарали да не си го харесваш. Аз се сещам за една Надя която също имаше прякор, но не по име, а по ръст - Надя маркуча. Децата са зли, просто на теб се е случило така, но това не бива да ти носи  негативизъм за името. Защото има чудесен смисъл.
Веселка - на мен също не ми харесва -ка - то, но пък Весела ми звучи много добре.
Мария имам първа братовчедка, която като малка не си харесваше името. Спомням си една лятна ваканция която тя прекара у нас и бяхме решили да я представим пред кварталните деца със супер добре звучащото според нас - СилвАна.  Мария е 300 пъти по-хубаво като се замисля сега. Нищо, че е толкова разпространено. Пак си е хубаво.
Цветелина - обичам имена на цветя и най вече Цвета, Цветомира, Цветелина .. (тези на букетите, а не на отделните цветя)  Ако имам близначки едната ще е с едно от тези имена.

Като малка изобщо не си харесвах името- звучеше ми остро и грубо - Миглена (да се чуди човек къде ми е бил акълът??, сега много си го харесвам). Още повече, че в училище по незнайни за мен причини ми казваха "Маргарет Тачър козела"... Ревеше ми се от тоя козел. Все ми се искаше името ми да е като на сестра ми - красиво и нежно, тя се казва Пламена. Или пък да ме бяха кръстили Магдалена, както ми казваше братовчед ми. Е, това беше докато не пораснах и не открих, че всъщност името ми е производно от Магдалена  

Много си харесвам името. Много!
Изобщо не е популярно, интернационално, кратко, има страхотно значение .

Май скромността красяла човека... Ама и името .

Браво, Sourcherry!

Нямам нужда от аплодисментите ти, Надежда .

Их значиии  Харесвам го,не го харесвам,пък ние гадаем за кое точно име става въпрос.

Миглена ми харесва.Познавам една Меги и се сещам за нея с усмивка,защото е много лъчезарна.
Женя ми е от тези за които нямам мнение.Не е грозно,но не ми и влиза.
Цветелина ми харесва заради смисъла.
Обаче Цура и Марче ме хвърлят в тих ужас.

На мен Цура ми казват понякога, заради някаква героиня от скеч, но не с цел да ме обидят, шегуваме се:) А на Мария обичам да казвам Мара, много ми харесва. Но те пък Мариите са си свикнали "Мими".

Ако някой ме нарече Мара или Маро ще опознае и тъмната страна на иначе миловидното ми Аз!  Мен доста хора ме наричат "Мимс" и Мимина,а за "милото" съм Мимчи!  Съучениците ми ме зоват с моминската ми фамилия!
Цветелини не познавам ,но "Цура"  го свързвам онази женица от ББф...
Познавам няколко Женита...все прекрасни!
Миглена ми харесва много,както и Магдалена. И поста на Майола Бени ми напомни,че моя братовчед пък ми викаше Маргарита или МаргО.

Мара звучи много красиво, ако се отърсим от негативите в селски нюанс, които сме свикнали да му придаваме. Кратко, ясно и женствено, асоциирам с Масай Мара, така че и малко екзотично, дори.