Това дребното ще ни съсипе просто.
В петък привечер бързам да взема милото от работа, да мина през една фирма и след това да стигна до пощата преди да са затворили. Имах да получавам пратки, да пращам писма, записи ... време за нищо не остава, минава 17,20 ч. вече. По средата изпълнението на плана получавам обаждане от детската градина. Дадох телефона на милото, защото карах. Чувам следния разговор:
- Да, ами сигурно става въпрос за друго дете, защото точно днес нашето не беше на градина. /ПП - още в четвъртък го пратихме с майка ми към Казанлък/
Последва здрав смях и команда:
- Карай бързо към вкъщи!
Само това ми липсваше, както бързах за останалите задачи по графика.
Какво става всъщноост. Дребната да вземе да заключи баба си на терасата. Тя е остъклена и с решетки. Няма излизане. Тръшнала вратата, овесила се на дръжката и не може да я отвори. Добре, че живеем на първия етаж. Свекърва ми видяла комшийката от последния етаж, внучето й е в съседната група в градината, и някак си са се разбрали да викне помощ. Жената отишла, заедно с тяхната учителка взели мобилния, който сме оставили за общо ползване в групата на Атанас и от там си се обадиха, за да ми съобщят какво е станало.
С една приятелка,която почива днес изпихме терапевтично два литра бира с отбрани мезета

Това от мен по темата!
Сияна се застопори на 11кг. и няма мърдане.Да се оплача,че....Снощи свекарвата пристигат да видят децата/Да уточня,че живеем в един град/,което се случва 1 в месеца и носи комплект на малкатаот тез поларените.Нищо,че ще го носим догодина,но баткото като каза-На Сиса купи ми на мен???На него ябълки и мандарини
Траех,траех...и накрая с много мек тон и казах,че има 2 внучета.Другата изцепка ,която винаги казва е,че била слабичка и т.н.Тя се я сравнява с другото внуче,което е на 11мес. и бил 12кг.Премълчавам още,заради мъжа си,но някой ден ще....


взе да ми става скучно-оправих къщата и ще ида да я събудя
кво е тва спане...