Майчета 2009! - 4

Аууууу,Роси.......хахахахаха то верно хем смешно хем да ти се доплаче!Сладурана тя.

Роси, това прилича на "любимия" ми крем Здраве. Ого беше намазал междукрачието на всичките си плюшени играчки с него  , едвам ги изчистих.

Да ,Деси същия отвратителен крем и накрая разбрах как е се е озовал в нея  Борислав имал някаква раничка и го изнамерил отнякъде намазал се и го оставил на масата в дневната и така се е озовал в нейните ръце 
А този диван добре че ще го изхвърляме и ще я правим на детска стая ,но ако беше новия диван в хола щях да се гръмна Поизчисти се ,но на места стои като замазано 
Преди малко я водих на лекар уж била по-добре до събота ще пием лекарствата  Тук в Стара Загора и Казанлък има вирусна епидемия на бронхит и пневмония,в детското отделение няма места,всяка приятелка с която се чуя все се оплаква че детето й е болно и затова никъде не излизаме стоим по цял ден вкъщи и полудяваме вече

Роси  ей голям смях падна със случката с Евелин. Благодаря ти от сърце, че ме разсмя Голяма сладуранка е!:)

Благодаря на всички ви за пожеланията вчера!

Привет набързо и от нас. Ние сме почти на финалната фаза. В събота сутринта мъж ми заминава с колата за краварско. Ние с децата летим на 1 януари. Многото багаж, мебели и прочее вече е в Мюнхен и живот и здраве другата седмица трябва да го закарат в апартамента ни. Тъй като след два дни оставам И без кола (от известно време нямаме количка...), сега гледам по най-бързия начин да изчистя профилактични прегледи и разни подобни разходки. Трябваше вчера да правим реимунизацията с Пентаксим, но на Дарка дъгите на гърлото се оказаха лееко зачервени и отложихме. Сега капя капки Коларгол, за да тушираме каквото вероятно е тръгнало да става. Като изключим това, че е кисела, й няма нищо - нито сополи, нито Т, не кашля... Сияна изкара нещо подобно преди 10тина дни, явно ще да е вирус.

Не съм чела много, само по диагонал прегледах. Но гледам, че си говорите за "подвизи". При нас най-сериозният до момента е в актива на Дарето. Преди 2 седмици мисля, че беше. Оправям някакви багажи, които сега в събота ще заминат с колата, хлапетата до мен, шумулкат, пеят си, кикотят се. Обаче по някое време Дарка щипнала, без да я усетя и съвсем за малко, щото параноята ме кара постоянно да ги следя с поглед. Понеже сме в къщата на нашите, холът е обезопасен с какви ли не закопчалки, а всичко опасно, като химии се държи по баните, в разни шкафове, като много държа и гоня всички като империалисти, да затварят вратите на баните. Уж. Ама в този случай лично моя милост пропуснала да затвори вратата  на нашата баня. И се сбъдна най-големия ми кошмар.
Та, както си ръчкам боклуците, изведнъж чувам надигане на нещо, в което има течност. Обръщам се и в този прекрасен миг виждам и чувам как Дария преглъща, след което се закашля от гадорията, която е глътнала. И хвърля тубата, която е налапала, настрани с някакъв невероятен жест на отвращение. Оттам насетне само си спомням как се разкрещях майка ми да вземе Сияна, аз хванах тубата под мишница, метнах Дарето в колата, както си беше още по пижамка и с включени аварийки, натиснат клаксон и почти изцяло в насрещното, се отнесох към Пирогов. На всичкото отгоре, по пътя хлапето тръгна да заспива, от което изпаднах в тотална паника... Абе, за нула бройки си съкратих живота с няколко години. В Пирогов, докато я преглеждаха в кабинета за прием, огледах прословутата туба. Оказа се препарат за лъскане на чинии, който се налива в миялните машини. На всичкото отгоре с много отдавна изтекъл срок на годност, демек изветрял. Състава му - слаб алкохол и ароматизатори. И естествено, на хлапето нищо му нямаше. В токсикологията, като видяха заради какво сме отишли, взеха да се смеят и даже не я прегледаха маймуната. Казаха, че единствено в устата имала кофти вкус, иначе нищо тревожно - препаратът изобщо не бил токсичен. Само за мое успокоение й предложиха една спринцовка с разтворен активен въглен, който тя със страшен кеф си изсмука  . И така приключи първото ни посещение в Пирогов. Аз побелях, но поне беше малкият дявол, да чукам на дърво.

Поздрави на всички от нас!!!

Да драсна,докато не сте ни забравили  
Джени,поставих се напълно на твоето място,голям кошмар.
Зайче и твоето приключение е било...   Добре,че е по-малкото зло.
Роси ,Евка е голяма сладуранка  От малка започва с козметиката 
Тези деца са толкова изобретателни,такива магарии им идват на ум...
Аз от онази случка с терасата,вече съм нон-стоп нащрек.
При нас няма абсолютно нищо ново.Дали от развалящото се време или ...и аз незнам,но ме е налегнала такава скука и депресия..
И през ум не ми беше минавало,че ще искам да се връщам на работа.Работи ми се вече,искам някаква промяна,искам да съм ангажирана с неща различни от каква ще е закуската,какво ще е времето за разходка,да сменям памперс и т.н.
Криско изкара някакъв вирус,много леко за радост.Избиха му вече всички кучешки и си отдъхвам засега от зъби.
Няма да обяснявам колко е палав и какви магарии прави.Не говори,за разлика от болшинството (да не кажа всички) деца тук.
Единствените думички които казва са "ам-ам",нали е вечно гладен... Не признава мама,тати и тем подобни. От време на време казва ка-ка,но това е много рядко. Инъче пък е много танцувален,пее , като издава някакви съскащи звуци под носа си  
Явно с говоренето ще ме изненадва-от раз ...  
И нашата биба е аут от два дена (това го казах тихичко   ). Имахме по-рано един период в който я бяхме махнали,но се беше разболял и се наложи да му я дадем...дано този път е окончателно. Прибрала съм я,ама и въобще не си я търси..дано...
Аз от скука съм си записала час при фризьор,ще се разделям окончателно с дългата коса,минавам към късокоските.
Засега това успях да измисля....а зимата предстои ...  

Момичета не се включвам често, но ето сега и аз да се разпиша.
Нали знаете, като върви трудно темата и я няма мерудийката (а.к.а. по-лекия и небрежен вариант на интригата ), на някои като мен, не им достига стимул и настроение да пишат.  
Прочетох последните случки на Росита, КайРен и Зайо - много ме разсмяхте, макар да знам, че тогава сте били по-скоро бясни и не ви е било до смях.
Зайобайо браво, че сте на финала на организацията. Сигурно сега ви е най-натоварено, но всичко е за добро, сигурна съм.
maeva0959 права си, че са станали супер изобретателни децата. Не ми се разправя какви ги върши моята хубостница, но вие си знаете, щото си имате същите зверчета.
По този случай искам да кажа, че КайРен наистина написа страхотен постинг, преди време. За детската психология ставаше въпрос. Рада толкова целенасочено е лепната за мен и ми пречи да правя каквото и да е било сама за себе си, че отдавна разбрах как съм си правила сметката без кръчмарката.
За нас какво да ви разкажа... Свърши филма на Борето. В момента няма работа и ми е малко терсене. Иска ми се след Нова година да засилим нещата. Надяваме се и на участие в един нов италиански филм през януари. По-интересното е, че започвам да уча една нова за мен компютърна програма. Вкъщи, самичка. Сложна е доста, но аз съм схватлива и се надявам да ми тръгнат добре нещата. Дай Боже и с нея да си изкарвам хляба един ден. Изобщо въртя се на 180 градуса стане ли въпрос за работа. Един ден ми хрумва едно, друг ден мечтая за друго... Така сме всестранно развитите личности.
Рада не ми дава много-много да сядам на компа, което е проблем, особено за програмата, която изисква концентрация. Не знам как да я залъжа и с какво да я занимавам. Като Вайзето и Лианка ще се пробвам с "Ну погоди". Вчера ви четох момичета и дръпнах всичките серии. Днес ще се пробвам, дано да стане, защото съм се отчаяла. Дори този пост го пиша около два часа. В момента е в мен и се опитва да ми дръпне слушалките, да ми изяде дисковете и да ми изкоруби клавиатурата.
Иначе има ангина.  Понеже ѝ е трета поредна, не можахме да избегнем антибиотика. За първи път пие АБ. Мислех си, че ще минаваме цял живот без, но само в един идеален свят става така.
Аз също съмболна и то повече от Рада, но се лекувам с обичайните "разумни аналгетици" и лекартва без рецепта.
Кисела е моята Пипонка. Май ще спи, но само ако имам късмет, ще легне без мен. Вече спи с мен.Наскоро и таткото се премести отново при нас (па време на филма, като много работен и изморен, беше освободен от нощните зулуми, които си правехме с Малкото Пони и спеше в детската). Ако си спомняте, Рада първата година си беше сама в леглото, дори я преместихме сама в детската ѝ стая. Всичко върваше успешно, но в един момент се върнахме в "първи клас". Нещата се промениха изведнъж, но не в полза на личното ми пространство и свобода.   Абе период, ще мине.
Баща си за съжаление, не го е*ава за слива. Само по мен ходи нонстоп. Като третата татуйровка ми е. Но най-досадната.

Да честитя празника на именничките и именниците със закъснение. Да сте живи и здрави и големи късметлии в живот! Кати от Австралия - честит имен ден! Желая ти всичко най-хубаво.

И накрая да се похваля. Стана ми Коледно вече. Борис качи елхата, донесе и играчките и лампичките от гаража. Мисля да добавя някоя друга нова играчка, ако Рада ми даде шанс мога да направя и нещо ръчноизработено. И украсяването започва сегааааа!

Здравейте момичета! Петьо спи и реших да се разпиша, че не ми остава време за нищо напоследък.
Зайо - браво на теб за организираността, а и с двете щури кукли май никак не ти е лесно... лек път от мен и бързо адаптиране, надявам се там да ви хареса много на всички! 
Бебз -  като чета постовете ти направо се виждам на твое място, добре че бабите ми са по-отзивчиви, че иначе съм жива-умряла (на мен вече почна да ми тежи и отсега не мога да се оправя с къщата, пък като дойде и второто  );  дано намерите скоро някакъв вариант и да вземеш малко въздух и ти 
Страшни случки разказвате иначе, аз си мислех ,че при нас положението е като на фронта само, ама се оказва, че и по-големи бели можели да свършат връстниците. Нашия засега се ограничава с катеренето и падането, удрянето от недоглеждане и разливането на разни манджи и не само, ама то ако и без това минем как ще казвам после ,че съм отгледала едно дете?!
Иначе се пробвам да му обяснявам , че в коремчето на мама под пъпа (че това му е най-важното място по мен) има бебе. Той се е научил да ме гали по корема и да ме гушка, даже веднъж ме целуна, защото така сме щяли да правим на бебчето, ама да видим като дойде април и бебето излезе оттам как ще се спогаждат   
За биби си говорите - ами ние си имаме една постоянна, сигурно до първи клас поне ще си я смучем (за палеца говоря, него няма как да махна дори за едно заспиване, просто няма да заспи ако не го засмуче и това е , ще чакам да му писне). За говоренето- ами като латерна е нашия, повтаря всичко, каквото чуе, както му дойде (понякога даже не му се разбира какво повтаря, толкова не си прилича с оригинала), даже вечер в просъница ми изтърсва понякога някоя дума , явно нещо от деня което преживява отново на сън  .
Гледам доста от вас се връщат вече на работа - много ми е далечна тая мисъл, ама и аз както преди съм споменавала още не съм сигурна дали има къде да се връщам - то тук всеки се оправдава с кризата и съкращенията си продължават навсякъде, та и мен ме дебнат с балтийката, ама живот и здраве април ще видят как им се разминава този път съкращаването на бройката (още не съм им казала нищо, ама нямам и намерение- чак като занеса болничния за 45то дни, че каквито са злобари могат да ми скроят нещо иначе  ). Иначе незнам как ще сме с яслите- Петьо е записан само на едно място и се чудех дали да не го запиша поне на още едно и живот и здраве да не изчакам бебето да стане на поне 6мес и тогава да го пускам, че с тия болести дето ги носят от градинката ще ни разкаже иначе играта, а и ще е лято и живот и здраве баби и татковци в отпуск ще има, та ще сколасаме надявам се някак  Иначе ние пак отложихме Пентаксима - все сме болни вече трети месец, писна ми направо - най-много по една седмица почивка между сополите и хайде пак отново, почвам да се притеснявам, и аз го карам с него паралелно всеки път та направо сме станали на парцалчета и двамата. Гледам и тук има болнички- бързо оздравяване на всички!
Успех на започващите работа с адаптацията, а и на мъниците - дано им хареса още в началото на яслите и да си играят без много сълзи! 
Стана дълго, ама така е като рядко стигам до писане - до скоро момичета и по-малко неприятни преживявания, повече моменти за радост, особено с приближаващите празници!     

Здравейте момичета. Аз съвсем се загубих, но откакто се върнах на работа нямам време за компютър. Рая толкова ми липсва цял ден , че като се прибера само се гушкаме, отделно приготвя вечеря, къпане и т.н. и то дошло време за сън  .

И ние като Делила имаме проблем с палеца - сму4ем го само при заспиване, но в яслата само това прави по цял ден. Та да попитам майките които са махнали палеца или на по големи деца как го направихте и на каква възраст? Знам 4е до 2 години не е голям проблем, но изобщо не виждам как ще се справим. Така 4е приемам всякакви съвети.

Роси, Кайрен, много ме разсмяхте! Големи образи са тези малчугани!
Уф, това със сополите ми е болна тема, малкия като го сръчкат зъбите и веднага проточва цифките, ето и сега пак ги точи, а и двете му ръце са в устата . После ги вади от устата и 'рисува' по стъклата, на мама художника. Не искам да си мисля какво ни чака, ако ще му никнат нови кътници . Делила, ти даваш ли му нещо на Петьо? Клеева, сребърна вода?
Маевка, и нашия не говори, само бебешки признава, а съседското хлапе, което е мартенче вече не само брои, но и смята . Познава улични знаци, някои букви и играе на магазин. Като ги съберем младежите да играят и ме избива на истеричен смях - нашия търчи като кон и хвърля играчки, а другия реди пасианси и рисува .
Бързо оздравяване на всички - малки и големи!

Момичета купете си днес вестник "Стандарт". Вътре има една притурка - цветно списание, което майка ми прави. Много се гордея с нея! Не е голямо, но е само за отстъпки, талони, намаления... Има дори промоция за професионално избелване на зъби, от което мисля да се възползвам - от 250лв. на 150лв.

Дени, изкушаваш ме много с предложението си, но физически ми е невъзможно да си купя вестника.

Аз още малко да ви разсмея с Елицата.
Вчера си се разхождаме из вътрешния двор на комплекса, както обикновено Оги и Ели се въргалят по земята и крещят здравата. По едно време гледам ситната се доближава до някакво местно момченце на видима възраст 2 годинки и започва да го ухажва. Милва го, каканиже сладко-сладко, опитва се даже да го гушне и целуне. Останах изненадана от тези нейни изпълнения, обикновено не проявява такъв интерес към себеподобните.
В последствие се оказа, че всичкия този труд малката пикла е положила, за да се докопа до количката, на която младежът се возеше. В мига, в който той им́а неблагоразумието да стане от нея, Елицата се чучна отгоре ̀и и защитаваше с бой, скубане и писъци завоюваното.
Голямо лисиче е станала, няма да я мисля как ще се оправя в живота .

KayRenn много забавно и поучително, явно подобни женски прийоми за постигане на желаното са си вродени   А и Ели сигурно има опит с батко си - или при него директно си взема каквото иска? А на вас май малко ви остава там - до КОледа май щяхте да се идвате, нали

waterlilia, от пребиваването ми в Германия си спомням, че имаше специални "училища" за отказване от смучене на палец - издаваха им и дипломи накрая   Само че не знам какви са имметодиките - а и ставаше въпрос за детенце на 7 години.
Иначе според баба ми трябвало да му се натрие пръста с люта чушка. А ако не ще да ака в гърнето - да му се нажули гъ.а с коприва! Да НЕ СЕ приема като съвет!!!!! Сурови времена, сурови хора, баба ми беше страховита вмного отношения, лека и пръст.
А иначе адекватен съвет не мога да дам, става въпрос за детска психолология  

Ние още сме при нашите и сега всички се занимават със Сами, на негому е много добре да е обект номер едно на внимание. Слуша баща ми. Него всички го слушат, и котката едно време също. Не ми е ясно как става, колкото и да го наблюдавам, явно е нещо невидимо, видно само за деца. И котки.
Иначе като види брат ми се лепва за него, умира си и да му бърничотка из стаята, той има всякакви и нструменти. Но продължава да заспива само с мен

Абе пак ми скача прозореца..

Дени, избелването не е ли вредно? На мен ми се струва зловеща процедура,ама щото си ме е шубе от зъболекар сугурно.
А как изобщо успяваш да свършиш нещо сама със Рада отдавна ти се чудя, Сами също проявява ревност към заниманията ми. Аз се опитвам да му обръщам повече внимание щото е важно за развитието му и това ми работата в момента ама ми писва все пак. Въпреки това не ми се почва работа, но ще трябва по някое време, не знам как щего измислим с гледането на Сами, нали не го приеха на ясла. Ама ще му мисля тогава, трудно ми да планирам за повече от два дни напред