Ноемврийчета се раждат вече, всяка мама чака своето човече - Тема 17

Мимкис, честито бебче, да е здраво, умно, да слушка и да папка! На теб бързо възстановяване!!     

И аз днес трет ден по ред, пак ударих хубава разходка, и краката не си чувствам направо, но освен това, много добре ми се отразяват разходките 

Мимкис, да ви е живо и здраво бебчето , на теб бързо възстановяване и скоро тук да ни се похвалиш с подробности   

ЧЕСТИТО БЕБЧЕ НА МИМКИС!!!!!!! Да мине скоро да се похвали лично!!!   
м@м@, страхотно раждане, просто мечта! Тия дни и една моя позната роди второ, голямото е на 2,5 години. Та бебата 4100 гр, родила я за 2 часа  Искам и аззззззззззззз 
Тонивил, изобщо пренасяне не е равно на секцио  Просто в моя случай нещата са малко по-особени.
И аз така ще пробвам 

Мойто малко човече също от ден-два е с много по-малко движения. Отвреме-навреме си опъне крачетата, побутне-тук-там когато започна да се притеснявам че не съм го усещала скоро. А, и хълца по 1-2 пъти на ден.
А доскоро просто беше много див.

Днес говорих в Мъри за бебето /то често си говорим, но този път беше сериозен разговор/. До днес той си гушкаше корема, викаше, ей бебчо, аз съм твоя батко, целуваше го, говореше въодушевено за бебето, но като го попитах направо дали ще ревнува ако гушкам и целувам бебчо колкото гушкам и целувам него каза че ще му е гадно. Каза си и че сигурно ще спрем да го обичаме...
Радвам се че си го каза, защото стана ясно, че досега го е таял в себе си, а така като го извади на бял свят поне не само че сигурно му олекна, ами и аз ще знам че ревност ще има.
Подготвям се да съм много внимателна занапред.
Обясних му, че изобщо няма да се промени обичта ни към него и че ще продължаваме да си го обичаме както досега, но ще е трудно, много ми е чувствителен Мърчо.

В това отношение ако знаете някоя книга по въпроса ми кажете, моля!

Мимкис, честито!

Мимкис Честито бебче! Живо и здраво да е, а на теб скорошно въстановяване!      

Мимкис, да ти е живо и здраво бебочето! Много щастие и радост да ви носи!


Мимето-88, не е било леко раждане, но важен е резултатът! 

Мимкис, Честито бебче!
              

kapri_z, ти ли поддържаш текущата темичка?
Някой е изял част от заглавието, ако може да го възстановим. 10х!

Самоназначих се от 2 теми насам Тъкмо щях да си лягам , че нещо много ми се спи тая нощ и гледам някой огладнял - изял половината заглавие  Яжте си фурмите и мандарините , не ми създавайте излишна работа...заглавията на темите не помагат за  предизвикване на контракции 

korali , оправено е , благодаря 

Момичета , новата мама сега ли да я добавя или когато има повече инфо за нея?


Мойта вещица как се излъга да дойде у дома днес идея си нямам.Задушница било и носеше някакви неща за подавка. Стоя почти 2 часа . Държах се кротко и колкото е възможно учтиво.Всъщност оставих половинката да и се "радва" почти през цялото време , а аз се изнесох в съседната стая с извинението , че ми се спи. По някое време реши да си ходи и излязох да я изпратя. На вратата се обърна и ми каза "Да знаеш , ти ше родиш мома. На ще видиш!"  А знае колко много искаме момче! Знае , че и лекарите казаха , че ще е момче в осмия месец , до тогава беше седалищно и не се виждаше. Знае , че си имаме едно на ум заради снахата - до последно и казваха момиче , а се роди момче. Боже ,  като знам колко и е мръсна устата  Няма да ме остави намира това чудо !  Нарочно го прави , а точно в момента чувството ми за хумор не ми е под ръка.

Леле, Капри, това нейното е вече възмутително! Баси...   За какво те дразни така?! К'ви са теЯ хора беее?! Внуче ще и раждаш...
Разказа ли на мъжа ти?

Абе Каприз, я дай да те нахокам аз сега малко-ти жена ли си му на твоя или лукова глава. Я се дръж малко на положение, няма да позволяваш на някакви си стари, явно с емоционални проблеми, жени да ти тровят здравето. С този човек трябвад а живееш още сума ти години, ако мислиш да се ядосваш и връзваш на всякакви глупости, тя ще ти скъса нервите. А сега да ти дам малко акъл, че както обичам да казвам, имам-давам . Според мен открито я конфронтирай, следващия път като ти каже нещо на въпреки, се изправя с цялото си достойнство и с най-спокойния си глас й казваш-Защо се държиш така.......(примерно) много добре знаеш, че искаме момче, защо сега такива ни ги говориш. Тук тя, ако е интелигентен човек ще си свие ушите, ако обаче не е, ще се опита пак да те настъпи, ти обаче не трябва да и се даваш и ти настъпваш наобратно, за да не се оплиташ, трябва да си абсолютно откровена с нея, да предизвикаш съжалението й (за което по принцип не ти пука, но важното е тя да се почувства кофти и да вземе да се осъзнае и да спре най-накрая), казваш си всичко що ти е на сърцето, но важното е с учтив тон, да не вземеш да се караш.... Обяснпваш й най-спокойно, че обичаш сина й, че се грижиш добре за него и не виждаш причина за неадекватното й поведение спрямо теб. Пък и тъй и тъй явно сте вързани, ще трябва да се търпите-"та хайде ако обичаш да си имаме уважението и да не си подхвърляме реплики, от които да ни става криво" Аз тази тактика отдавна заяочнах да я позлвам и трябва да ти кажа при мен има успех, не със свекърви де, с тях не съм имала проблем. Пожелавам ти успех и да не се ядосваш повече, че ще ти излязат бръчки

Кьолшес, само да ти кажа, че терминът ти е днес .......



лелелеееее ти съсвсем скоро ще родиш.......вече няма мърдане.......

Терминаторче, ще ме умориш от смях   
Кьолшес,  Груйчо ще изчака 11. 11. ми се струва 

edit: виждам Смърфи на линия Как сте, Смърфиетка? Прибрахте ли се удома?

Вече трябва залози да правим. Мамите които не бързат взеха да раждат, а тия които чакат още си чакат. 

А неееее! Аз не ви ли казах, че се отказах! Реших да не раждам! 

Мравчице, май, май! 

Освен Смърфи и Ивето виждам! Как са бебчовците? 

Привет коремчета, как ме изловихте, че съм на линия
Още сме в болницата, дано да е за последна нощ, че нали ни се роди едно малко мишле и го следят как наддава

Ама така или иначе съм тук, да ви разкажа за раждането и първите дни.
Както ви казах, на последния преглед ме задържаха тук, докторът беше притеснен, че няма да дочакам планираната за 3.11 операция. Май го усъмнни нещо на ехографа още. После ме прегледа и за разкритие, признавам си, беше много гадно и болезнено, въпреки, че беше внимателен  

Та аз без багаж, без нищо набързо бях хоспитализирана, а мъжО търча за сака ми у нас. На следващия ден беше скециото, бяхме 4 мами в 1 стая планирани за този ден, аз 3та поред, та имах време да се настроя. Като легнах на масата се почнаха подготовки, упойки, аз освен спиналната си бях поръчала и епидурална и не съжалявам. Почнаха да действат там и по едно време анестезиологът се наведе към мен и ми каза - сега ще извадят бебето. Усетих как "олекнах" изведнъж и затаих дъх да чуя плач. Слава Богу, макар и дребна, Ива се оказа доста гласовита
Взеха я да я обработват неонатолозите и след малко ми я донесоха да я целуна   Не мога да кажа какво изпитах тогава, щото имам доста бели петна от този ден -  излизане от упойката, високо кръвно изведнъж, някакви уреди закачени по мен и много SMS-и беше всичко

Вечерта почнаха да ме раздвижват полека, на другия ден вече окончателно. Да ви кажа, при раждане секцио, дори и да искаш бебето веднага при теб, просто не си в състояние да направиш каквото и да е, докато не се изправиш да ходиш без  помощ. А възстановяването си е болезнено, аз още не смея да кашлям  Иначе ни носеха бебетата да ги гледаме в легълцата  

На 2рия ден за първи път гушнах Ива и я сложих на гърда - веднага засука. В началото обаче даваха и АМ и май благодарение на него не спадна много на тегло. Аз имах обаче малко трудности покрай започването на кърменето, но мисля, че вече и двете се спряваме добре. Получи се едно препълване на гърдите, та си поревах добре, ама сега вече май нещата се нареждат. Днес беше само на кърма и ще видим какво ще покаже кантарът утре. А помпата на Avent ми е първа приятелка вече

А по повод майчинския инстинкт - първите 2 дни ми беше странно как така това е моето дете, но след това  направо се пристратих към нея   Чувството, което изпитвам когато я гледам как спи и прави муцуни, как суче, как ухае, как трепка пулса на вратлето й докато суче са неописуеми, сами ще се убедите в това  

Малко дълго стана, но тия хормони така са ме завладели, че не можах по-кратко да го напиша