Паническо разстройство - част 6

  • 98 096
  • 743
# 480
Baby Girl,по назад из страниците бях казала точно това! Явно не си чела...
Но ще се повторя:
Преди години ходих на психотерапевт /най-добрия в нашия град/, освен това е и професор.
Та той водеше и лекции и точно това обясни, че хора с ПР или ПА както щете го наречете, НИКОГА не са луди или пък могат полудеят от това. Обясни го и научно, но немога да го възпроизведа точно с термини. Така, че СПОКО!
Това две съвсем противополжни състояния, едното тотално изключва другото.
Виж целия пост
# 481
Бони, радвам се, че продължаваш успешно без лекарства  Peace. Усещанията при някои леки физически неразположения са идентични с тези при ПА и това повишава тревожността. Например ти се е схванал врата или ти е изтръпнала ръката и мозъка реагира на това, като на симптом за ПА и тревожността ти рязко се покачва ... и каквито сме чувствителни, работата е ясна  Mr. Green.
А, ПА могат да се появят не само при проблеми и стрес, може да са в следствие на апатия, потиснатост, загуба на контрол над дадени ситуации, скука, че даже и при силни положителни емоции. Сигурна съм обаче, че ти си екстра, може да те е налегнала зимната скука. Не се вглеждай прекалено в себе си, никакви симптоми не пропускаш  Peace.  
 
Виж целия пост
# 482
Baby Girl,по назад из страниците бях казала точно това! Явно не си чела...
Но ще се повторя:
Преди години ходих на психотерапевт /най-добрия в нашия град/, освен това е и професор.
Та той водеше и лекции и точно това обясни, че хора с ПР или ПА както щете го наречете, НИКОГА не са луди или пък могат полудеят от това. Обясни го и научно, но немога да го възпроизведа точно с термини. Така, че СПОКО!
Това две съвсем противополжни състояния, едното тотално изключва другото.
Благодаря ти много. Чела съм, но не всичко... Изглежда това съм го пропуснала. Много ти благодаря за успокоението... на мен също ми го каза лекарката, при която ходих... Но все пак си казвах: "Ами ако аз съм първия случай, който полудее?" Laughing Затова си мислих, че съм шизофреничка или че страдам от раздвоение на личността... Защото когато съм на себе си... нямам нищо общо с човека, в който се превръщам като "ме хванат лудите"... Simple Smile
Виж целия пост
# 483
 Laughing Laughing Laughing Ако си шизофреничка или раздвоена въобще няма да ти пука за симптомите на ПА.
Ще си живееш в някакъв твой друг свят и хич няма да ти е на акъла, дали ще ти стане лошо, дали хората ще забележа и тем подобни. Ето това именно доказва, че едното изключва другото!
Надявам се наистина да съм те поуспокоила...
Виж целия пост
# 484
Laughing Laughing Laughing Ако си шизофреничка или раздвоена въобще няма да ти пука за симптомите на ПА.
Ще си живееш в някакъв твой друг свят и хич няма да ти е на акъла, дали ще ти стане лошо, дали хората ще забележа и тем подобни. Ето това именно доказва, че едното изключва другото!
Надявам се наистина да съм те поуспокоила...
Много даже! Благодаря ти! Heart Eyes Добре де, а по пътя на логиката... ПР е психическо разстройство, нали така? Значи всъщност наистина нещо не ни е наред... Laughing Обаче не мога да разбера... кое.... тоест... на какво се дължи това състояние? Особено пък когато едно дете на 6г. изпадне в него... Защо "нормалните" хора не страдат от такива проблеми? Не питам конкретно теб... не искам да те бомбардирам с разни въпроси... просто си разсъждавам и се чудя... Simple Smile
Виж целия пост
# 485
Според мен всички страдат, но по-различен начин от тревожни разстройства. Всеки човек си има своите съмнения, неуверености, страхове. И когато дълго време потиска по някакъв начин слабостите си, те се натрупват и изплуват под формата на разни физ.усещания, за който няма реална причина.
Като каза, че си била на 6, Baby Girl, толкова се стреснах за дъщеря ми. Тя сега ще стане на 6 и е зодия Риби - невероятно чувствителна, разсъждаваща и емоционална. Как ли и се отразяват на нея мойте състояния и страхове. Уж се старая да ги прикривам, но тя е толкова интелигентно дете, че почти винаги ме усеща. Какъв ли белег ще и оставя.... оф. Thinking
Виж целия пост
# 486
ivap,силно се надявах  да се появиш и да ме успокоиш  Hug   bouquet    Може ли да идвам на сеанси при теб  Laughing

Освен скуката  да ме мъчи сега.... не знам, трябва да си потърся някакво ново занимание да минат по-лесно зимните месеците. Въпреки, че не страдам от излишно свободно време. Май наистина ще излезе че нещо пак ме стяга шапката. Днес ми беше пак зле и мъжа ми ме накара да си взема валериан да видим дали ще има разлика (защото той смята, че проблема пак ми е ПР) и наистина ми олекна и "болежките" ми минаха  Blush Хем много се зарадвах, хем много ме е страх да не би пак да трябва да се върна към лекарствата. Но обещавам, че поне няма да им се дам лесно  Mr. Green  Мисля да си взимам няколко дни валерианче да се поуспокоя. Не съм го правила, но съм чувала, че помага.
Виж целия пост
# 487
Здравейте всички.Първо искам да кажа ,че прочетох темичката ви и съчувствам на всички,които изживяват подобни проблеми.Успех и дано се преборите по най бързия начин. Heart Eyes
Искам накратко да ви разкажа за моят проблем,не знам точно какво е ,но някои от симптомите са сходни с описаните тук.
значи преди около месец започна да не ми достига въздух ,и много се уплаших,в началото беше от време на време,после стана нон стоп ,запо4ва 1 час след като се събудя докато си легна.Живеем със съпруга ми и 5 годишното ни дете в чужбина,аз не работя ,от както той се роди. Доста сам заета,уча ,търся си работа, малкият и т.н.
ходих на лекар пуснаха ми изследвания,оказа се че всичко е наред според кръвните проби.преди 3-4 дена отидох пак при GP -то ми и той ми каза че смята че недостига на въздух се дължи на нервност и че този недостиг на въздух е в главата ми,т.е. аз си го причинявам,да изчакам 1 месец и ако не мине пак да отида.
Междувременно станах много нервна от 1-2 седмици,викам,плача ,избухвам без повод ,много малко ме изкарва извън релси ,абе ужас пия разни успокояващи чайчета ,но ефекта е временен.Да добaвя ,че доктора каза че не иска да ми изписва лекарства за нервността.
Незнам точно какво ме изнервя толкова ,всичко ме влудява,дори и хората около мен много ме изнервят ,горкият ми мъж.
Освен всичко останало ,от около година в главата ми само болести и постоянно си поставям разни диагнози,само да чуя нещо и после се побърквам все виждам симптоми...

Извинете за дългите писания,искам да се успокоя и всичко да е наред.Откакто GP-то каза че няма проблем с дробове си като че ли съм по-добре с дишането.
Последледните няколко месеца имахме доста трудни моменти и не знам може се дължи на това
Мерси,че ми прочетохте романа. Hug
Виж целия пост
# 488
Здравейте всички.Първо искам да кажа ,че прочетох темичката ви и съчувствам на всички,които изживяват подобни проблеми.Успех и дано се преборите по най бързия начин. Heart Eyes
Искам накратко да ви разкажа за моят проблем,не знам точно какво е ,но някои от симптомите са сходни с описаните тук.
значи преди около месец започна да не ми достига въздух ,и много се уплаших,в началото беше от време на време,после стана нон стоп ,запо4ва 1 час след като се събудя докато си легна.Живеем със съпруга ми и 5 годишното ни дете в чужбина,аз не работя ,от както той се роди. Доста сам заета,уча ,търся си работа, малкият и т.н.
ходих на лекар пуснаха ми изследвания,оказа се че всичко е наред според кръвните проби.преди 3-4 дена отидох пак при GP -то ми и той ми каза че смята че недостига на въздух се дължи на нервност и че този недостиг на въздух е в главата ми,т.е. аз си го причинявам,да изчакам 1 месец и ако не мине пак да отида.
Междувременно станах много нервна от 1-2 седмици,викам,плача ,избухвам без повод ,много малко ме изкарва извън релси ,абе ужас пия разни успокояващи чайчета ,но ефекта е временен.Да добaвя ,че доктора каза че не иска да ми изписва лекарства за нервността.
Незнам точно какво ме изнервя толкова ,всичко ме влудява,дори и хората около мен много ме изнервят ,горкият ми мъж.
Освен всичко останало ,от около година в главата ми само болести и постоянно си поставям разни диагнози,само да чуя нещо и после се побърквам все виждам симптоми...

Извинете за дългите писания,искам да се успокоя и всичко да е наред.Откакто GP-то каза че няма проблем с дробове си като че ли съм по-добре с дишането.
Последледните няколко месеца имахме доста трудни моменти и не знам може се дължи на това
Мерси,че ми прочетохте романа. Hug


Привет и при мен започна така с недостиг на въздух, започна да ме приболява от лявата страна и все неща водещи до....смърт.... Бях се побъркала, една вечер си легнахме със съпругът ми и започнах да треперя като лист/буквално/ изкарах си акъла и си казах това е идва ми краят...всичко ме подлудяваше....направо всеки един ден мислех, че ми е последен докато не прочетох, че за всичко това си има научно обяснение  именно ПР / не съм ходила все още на психиатър, по простата причина 1. че ме е страх и 2. че имам малко дете, което има нуждата от мен и немога да си позволя да се дрогирам, само аз да съм по добре... След като разбрах, че всъщност това е моят проблем лека полека, започнах да се боря с него...не винаги успявам дори и сега на моменти пак се появава....опитвам се да се успокоявам в момент на ПА и да мисля за други неща, много е трудно /поне на мен/ но се опитвам....Сега времето като започна да се оправя излизаме повече с детенце навън - това много, ама много добре ми се отразява /помежду другото, това не е присъщо май за ПА, защото повечето се затварят  Thinking но на мен ми действа/.

Това е което мога аз да споделя и да дам като съвет, дано да съм ти била полезна   bouquet

П. С Причините, за да съм в това положение са много, миналата година беше доста тежка..много близки хора си отидоха, катастрофа, болести....всичко това доведе до тези проблеми... Най важното и съществено ПОЛОЖИТЕЛНО НЕЩО, което ми се случи /въобще/ това беше появата на моето дете, то е всичко и то ми дава сили и немога да го отмина без да си го повтарям всеки ден.. По принцип смятам, че съм силен характер, но явно всичко си има граници.
Виж целия пост
# 489
Според мен всички страдат, но по-различен начин от тревожни разстройства. Всеки човек си има своите съмнения, неуверености, страхове. И когато дълго време потиска по някакъв начин слабостите си, те се натрупват и изплуват под формата на разни физ.усещания, за който няма реална причина.
Като каза, че си била на 6, Baby Girl, толкова се стреснах за дъщеря ми. Тя сега ще стане на 6 и е зодия Риби - невероятно чувствителна, разсъждаваща и емоционална. Как ли и се отразяват на нея мойте състояния и страхове. Уж се старая да ги прикривам, но тя е толкова интелигентно дете, че почти винаги ме усеща. Какъв ли белег ще и оставя.... оф. Thinking
Майка ми беше с ПР и го преддаде на мен. Бях дете и я чувах ,като се оплаква на баща ми, че не може да диша и не й е добре на сърцето. Помня как все очаквах да й се случи най-лошото. Треперех от страх , когато се прибирах от училище, дали ще я заваря жива в къщи. Такива фобии бях развила, а ме беше страх да ги споделям, защото ще ги притесня  и ще се влоши състоянието й. На приятелките не смеех да ги споделям, за да не ми се смеят. Всичко това изби по-късно, когато бях на 19 г. Класическо ПР, за което не бях  и чувала. Беше далеч преди епохата на Интернета.Пак се борих сама. Вторият път вече си признах пред майка ми. Тя вече беше го изживяла и много ми помогна. Преминах през това с нейна помощ. Тя ми беше терапевта. Лекарства не съм вземала, но имах много сериозни кризи. По-късно ми откриха и възел на щитовидната жлеза и след операцията съм друг човек- много по-спокойна, уверена, почти оптимист. Майка ми също след определена възраст нямаше оплаквания от ПР. След 40 -тата си година  стана много позитивен и подкрепящ всички ни човек, нямаше ги страховете й вече.. Аз откъде почнах, къде стигнах. Исках да напиша, че наистина трябва да се щадят децата. Ако може да не научават за оплакванията, защото и съществува наследственост при това състояние ,и се възпроизвеждат нещата понякога. И ,че се преодолява това състояние, колкото и да изглежда невероятно, когато си в кризата. Simple Smile
Виж целия пост
# 490
Just Woman, благодаря ти за отговора, аз преди 2 години виках няколко пъти линейки за приятелка,не и достигаше въздух,сърцето и хлопаше ,оказаха се паник атаки.Tогава си мислех че такова нащо е невъзможно да ми се случи..НО последните 2 години,големи неприятности ,болести,родители, пари,сещате се...
Аз скоро се сетих че поне от 2 години не съм си позволявала да плача,ей така,преди си бях ревла,но напоследък бях станала `желязна`.
Лощото е ,че малкият ме вижда как плача и се плаши,толкова зле се чувствам след това,заради него и съпругът ми.
За лекарствата и аз бях против ,но вече направо не издържам,ако се наложи бих взела.

Може би точно когато човек се опитва да е силен и да се държи ,тогава прикривайки чувствата си си наврежда.



 ,
Виж целия пост
# 491
ananas  ,възел в щитовидната жлеза може понякога да предизвикваа разбъркване в хормоните и това да води до тези симптоми,
аз също имам нещо като възел,изследваха го казаха ,4е не е страшен и досега не ми е правил проблеми,хормоните са ми в норма,твоите как бяха?
Виж целия пост
# 492
Just Woman, благодаря ти за отговора, аз преди 2 години виках няколко пъти линейки за приятелка,не и достигаше въздух,сърцето и хлопаше ,оказаха се паник атаки.Tогава си мислех че такова нащо е невъзможно да ми се случи..НО последните 2 години,големи неприятности ,болести,родители, пари,сещате се...
Аз скоро се сетих че поне от 2 години не съм си позволявала да плача,ей така,преди си бях ревла,но напоследък бях станала `желязна`.
Лощото е ,че малкият ме вижда как плача и се плаши,толкова зле се чувствам след това,заради него и съпругът ми.
За лекарствата и аз бях против ,но вече направо не издържам,ако се наложи бих взела.

Може би точно когато човек се опитва да е силен и да се държи ,тогава прикривайки чувствата си си наврежда.



 ,

При мен е същото, много зле се чувствам заради съпругът и детенце / то слава богу все още не осъзнава, че майка му има проблем, но като че ли усеща нещата и става малко по нервна/. Опитвам се да не го товаря /мъжът/, но знам че и него го тормозя, една вечер се обадих на 112, защото пак бях получила ПА, тогава мъжът ми знаеш ли какво ми каза " по добре си поплачи, ако от това ще ти олекне" - хем ми стана по добре, от това, че ме разбира, хем ми стана много мъчно, че и той трябва да изживява моите вътрешни проблеми.... въпреки това си ревнах на воля и като че ли малко ми олекна, но пих и един валериан защото много ми беше кофти от ПА.
Виж целия пост
# 493
Според мен всички страдат, но по-различен начин от тревожни разстройства. Всеки човек си има своите съмнения, неуверености, страхове. И когато дълго време потиска по някакъв начин слабостите си, те се натрупват и изплуват под формата на разни физ.усещания, за който няма реална причина.
Като каза, че си била на 6, Baby Girl, толкова се стреснах за дъщеря ми. Тя сега ще стане на 6 и е зодия Риби - невероятно чувствителна, разсъждаваща и емоционална. Как ли и се отразяват на нея мойте състояния и страхове. Уж се старая да ги прикривам, но тя е толкова интелигентно дете, че почти винаги ме усеща. Какъв ли белег ще и оставя.... оф. Thinking
Казах го, за да успокоя всички, че при мен се случи много рано... Съжалявам, че съм те притеснила... Виж, всеки човек е различен. Безкрайно глупаво е схващането, че всички мъдри и интелигентни хора задължително са депресирани и нещастни... Аз мисля, че дори твоите тревоги могат да направят нея по-силна... Насърчавай я да бъде уверена... Учи я, че страхът е безсмислен и съм сигурна, че ще израсне като едно чувствително, но и много силно и борбено момиче! Бог да я благослови!   Hug
Виж целия пост
# 494
ananas  ,възел в щитовидната жлеза може понякога да предизвикваа разбъркване в хормоните и това да води до тези симптоми,
аз също имам нещо като възел,изследваха го казаха ,4е не е страшен и досега не ми е правил проблеми,хормоните са ми в норма,твоите как бяха?
Хормоните ми бяха в ред. И аз незнам дали възелът ми предизвикваше атаките или продължителният стрес ми докара възела. Майка ми със същите оплаквания, нямаше проблем с щитовидната. Наследих проблемите с щитовидната от баща ми, но той никога не е имал ПА.
Може би точно когато човек се опитва да е силен и да се държи ,тогава прикривайки чувствата си си наврежд
Аз мисля, че човек не трябва да се отказва да победи състоянието си. Хареса ми Just Woman, че осъзнава, че е незаменима за детето си в момента и това й дава сили да не се поддава на страховете си. Трудно е, но не трябва да си повтаряме, че не трябва да се предаваме. Аз съм установила, че борбата минава през няколко етапа. Първо оставаш си със страховете, но се стараеш да не допускаш  ПА. А и когато се стигне до атака си повтаряш, че и сега ще мине, както винаги. Свикнеш ли да живееш със страховете си, те минават на заден план. Аз още имам някои от тях, но си съжителстваме спокойно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия