Паническо разстройство - част 6

 Здравейте, получавам такива пристъпи от около 7 години ,като има периоди от 5-6 месеца, в които съм добре, както и такива с по 2 пристъпа на ден. чела съм много за проблема, до някаде успявам да се овладея. Да, ама утре съм на шофьорски изпит - на 1100% съм сигурна, че точно преди да седна зад волана ще получа криза и ще се прецакам сама... Помагайте!

jani_marti, напротив, радвай се, че може да предизвикаш страха! Това е най-важната стъпка за преодоляването му.
Като се появи, зарадвай му се. Като на малко дете. Защото това е едно малко уплашено дете в теб. Успокой го, гушни го мислено. Не се опитвай да се стегнеш. Напротив - отусни се, усмихни му се и всичко ще е наред!
Желая ти да вземеш изпита с овации!

Здравейте момичета и аз съм от вашия отбор. Интересното е обаче, че моите кризи се появяват сутрин.

jani_marti, въобще не се притеснявай за изпита. Тогава толкова ще си мобилизирана и притеснена дали ще се справиш и дали ще го вземеш, че едва ли ще ти остане време да мислиш за каквото и да било друго, пък камо ли за ПА. Поне при мен винаги така е било, мисля си предварително, че точно в най-важните моменти ще ме обхване атака , но толкова се вглъбявам в конкретната ситуация, че нямам време да мисля за атаките си...А когато съзнанието ти е ангажирано с друго, няма как да се случи това...
Така че споко и успех!

Моите също.Вечерта може би ,защото всички сме в къщи,предстои сън т.е.няма да ходя никъде и съм спокойна,даже ми идва настроение и си правя планове за другия ден,които на сутринта са избледнели,защото или ще се наложи да остана сама в къщи,или да изляза сама,а кога ще дойде" гостенката" не се знае.

Katadoo  твоите думи ми подействаха като елексир, не бях поглеждала нещата от тази страна.
При мен вчера кризата се върна грозна и зловеща.Вървях като пияна , едвам взех детето от училище , прибрах се , легнах и психически се рзглобих.Защо пак ? Всички тези мъчителни усещания започнаха да се редуват едно през друго.Защо пак?Кое този път не беше наред? Опитах толкова неща - лечебни гимнастики , бягане , качих се на колело на 33 годишна възраст и го подкарах, правих психотерапии  , изчетох много литература.Доста се промених и поведението и начина ми на мислене, но..........Голямото НО , не е достатъчно.Научих се да се вслушвам в себе си повече , в моите нужди и желания , но пак не успях. Започвам да превъртам лентата назад и да търся проблема през изминалата седмица.Нищо конкретно  една обикновена седемдневка.Вярно е че децата вечер правят невъобразим шум , че вечно някой мрънка , че сутрин къщата е обърната наопаки , но това е във всяко семейство .Защо аз да не мога да се справя.Радвам се че съпруга ми е разбран човек и ме подкрепя в такива моменти.На него му предстои пътуване при което няма да го има само за една вечер , дали не съм преекспонирала тази вечер в страх. Преди десет дена годихме на Пекин почивка с колата , а мен много ме е страх да се возя в кола , дали това не се наслои в мен. От друга страна това са такива битов изми , които не трябва да ми пречат да живея нормално.А може би точно на тези дребни детайли трябва да обърна внимание.Къде е истината , вече не знам .Дали тази вечер , пак ще ми стане зле, кой може да отговори на този въпрос? На всичкото отгоре имам изтръпване на пръстите н ръката от една седмица , преди имах този проблем и провеждах терапия с променлив успех.Една сутрин след като не можах да си раздвижа ръцете 15 минути се поуплаших и реших че време да отида на лекар.Но после си казах , не не  , хайде да изчакам , не искам пак да влизам в този кошмарен кръг - лекари , диагнози и т.н.
Мисля че стана доста дълго , за което извинявайте.
но така ме отпусна
Лек и безгрижен ден на всички!
 

Момичета-тези, които сте ходили на психотерапия бихте ли дали малко информация как протича тя. Освен, че разказваш за себе си, по какъв начин психотерапевта ти въздейства? Незнам защо, но ми се струва малко чудно като се познавам каква съм, ще изляза от кабинета и ще се почувствам добре, но след ден, два пак старата песен на нов глас. Макар, че като чета значението й е голямо за преодоляването на проблемите.

kriss2, много зависи от терапевта. Поинтересувай се първо какво точно практикува, защото ако е психоаналитик, може да си откараш с години без никакво подобрение. Аз самата направих тази грешка в началото - ходех при една госпожа, която основно ме изслушваше. Беше абсолютно безпредметно и след 2-3 сеанса просто се отказах.
Когнитивно-поведенческата терапия обаче работи! Там по-малко говориш, повече те "обучават". Откриваш какъв е източника на твоя страх и с терапевта изграждате стратегии за справяне. И е доста по-бърза. Ще се почувстваш добре сигурно още след първия сеанс. А след това ще имаш и хубави и трудни дни, но поне ще си на правилен път и ще знаеш, че правиш нещо, за да си помогнеш наистина.

tina78, може наистина да е заради това кратко отсъствие на мъжа ти. Понякога и аз "лудвам" преди някакво потенциално неприятно за мен събитие. И като дойде, всичко ми минава
Опитай да не се питаш кога и колко зле ще ти стане. Наистина е много гадно единствения ни източник на щастие да бъде липсата на прилошаване... Обаче като ти прилошее, просто не мисли за симптомите - колко ти е нестабилно, как са ти се схванали крайниците... Ти знаеш, че това са проявления на страха. На пръв поглед е тудно за изпълнение, но наистина трябва да обикнеш страха си. Мисли, че той идва, за да те защити и има само позитивни намерения. Просто подхода му куца. Като непохватно дете е Гушни го мислено, кажи му, че го обичаш... Поиграй с децата си, раздвижи се... Те кризите лесно минават. Страхът от криза е истинския проблем. Колкото по-лесно "плуваш" в криза, толкова по-слаби и редки ще са те.

Katadoo напълно съм съгласна с теб 
 

 ОФ,оф,оф-сега ставам и на работа не отидох Зле ми,едвам ходя...Днес в един момент много силно ме бодеше сърцето и имах ужасно сърцебиене.Детето снощи каза,че го боли тестиса-беше ужасно подут.Тази сутрин бяхме рано при доктора-сега сме на антибиотик и другата седмица ще отидем за приемане и планова операция.Незнам какво да мисля вече,незнам и как да стискам зъби.Иде ми да викам и да рева с глас.Защо,защо-каква е таз орисия все по доктори и болници от юни месец на сам....Към обяд  някак се позакрепих,но после свекърми ми каза да не повдигам тема за оплождането и функционирането пред детете.Защото докато били сами в колата детето го попитало-''деди аз ще имам ли деца после''

Да не казвам голяма дума,пристъпите се разредиха и намаляха,но усещам признаци на депресия.Всеки ден си поплаквам.

И аз напоследък съм в такова състояние и незнам как ще се справя, защото продължава вече няколко седмици.

Katadoo адски си права.Моми4ета,то4но това трябва а правим

Йо не се тревожи ще се управи детенцето, това е просто труден период, ще отмине 

Katadoo , ще седна и ще си напиша твоите думи на видно място.Изключително добре ми действат.
Моите терапии бяха с психолог - нищихме поведението ми до бебешка възраст.Разсъждавахме много.През повечето време тя ми задаваше въпроси.Ако някъде не исках да отговоря , в течение на времето ме връщаше и връщаше отново , докато не кажа всичко .Имаше моменти в по трудните разговори , когато ми ставаше зле.Тогава психолога ми казваше , че е на прав път и беше видимо доволен.Тръгвах си от сеансите малко уморена от много говорене и някак си помъдряла.Виждах че много неща от моето поведение и страхове са ми свързани с детството , дори с отношенията в семейството ми като малка. Имах интересни задачи - като купи си рокля , или един час спорт за теб , който ще ти донесе удоволствие , или един час козметик.Колкото и да е срамно да си го призная , бях се оставила на втори план след всички домакински и служебни задължения. Незнаех какво е да отделя време само за себе си.Чувствах го някак си егоистично към децата си. Мислех неща от типа - "В това хубаво време вместо да изкарам децата навън да потичат , аз ще ги затворя и ще отида ..." и малко по малко се оказах в капан.Първия път когато отидох при психиатър , който ми назначи медикаментозно лечение , той ме попита кажи ми днес какво направи за себе си.Бях като застреляна.Гледах го , гледах го и реших , че ще измисля все нещо.Накрая гордо му заявих че съм слушала музика , докато мих чиниите.Той се заля от смях.
Общо взето сеансите при мен поне целяха да видиш какво става и с ТЕБ.Да се вслушаш в собственото си Аз , да осъзнаеш че и ти имаш нужди , мечти и желания , твои индивидуални , а не само в контекста на семейството.