Паническо разстройство - част 6

 

Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции у хората и животните, които се активират от обект, тълкуван като заплашителен.

Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и по своята същност имат защитна функция. Съществуват обаче и такива, които възникват, без индивидът преди това да е попадал в ситуациите, които ги предизвикват, и са плод на фантазията (често са по-интензивни от породените от непосредствения опит).

За разлика от усещането за тревожност, което е дифузно, страхът е ясно предметно обвързан.

Паника
Фобия страхът това е чувство породено от някаква случка.Ако някой е страдал го е страх да не попадне в такава ситуация. Има различни видове страх. Един от видовете е страх от несподелена любов може би всеки го е изпитал този страх. Друг вид страх това е страхът от разни животни насекоми и т.н. Голяма роля във всекидневието на човека играят неговите емоции. Страхът, както при човека, така и при животните се определя като инстинктивна реакция на потенциална опасност.
Ако направим психоанализа за причините, пораждащи страх и потърсим отговора на въпроса, какво е страх, ще трябва да разгледаме биологичната същност на страха. Тогава можем да дадем точен отговор. При съществуваща опасност, определени зони от мозъка - амигдала и хипоталамуса се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Химически вещества като адреналин и стрес хормона - кортизол, се изливат в кръвоносната система, като това изливане предизвиква определени физически реакции.

Аз  , както бях писала преди време според мен силата ни идва от способността ни да надвиваме страховете си и да се справяме с тях. Е , не на всички се случва да се преборят с това животно ПР , но само си преставете ние през какъв ад преминаваме и как всекидневно се борим със собствените си чувства и как въпреки всичко успяваме да се изправим на крака и да продължим. Може тези страхове за останалите хора да са смешни , но за нас е постижение всяка малка стъпка , която правим , за да се отървем от ПР. Това е една борба , която водим , падаме, ставаме , но живеем , борим се, продължаваме напред. Това е моята теория, тя ме крепи да вярвам , че всичко ще се оправи и , че има светлинка в тунела.
Що се отнася до страховете и тяхното приемане - да, на мен това ми действа. Аз преди се опитвах да притъпя всяко чувство на страх и колкото повече го притъпявах , толкова по - лесно то ме завладяваше точно на местата , където не искам да се изложа . В момента , в който си казах , че страха ми съществува , а не го отричах - толкова по - рядко той се появяваше. Когато се появява ПА аз просто я оставям да дойде, приемам я , изчаквам да отмине и така. С течение на времето при мен проработи това и сега почти нямам ПА (да чукна някъде). Просто за мен тази стратегия действа и съм я открила. Всеки трябва да открие това, което ще му помогне, ако ще то да противоречи с общоприетите схващания.

Елизабет, при мен понеже е различно и ми е много интересно  една ПА как протича, за колко време. Защото казваш, че идва и после отминава? Ясно ми е че всяка е различна и при всеки е различно, но общо как би описала една ПА. При мен е чувство на тревожност което си е постоянно или продължава дълго време.

Не съм Елизабет, но да си кажа аз моите как протичат:
1/ Изведнъж ме стяга главата, започва силно сърцебиене, обзема ме някаква паника, че може би инфаркт ще получа от този сърдечен ритъм, разтрепервам се и вземам валидол - чакам да отмине. Понякога трае до половин, един час а може и повече...
2/Друг път ако трябва да ходя някъде и се вълнувам преди да излезна - в момента в който престъпя прага започва сърцебиене и така известно време докато си кажа :"Я какво съм се притеснила- всичко ще е ОК! " и така отминава или ме разсейва нещо по пътя, /като смотани шофьори примерно/ и забравям...
3/ Излизам нищо ми няма, но предварително си мисля : "Ами ако ми стане зле"  и така си извиквам ПА
Това са обикновено вариантите при мен. Третия най-вече...
Сега ако има някой психолог да чете сигурно веднага ще ми каже откъде е проблема

При мен също е подобно положението , както при Feis само , че съм забелязала , че при мен една ПА трае не повече от минута , минута и нещо. Когато ми предстои важно събитие го мисля доста време преди това и най - вече се страхувам да не ме сполети ПА точно тогава. Разбира се ПА идва , защото мисля за нея и не мога да я избегна. Примерно мен ПА преди много често ме хващаше , когато съм на фризьор , заради невъзможността да скоча от стола и да избягам един вид. Дълги години ме хващаше именно там . Случвало се е , както си стоя на стола и съм супер спокойна и в същото време като се сетя за ПА и тя идва моментално. Когато съм на опашка също се случва особено ако чакам за преглед, вътре вече в кабиента влизам като листо . Иначе симптомите са най - вече разтреперване до състояние, при което не мога дори да ходя ,всичко ми се люлее , сърцебиене и изпотяване. След като мине ПА се чувствам освободена , но и в същото време "виновна" , че пак не съм могла да се овладея.

Здравейте момичета
Извинявам се, че така нахлувам в тема ви. Имам нужда от съвет, защото от доста време ви чета и виждам, че има и други хора, като мен, но стигнах дъното.
Ще посетя психолог утре, но имам чувството, че няма да издържа до тогава.
ПА при мен бях контролируеми и след 5-10 мин минаваха, без излишни "драми", но положението явно е по-серизно и вече не минава и час, в който да се изпадам в панически ужас, че съм болна от нещо. Ходя през ноща по болници в ужас, че съм си открила смъртоносна болес, през последния месец поне 7 заболявания си диагностицирах.... но всичките страхове минаваха, в момента, в който говоря с лекар. Най- големият ми ужас е да не загубя разсъдъка си и прочетох, че това е параноично мислене е симптон на шизофрения. От два дни не съм на себе си. Умирам от ужас, адски неконцетрирана съм, не знам какво говоря, правя, главата ми е все едно в кутия. През последната год, не излизах често, имах много стрес и адски се притеснявам да не е шизофрения. В момента, в който си помисля, че съм болна от нещо, симптомите с епоявяват, но изчезват, сега не е така, нервно ми е не мога да мисля логично, получавам сърцебиене, задушавам се при мислъта, че съм болна от това. Моля ви, кажете това поредната разрастнала па ли е или съм болна от шизофрения

Здравей! Аз съм твоето успокоение!   Изглежда не си чела предишните ми постове... Преди време... след като цял живот съм страдала от тревожности на периоди... нещата ескалираха... Направих равносметка на целия си живот и осъзнах, че не мога да се сетя за нито една година, в която да не съм преживявала тотален срив... панически ужас, който разбира се, е съпроводен с възможно най-мрачните, адови, потискащи мисли... Казах си: "Боже, сигурно съм шизофреничка... ужас! Това ще да е... Не може изведнъж да спирам да бъда себе си... да ставам половин човек, изпълнен със страхове от всичко и настроен абсолютно саморазрушително... Започнах да чета за шизофренията... Познай какво прочетох... "Симптоми: тревожност, потиснатост, чувство на раздвоение, халюцинации, мании за преследване" В следващия момент, вече бях се сринала в плач и тотален ужас да не развия мания за преследване или да не започна да халюцинирам... После обаче, когато отидох при психиатър, който се занимава именно с такива проблеми като шизофренията, ми се обясни следното:
Човек, който изпитва ужас от шизофренията... който се страхува от всякакви психически болести... именно по този начин заявява и доказва колко е нормален... Шизофрениците губят връзка с реалността... когато са в пристъп, те изобщо не мислят: "Аз съм шизофреник!" Те са убедени, че това е нормално... ако изобщо се чудят кое е нормалното... Нашето състояние е продиктувано от емоционалността, чувствителността и желанието ни да сме перфектни... Усещаме нещата прекалено много... мислим за тях... и това неосъзнато мислене и чувстване... води до подобни разстройства според мен... Чела съм много статии на психолози, които твърдят, че фобиите и тревожните разстройства са  проблеми на свръх интелигентните хора (имам предвид природно интелигентни)... Наричат го "Глупавият разум на мъдрите хора"... В един момент точно праволинейното ни мислене ни изиграва лоша шега и ни вкарва в ужасяващи състояния... колкото и нелепо да звучи... Така че след целия този ферман... искам да ти кажа едно: Не си шизофреничка... ако беше... нямаше да си тук... ти си хипохондричка! Добре дошла в клуба!

Май трябва да прекръстим темата на "Клуб на шизофрениците"  Смях, смях, ама в повечето време не ни е смешно, с тези болести ще се побърка човек просто. Трябва да четем по-малко за болести в нета и да се научим да релаксираме правилно, да освобождаваме натрупаното напрежение. Само не знам със страха как ще се борим, но за сега като гледам тук повечето се справяме, даже с подръчни средства като положително мислене, валидоли и т.н., не са много пишещите тук, който са на АД, което е хубаво.

Здравейте,и преди съм писала в темата,според вас следните симптоми на паническо разстройство и атака ли са:става ми притеснено да не получа сърцебиене(понеже съм получавала много силно),като тръгвам за някъде започвам да мисля как ще отида и какво ще стане,без мента-глог не излизам.Ходих на психотерапевт,малко се бях оправила и после пак се почна.Днес например не бях яла и изведнъж ми се зави свят,стана ми горещо и за момент сърцебиене,и прочетох за хипогликемията,симптомите са същите като при ПА.И сега се чудя-ПА ли получавам или е хипогликемия?Понеже като се замисля преди години като стоях гладна пак ми ставаше така,но тогава не ме беше страх.Изобщо мн ми е объркано...

Наистина е нещо, което може най-малкото да те извади от равновесие и за съжаление се забравят истинските проблеми... надявам се да има все по-малко такива теми и  страшно благодаря за  бързия отговор,в такива моменти всяко рамуно мнение те връща на земята.
Лека и спокойна вечер !

Аз пък не виждам кое му е толкова хубавото хората да се мъчат и да не си помогнат с АД. Аз съм на АД от 5 г. и изобщо не се срамувам от това. Нямам намерение и да ги спирам. Преди 2 г. бях пробвал но пристъпите се върнаха и сега си ги пия и си свиркам и си живея живота. АД не ми пречат, но дори и да бяха изключително вредни пак щях да ги пия защото предпочитам да живея още 10 г. но качествен и щастлив живот с АД, отколкото да живея още 100 г. без АД, но живот изпълнен с мъка и страдание.
Аз нямам нерви вече да се боря, цял живот съм се борил с пристъпите, сега искам да си живея спокойно и щастливо живота а не да се занимавам с глупости и да мисля всеки момент какво можело да ми се случи и как да се боря със страха...

Ами всеки решава сам за себе си. Но аз поне изпитвам по-голям страх от самите лекарства и страничните им ефекти, от колкото от симптомите на ПР.

"АД" антидепресанти ли значи? Ако е това, аз също приемам антидепресанти от 5 месеца... Въпреки че ги пия, обаче... пак имам слаби периоди... мога да потъна точно толкова, колкото и без тях... но като ги пия си внушавам, че съм малко по-защитена... което е безкрайно глупаво... Психиатърката ми каза да ги пия 6 месеца... но честно казано... ме е страх да ги спра, въпреки че както казах... и с тях... пак мога да пропадна... всичко си зависи от мен...
Пия Золофт... това ми предписаха... не знам дали е най-доброто... други не съм пила... но мисля, че има ефект... Защото дори да изпадна в умопомрачение... сякаш те ми удрят едно рамо...

И моето усещане беше такова. Имам чувството, че с лекарствата никога не бих се измъкнала на 100% от ПР. Нямаше да повярвам, че управлявам страховете си. А след като успях сама , вярвам, че е завинаги. И наистина от много години мога да кажа, че съм здрава. А  съм минала през такива фобии и атаки. Сега понякога и аз се чудя на себе си как съм ги допуснала и как съм ги победила. Не трябва да се предавате. Преодолява се този ужас. И да не звуча поучително, но си проверете щитовидната жлеза. И дори, когато няма хормонални нарушения, както беше при мен, пак съществува някаква повишена емоционалност.