Паническо разстройство - част 6

Усмивка, нито едно разстройство не съществува в чист вид, както и нито един човешки темперамент не съществува в чист вид. Така че да причисляваш кое в коя група е, как да кажа все едно става въпрос за круши или ябълки е меко казано смешно.
Мога да изрецитирам доста теории кое какво причинява според книгите, благодаря за статията, в кочто някой е описал своята гледна точка .
Нито смятам, че е необходимо, нито смятам, че ще обогати някого, нито пишем нещо по същество. Съществува огромен обем информция, всеки чисто теорично може да провери много неща . Нещата на практика стоят по доста различен начин, всеки който поне някога е работил с хора терапевтично, може да го потвърди.
Виждам, че доста селективно и между редовете четеш. Защо не се опиташ сама да си отговориш на въпросите, които сама ми зададе, смятам че ще се справиш успешно .
Хубав ден и от мен .

Оооо нещо се надцакваме май , а ?!
Много хубаво: "В спора се ражда истината!"
Аз специално си вадя положителните неща за мен-полезно ми е!
Благодаря!

Това е много хубава статия. Благодаря ти Усмивка, отивам да работя върху самочувствието си... един маникюр добре ще ми се отрази...

 За нищо  
 Радвам се, че е полезна .
 Както виждате е писана от Д-р Т. Първанов - НАЙ-ДОБРИЯТ психотерапевт в България !!!

 Аз отговорите ги знам, жалко е, че ти като психолог не можеш да ги дадеш !
 
 TEDDY_BEAR [/b] , пожелавам ти успех 
 Дано имаш клиенти, който да ти се доверят 

Усмивка, чудесно е че знаеш отговорите, извървяла си най-дългия път да откриеш отговорите на своите терзания  .
Относно, квалификацията какво аз мога и аз не мога, смятам че е личностна квалификация, която ти няма как да ми дадеш- нито ме познаваш, още по-малко познаваш моите методите на работа . По този въпрос има модератори, които преценяват дали изказванията са уместни .
Това е форум, а не изпитна зала. Продължавай да бъдеш все така полезна като използваш форума по предназначение и обменяш ценна информация, която да е полезна на хората .
П.С. Смятам да приключа тази безсмислена "дискусия" с теб, както вече казах, нито е по темата, нито е от полза на някого.
Бъди щастлива .

Мили Дами мисля няма никакъв смисъл от този спор.От него няма полза за никого .Аз винаги съм била против във форуми да се дават диагнози това е  несериозно ,а и невъзможно.Нека си помагаме със каквото можем, а не да се нападаме.Ето аз вчера се изумих от предаването на господари на ефира ,ставаше на въпрос за прословутите ЕЕГ,ами това едва ли не се водело свръх техника ,която едва ли не сега навлизала,ама това е пълен абсурд.Не знам чия е вината хората да не знаят за дадена апаратура,мисля лекарите имат някаква вина особено за в тази област,защото както бях писала почети никой не изпращат на тези ЕЕГ а направо предписват АД,а дефакто аз още преди 10 години се изследвах в Алек.болница.

Момичета, не е ли все пак важно да наблегнем на методите за справяне?

Те диагнозите е ясно, че не могат да бъдат абсолютно "чисти", защото тревожните разстройства постоянно преливат едно в друго или си съжителстват по някакъв начин.

Въпросът е в това, че методите за справяне са доста сходни по същността си, нали така? На мен ми е интересно кое най-много може да ни помогне (в страни от АД).

P.S. Между другото, статията е страхотна!  

 Katadoo  много добър въпрос
 Аз точно това попитах TEDDY_BEAR , но не получих ТОЧЕН отговор за съжаление.
 Мислех, че като психолог може да е от помощ на някого !

Katadoo:"На мен ми е интересно кое най-много може да ни помогне?"



Най-много можем да си помогнем самите ние.

TEDDY_BEAR не е длъжна да отговаря на въпросите ни, и да дава безплатни съвети.Питам се защо влиза тук - може би, за да се учи от нас?

Е, аз не съм си и помисляла да злоупотребяваме с компетентностите на TEDDY_BEAR. Въпросът ми е принципно към всички. Все си мислех, че тази тема е за взаимна подкрепа и взаимопомощ. Или поне аз затова я следя с интерес до момента 

Здравейте,

От известно време не съм ви чела, нямахме компютър, при мен новото е че пак се появиха онези "моменти" и "усещания". Утре ще трябва да пътуваме и направо се побърквам - сън не ме лови, какви ли не мисли ми минават през главата, направо имам чувството, че всичко започва отначало, тъкмо се пооправих и тайно се надявах всичко това да е минало  , но уви . Днес научих за смъртта на роднина и това още повече ме сдуха, а и кошмарът който сънувах през изминалата нощ още повече...Така ми се иска всичко да е наред и да нямам такива кофти ситуации  вече много се изморявам от всичко и всички, идва ми да замина на някъде и да си изключа телефона за известно време и да нямам досег до никой и нищо, но дали това е решението незнам...

Всички казвате, че тази статия ви е харесала много... Мен пък изключително много ме обърка... Аз май имам всички възможни тревожни разстройства!
Първо... аз знам, че няма да умра от паническите атаки... в това отношение съм "свикнала" с тях... обаче... това не значи, че не ме измъчват зверски... Моята социална фобия (когато се "събуди") е страх, който определено преминава в паника... при това ужасяваща! Не смятам, обаче, че самооценката ми е ниска... Напротив! Аз още в началото ви казах, че не страдам от липса на самочувствие... Като това по никакъв начин не значи, че не ме интересува мнението на хората... Кой, за Бога, не иска да бъде харесван и уважаван? Да, признавам, че много обичам хората да ме обичат и не искам да се излагам пред тях... Но самооценката ми (по принцип) никак не е ниска... Просто в дадени моменти (по-скоро цели периоди) изпадам в някакво умопомрачение и се превръщам в сянка на себе си... Чувствам се по-нисша от другите, неспособна да общувам с тях, разсеяна, разконцентрирана, което пък води до въпроси, задавани от околните от сорта на: "Теди, какво ти става? Всичко наред ли е?" А те обикновено още повече влошават положението...
Не знам дали соц.фобия се дължи на ниска самооценка или по-скоро на желанието ни да се представяме пред хората както знаем, че можем... Да ги накараме да видят това, което ние виждаме в себе си... а не да сме срамежливи и това да ни представи в грешна и лоша светлина... не знам... не съм специалист, не искам да философствам...
Другото, което ми направи впечатление... Да, знам, че няма да умра от самата паническа атака... но само това ли е страха при паническо разстройство? Ами всички други страхове? Ирационални, да... но и измъчващи ни... Те не са ли част от паническото разстройство? Примерно ако ме е страх, че ръцете ми ще треперят докато съм жива... или че някой приятел ще умре?  Не знам... много верни неща е казал човекът... Но някак на мен статията ми повлия по-скоро негативно... Сега вече наистина не знам какъв ми е проблема...

Аз пък да ви кажа ,че почети всеки първи има някакъв вид социална фобия.Разбира се,че преди дадено събития ,във по нова компания ,при нова работа колкото и да имам човек самочувствие се притеснява ,сега ще се представа ли добре ,ще усетят ли притеснение ,изчервяването при тинейджърите и тн много работи който няма да изброявам това не означава ,че си болен или че имаш тази фобия,Защото тогава цялото човечеството я има тази фобия, включително и лекарите.Затова мисля това нещо не се слага като диагноза толкова често.ПР е по различно повечето го свързваме със вече изживяна ситуация,автобус,във заведение ,на работа, ако сме били сами вкъщи и ни е станало лошо после ние страх да останем сами или ако ви заключат във апартамент и няма никой и в един момент разберете ,че не можете да излезете ето такива неща пораждат ПА е и др разбира се.

А моя случай към кои спада тогава. Аз нямам фобии или страхове, нямам атаки които идват за малко и си отиват. При мен тревожността може да продължава с дни и седмици. Давам пример - виене на свят,изтръпване на лявата ръка, на главата, стягане в гърлото, учестено дишане..... и така си карам с дни и седмици, после изведнъж минава както и е дошло. Мисля си, че предпочитам една атака за половин час и после да забравя за това